РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260415/18.07.2022г.
по гр.д. №8124/2018г. по описа на РС Пловдив, ІV гр.с., с което е допусната
съдебна делба следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
56784.522.314 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на цЕ.я имот от
216 кв.м, с трайно предназначение на територията -урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване до десет метра, стар идентификатор
няма, номер по предходен план 314, квартал 3/12 (три/дванадесет), парцел X-
314, с административен адрес на поземления имот: ***, при граници и съседи
на имота поземлени имоти с идентификатори: 56784.522.315; 56784.522.316;
56784.522.317; 56784.522.12,56784.522.11, 56784.522.368 и 56784.522.2319,
ведно с построените в имота: сграда с идентификатор 56784.522.314.1, със
застроена площ от 90 (деветдесет) кв.м., на един етаж, с предназначение -
еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор 56784.522.314.2, със
застроена площ от 23 (двадесет и три) кв.м., на един етаж, с предназначение -
1
селскостопанска сграда, която да се извърши между: Х. Н. К., ЕГН
**********, Е. М. К., ЕГН **********, С. И. А., ЕГН **********, Ю. И. А.,
ЕГН **********, Г. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, при
квоти: от 1/3 (една трета) идеална част общо за Х. Н. К., ЕГН ********** и Е.
М. К., в режим на съпружеска имуществена общност, и по 1/6 (една шеста)
идеална част за С. И. А., Ю. И. А., Г. А. А. и А. А. А..
Първата жалба е на А. А. и Г. А., чрез адв. Т. С.. Решението се обжалва
като недопустимо и като незаконосъобразно. Сочи се на първо място, че по
силата на съдебна делба-спогодба по гр.д. № 6695/1984 г. на Районен съд -
Пловдив е извършена доброволна делба на недвижимия имот. Същата има
силата на влязло в сила решение и същата е на правно основание чл.62 от
ЗТСУ, като е съобразена с тогава действащото законодателство, поради което
към настоящия момент съдебна делба е недопустима доколкото
съсобствеността вече е ликвидирана. В това отношение неправилността и
необосноваността на решението се сочи, тъй като съсобствеността е била
прекратена, същата не е могло да възникне отново, тоест искът е
неоснователен. Искът предявен от Х. К. и Е. К., които извеждат правото си на
собственост от договора за замяна и допълващо заплащане на самостоятелен
обект в сграда, при което ако придобивайки реална част от имота в
действителност е придобила идеална част, то в никакъв случай тази идеална
част не би следвало да е равностойна на правата на праводателя им като
наследник. Иска се отмяна на решението и обезсилването му или отмяната му
по същество.
Постъпила е и жалба от С. А., чрез адв.Г., в която се сочи, че решението
на първо място е недопустимо въз основа на съдебната делба-спогодба по
гр.д. № 6695/1984 г. на Районен съд - Пловдив. Сочи се, че договорът за
спогодба е възмезден двустранен договор, който има прехвърлителен,
комутативен и констативен ефект и същият е породил своето правно
действие, одобрена е постигнатата спогодба, поради което няма как 2
впоследствие да се извършва нова делба. Сочи се, че ищците са придобили
реален дял на база на протокол за съдебна спогодба и от тази замяна те черпят
правата си. Ако същите са считали, че не е извършена делба, е следвало да
придобият 1/3 ид. част от своя праводател А. Д. от всички обекти на
наследството, а не конкретно описания дял. Сочи се, че ако делбата е
2
нищожна, то и нотариалният акт за замяна е нищожен и ищците не
притежават активна правна легитимация да предявяват каквито и да е искове
по отношение на процесния имот, тъй като не са собственици. Сочи се, че
извършването на делба на стари съществуващи сгради е било допустимо при
отклонение от строителните правила и норми и действието на тогава
действащи нормативни актове – чл. 85, ал. 1, т. 4 от Наредба № 5, чл. 101 от
ППЗТСУ. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и отмяната му
като неправилно.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. И. М. - пълномощник
на Е. К. и Х. К., с който твърди, че жалбата е неоснователна. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение.
Постъпила е и въззивна жалба от Ю. А., с която се иска отмяна на
решението като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Претендират се разноските по въззивното дело. Сочи се, че съсобствеността е
била ликвидирана в посочената вече съдебна спогодба. Сочи се, че искът е
недопустим, спогодбата не противоречи на закона. В акта през 1984 г. са
съобразени всички изисквания на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, съобразно
практиката на Върховните съдилища. Сочи се, че е недопустимо пререшаване
на влязъл в сила през 1984 г. съдебен акт. Сочи се в тази насока практика на
ЕСПЧ в Страсбург - решение от 08.12.2005 г. по делото К. и други срещу
България за нарушение на чл.6 т.1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно,
отхвърляне на иска за делба. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подадена от С. А., от Е. К. и
Х. К., чрез адв. И. М., с който се сочи, че жалбата е неоснователна. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение.
Постъпил е и отговор от Е. К. и Х. К., чрез адв. И. М., по въззивната
жалба, подадена от Ю. А.. Със същите доводи се счита за неоснователна и се
иска нейното отхвърляне.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
3
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането ù.
Предявен е иск за делба от Х. К. и Е. К. против С. А., Ю. А., Г. А. и А. А. за
делба на поземлен имот с идентификатор 56784.522.314 по КККР на гр.
Пловдив, с площ на цЕ.я имот от 216 кв.м, ведно с построените в имота:
сграда с идентификатор 56784.522.314.1, със застроена площ от 90 кв.м., на
един етаж, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда и сграда с
идентификатор 56784.522.314.2, със застроена площ от 23 кв.м., на един етаж,
с предназначение - селскостопанска сграда.
Неоснователно е възражението на жалбоподатЕ.те, че решението е
недопустимо, защото по силата на съдебна делба-спогодба от 05.10.1984г. по
гр.д. № 6695/1984г. на Районен съд - Пловдив е извършена доброволна делба
на недвижимия имот. Възразява се, че съдебната спогодба има силата на
влязло в сила решение и не е допустимо спора да се пререшава. Според
въззивният съд следва да се прави разлика между съдебно решение, с което се
допуска и извършва делба и съдебната спогодба между съдЕ.тЕ.те сключена в
първата или втората фаза на съдебната делба. А разлика между тези два
способа за прекратяване на съсобствеността има и то чисто процесуална.
Разликата е същата, като разликата между съдебно решение и договор.
Правилно РС Пловдив се е позовал на т. 8 от ППВС №7/1973г., което е
прието именно при действието на стария ГПК от 1952г., поради което
всякакви доводи за разлика в правната уредба на спогодбата в стария и новия
ГПК са неоснователни. Съдебната спогодба си остава по правната си същност
договор, поради което при наличието на основания за нищожност по чл.26 от
ЗЗД същата се явява нищожна, като подобно възражение може да се направи
в последващ съдебен процес. Точно такова възражение е предмет на
разглеждане в настоящото производство по съдебна делба, ето защо искът е
допустим.
Неоснователно е възражението на жалбоподатЕ.те, че съдебната делба-
спогодба от 05.10.1984г. по гр.д. № 6695/1984г. на Районен съд – Пловдив не
е нищожна, защото не противоречи на закона. Като се сочи, че извършването
4
на делба на стари съществуващи сгради е било допустимо при отклонение от
строителните правила и норми при действието на тогава действащи
нормативни актове – чл.85 ал.1 т.4 от Наредба № 5 и чл. 101 от ППЗТСУ.
Напълно правилно РС Пловдив е приел, че тази спогодба е нищожна,
като се е позовал на действащото към 1984г. законодателство в тази насока.
Одобрената от РС Пловдив на 05.10.1984г. съдебната делба-спогодба по гр.д.
№ 6695/1984г. противоречи както на процесуалните норми за нейното
одобрение от съда, така и на материалното право, свързано с териториалното
и сЕ.щно устройство към него момент.
Чисто процесуално РС Пловдив към 1984 година е следвало да се
съобрази с нормите на чл.62 ал.1 от ЗТСУ, които са изисквали доброволна
делба на съсобствена сграда и прехвърляне на реално определени части от
сгради или жилища да се сключи и съответно одобри от съда само ако
обособените дялове отговарят на одобрен за това архитектурен проект. Това е
следвало да удостовери от техническите органи на съответния народен съвет.
По силата на чл.62 ал.2 от ЗТСУ органите на съответния народен съвет по
предложение на съда възлагат изработването и одобрението на всички
необходими проекти за преустройството. Тези проекти са подлежали на
обжалване пред особена юрисдикция създадена по чл.142 от ЗТСУ, а именно
особена комисия към Министерството на строителството и сЕ.щното
устройство, съставена от председателя на ВС и двама специалисти
определени от министъра на архитектурата и благоустройството. Безспорно е
че подобни проекти по гр.д. № 6695/1984г. на РС Пловдив, нито са възлагани
от съда, нито са изработвани и одобрявани от съответния народен съвет.
Тоест изцяло е нарушен процесуалния ред за разпореждането с бъдещи
реално обособени части от съществуващата в поземления имот сграда.
Приложената към това дело за делба схема на съществуващата сграда към
1984 година, не съставлява проект за обособяване на бъдещи реални обекти
на собственост. При неизпълнение на изискванията на закона започват и
множество неясноти и недоказани твърдения, като част от наведените от
жалбоподатЕ.те твърдения, че по проект сградата е трябвало така или иначе
да се трансформира /да се отварят нови входове, да се извършват пристройки
и т.н./
Тоест в спогодбата бъдещите реално обособени самостоятелни жилища
5
са формулирани само словесно, без тяхното бъдещо преустройство да е
фиксирано в някакъв технически документ, така както е изисквал закона към
него момент. От словесната формулировка на бъдещите самостоятелни
жилища е ясно, че същите изцяло противоречат на материалните правни
норми свързани с териториалното и сЕ.щно устройство в страната, към този
момент. В действащата тогава Наредба №5 за правила и норми по
териториално и сЕ.щно устройство в чл.35 ал.1 е ясно посочено, че жилището
се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в
самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на
гражданите. То може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна
стълба (мезонетен тип). В настоящата спогодба за дялове номер две и три има
посочено , че същите представляват две стаи от първия етаж с общо стълбище
от към двора. Две стаи от къща не могат да представляват самостоятелно
жилище. Това е така поради изискването на чл.36 ал.2 от Наредба №5 към
жилището да има и складови помещения, а такива в спогодбата не са
описвани. Това е така поради изискването на чл.54 ал.1 от Наредба №5 към
жилището да има помещения за клозет, за баня, за пране и сушене на прането.
В казуса нищо подобно няма. Двата броя клозетни клетки посочени в
спогодбата остават в съсобственост между съдЕ.тЕ.те и е договорено, че ще
се ползват от всички съсобственици. Пък и да не оставаха в съсобственост
клозетите не са три броя колкото са самостоятелните дялове, а само два и не
са териториално обединени със стаите в самостоятелен обект по изискванията
на чл.35 ал.1 от Наредба №5. Също така чл.119 ал.6 от ППЗТСУ изисква
клозетът да бъде в самата жилищна или вилна сграда. При липса на
водоснабдяване на населеното място или на съответната му част се разрешава
временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Няма никакви твърдения
към този момент тази улица в гр.Пловдив да не е била водоснабдена. При това
положение няма как да се изпълни и изискването на чл. 55. ал.1 от Наредба
№5 влизането в клозета да бъде откъм преддверие. Помещение за баня пък
изобщо не съществува към тези две стаи. В тези две стаи не е посочено да има
и кухня с необходимото водоснабдяване и канализация.
Неоснователно е възражението на жалбоподатЕ.те, че при стари
съществуващи сгради е било допустимо при отклонение от строителните
правила и норми при действието на тогава действащи нормативни актове –
чл.85 ал.1 т.4 от Наредба № 5 и чл. 101 от ППЗТСУ. Нормата на чл.85 ал.1 т.4
6
от Наредба № 5 допуска отклонения от нормативите по чл.46 и чл.47 в
настоящия казус. Само че нормативите по чл.46 и чл.47 от Наредба №5 касаят
минимални и максимални размери на застроената площ на различните видове
жилища и минималните и максималните размери на светлите площи на
помещенията в различните видове жилища. Нормата на чл.101 от ППЗТСУ е
допускала при преустройство на сгради да се допускат отклонения от
строителните правила, норми и нормативи за фасадите, издатините и
вътрешното разпределение на сградите и жилищата, както и от техническите
норми за дограми, елементи и съоръжения. Отклоненията са се допускали с
разрешение на главния архитект (инженер) при окръжния, съответно градския
народен съвет. В казуса обаче няма проблем с маломерността на жилищните
помещения или с тяхната светла площ, с фасадите или вътрешното
разпределение на жилищата, с дограмите или елементи и съоръжения, а има
проблем с липсата към жилищата на баня, клозет, кухня и складово
помещение, каквото изключение в тогава действащото законодателство не се
е допускало. В тази насока на мисли и заключения са и двете приети съдебно-
технически експертизи по делото от първата инстанция.
Тоест твърдените реални дялове – жилища изобщо не отговарят на
изискванията на закона и не представляват самостоятелни обекти на
собственост – жилища и не са подлежали на прехвърлителни сделки в това
число и със съдебна спогодба. Ето защо съдебната спогодба е нищожна на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и не е породила
правно действие. Ето защо налична е съсобственост подлежаща на съдебна
делба, както правилно приема РС Пловдив.
Неоснователно е възражението на жалбоподатЕ.те, че искът предявен
от Х. К. и Е. К., които извеждат правото си на собственост от договора за
замяна и допълващо заплащане на самостоятелен обект в сграда, при което
ако придобивайки реална част от имота в действителност са придобили
идеална част, то в никакъв случай тази идеална част не би следвало да е
равностойна на правата на праводателя им като наследник. И подобното
възражение, че ако делбата е нищожна, то и нотариалният акт за замяна е
нищожен и ищците не притежават активна правна легитимация да предявяват
каквито и да е искове по отношение на процесния имот, тъй като не са
собственици. Тук въззивният съд е напълно съгласен с вижданията на РС
Пловдив, че следва да се сподЕ. виждането изложено в решение № 215 от
7
04.11.2016 г. по гр. д. № 1543 / 2014 г. на ВКС, I г.o., според което: „ когато
предмет на един договор е прехвърляне правото на собственост върху
несамостоятелна реална част от жилищен имот, която не може да се обособи
като отделен обект на собственост поради правна невъзможност за това, може
да се приеме, че договорът поражда действие за съответната идеална част от
имота, ако при тълкуване на волята на страните се стигне до извод, че те са
съгласни с този резултат.“ От текста на договора за замяна обективиран в
нотариален акт № 74 от 10.06.2016г. /л.10 от делото на ПРС/ е видно, че
съсобствениците на 1/3 идеална част от процесния имот - А. Д. и К.Д. са
заменили с ищците Х. и Е. К.и както е написано в договора „всичко което
притежават на ***“. От този израз в договора въззивният съд стига до извода,
че волята на страните е била да се прехвърлят всички свои права върху този
обект на собственост независимо дали е налице реално обособен имот или не
е наличен такъв в процесния поземлен имот. Като тук следва да се посочи, че
страните по тази сделка не са имали възможност да формулират
прехвърлената собственост по друг начин, освен по начина, по които това е
формулирано в съдебната спогодба от 1984г., защото в противен случай
сделката най-вероятно е нямало да бъде изповядана от нотариуса, който е бил
длъжен да се съобрази с този вписан в службата по вписванията договор. Ето
защо правилно се приема от РС Пловдив, че ищците са собственици на 1/3
идеална част от процесния имот.
Ето защо решението на РС Пловдив е правилно. Като съдът е преценил
законосъобразно квотите на страните в съсобствеността, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
В частта относно разпореждането на съда в решението за това след
влизане в сила на решението по допускане на делба, делото да се докладва за
преценка по отделяне на материалите по предявения от Ю. И. А. евентуален
иск по чл.33 ал. 2 ЗС, заявен с отговор вх. № 49254 от 10.08.2018г., за
разглеждането на този иск в отделно производство. Въззивният съд намира,
че правилно РС Пловдив приема, че предявения като евентуален иск на Ю. А.
не може да се разглежда съвместно с иска за делба, като конститутивен и с
оглед практиката на ВКС. Но процесуално неправилно е делбеният съд да не
отдЕ. материалите по делото и да не ги изпрати за образуване на ново дело
веднага, а да се чака влизане в сила на решението по допускане на делба. След
като е предявен един иск, то същият следва незабавно да се образува и едва
8
след това да се взема становище за наличие на преюдициалност на друг иск,
трябва ли делото да се спира или не, като при това на ищеца следва да се
предостави правото на защита относно решението на съда по тези въпроси
предвидено в ГПК. Недопустимо е по това дело да виси предявен иск, който
нито е приет за съвместно разглеждане, нито е отделен и изпратен за
образуване на ново дело. Подобно процедирането е свързано с нарушаване на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Ето защо материалите по
делото свързани с предявения иск следва да преснимат и изпратят на РС
Пловдив за образуване на самостоятелно дело.
С оглед изхода на делото разноските по делото остават така както са
направени.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260415/18.07.2022г. по гр.д.
№8124/2018г. по описа на РС Пловдив, ІV гр.с.
Да се изпратят незабавно на РС Пловдив преписи от отговор на искова
молба вх. № 49254 от 10.08.2018г. от Ю. И. А. с ЕГН **********, с който е
предявен иск по чл.33 ал. 2 ЗС, препис от решението на РС Пловдив и препис
от настоящото решение на ОС Пловдив за образуването и разглеждането на
този иск в отделно производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9