№ 4561
гр. С., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110141190 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 41190 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26815/14.07.2021г. на
СРС. С Разпореждане № 11431/17.08.2021г. и Определение №
5690/01.10.2021г. производството по делото е частично прекратено.
Ищецът В. ХР. М. чрез адв. И.И. - АК-С., е предявил срещу ответницата
ЮЛ. Г. ДЖ. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответницата сумата от
500,00 евро, ведно със законната лихва от 25.06.2008г. до окончателното
изплащане, представляваща главница по задължение, за която на 01.04.2009г.
по гр.д. №17671/2008г. на СРС, 24 състав, бил издаден изпълнителен лист и за
събирането на която било образувано изп.д. № 20217860400286 на ЧСИ №
786 - М.М.. Твърди, с оглед датата на издаване на изпълнителния лист, това,
че се касае за задължение, възникнало през 2008г., че вземанията са погасени
по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
явява лично и с адв. И.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЮЛ. Г. ДЖ. чрез адв. И.Р. -
АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. № 114571/22.12.2021г. на
СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че за
събиране на вземанията по изпълнителния лист било образувано изп.д. №
20097880400134 на ЧСИ № 788 - М.К., по което неколкократно били
насрочвани описи на имущество, наложена възбрана върху недвижим имот -
апартамент, като длъжникът предлагал да изплаща задълженията на вноски
или предоставял свои движими вещи, въз основа на които да се удовлетвори
вземането на взискателя, но без резултат. Паралелно срещу В.М. се водело
друго изпълнително дело, по което също била наложена възбрана върху
апартамента. На 07.08.2020г. изп.д. № 20097880400134 на ЧСИ № 788 - М.К.
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20217860400286 на ЧСИ № 786
- М.М., който се включил в разпределението на остатъка от сумите, получени
от публичната продан на възбранения апартамент, като е събрал и
разпределил сумите по процесния изпълнителен лист. Сочи се, че това е
станало преди задълженията да са погасени по давност, поради което
предявеният иск се явява неоснователен. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Р.,
която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните
постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това
начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
3
следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети
постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването
на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен
въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване
на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени
изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето,
каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ,
камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън
посочените в тях. Последните, макар и да не са адресати на задължителната
сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по
установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да
съобразяват действията си с бъдещи и все още несъществуващи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са
постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
4
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото такова. Съгласно даденото с ПП
3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото
ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
постановление. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на
ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р. 51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. Въпросът,
когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВКС –
едно по-старо постановление и едно по-ново тълкувателно решение, от кой
момент се отменя по-старото постановление и от кой момент съдилищата са
длъжни да спазват приетото по-ново тълкувателно решение, не е бил предмет
на разглеждане и произнасяне в ТР 2/2013-2015-ОСГТК, в което само е
посочено, че с него се отменя ПП 3/1980г. (така опр.292/04.06.2019г.-
гр.д.559/2019г.-Іг.о.).
Видно от Изпълнителен лист от 01.04.2009г., издаден по гр.д. №
17671/2008г. на СРС, В. ХР. М. е осъден да заплати на ЮЛ. Г. ДЖ. сумата от
500,00 евро, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В
изпълнителния лист е посочено, че той се издава въз основа на решение от
16.03.2009г. При това положение и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД за
погасяване на вземането е необходимо изтичане на давностен срок от пет
5
години.
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на Д. е от
15.05.2009г. е образувано изп.д. № 20097880400134 на ЧСИ № 788 – М.К.. По
същото с Разпореждане на съдебния изпълнител от 03.06.2009г. е наложена
възбрана върху притежаван от длъжника М. недвижим имот – апартамент в
град С., ж.к. „*******“, бл. 31А, ет. 16, ап. 81. С образуването на това
изпълнително дело и съгласно ПП 3/1980г. давността за процесното вземане е
прекъсната и не тече до 26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-
ОСГТК. След тази дата по изпълнителното дело не са предприети
изпълнителни действия, като същото е прекратено с разпореждане на
съдебния изпълнител от 07.08.2020г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Същевременно по изп.д. №20197910400100 на ЧСИ № 791 – Татяна
Водиченска – Никитова, е извършена публична продан на запорирания
апартамент, като на 26.11.2019г. са обявени постъпилите наддавателни
предложения, а с Постановление от 04.12.2019г. и след внасяне на цената
имотът е възложен на купувача К.Г.Йон.. Видно от Разпределение от
03.07.2020г. за вземанията си по процесния изпълнителен лист ответницата Д.
има качеството на присъединен взискател по чл. 459, ал. 1 ГПК във връзка с
наложената върху апартамента възбрана, като за покриване на задълженията
по изпълнителното дело са заделени съответни суми. В описаната хипотеза,
доколкото във връзка с наложената възбрана след проведена публична продан
и постъпване на суми от същата, давността за вземането от 500,00 евро по
изпълнителния лист е прекъсната, като е започнала да тече нова давност.
Същата е прекъсната отново с налагането на запор върху банкови сметки на
ищеца по изп.д. № 20217860400286 на ЧСИ № 786 – М.М. на 13.04.2021г.
При това положение петгодишната давност, изтичането на която е
единственият довод за недължимост на сумата, заявен в исковата молба, не е
била изтекла нито към датата на депозиране на исковата молба, нито към
датата на приключване на устните състезания по делото.
Поради горното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат само ответницата, която своевременно е заявила
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. В полза
на ответницата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 550,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ХР. М., ЕГН **********, срещу ЮЛ. Г.
ДЖ., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
6
ответницата сумата от 500,00 евро, ведно със законната лихва от
25.06.2008г. до окончателното изплащане, представляваща главница по
задължение, за която на 01.04.2009г. по гр.д. №17671/2008г. на СРС, 24
състав, бил издаден изпълнителен лист и за събирането на която било
образувано изп.д. № 20217860400286 на ЧСИ № 786 - М.М..
ОСЪЖДА В. ХР. М. , ЕГН **********, да заплати на ЮЛ. Г. ДЖ. ,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550,00 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 41190/2021г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7