№ 6127
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110133030 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. С. е предявил срещу ответника И. В. Х. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 1909,26 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 71, находящ се в ..., за периода от месец 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 30.01.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата; за сумата от 303,86 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.01.2020 г.,
за сумата в размер на 42,58 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК - 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, както и за 8,71
лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 21.01.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.02.2020 г. по ч. гр. дело № 4678/2020 г. на СРС, II
ГО, 178 състав.
Ищецът поддържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като
е титуляр на вещно право върху топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ, приложими към процесния
период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание
чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността на която е издавана фактура, поради
което ответната страна е в забава. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника И. В. Х. чрез адв. Д. Ч., в който последната оспорва исковете като твърди, че са
допустими, но неоснователни. Не оспорва размера на вземанията, а основанието за тяхното
възникване. Сочи, че ответникът няма качеството на потребител на предоставяни от ищеца
услуги. Оспорва възникването основанието за присъждане на стойността на услугата дялово
разпределение и поставянето на длъжника в забава. Възразява за изтекла погасителна
давност за вземанията. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява срещу разноските на ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Н.И. взема становище, че отчетът и
дяловото разпределение са извършвани законосъобразно.
С определение от 11.07.2022 г., постановено по делото, съдът на основание чл. 227 от
ГПК, е конституирал в качеството им на ответници наследниците по закон на починалата в
хода на процеса И. В. Х. – М. Д. И. (дъщеря), К. В. Х. (внук) и И. В. Х. (внук), които в
предоставения срок по чл. 51 от ЗН не са оспорили факта на приемане на наследството на
починалата и са заявили чрез упълномощения адвокат, че поддържат подадения отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Т. С. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.01.2020 г. г. срещу И. В. Х., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 4678/2020 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 14.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника И. В. Х., с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 423 от ГПК, което е
прието от въззивния съд, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са
дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които
искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно
2
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия
е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответника.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се
намира апартамент № 71, находящ се в г... е била топлофицирана, като ищецът е доставял в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
От представения и приет по делото (лист 11) нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 175, том VII, рег. № 16474 от
27.08.2014 г., чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на
правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че И. В. Х. е прехвърлила
правото на собственост върху имота на трето лице, като си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота, което е прекратено с нейната смърт,
настъпила след исковия период. Ето защо, в качеството си на титуляр на вещно право на
ползване върху имота за процесния период, ответницата има качеството и на потребител на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е легитимирана да
отговарят по предявените искове, респективно наследниците й по закон, конституирани
на нейно място в хода на процеса отговорят за възникналите задължения на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 10 от ЗН при квоти както следва – 1/2 за М. Д. И. (дъщеря), и по 1/4 за
К. В. Х. (внук) и И. В. Х. (внук).
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени
3
с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и
приложимите към спорното правоотношение ОУ от 2014 г., които са публикувани.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са
съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
във връзка с оспорването на доставката на топлинна енергия и извършване на услугата
дялово разпределение за процесния период, на което съдът дава вяра като компетентно и
безпристрастно, както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се
установява, че в топоснабдения имот е имало монтирани отоплителни тела. За периода от м.
05.2016 г. до м. 04.2017 г. и м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. топлинната енергия за имота е
начислявана на база служебен отчет за 1 бр. радиатор, тъй като достъп до имота не е бил
осигурен, а за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. отопление за имота не е начислявано,
тъй като радиаторът е бил затапен и топлинна енергия за отопление не е била потребявана.
За целия период е начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и доставка
на битова гореща вода. Стойността на фактурираната енергия от 01.05.2016 г. до м. 04.2019
г. вкл. е в размер на 2283,33 лева, от които 1397,62 лева за топлинна енергия и 885,71 лева
за битова гореща вода, като след изравняване сумата е в размер на 1909,13 лева. В СТЕ е
посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна
енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал метрологична
проверка и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период, като е
установено, че същият съответства на одобрения тип и отчита вярно. Ето защо, съдът
приема, че вземане за заплащане на топлинна енергия за сочения период е възникнало в
описания в СТЕ размер поради което сумата е дължима от наследниците на починалата в
хода на процеса и съобразно посочените квоти 1/2 за дъщерята и по 1/4 за внуците на
починалата съответно 954,57 лева за М. Д. И. и по 477,28 лева за К. В. Х. и И. В. Х..
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е
легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“, което според
заключението на СТЕ е извършвано за процесния период, а стойността му е определена
съобразно действащата нормативна уредба. Сумата, дължима за дяловото разпределение за
периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., е в рамките на търсения размер от 42,58 лева,
както се установява от представените писмени доказателства, от които ответниците дължат
съобразно посочените квоти 21,29 лева за М. Д. И. и по 10,65 лева за К. В. Х. и И. В. Х..
4
Тъй като съдът приема, че вземания за главница за процесните периоди са
възникнали, дължи произнасяне по своевременно заявеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). На
основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване,
поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, от този момент на основание
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за
заплащане на сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., като е
подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 30.01.2020 г., поради
което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 30.01.2017 г. са
погасени по давност.
В настоящия случай това са вземанията за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г.
вкл., тъй като вземането за декември 2016 г. е станало изискуемо на 15.02.2017 г.
След изваждане на погасената по давност сума от общото задължение, размерът на
дължимата главница възлиза на 1710,67 лева, от които за 855,34 лева за М. Д. И. и по 427,67
лева за К. В. Х. и И. В. Х., до който размер и за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г.,
искът за главницата следва да се уважи като за разликата над 1710,67 лева до
претендираните размер от 1909,26 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г., искът
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово
разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр, с
чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането за м.
12.2016 г. в размер на 2,30 лева е станало изискуемо на 01.01.2017 г. – повече от три години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е
погасено по давност. Ето защо искът за дяловото разпределение следва да се уважи за
сумата от 40,28 лева, от които за 20,14 лева за М. Д. И. и по 10,07 лева за К. В. Х. и И. В.
Х., и за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., като за разликата над 40,28 лева до размера
от 42,58 лева и за м. 12.2016 г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, както на основание
чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ обезщетение за забава се дължи върху
реалната стойност на потребената топлинна енергия след отчитане на средствата за
търговско измерване, така както е заявено от ищеца – от 15.09.2017 г. Дължимото от
ответницата обезщетение върху стойността на дължимите от нея главници за топлинната
5
енергия за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., след изравняването, изчислено по реда на чл.
162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор върху непогасената по давност
главница, е в общ размер на 269,22 лева от които за 134,61 лева за наследника М. Д. И. и по
67,30 лева за К. В. Х. и И. В. Х., за периода от 15.09.2017 г. до 21.01.2020 г., до който
размер искът следва да се уважи, а за разликата над 269,22 лева до претендираните 303,86
лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в какъвто смисъл са
и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения
период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 8,71 лева е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 95,29 лева, от
които следва да му бъдат присъдени 85,01 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 45,29 лева за държавна такса (лист 46) и
250 лева за депозит за СТЕ (л. 70). Възражението на ответниците, че сумата за депозит за
СТЕ не се дължи, е неоснователно съгласно чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК, освен това последните
са оспорили иска по основание, поради което са дали повод за реализирани на разноските за
събиране на доказателства за установяване на доставката на топлинна енергия за периода.
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
6
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид горното съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв. Възражението на особения представител на ответника за
намаляване на разноските в исковото производство е неоснователно, тъй като
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 352,64 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
437,65 лева, от които М. Д. И. дължи 218,83 лева, а К. В. Х. и И. В. Х. – по 109,41 лева.
Ответникът в производството, съответно неговите наследници, са сторили разноски
за адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г. в размер на 400
лева и 25 лева за възражение по чл. 423 от ГПК пред СГС, срещу което заявителят в
заповедното производство не е възразил, както и по Договор за правна защита и съдействие
от 16.08.2021 г. в исковото производство, всички суми платени в брой съгласно
отбелязването в договорите, които служат за разписки, удостоверяващи плащане съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 94,39
лева, от които на М. Д. И. 47,19 лева, а на К. В. Х. и И. В. Х. – по 23,59 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, че М. Д. И., ЕГН **********, К. В. Х., ЕГН ********** и И. В. Х., ЕГН **********,
конституирани в хода на процеса по реда на чл. 227 от ГПК като наследници на И. В. Х.,
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес в ..., дължат на „Т. С., ЕИК ... , със седалище
и адрес на управление в г..., сумата от 1710,67 лева, от които за 855,34 лева за М. Д. И. и по
427,67 лева за К. В. Х. И И. В. Х. - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 71, находящ се в ..., за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 30.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 40,28 лева, от които за 20,14 лева за М. Д. И. и по 10,07
лева за К. В. Х. И И. В. Х., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
30.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, както и 269,22 лева, от които за
134,61 лева за М. Д. И. и по 67,30 лева за К. В. Х. И И. В. Х., представляващи обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.01.2020 г., за които
срещу техния наследодател е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
14.02.2020 г. по ч. гр. дело № 4678/2020 г. на СРС, II ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за сумата над 1710,67 лева до претендираните 1909,26 лева и за периода
7
от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г. и иска за стойността на услугата дялово разпределение за
сумата над 40,28 лева до размера от 42,58 лева и за м. 12.2016 г., като погасени по
давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 269,22 лева до
претендираните 303,86 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.01.2020 г. и за 8,71 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2017 г. до 21.01.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., да заплати на „Т. С.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в г..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в размер на 218,83 лева – разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., да заплати на „Т. С.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в г..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в размер на 109,41 лева – разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., да заплати на „Т. С.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в г..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в размер на 109,41 лева – разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С., ЕИК ... , със седалище и адрес на управление в г..., да заплати на
М. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
в размер на 47,19 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т. С., ЕИК ... , със седалище и адрес на управление в г..., да заплати на
К. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
в размер на 23,59 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т. С., ЕИК ... , със седалище и адрес на управление в г..., да заплати на
И. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
в размер на 23,59 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на Н.И., ЕИК *********, като трето лице
помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8