Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3342 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „П.И.Б.” АД *** против Ц.Д. ***.
Твърди се, че по силата на договор № 025LD- R- 001674/ 07.
09. 2011 год. за банков кредит ищцовото дружество е отпуснало на ответницата кредит
в размер на 2 900 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за
кредитна карта № 25РКО- Б- 2266/ 14. 08. 2006 год. Твърди се,
че отпуснатият на ответницата кредит е усвоен изцяло на 07. 09. 2011 год. за
целта на кредита, като крайният срок за погасяване на задълженията съгласно т. 3
от договора за кредит е 07. 09. 2018 год. Твърди
се, че съгласно т. 4 от договора за ползвания кредит ответницата в качеството
на кредитополучател е следвало да заплаща на банката годишна лихва в размер на базов
лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10. 01 пункта. Твърди
се, че към датата на сключване на договора и към датата на подаване на исковата
молба базовият лихвен процент на банката за евро е 7.99%, като същият не е
променян през целия период на договора за кредит. Твърди се, че плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден. Твърди се, че неразделна
част от договора е погасителен план- приложение № 1 и общите условия на банката
за кредити за физически лица. Твърди се, че по силата на погасителен план-
приложение № 1 към договора анюитетните вноски по договора са били дължими на
всяко 7- мо число от месеца. Твърди се, че
така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви на
следните дати- 07. 10. 2011 год.;
26. 10. 2011 год.; 21. 11. 2011 год.; 09. 01. 2012 год. Твърди се, че кредитът
е в просрочие, считано от 07. 10. 2011 год.- общо 2 698 дни към 25. 02. 2019 год.
Твърди се, че преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита са просрочени 84
вноски по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит, както и
са просрочени 82 вноски по лихва. Твърди се, че задължението на ответницата към
ищеца включва просрочена главница в размер на 2 900 евро, просрочена договорна
лихва съгласно чл. 4 от договора за кредит за периода 07. 12. 2011 год.- 07. 09. 2018 год. в размер
на 2 141,83 евро и просрочена наказателна лихва съгласно чл. 10 от договора за
кредит за периода 09.
01. 2012 год.- 25. 02. 2019 год. в размер на 2 647, 33 евро, ведно със законната лихва от 25. 02. 2019 год.
до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че съгласно т. 5. 1. от общите
условия за кредити на физически лица, които са неразделна част от договора за
кредит, ползваният от кредитополучателя кредит се погасява по разплащателна
сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер,
определени в погасителен план- приложение № 1, неразделна част от договора,
като крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 3 от договора е 07. 09.
2018 год. Твърди се, че считано от 08. 09. 2018 год. всички непогасени
задължения на кредитополучателя, произтичащи от договор за банков кредит №
025LD- R- 001674/ 07. 09. 2011 год. са станали изцяло и незабавно изискуеми на
основание настъпил падеж. Твърди се, че на 25. 02. 2019 год. ищецът е депозирал
пред Плевенския районен съд заявление по реда на чл. 417 от ГПК, като е била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя Ц.Д.Д. въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката
към 25. 02. 2019 год., удостоверяващо задълженията по договора за кредит. Твърди
се, че на основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 13.
03. 2019 год. банката е образувала изпълнително дело № 20198150400648 по описа
на ЧСИ ***с per. № ***на КЧСИ, с район на действие Плевенския окръжен съд.
Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба няма постъпили суми
за погасяване на задълженията към банката по гореописаните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че на 16. 05. 2019 год. в „П.и.б.”
АД *** е било получено съобщение по ч. гр. дело № 1246/ 2019 год. по описа на Плевенския
районен съд, с което се уведомява банката, че заповедта за изпълнение по
горепосоченото частно гражданско дело е била връчена на длъжника Ц.Д.Д. при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че с разпореждане № 5928/ 15. 05. 2019 год. по ч. гр. дело
№ 1246/ 2019 год. по описа на Плевенския
районен съд на ищеца е било указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено спрямо ответницата, че същата му дължи следните суми:
-сумата
от 2 900, 00 евро, представляваща главница;
-сумата
от 2 141, 83 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 07. 12.
2011 год. до 07. 09. 2018 год.,и
-сумата
от 2 647, 33 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 09.
01. 2012 год. до 25. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /25. 02. 2019 год./
до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените
в хода на заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1246/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е частично основателен.
Вземането на „П.И.Б.” АД *** произтича от договор за банков
кредит № 025LD- R- 001674/ 07. 09. 2011 год. По силата на последния ответницата
Ц.Д.Д. като кредитополучател е усвоила разрешен кредит в размер на 2 900 евро,
като се е задължила да върне същия до 07. 09. 2018 год. За изясняване на размера на
задължението на ответницата към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е
назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че към 25. 02.
2019 год. задължението по процесния договор за кредит е следното: главница- 2 900,
00 евро; договорна лихва за периода от 07. 12. 2011 год. до 07. 09. 2018 год.- 2 141, 83 евро.;
наказателна лихва за периода от 09. 01. 2012 год. до 25. 02. 2019 год.- 2 647, 33
евро. Вещото лице е посочило, че след 07. 09. 2011 год. са
извършени три плащания от страна на ответницата, с които са погасени частично
договорна и наказателна лихва, а по главницата суми не са погасявани.
Основното
възражение на особения представител на ответницата е за изтекла погасителна
давност. Същото е частично основателно. Действително в т. 10. 3 от Общи условия на „П.и.б.“
АД за кредити на физически лица е посочено, че ползваният кредит става
незабавно изцяло и предсрочно изискуем и банката има право да предприема
действия за принудително събиране на вземанията си, в това число и по съдебен
ред, без да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за
изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да
е изискуемо задължение на кредитополучателя към банката за срок, по- дълъг от 150
календарни дни. В настоящия случай забавата на ответницата попада в
горепосочения срок, но това не води до извода, че е настъпила автоматично
предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 на
тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2
от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател. По делото не се спори, че ищецът не е упражнил правото си да
обяви просрочения кредит за предсрочно изискуем и такова едностранно
волеизявление не е достигало до знанието на ответницата. При това положение
следва да се приеме, че всички неплатени от ответницата суми за главница са
станали изискуеми едва от датата на уговорения между страните падеж- 07. 09.
2018 год. Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството, че страните са се
договорили, че връщането на кредита ще стане на погасителни вноски на
определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания /срв. решение №
261- 2011- IV г. о., решение № 523- 2011- III г. о., решение № 103- 2013- II т. о. и др./ и не променя извода от кой момент настъпва изискуемостта на
вземането. В този смисъл съдът счита, че претенцията на ищеца за установяване
на вземането му за главница в размер на 2 900 евро е изцяло основателна.
Що се отнася до претенциите за установяване
на вземането за договорна и наказателна лихва, съдът счита, че предвид
установената в закона кратка тригодишна давност за тези вземания и с оглед
направеното изрично правопогасяващо възражение от особения представител на
ответницата исковете са основателни само за лихвите, начислени за периода 25.
02. 2016 год.- 25.
02. 2019 год., т. е. три години назад преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. При съобразяване на заключението
на вещото лице и с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна
лихва /calculator.bg/ размерът на непогасеното
вземане за договорна лихва се определя на 394, 21 евро, а този за наказателна
лихва- на 667, 98 евро.
В заключение може да се обобщи, че в полза на ищеца „П.И.Б.” АД е налице вземане срещу ответницата Ц.Д.Д. в размер на сумата от общо 3 962,
19 евро, от които 2 900 евро главница, 394, 21 евро договорна лихва и 667,
98 евро наказателна лихва. За тази сума предявеният установителен иск следва да
се уважи, като за разликата до претендираните 7 689, 16 евро искът следва
да се отхвърли като погасен по давност.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца деловодни разноски в заповедното производство в размер на 180, 75 лв.
съобразно признатата част от вземането и деловодни разноски в исковото
производство в размер на 917, 63 лв. съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Ц.Д. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „П.И.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и ***, сумата от общо 3 962, 19 евро, от които главница- 2 900, 00 евро; договорна лихва за периода от
07. 12. 2011 год. до 07. 09. 2018 год.- 394, 21 евро; наказателна лихва за
периода от 09. 01. 2012 год. до 25. 02. 2019 год.- 667, 98 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25. 02. 2019 год. до изплащане на вземането, като за разликата до
7 689, 16 евро ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като погасен по давност.
ОСЪЖДА Ц.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „П.И.Б.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и ***, сумата от 180, 75 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Ц.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „П.И.Б.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и ***, сумата от 917, 63 лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: