Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
30.01.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 16.01.2020год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N2068
по
описа за 2019 год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц.К.П., ЕГН:**********, срещу
наказателно постановление №19-1085-001780/2019г., издадено от началник група
при сектор ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание
чл. 182 ал. 1, т.6, от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 750 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата си жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност на НП.
Счита, че последното е необосновано и издадено при процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
РРП не взема становище по
жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на
жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на
страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 06.03.2018г.
неизвестен водач управлявал л.а., рег.№ Р6996РХ по бул.”България”, посока ГКПП,
в гр.Русе. Същият бил засечен с дигитална стационарна радарна установка
SITRAFFIC ERS 400, със заснето нарушение със снимка, която установила, че
превишава разрешената скорост от 50км/ч с 60км./ч. Процедурата по установяване
авторството при използване на този тип установка бил следният: След като
длъжностното лице, получило снимката от
радарната установка, по регистрационния номер установявало кой е
собственик или ползвател на заснетия автомобил. В конкретния случай св.И.
установил, че л.а., марка БМВ, с рег.№
Р6996РХ е собственост на жпод.Ц.П.,***. Тъй като последният не бил от област
Русе, св.И. попълнил върху бланка за АУАН реквизитите му, в частта за датата,
обективните признаци на нарушението, нарушените разпоредби, своите данни като
актосъставител и тези на свидетелите, присъствали при установяване на
нарушението. Така попълнената бланка била изпратена до началника на сектор
Пътна полиция при ОДМВР – гр.Бургас за предявяване. При последното жпод.П.
отказал да подпише акта, като възразил че на снимковия материал рег. № на
заснетия автомобил бил Р6996РА, а неговия бил с рег.№ Р6996РХ. Отказът му бил
удостоверен с подпис на свидетел. Отказал да попълни и декларация по чл.188 от ЗДвП. Впоследствие депозирал срещу акта възражение със същите аргументи, като в
допълнение посочел че въпросният автомобил марка БМВ, с рег.№ Р6996РХ през
2010год. предоставил за ползване на лицето Д. Г. К., с което нямал връзка.
Доказателства за тези твърдения не представя. Приложил копие от регистрац.
талон на автомобила, доказващ че собственик на последния е жпод.П..
Въз основа на така съставения акт било издадено
и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1, т.6
от ЗДвП са наложени горепосочените административни наказания.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства - показанията на св.И. акт и наказателно
постановление, справка от централната база-КАТ, докладни записки, справки,
писма.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен
на 06.03.2018 г. състав на административно нарушение по см. на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП от страна на водача
на лек автомобил марка БМВ, с рег.№ Р6996РХ, тъй като същият се е движел в населено
място - по бул.”България”, посока ГКПП,
в гр.Русе, със скорост над максимално разрешената от 50км/ч, а именно със 110,
58км/ч.
Нарушението,
според съда, се явява безспорно доказано откъм елементите от обективната страна
– време, място, скорост на движение, както и откъм субект на административната
отговорност за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. Съдът приема, за
безспорно доказано, че фиксираното на снимката моторно превозно средство е с
рег.№ Р6996РХ. Това се установява от показанията на св.И. дадени в съдебно
заседание, както и от извършената справка от мл.инсп.Д. Господинова и изготвена от нея докладна записка, сочеща че
рег.№ на л.а. от снимковия материал е Р6996РХ, докато този с ДК№ Р6996РА
принадлежи на друг, различен по вид от снимката - л.а. „Рено Лагуна”, със собственик В. В..
Поради изложеното възражението на жпод.П., че върху снимковия материал е заснет
л.а. с ДК№ Р6996РА е негово необосновано субективно мнение, изразено с цел
избягване на отговорност.
Субект
на административната отговорност за нарушението по см. на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП може да бъде само
водач на пътно превозно средство, а "водач" съгласно §. 6, т. 25 от ДР на ЗДВП е лице, което
управлява пътно превозно средство. Според чл. 188, ал. 1 изр. 2 от ЗДВП
"Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение". Административната
отговорност спрямо жпод.П. е ангажирана съобразно чл. 188, ал. 1 изр.2 от ЗДВП – като „собственик,
който не е посочил
на кого е предоставил моторното превозно средство.” Стореното възражение на
жалбоподателя за това, че не той е извършил нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП не се споделя от съда,
доколкото наличните по делото доказателства сочат на обратния извод, а и
санкционираното лице не ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на
това си твърдение – в акта изрично е посочено , че лицето отказва да попълни
декларация по чл.188 от ЗДвП, приложеното копие на регистр.талон от него сочи,
че той е собственик на заснетото МПС, а твърденията му, че друго лице,
стопанисва автомобила са голословни, без да са придружени с надлежни доказателства
– писмени или гласни. Съдът счита, че с
чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е
установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик, а тежестта за доказването
на друг нарушител се носи от собственика на МПС- жпод.П., като същият с отказа
да попълни декларация, сам се отказал от тази възможност.
Съдържащите
се по делото доказателства, вкл. фотоизображението на заснемането движението на
лекия автомобил "БМВ”, рег.№ Р6996РХ , е изготвено с автоматизирано
техническо средство – стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип "SITRAFFIC ERS 400", вписана в
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към
Български институт по метрология под № 4823, както и е преминало надлежен
контрол в БИМ, доказващ по безспорен начин годността на техническото средство,
с което е била измерена скоростта на управлявания в нарушение на чл. 21 от ЗДВП автомобил.
По
отношение на размера на наложеното наказание – същото е в конкретно определен
размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДВП
Като отчита гореизложените
обстоятелства съдът счита, че НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление №19-1085-001780/2019г., издадено от началник група при сектор
ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182
ал. 1, т.6, от ЗДвП , на Ц.К.П., ЕГН:**********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски административен
съд в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………………