Р Е Ш Е Н И Е
260357/1.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2496 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три
положителни установителни иска, с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на главницата
и по отношение на претенцията за
заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във
вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава.
Настоящото производство е образувано по депозирана
в ШРС Искова молба от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б., съдебен адрес:***, офис сграда ***, ет.2, офис 4, чрез
юрисконсулт П. Г. Б.срещу Т.К.К., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че на 28.05.2018 год.
между „***“ АД и ответника Т.К.К. бил сключен Договор за паричен заем с
№3235287, по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника кредит в
размер на 600 лева. Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с
фиксиран лихвен процент, като кредитополучателят се задължил да върне кредита в
срок до 23.10.2018 год. посредством заплащане на 21 равни седмични погасителни
вноски в размер на 31.05 лева. Общата
стойност на плащанията по кредита била 652.05 лева.
На 16.11.2010 год. бил сключен Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ между „***“ АД и “***” ЕАД, като на
01.12.2018 год. било подписано
Приложение №1, представляващо допълнително споразумение към Рамковия договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/, по силата на което било прехвърлено
и вземането, произтичащо от Договор за паричен заем №3235287 от 28.05.2018
год., сключен между „***“ АД и ответника Т.К.К..
До длъжника било изпратено уведомление по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените продажби. Уведомителното писмо било изпратени
от „***“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента, но същото се върнало в
цялост, тъй като не било потърсено от длъжника.
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника, за
ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, от които първият с цена на иска 600 лева – главница по Договор за паричен заем №3235287 от 28.05.2018 год., сключен между
сключен между „***“ АД и ответника Т.К.К., вземането по който е било
прехвърлено чрез цесия от „***“ АД на “***” ЕАД, по силата на Рамковия договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 16.11.2010 год. и Приложение №1
към договора от 01.12.2018 год., 52.05 лева – договорна лихва за периода от
05.06.2018 год. до 23.10.2018 год. /падежа на погасителната вноска/, 98.72 лева
- обезщетение за забава за периода от
05.06.2018 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и
направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име на 27.09.2021 год. е депозирана писмена молба,
в която поддържат исковете и правят искане за произнасяне с неприсъствено
решение поради неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 01.12.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни
предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Пълномощно, Договор за паричен
заем №3235287 от 28.05.2018 год., Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 год., Потвърждения за сключена цесия; Приложение №1 към договора от 01.12.2018 год.; Пълномощно, Уведомително
писмо, известие за доставяне, обратна разписка, вносна
бележка, материалите, приложени по ЧГД №1111/2020 год.
по описа на ШРС, както и изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, счита така предявените искове за вероятно
основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите
следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в общ размер на 750 лева, включващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.К.К., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, офис сграда ***, ет.2, офис
4, чрез юрисконсулт П. Г. Б.сумите от:
600 лева
/шестстотин лева/ – неизплатена главница по Договор за паричен заем №3235287 от 28.05.2018 год., сключен между „***“
АД и ответника Т.К.К., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „***“
АД на “***” ЕАД, по силата на Рамковия
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 год. и Приложение №1
към договора от 01.12.2018 год., 52.05
лева /петдесет и два лева и пет стотинки/ – договорна лихва за периода от
05.06.2018 год. до 23.10.2018 год. /падежа на погасителната вноска/, 98.72 лева /деветдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 05.06.2018 год. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Т.К.К., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, офис сграда ***, ет.2, офис
4, чрез юрисконсулт П. Г. Б.сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет лева/,
представляваща направени от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото
производство за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: