Р
Е Ш Е Н И Е
№639, 23.02.2011г., град
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди и десета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: Т.К.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №17900 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ”ХХV” от ГПК-бързо
производство.
Делото е
образувано по искова молба от подадена от Г.Е.П. с ЕГН **********,***, против ”к.с.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.”Оборище” №5, ап.6, представлявано от Управителя С.И.Ц., с която е предявен иск с правно основание чл.128, т.1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в
трудово правоотношение, както и че ответника не е заплатил на ищеца дължимото
трудово възнаграждение за м.07и м.09 на 2010г. в размер на по 540лв., и за
м.10.2010г. в размер на 400лв.
Съда е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца горепосочените размер на трудово възнаграждение.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответника,
подържа становище за частична неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните и че за месеците 07, 09, и 10 на 2010г.
не заплатено трудово възнаграждение. Поддържа, че дължимото в полза на
работника възнаграждение след приспадане на сумите за осигуровки и данъци, е в
размер на по 432.10лв. за м.07 и м.09 на 2010г. и в размер на 308.81лв. за
м.10.2010г.
В с.з. страните подържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и от приетите заверени преписи от
Трудов договор №1 от 01.04.20087г., Допълнително споразумение №3 от 12.04.2010г.,
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №5 от 05.05.2010г., Трудов
договор №15 от 17.05.2010г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№6 от 21.10.2010г., се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, през следните периоди: от 01.04.2008г. до 05.05.2010г. и от
17.05.2010г. до 21.10.2010г., както и че през втория посочен период размера на
трудовото възнаграждение е 540лв. месечно.
От представените по делото от ответника заверени
преписи от 3 бр. ведомости за раб.заплата м.07, м.09 и м.10 на 2010г., се
установява, че размера на дължимото и незаплатено от ответника в полза на
ищеца, трудово възнаграждение, след приспадане на съответните данъци и
осигуровки, е размер на по 432.10лв. за м.07 и м.09 на 2010г. и в размер на
308.81лв. за м.10.2010г.
С оглед установеното от фактическа страна от страна
съдът прие следното:
Безспорно е, че ищеца е работил при ответника през
периодите от 01.04.2008г. до 05.05.2010г. и от 17.05.2010г. до 21.10.2010г.,
поради което на същия се дължи трудово за възнаграждение за м.07 и м.09 2010г.
и за времето 01-21.10.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл.272, ал.1, т.3 и т.4 от КТ сумите дължими за данъци и осигуровки, се удържат от трудовото
възнаграждение, без съгласието на работника. От представените по делото
ведомости за работна заплата, които не бяха оспорени от ищеца и които съда
намира, че кореспондират с изискванията данъчно осигурителната нормативна
уредба, се установява, че подлежащото на получаване от ищеца възнаграждение
възлиза на по 432.10лв. за м.07 и м.09 на 2010г. и в размер на 308.81лв. за
периода 01-21.10.2010г.
В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил
дължимото на ищеца трудово възнаграждение, като това не бе сторено по делото,
напротив работодателя признава, че не заплатил посочените по-горе суми.
Ето защо съдът намира, че претенция за заплащане на
трудово възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена, в
горепосочените размер, като за разликата до претендираните
по 540лв. за м.07и м.09 на 2010г. и 400лв. за м.10.2010г., следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда дължащата се държавна такса за
производството, която възлиза на 50лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от
ТДТКССГПК ответника следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ”к.с.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.”Оборище” №5, ап.6, представлявано от
Управителя С.И.Ц., да заплати на Г.Е.П., с ЕГН **********,***, сумата от 1173.01лв., от която 432.10лв.,
представляващи незаплатеното трудово възнаграждение за месец юли на 2010г., 432.10лв.,
представляващи незаплатеното трудово възнаграждение за месец септември на
2010г. и 308.81лв., представляващи незаплатеното трудово възнаграждение за
периода 01-21.10.2010г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Е.П.
с ЕГН **********,***, за осъждане на ”к.с.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Оборище” №5, ап.6, представлявано от
Управителя С.И.Ц., да му заплати, както следва: трудово възнаграждение за месец
юли на 2010г. за разликата над 432.10лв. до претендираните
540лв., трудово възнаграждение за месец септември на 2010г. за разликата над
432.10лв. до претендираните 540лв. и трудово
възнаграждение за периода 01-21.10.2010г. 2010г. за разликата над 308.81лв. до претендираните 400лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”к.с.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.”Оборище” №5, ап.6, представлявано от
Управителя С.И.Ц., да заплати в полза на
ВРС, сумата от 50лв., представляваща
дължима ДТ за производството и сумата от
5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от датата на обявяването
му-24.02.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :