РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. Русе, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20244520101458 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.2, вр.чл.327,
ал.1, т.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ц. П. П. твърди, че на ***г. сключил с ответника безсрочен трудов договор и
постъпил на длъжност ***. Поради прогресиращото му заболяване — остеонекроза на двете
тазобедрени стави му ставало все по-трудно да изпълнява задълженията, които работодателя
му възлагал, вкл. такива несвързани пряко с длъжността му, които налагало ходене между
етажите в сградата и затова на ***г. подал заявление за прекратяване на трудовия му
договор на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ.
На ***г. получил писмо, с което работодателят го уведомява, че не приема
заявлението му, т.к. към него нямало приложени медицински документи (без да е изискал
такива) и заедно с това му връчил и Заповед №***г., с която вместо това прекратява
трудовият договор на основание чл.71 ал.1 КТ.
Оспорил заповедта и с Решение № *** от 21.11.2023г. по гр.д.№**** съдът отменил
Заповед № *** год., издадена от Георги Тодоров Бончев, изпълнителен директор на
АВАЛОН ИНДЪСТРИ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
Шипка № 8, с която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение между него и дружеството и ищеца без предизвестие в срока на изпитване,
учреден в полза на работодателя и осъдил АВАЛОН ИНДЪСТРИ АД, да заплати разноски
по делото.
1
Съдът е приел в мотивите на решението, че трудовото правоотношение е прекратено
на ***г. с направеното от П. изявление по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. На основание чл. 222 ал.2
КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ)
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. На 02.01.2024г. ищецът изпратил покана по
имейла да му бъде изплатено горепосоченото обезщетение, като на 16.01.2024г. получил
отговор, че е начислено и подлежащо на изплащане. На 09.02.2024г. отново изпратил покана
по имейла да му бъде изплатено горепосоченото обезщетение. На 19.02.2024г. отново
изпратил покана до двата имейла, от които получавал отговори, да му бъде изплатено
горепосоченото обезщетение, но нямал никакъв отговор, както и не било извършено
плащане.
Предвид гореизложено моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати обезщетение, на основание чл.222 ал.2 КТ във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца - общо 5200 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска и до окончателното и
изплащане. Претендира, на основание чл.38 ал.2 вр. ал. 1 т.2 ЗА да му бъдат присъдени
разноските по делото за един адвокат, съобразно предвиденото в Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът „Авалон Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление –гр.Русе, ул.Шипка, №108 намира неоснователен предявения иск и моли съда да
го отхвърли.
Ответникът е предявил насрещен иск за обезщетение за вреди от неоснователното
прекратяване на трудовия договор против ищеца по делото за сумата от 597.02 лева,
представляваща както следва: получено без основание и недобросъвестно сумата от 384.29
лева -трудово възнаграждение и 212.73 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. С
насрещният иск са представени писмени доказателства, които като относими и допустими
към правния спор следва да бъдат приети.
В срока за отговор ответника по насрещния иск е изразил становище относно
неговата неоснователност.
Към настоящото дело е приложено гр.д.№***/2023г. по описа на РРС.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът се намирал в трудово правоотношение с
ответното дружество, считано от ***г. като е изпълнявал длъжността " ***". На ***г.
подал заявление за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.327, ал.1, т.1
КТ. до 06.07.2016г.
На ***г. работодателят му връчил Заповед №***г., с която прекратява трудовият
договор на основание чл.71 ал.1 КТ. Заповедта била придружена с писмо, в което
2
работодателят го уведомявал, че не приема заявлението му, т.к. към него нямало
приложени медицински документи.
Оспорил заповедта и с Решение № *** от 21.11.2023г. по гр.д.№**** по описа
на РРС съдът отменил Заповед № *** год., издадена от Георги Тодоров Бончев,
изпълнителен директор на АВАЛОН ИНДЪСТРИ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. Шипка № 8, с която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ
е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и дружеството без
предизвестие в срока на изпитване, учреден в полза на работодателя. В мотивите на
цитираното решение съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на
***г. с направеното от Ц. П. изявление по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.
По делото е приет препис от трудовата книжка на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Относно осъдителните искове по чл. 222, ал. 2 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 222, ал. 2 КТ:
Тези искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение на две основания – чл. 325, т. 9 КТ и чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. По
настоящото дело ищецът твърди, че трудовото правотношение между него и ответника
е прекратено едностранно от него на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, но това не е
доказано.
Видно от приложеното гр.д.№***/2023г. по описа на РРС /л.5/ е представено
заверено копие от писмено Заявление от *** г. от ищеца до ответника за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. По делото не се
спори, че това заявление е получено от ответника.
За да е налице прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 1 КТ, е необходимо не само писмено волеизявление от работника за това, но и
осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, а
именно: 1.) заболяване на работника или служителя, удостоверено със заключение на
съответните здравни органи; 2.) невъзможност на работника или служителя да
изпълнява трудовите му функции, удостоверена със заключение на съответните
здравни органи, и 3.) неосигуряване от работодателя на друга подходяща длъжност за
работника или служителя съобразно предписанието на здравните органи. Видно от
представените по настоящото дело документи от сътветните здравни органи,
заболяването на ищеца датира от 2012г., преминава през направен на 14.09.2015г. ЯМР
в МБАЛ Русе и извършени оперативни процедури през м.септември 2023г. в МБАЛ
Сърце и мозък ЕАД, гр.Плевен /тези интервенции са два месеца след подаване на
3
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество/,
т.е. ищецът не би могъл и към датата на подаване на заявлението си за прекратяване на
трудовото правоотношение с работодателя да представи медицински документи,
удостоверяващи промяна на здравословното му състояние, довело до невъзможност да
изпълнява заеманата от него длъжност "***", както и неосигуряването от ответника на
друга подходяща за него длъжност съобразно предприсанието на здравните органи .
Ответникът е издал заповед № *** год., за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца, но не на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, а на друго основание – чл. 71, ал. 1
КТ . Заповедта е отменена с Решение № *** от 21.11.2023г. по гр.д.№ ***/2023г. по
описа на РРС.
По настояощото дело не е доказан е вторият елемент от фактическия състав на
обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ – че 5 години е работил при определен работодател
и не е получавал обезщетение на същото основание при друг работодател. Няма данни
дали за последните 5 години ищецът не е получил обезщетение по чл.222 ал.2 КТ- от
него или от последния работодател. Имайки предвид, че обезщетение по чл.222 ал.2
КТ - две БРЗ за срок от 2 месеца се изплаща, ако работникът не е получавал
обезщетение на същото основание от същия или друг работодател, то съдът счита, че
искът се явява неоснователен и недоказан. Тежестта на доказване е на ищеца. Той
може да твърди, че е работил при предходен работодател и че не е получавал това
обезщетение, но следваше да го докаже по документи, което не е сторено.
На основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента
на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като
заповедта на работодателя за прекратяването на тр. правоотношение в случая има само
констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3
КТ /опр. по ч. гр. д. № 123/12 г. на трето г. о. на ВКС/. Както връчването на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично
води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били
налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на
работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията
по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на
работника или служителя основание.
Предявеният осъдителен иск по чл. 222, ал. 2 КТ е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 222, ал.
2 КТ, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск по чл. 222, ал. 2 КТ.
По отношение на предявения насрещен иск, съдът намира за установено
следното: Безспорно се установи по делото, че в дружеството не е постъпвал
4
медицински документ, изходящ от ищеца, ответник по насрещния иск, от който да е
видно заболяването му и продължилото му лечение и в същото време при
постъпването си на работа на ***г. ответника е представил карта за предварителен
медицински преглед от 23.05.2023г. с резултати от прегледите на специалисти.
Съгласно тази карта лицето е клинично здрав, поради което работодателя е бил в
неизвестност към датата на прекратяване на трудовия договор за проблеми /влошено/
здравословно състояние на Ц. П. П.. При прекратяване на договора на основание чл.71,
ал.1 от КТ на ответника по насрещния иск е било изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ. С отмяната на заповед № *** год., за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника по насрещния иск /ищец по делото/ с Решение № *** от
21.11.2023г. по гр.д.№ ***/2023г. по описа на РРС и при установеното незаконно
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.,1 от КТ работодателят
разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение
за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.
Предвид изложеното, предявения насрещен иск от работодателя за обезщетение
за вреди от неоснователното прекратяване на трудовия договор против ищеца по
делото за сумата от 597.02 лева, представляваща както следва: получено без основание
и недобросъвестно сумата от 384.29 лева -трудово възнаграждение и 212.73 лева –
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се явява основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, поради уважаване претенцията на ответнита
страна следва присъждане на направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение /1300.00лв./, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран така , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. П. П., ЕГН ********** иск на основание чл.222
ал.2 КТ във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ срещу „Авалон Индъстри“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –гр.Русе, ул.Шипка, №108 за
заплащане на обезщетение, в размер на 5200 лева, представляващи брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ведно със законната лихва върху тази
сума от 13.03.2024г. до окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Авалон Индъстри“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –гр.Русе, ул.Шипка, №108
сумата от 597.02 лева, представляваща обезщетение за вреди от неоснователното
прекратяване на трудовия договор против ищеца по делото, както следва: получено без
основание и недобросъвестно сумата от 384.29 лева -трудово възнаграждение и 212.73
лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
5
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Русе, ***, чрез
адв.М.Г. да заплати на „Авалон Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление –гр.Русе, ул.Шипка, №108 сумата от 1300.00 лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6