Решение по дело №683/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260094
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20205510200683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                        гр.К.,23.11.2020г.

 

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември,две хиляди и двадесета година  . . . . . . . . . в състав:

                                             Председател:Невена Иванова

                                   Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

при секретаря . . . .  Ана Цанова  . . .и в присъствието на

прокурора  . . . . . . . . . . .  . . . . като разгледа докладваното от

 . . . . . . . . съдията  . . . . . . . . АНД № 683  . . . . . . . по описа

за  . . . 2020 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:

 

 

           Обжалвано е наказателно постановление № ОП-198/18.05.2020г.на Заместник кмет по финанси,инвестиции и собственост на Община К..

           Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

           Въззиваемата страна чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

           Административнонаказващият орган е приел за установено,че на 18.04.2020г.около 20,00 ч.в гр.К.,на ул.“С.М.“,до № 9 жалбоподателят се събирал с повече от двама човека на открито обществено място,с което нарушил т.28 от Заповед № 435/30.03.2020г.на  Кмета на Община К..АНО приел,че нарушението не следва да се счита за маловажен случай,тъй като събирането на повече от двама човека на обществено място по време на пандемия увеличава риска от разпространение на заразата с коронавирус,което представлява заплаха за живота и здравето на съответните лица и околните граждани.С настоящото деяние жалбоподателят виновно нарушил чл.31 от ЗАНН.

            Като взел предвид горното и на основание чл.53 от ЗАНН,чл.31 от ЗАНН и предвид това,че нарушението не представлява маловажен случай,АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева.

            От показанията на актосъставителя Д. в с.з.се установи описаната в наказателното постановление фактическа обстановка,която не се оспорва от жалбоподателя.

            Възраженията на жалбоподателя,изложени в жалбата са,че със Заповед № РД-01-139/19.03.20г. на Министъра на здравеопазването  е била отменена т.9 от Заповед № РД-01-131/17.03.2020г.,която точка е забранявала  събирането на повече от две лице на открити и закрити обществени места.Въпреки отмяната на тази забрана,кметът на Община К. издал своя Заповед № 435 от 30.03.2020г.,в която определил нови противоепидемични мерки и създал т.28,която гласи: „Забранявам събиране на повече от двама човека на открити и закрити междублокови пространства,площади,пешеходни зони и др.на територията на общ.К.“.Жалбоподателят счита,че тази,издадена от кмета на община К. заповед е нищожна,тъй като съгласно чл.63 от Закона за здравето противоепидемични  мерки могат да  въвеждат само Министъра на здравеопазването и  Директора на съответната РЗИ.

            Съдът намира това становище на жалбоподателя за основателно.

             Разпоредбата на чл. 63 ал.1 от Закона за здравето  регламентира,че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.

             Според ал. 2 на чл.63 извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.

             Според ал.7 на чл.63  временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място.

             Съгласно така посочената по-горе нормативна уредба е издадена Заповед № РД-01-124/13.03.20г.на Министъра на здравеопазването,като след това със своя Заповед № РД-01-131/17.03.20г. Министърът на здравеопазването  е създал т.9 към Заповед № ,съгласно която не се допуска посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места.

             След това със Заповед № РД-01-139/19.03.20г. Министърът на здравеопазването е  изменил заповед № РД -01-131/17.03.20г. като е отменил създадената точка 9.

             Кметът на община К. е издал Заповед № 435/30.03.20г.,с която е изменил своя заповед  № 456/14.03.20г. като е създал нова т.28 ,съгласно която се забранява събирането на повече от двама човека  на открити и закрити междублокови пространства, площади,пешеходни зони и др. на територията на община К..

            Съдът намира,че създаването на посочената т.28 в Заповед № 435/30.03.20г на Кмета на община К. е неправилно,тъй като посочената т.28 е в противоречие със Заповед № РД-01-139/19.03.20г.на Министъра на здравеопазването.

             Горепосочената заповед на Кмета на Община К. няма правно основание в разпоредбата на чл.63 ал.4 от Закона за здравето, тъй като съгласно тази разпоредба при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 Министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

             Предвид изложеното съдът намира за основателно становището на жалбоподателя,че към момента на извършване на описаното в НП деяние кметовете на общини не са имали законови правомощия да въвеждат такива противоепидемични мерки,и поради това Заповед № 435/30.03.20г. на Кмета на община К. се явява незаконосъобразна.

            Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

             Водим от горните мотиви съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И   ;

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ОП-198/18.05.2020г.на Заместник кмет по финанси,инвестиции и собственост на Община К.,с което на И.Ж.И. ***,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     Районен съдия: