О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/18.04.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
86
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу
ОТВЕТНИК: Л.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответницата по делото е депозирала
отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
По предварителните въпроси:
С уточняваща молба вх. No 8124 / 20.03.2017г. ищецът е направил уточнения, че по отношение на него щели да възникнат
права върху ¼ ид.ч. върху недвижимите имоти, собственост на ответницата
по силата на оспореното от ищеца завещателно разпореждане при успешно
провеждане на исковете. Настоящото производство е предявено от ищеца по заявени
за разглеждане искове за установяване недействителността на завещателното
разпореждане на посочените основания, като не са заявени искове за установяване
на собственост. Ищецът, макар и като един от законните наследници, които биха
били призовани към наследяване, ако се установи недействителност на
завещателното разпореждане, има правен интерес от установяване на
недействителността на цялото завещателно разпореждане, а не само на съответната
част от него.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2017г. от 11:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩEЦЪТ
твърди, че работил в
Република Южна Африка до октомври 2015г. След смъртта на майка му
през 1999г., неговата сестра Милка
Стефанова Иванова, ЕГН **********, му била
най-близкия роднина в България. Пишели си писма
и се срещали, когато се връщал в
отпуск. През 2013 година имал здравословен
проблем, не успял да се върна в България и изгубил
контакт с нея. Излага, че другата негова роднина е
ответницата Л.Р.М., която му е дъщеря
от брака му с Росица Петрова, прекратен на 13.12.1989г.
След развода, ответницата останала да живее
при майка си, но през годините ищецът и бил помагал
с каквото може. Твърди, че и предоставил възможността да отдава и да
получава наема от апартамента му във Варна. При
последното му идване, преди окончателното му
завръщане в България, през 2012г. установил, че ответницата не спазвала уговорката да
заплаща годишния местен данък и била
изхвърлила мебелите му, поради което се спречкали.
След това ищецът сочи, че ответницата прекъснала
контакта си с него. На 30.10.2015 г. ищецът се
прибрал във Варна окончателно и веднага потърсил
сестра си, но не я открил в дома и на ул.“Иларион
Макареополски" №20. Съседите му казали,
че била починала. За да разбере
нещо повече за сестра си се обадил на
ответницата. Тя му отговорила, че
сестра му
била починала миналата година, не го била
уведомила за това и нямало какво да му предава
/ключове и/или книжа/, тъй като сега тя била собственик на всичко, придобито от
сестра му. Придобила имуществото със завещание. След това, ищецът твърди, че първо намерил
гроба, чрез гробищната администрация, а по-късно се снабдил
и с копие от завещанието. Там пишело, че
завещава „цялото си движимо и недвижимо имущество, всичко което притежавам
апартамент в гр.Варна ул. Иларион Макареополски №2 вх.А ет.2 ап.5 и вила в с..Кранево
община Аксаково на Л.Р.М. в замяна искам да ме погребе в гроба при моята
мама."
Излага, че при обявяване на завещанието били
приложени скици на два имота, а именно:
1.
Поземлен имот с идентификатор № 54145.508.15 / пет, четири, едно, четири, пет,
точка, пет, нула, осем, точка, едно, пет/, с площ 740 кв.м. /седемстотин и
четиридесет кв.м./, находящ се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
300-5-74/15.09.2003г. на ИД на АК, последно изменение със заповед: няма, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10м., по координатна система от
1970г., стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: № 15 /петнадесет/ при съседи: №№54145.508.16, 54145.508.17,
54145.508.26, 54145.508.14, 54145.508.13, по Скица на поземлен имот
№15-86460-01.04.2014г. изд. от СГКК - Варна. Ведно
с построената в това дворно място Сграда с идентификатор 54145.508.15.1 / пет,
четири, едно, четири, пет, точка, пет, нула, осем, точка, едно, пет, точка,
едно/ със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м.; брой етажи: 1 /един/;
предназначение: друг вид сграда за обитаване; стар идентификатор: няма.
Скица на
сграда №15-86463-01.04.2014г. изд. от СГКК - Варна.
По нотариален акт
№126, том VII, дело № 2563/18.07.1969г. описан като Дворно място с площ 655
кв.м. /шестстотин петдесет и пет кв.м./, находящо се във вилна зона с. Кранево
Варненско, представляващ парцел XII-10 в кв. 1.
2.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1507.313.1.9 /едно, нула,
едно, три, пет, точка, едно, пет, нула, седем, точка, три, едно, три, точка,
едно, точка, девет/, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма; с
адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Иларион Макариополски" № 20,
вх. А, ет. 2, ап. 4; самостоятелния обект се намира в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1507.313 /едно, нула, едно,
три, пет, точка, едно пет, нула, седем, точка, три, едно, три/, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/,
посочена в документа площ 37,90 кв.м. /тридесет и седем цяло и деветдесет
кв.м./, прилежащи части: 3,46 % /три цяло и четиридесет и шест процента/ ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж
10135.1507.313.1.10, 10135.1507.313.1.8, под обекта 10135.1507.313.1.3, над
обекта 10135.1507.313.1.15, стар идентификатор -няма.
Схема
№15-80869-27.03.2014г. изд. от СГКК - Варна,
Съгласно
Договор за продажба на държавен имот №1197 от 30.11.1971г. имотът бил
описан с административен адрес в гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски"
№20, ет. 2, ап.4, вх. А, целия от 37,90 кв.м. /тридесет и седем цяло и
деветдесет кв.м./, състоящ се от: спалня, кухня, килер, баня-тоалет, коридор,
таванско помещение №4 и изба №4.
Ищецът ОСПОРВА
Завещанието на Милка Иванова от 29.10.2013г. към Лидия Р.М. за
недействителност, счита същото за нищожно, поради нарушаване на предвидената
специална норма на чл.25 от ЗН, а именно: На
основание чл.25 от ЗН саморъчното завещание трябвало
да бъде изписано саморъчно от завещателя, да е подписано от него и да съдържа
дата на съставянето му. Оспорва за
нищожност на основание липса на дата, посочени са две дати: в началото на
завещанието след думата „днес" е записана дата „29 октомври 2013г.",
а в края на завещанието срещу инициалите на същия ред е записана дата 29
ноември 2013г. Съдебната практика била
непротиворечива, приемайки, че изписването на две дати в съдържанието на
завещанието води до неговата нищожност. От съдържанието на завещанието не можело
да се установи на коя дата е написано или на коя дата е започнато и на коя дата
е приключило, тъй като в текста му липсвали изявления
на завещателя в този смисъл. Наличието на техническа грешка при изписване на
която и да е от датите било равнозначно на липса на дата. Оспорва
за нищожност на основание липса на подпис на завещателя, а вместо това са
изписани само инициали „ М. Иванова". Този факт било
самостоятелно основание за нищожност, тъй като не било
видно автора на завещанието. Оспорва
авторството на завещанието и счита, че същото не било написано
от неговата сестра Милка Стефанова Иванова. Прилага
сравнителен материал, писмо адресирано до него. Завещателното
разпореждане съдържало финансово задължение, като мотив, поради
който единствено било направено същото, а именно: „към моята
племенничка.... и тя да ми бъде опора и ми помага в старините ми...." „
... в замяна да ме погребе в гроба на майка ми".
От друга
страна твърди, че неговата сестра от
дълги години страдала от психично заболяване. Влизала била
периодично за лечение в психиатрична клиника и състоянието й
било нестабилно. След разговори със съседи и
познати установил, че заболяването на неговата
сестра било еволюирало през последната година на живота ѝ.
Била в тежка форма, защото я били намирали неадекватна
към действителността и се била губила без спомен за
адреса и жилището си. Поради това счита, че на посочените дати не е била
способна да завещава. Оспорва
завещателното разпореждане, като унищожаемо, поради заболяването на
завещателката, като твърди, че по време на изготвяне на завещанието
същата не е била способна да завещава поради душевна болест. Не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си. За направеното завещание
разбрал от ответницата през ноември 2015г.
С допълнителна уточняваща молба, ищецът сочи, че законни наследници на Милка Стафнова Иванова са: 1. Колю
Стефанов Стефанов, ЕГН**********, с адрес *** и 2. Парашкев
Стефанов Стефанов, ЕГН**********, починал на 30.05.1997г., като след неговата
смърт е оставил наследници както следва: 2.1.
Росен Парашкевов Стефанов, ЕГН**********, с адрес ***, с Пороище, ул. „Асеница"
№12. 3. Жечка
Стефанова Митева, ЕГН**********, с адрес *** и 4. Р.Т.М.,
ЕГН**********, с адрес ***
Твърди, че съгласно чл.8 ал.1 от ЗН неговата наследствената
квота била равна на 1/4 ид.ч. от недвижимите имоти
описани в исковата молба. Правният
интерес на ищеца от водене на настоящото дело бил
да получи своята част от наследството на сестра си
Милка Стефанова Иванова, която била равна на 1/4 ид.ч.
от недвижимите имоти, описани в исковата молба. Тъй като
съществувало завещание в полза на Л.Р. и недвижимите
имоти се считали за изцяло нейни, интересът на ищеца налагал да го оспори. При
втората хипотеза за признаване на завещанието за недействително -унищожаемо, за
ищеца щели да възникнат
права върху ¼ ид.ч., колкото била
наследствената му квота в имотите. Към настоящия момент не му било известно
да е настъпила промяна в собствеността, поради което породените права на Л.Р.
до момента щели
да се запазят по отношение на 3/4
ид.ч., ако не се оспорели от останалите наследници, при което ищецът
щял
да наследява заедно
с Л.Р..
В срока по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА
Л.Р.М., действаща чрез процесуалния си представител по делото – адв. М.Х. – Х.,
е постъпил отговор на исковата молба, в който същата изразява становище за допустимост на
исковете, но твърди, че са неоснователни
и моли за тяхното отхвърляне, като прави възражения и излага доводи. Възразява,
че искът, с който ищецът предявява унищожаемостта на процесното завещание, е
неоснователен и поради изтекла
тригодишна погасителна давност по см. на чл.44 ЗН.
1.Счита за неоснователен първия предявен в условие на евентуалност иск
за нищожност на завещателното разпореждане на починалата на 11.03.2014 г. Милка
Стефанова Иванова в полза на ответницата Л.Р.М. по см. на чл.42 б."б"
от ЗН вр. с чл.25 ал. 1 ЗН с наведено от ищеца като
основание за нищожността липсата на дата, като сочи следните
доводи:
Видно от
съдържанието на саморъчното завещание, представено по делото, в текста на
завещанието завещателят бил изписал датата 29 октомври 2013 г..
Положеният върху саморъчното завещание подпис следвал,
както поставената в началото на документа дата - 29 октомври 2013 г., така и
самите завещателни разпореждания. Датата 29 ноември 2013 г. била
поставена на един ред с подписа на завещателя, поради което не можело
да се приеме, че тази дата предхождала подписа.
Законът не определял
начина на датиране, достатъчно било
тя да е пълна и четлива, както е в настоящия случай. За да се приемело,
че завещанието е датирано било
достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител, върху
който било обективирано завещателното разпореждане,
като щом предхождало
подписа, било без
значение нейното място върху материалния носител - Решение №65/05.03.2013 г. по
гр.д. №906/2012 г. на ВКС, второ г.о.. Отнесено към предмета на спора и в
частност към този иск, приетото в това решение на ВКС, явяващо се задължителна
практика за съдилищата, налагало единствено правилния
извод, че, когато датата предхождала, а не
следвала или както е в случая е поставена на един ред
с подписа на завещателя, нямало две дати, съответно
не влече недействителност под формата на нищожност на самото завещание. В този
смисъл било и Определение №128/01.03.2016 г. по гр.д.
№6118/2015 г. на ВКС, първо г.о.
2.По
втория предявен в условие на евентуалност иск за нищожност на завещанието на
основание липса на подпис на завещателя твърди, че искът е
неоснователен и недоказан. Единственото
наведено в исковата молба в тази връзка твърдение на ищеца било,
че липсва подпис на завещателя, тъй като били изписани само „инициали М. Иванова".
Всъщност ищецът не правел разлика между инициали, параф, съкратен и пълен
подпис. Законът /ЗН/ не поставял изискването какъв да
бъде подписа на завещателя. Единственото съдържащо се в чл.25 ал. 1 ЗН
изискване е саморъчното завещание да е подписано от него и подписът да е
поставен след завещателните разпореждания. Подписът е материализираното с
писмени знаци име на лицето. Допустимо било той да се
състои от едновременното изписване на трите имена, с изписване на инициали на
някое от тези имена, а можело и да бъде положен
параф, дори без оглед на това дали се разчитал добре или
не - Решение №377/29.05.1995 г. по гр.д. №321/1955 г. на ВКС, първо г.о.. В
случая завещателят бил подписал завещанието чрез изписване с
инициала „М." на малкото си име и изцяло фамилното си име „Иванова".
Впрочем, видно било от представения от ищеца по делото договор за
продажба №1197/30.11.1971 г. на държавен жилищен имот, завещателят в качеството
си на купувач по сделката се бил подписал именно по
този начин, макар двата документа да са били съставени
и подписани с разлика от повече от 40 години. Твърди, че е спазена
формата на подписване на процесното саморъчно завещание съобразно изискването
на разпоредбата на чл.25 ал. 1 от ЗН.
З.С третия
евентуален иск ищецът оспорвал авторството на
ръкописния текст на саморъчното завещание, като твърди че то не било
написано от завещателя Милка Стефанова Иванова. Счита
и този иск за неоснователен и недоказан, тъй като не е
налице нищожност по чл.42 б."б" ЗН поради нарушена форма на саморъчно
завещание. Съгласно чл.25 ал. 1 ЗН завещанието трябвало
да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател т.е. да е написано
собственоръчно от него, както било в настоящия случай.
4.С
четвъртия предявен в условие на евентуалност иск ищецът навежда основание за
нищожност на завещателното разпореждане по чл.42 б."в" от ЗН-наличие
на изразено в него финансово задължение, като мотив, поради който единствено е
направено завещанието. Оспорва това твърдение, като сочи, че видно от
съдържанието на изготвеното от Милка Стефанова Иванова саморъчно завещание,
обективираната в него действителна воля била една
единствена - срещу завещаното на Л.Р.М. цяло движимо и недвижимо имущество,
завещателят бил поискал „В замяна да ме погребе в гроба при
Мето и мама". Тази воля категорично се извеждала
от обстоятелството, че именно след завещателното разпореждане, обективирано в
израза „ЗАВЕЩАВАМ цялото си движимо и недвижимо имущество, всичко което
притежавам... на Л.Р.М.", завещателят бил написал
„В замяна искам да ме погребе в гроба при Мето и мама". Следователно
завещателното разпореждане било извършено при едно
единствено условие - в замяна на завещаното имущество /срещу завещаното
имущество/след смъртта на завещателя ответницата имала
моралното задължение да я погребе по определен начин. В този смисъл следвало
да се тълкува мотива на завещанието, който мотив безспорно нямал
никакъв „финансов" характер. Предвид горното завещанието не се явявало
противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави, и било
действително. Този извод не се променял и от
употребените в завещанието преди самото завещателно разпореждане изрази „...да
ми бъде опора и окаже нужната помощ в старините ми. Нямам от кого друг да
получа помощ и подкрепа". Помощта и подкрепата не били
обвързани от завещателя с никакви финансови изражения и задължения, а имали
по-скоро предвид категорично изразената след тях по нататък в завещанието воля,
морален характер.
5.По
предявения, също в условие на евентуалност, конститутивен иск за унищожаване на
завещанието на осн. чл. 43 ал. 1 б."а" от ЗН, ответницата излага следното: Дали
завещателят бил страдал от психично заболяване или не, от
кога евентуално бил страдал от такова заболяване, дали
"съседи и познати" в качеството си на свидетели щели да
твърдят в процеса, „как заболяването й било
еволюирало през последната година от живота й", дали се била
губила без спомен за адреса и жилището" според твърдо установената съдебна
практика били обстоятелства и факти, ирелевантни към
предмета на спора по този иск. Съдържащото се в исковата молба твърдение „
Поради това считам, че на посочените дати /кои дати не става ясно/ не е била
способна да завещава" по характера си съставлявало предположение, поради
което поисканите в тази връзка свидетели за установяване на общото психическо
състояние на завещателя през последната година от живота му, моля, да не бъдат
допускани да разпит.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени от ИЩЕЦА Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИЦАТА Л.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са следните обективно съединени искове в
условията на евентуалност:
-иск с правно основание чл. 42 б.“б“ ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН за
прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на Милка Стефанова Иванова,
ЕГН ********** от 29.10.2013г., направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********,
поради нарушения на изискванията за форма, установени в чл. 25 ал.1 от ЗН, а
именно: липса на дата, евент. липса на подпис, евент. неизписването му
ръкописно от самия завещател;
в условията на евентуалност,
-иск с правно основание чл. 42 б.“в“ ЗН за прогласяване на нищожността на
саморъчно завещание на Милка Стефанова Иванова, ЕГН ********** от 29.10.2013г.,
направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********, доколкото изразеният в завещанието
мотив, поради който единствено е направено разпореждането е противен на закона,
на обществения ред и на добрите нрави, като съдържащ финансово задължение за
наследника;
в условията на евентуалност,
-иск с правно основание чл. 43 ал.1 б.“а“ ЗН за унищожаване на саморъчно
завещание на Милка Стефанова Иванова, ЕГН ********** от 29.10.2013г., направено
в полза на Л.Р.М., ЕГН **********, поради това, че по време на
съставянето му завещателят не е бил способен да завещава, поради душевна болест, в резултат на която не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си.
В рамките на производството от ответницата по третия предявен в условията
на евентуалост иск е направено възражение
с правно основание чл. 44 ал.1 от ЗН за изтекла тригодишна погасителна
давност.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите на които
основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е да установи, че е наследник по закон на наследодателката Милка Стефанова Иванова, както
и да установи всички положителни факти във връзка с направените възражения във
връзка с недействителността на завещанието.
В това число да установи, че в завещанието е изразен мотив, който
съдържа финансово задължение за наследника; както и евент. да установи и наличието на душевна болест у
завещателя по
време на съставянето на завещанието, което довело
до неспособността на завещателката да действа разумно към
посочените дати и не е била способна
да завещава.
В тежест на ответницата е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице действително
завещателно разпореждане, което отговаря на законовите изисквания за валидност
– че съдържа дата и че е подписано и изписано саморъчно от завещателката.
Ответницата носи доказателствена тежест да установи фактите по своето
правопогасяващо възражение по третия преявен в условията на евентуалност иск.
IV.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ОСПОРВАНЕ ИСТИННОСТТА НА ДОКУМЕНТ:
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по
оспорване истинността на саморъчно завещание от 29.10.2013г.,
направено от Милка Стефанова Иванова в полза на Л.Р.М., в частта, касаеща авторството на текста, изписан ръкописно саморъчно от завещателката и
подписа,
положени за Милка Стефанова Иванова, на осн.
чл.193 ГПК.
УКАЗВА на ответницата,
че в нейна тежест е да докаже истинността на документа
на осн. чл. 193 ГПК, като страна която се ползва от документа предвид
характера на настоящото производство.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата и
уточняващата молба от 14.12.2016г. писмени документи, надлежно заверени по реда
на чл.183 от ГПК., с изключение на представеното с исковата молба – писмо от
12.07.2013г. УКАЗВА на ищеца в случай, че желае събиране на писменото
доказателство – писмо от 12.07.2013г., същият следва да представи най-късно в
насроченото открито съдебно заседание четлив екземпляр от същото, както и да
посочи какви факти и обстоятелства ще установява с писмото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцовата страна и нейния
процесуален представител съдебно удостоверение, което да послужи пред МБАЛ "Света Марина“- Варна,
Психиатрична клиника и Клиника по психиатрия, респ. от Архив, и по силата, на което ответницата да се снабди с друго
такова, от което да е видно има ли провеждани лечения на Милка Стефанова
Иванова, ЕГН **********, от кога датират, брой на приеманията за лечение,
диагноза за лечение, последно влизане, състояние при изписване, лекуващи
лекари, след заплащане на дължимата държавна такса в размер на 5 /пет / лв. по
сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен
срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на двама свидетели
при режим на водене до открито съдебно заседание и уточняване на конкретните
факти и обстоятелства, за които се прави доказателственото искане, като указва
на страната, че следва да съобрази искането си с конкретните факти, за
установяването на които носи доказателствена тежест. УКАЗВА на ищеца, че следва да води
поисканите свидетели за датата на съдебното заседание.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане на двама
свидетели при режим на водене до открито съдебно заседание и уточняване на
исканията за ангажиране на свидетелски показания от страна на ищеца.
УКАЗВА на ответницата, че
следва да води поисканите свидетели за датата на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на графологична експертиза с посочената в
исковата молба задача, предвид че установяването истинността на документа е в
тежест на ответницата.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят
съда.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: