№ 5935
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215913 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Н. И. О. от ХХХ, с ЕГН:
********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз - 1198
издадена на 28.10.2023г. от полицейски орган при 04 РУ – СДВР, с което
лицето е било задържано за срок до 24ч.
В жалбата задържаното и впоследствие освободено лице оспорва
законосъобразността на издадената заповед, релевирайки оплаквания по
нейната материално правна и процесуално правна законосъобразност. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед като незаконосъобразна.
СРП, редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. О., редовно призован, се явява
лично. Пред съда поддържа жалбата и моли съда да я уважи по посочените в
нея основания.
Ответникът по жалбата ПН – ст.инспектор към 04 РУ – СДВР, редовно
призован, се явява лично и чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения
в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
1
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за задържане на лице от 28.10.2023г. жалбоподателят Н. О.
е бил задържан от полицейски орган – старши полицай при 04 РУ – СДВР за
срок до 24ч. във връзка с неизпълнение на полицейско разпореждане. По
преписката била приложена докладна записка, в която бил описан случая,
обусловил необходимостта от задържането на лицето. При извършения личен
обиск на задържания не били намерени вещи, които да представляват предмет
или средство на престъпление, нарушение или да имат някакво отношение
към случая. Процесуално – следственото действие било обективирано в
нарочен протокол. Била подписана и декларация, в която били разяснени
правата на жалбоподателя при неговото задържане.
Като фактическо основание за задържането на лицето в заповедта било
посочено ,,неизпълнение на полицейско разпореждане“, а като юридическо
такова - чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е била издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при
спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно
разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е и надлежно удостоверение
от СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди
за задържане на лица.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР за срок
не по – дълъг от 24ч. представлява ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която
има за цел да предотврати възможността едно лице да извърши престъпление
или да се укрие. За прилагането на данни за извършено престъпление и
неговото авторство, не е необходимо да се уточнява характера на
престъплението. Във всички случаи обаче органът по задържането следва да
посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде административния
акт.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че същата е била
издадена на правно основание чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР, а именно, че
задържаното лице не е изпълнило полицейско разпореждане. Издаденият
административен акт подлежи на съдебен контрол, чрез който се налага
принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН. В случая тежестта
на доказване на законосъобразността на постановения акт се пада на органа,
който я е издал. От приложените писмени доказателства и в частност
докладна записка е упомената причината, поради която жалбоподателят е бил
задържан, като същевременно липсват данни дали същият е бил запознат с
нейното съдържание и дали изобщо е била сведена до неговото знание.
Самата заповед не съдържа в пълен обем изискуемите реквизити, които
да обусловят накърняване на правото на защита на лицето да узнае в пълен
обем причините, поради което временно е бил лишен от свобода. Текстовото
изписване в съдържанието на административния акт, че жалбоподателят се
задържа поради ,,неизпълнение на полицейско разпореждане“, без да се
посочва в какво се изразява въпросното разпореждане и и респ. неговото
2
неизпълнение.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от
нейното съдържание е, че в него липсва каквито и да било фактически
констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи
конкретното лице. Така описаното е крайно недостатъчно, за да обуслови от
една страна преценката за законосъобразност на акта, а от друга – да
гарантира правата на накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички
факти и обстоятелства, свързани с неговото задържане и да може адекватно
да организира защитата си.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на
органа да прибегне до задържане.
Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по този
начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта
на закона, не е обоснована и необходима.
В Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена
необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на
акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал.
2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени
в чл. 15, ал. 3 от закона. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта.
По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт.
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за
задържане на лицето Н. И. О. от 28.10.2023г. е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 228зз – 1198 издадена на
28.10.2023г. от старши полицай при 04 РУ - СДВР, с която лицето Н. И. О. от
ХХХ, с ЕГН: **********, е било задържано в помещение за временно
задържане на 04 РУ – СДВР за срок до 24 часа.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок
пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4