РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. гр. Д. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500236 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 264372/10.03.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ищеца ИВ. А. ИВ. от град Д. срещу Решение № 260135 от 17.02.2021 г. на
Д.кия районен съд по гр.д.№ 519/2020 г. в частта , с която е отхвърлен
предявеният от него срещу работодателя „ *** “ АД иск по член 200,ал.1 от
КТ в размера на горницата над 4 000 лева до 25 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди .
В жалбата се съдържа оплакване , подробно посочено в доклада на
въззивния съд, свеждащо се до необоснованост на фактическите изводи
поради недооценяване на фактите, описани от свидетелката Л. Й., за
продължителността на периода, в който ищецът е имал затруднения в
хватателната функция , търпял е болки и се е възстановявавал и за
състоянието му след травмата . Липсата на адекватна оценка на тези факти е
1
обусловило неправилно приложение на член 52 от ЗЗД. Определеното
обезщетение от 4 000 лева е занижено и според критерия за справедливост
следва да бъде 25 000 лева , в какъвто размер се претендира вземането за него.
Настоява се за отмяна на решението, уважаване на иска за съответната част и
за присъждане на разноските.
В отговор на „ *** “ АД , * *** жалбата се оспорва с довод за извършен
от съда пълен и подробен анализ на доказателствата ; извеждане на
обосновани фактически изводи и даване на правилна оценка на фактите ( в
т.ч. отказа от предложена след инцидента операция ; намаляването на болките
след злополуката ; причинно- следствената връзка между част от болките и
злополуката ) при разрешаване на въпросите за това за кои от вредите
работодателят дължи обезщетение и в какъв размер обезщетението
съответства на критерия за справедливост по член 52 от ЗЗД. Настоява се
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
По иска на ИВ. А. ИВ. срещу „ *** “ АД , * ***
по член 200,ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди ( болки,
страдания, негативни психични изживявания – притеснение, чувство за
безизходица и отчаяние ) от трудова злополука на 5.08.2019 г., при която
получил *** , не се оспорват във въззивното производство установените от
първоинстанционния съд факти за : злополуката и трудовия й характер,
увреждането ( фрактурата ) и временната неработоспособност на работника –
ищец за период с обща продължителност от 60 дни ( от 6.08.2019 г. до
4.10.2019 г. ) , причинно – следствената връзка между него и злополуката ,
както и липсата на принос от работника за увреждането си при допусната
груба небрежност и отказът му да се подложи на оперативно лечение,
предложено му при първоначалния преглед от ортопед на 5.08.2019 г. Спорен
е само размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди .
Според свидетелствата на Л. А. Й.( *** ) ищецът я посетил ден след
злополуката – на 6.08.2019 г. Бил с *** и имал големи болки. Посетил я в деня
2
на премахване на гипса – след шест седмици . Ръката му *** , болките
продължавали въпреки приема на лекарства за успокояването им.
Положението на ръката останало без промяна за около 3-4 месеца . Ищецът
не можел да се обслужва сам . Служел си с дясната ръка само и продължил да
изпитва болки , не можел да спи от тях нощем, не можел да захваща с
увредената ръка нищо, станал напрегнал, нервен и избухлив, трудно си
намерил работа – след почти половин година като ***.
Установено е със заключението на вещото лице – д-р Д. Д., че в деня на
инцидента на ищеца е извършен преглед от ортопед в спешното отделение „
МБАЛ- Д. “ . Констатирани са леко изразена палпаторна болка и оток в
областта на пета ***, нормален съдов и неврологочен статус на ръката.
Приложена на 8.08.2019 г. е гипсова имобилизация , продължена с още 14
дни на 3.09.2019 г. При последващия преглед на 3.10.2019 г. след контролна
графия е установена дислокация , без данни за пълна консолидация и
скъсяване на ***. Според вещото лице увреждането е довело до *** за период
от 2 -3 месеца и съгласно отговорите му при изслушването в съдебно
заседание от 5.10.2020 г. ( съдебен протокол на л.105 от делото на ДРС ) до
изпитване на болки в рамките на месец – месец и половина. Наличното
разместване на фрагментите на травмираната ръка е резултат от отказа за
оперативна интервенция, която би довела „ винаги “ до стабилизирането им и
образуване на костен калций . А при такава дислокация ще има леко
ограничаване на хватателната функция и болеви синдром.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че травматичното
увреждане е причинило болки, негативни изживявания от нарушения в
нормалния ритъм на живот на ищеца ( като нервност, напрегнатост ,
неспокоен сън ) и неудобства от затруднение в хватателната функция на
ръката. Следствие от злополуката са болките и неудобствата в тримесечния
период, следващ злополуката . Свидетелствата на Л. Й. за силните болки на
ищеца след инцидента и към премахване на гипсовата превръзка съответстват
на посоченото от вещото лице, че обичайната продължителност на болките
при подобни счупвания е около месец и половина и на затрудненията при
хващането - около 2- 3 месеца. Но последващите болки, скъсяването на
кутрето и наличното ограничаване на хватателната функция са последици от
отказа на ищеца да се подложи на оперативно лечение, без да има медицински
3
противопоказания или финансова пречка за това ,а не от трудовата злополука.
Правилно в обжалваното решение е отречена отговорността на работодателя
за тези вреди по член 200, ал.1 от КТ.
Изведените в решението изводи за размера на вземането от обезщетение
са в пълно съответствие с указанията по т.11 от ППВС № 4 от 1968 г.
Размерът на дължимото обезщетение се определя по справедливост
съобразно изискването на член 52 от ЗЗД , при отчитане на всички
обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и при посочване на
значението им за определяне на неговия размер. Съвкупната преценка на
обстоятелствата налага извод, като направения в обжалваното решение, че за
обезщетяване на неимуществените вреди е справедливо ищецът да получи
3 000 лева. Отхвърлянето на иска му в частта за горницата над 3 000 лева до
25 000 лева е постановено при правилно приложение на закона .
Първоинстанционното решение в тази обжалвана част следва да бъде
потвърдено и на въззиваемата страна – да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 1 440 лева съгласно доказателството за превода
му в полза на адвокатското дружество, чийто съдружник е нейн
пълномощник – отчет по сметка от 19.05.2021 г. ( на л.36 от въз.д.).
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260135 от 17.02.2021 г. на Д.кия районен
съд по гр.д.№ 519/2020 г. в частта , с която е отхвърлен предявеният от ИВ. А.
ИВ., ЕГН: ********** от град Д. , *** срещу „ *** “ АД , село О., * *** иск
по член 200,ал.1 от КТ в размера на горницата над 4 000 лева до 25 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 5.08.2019 г. трудова
злополука , при която му е причинена *** .
ОСЪЖДА ИВ. А. ИВ., ЕГН: ********** от град Д. да заплати на „*** “
АД , село О., * *** разноски за въззивното производство в размер от 1 440 (
хиляда четиристотин и четиридесет ) лева от платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ в
4
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5