Присъда по дело №1378/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 28
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20241630201378
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Монтана, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
СъдебниГРЕТА ИВ. Ц.А

заседатели:ЕЛЕНА С. И.
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
и прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20241630201378 по описа за 2024 година
след тайно съвещание, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. С. Л. - родена на ХХХХХХ в гр.С., с
посочен адрес в с.Л., област М., ул.Ц. К. № Х, българка, българска гражданка,
неомъжена, със средно образование, студентка, работи, неосъждана, ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че на 24.12.2022г. в гр.М., област М., ул.Д. С.
И., пред дом № ХХ в съучастие с И. Д. В., ЕГН **********, като подбудител,
умишлено запалила чуждо движимо имущество със значителна стойност - лек
автомобил марка „А.“, модел ,,ХХ“, собственост на Т. А. А. от гр.М., ЕГН
**********, на стойност към момента на извършване на деянието 29580.00
лева, поради което и на основание чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с чл.54,
ал.1 и ал.2 от НК я осъжда на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
1
от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59, ал.2 от НК приспада спрямо подсъдимата С. С. Л.
времето през което е била задържана на основание чл.64, ал.2 от НПК с
постановление от 26.06.2024г. на РП - М., считано на 26.06.2024г.
ПРИЗНАВА подсъдимимия И. Д. В. - роден на ХХХХ. в гр.Б., област М.,
с посочен адрес в с.Л., област М., ул.П. Х. № ХХХ, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.12.2022г. в гр.М., област М., ул.Д. С.
И. пред дом № ХХ в съучастие със С. С. Л., ЕГН **********, като
извършител, умишлено запалил чуждо движимо имущество със значителна
стойност - лек автомобил марка „А.“ модел ,,ХХ“, собственост на Т. А. А. от
гр.М., ЕГН **********, на стойност към момента на извършване на деянието
29580.00 лева, поради което и на основание чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го осъжда на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.25, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ
спрямо подсъдимия И. Д. В. по присъда (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) по
НОХД № 223/2025г. по описа на МРС, присъда по НОХД № 505/25г. по описа
на МРС и по настоящата присъда по НОХД № 1378/24г. по описа на МРС,
общо най–тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.25, ал.3 от НК приспада спрямо подсъдимия И. Д. В.,
изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 505/25г. по описа на
МРС.
ОСЪЖДА подсъдимите С. С. Л. и И. Д. В., със снета по-горе
самоличност, да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец и частен
обвинител Т. А. А., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.М., ж.к.М., бл.ХХ,
ет.Х, ап.ХХ, сумата 373.86 (триста, седемдесет, три лева, 0.86 ст.) лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 24.12.2022г. до окончателното й заплащане и
2
разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за упълномощен повереник.
Вещественото доказателство – 1 бр. твърд диск, съдържащ видеозаписи
от охранителни камери да остане към делото, като същия подлежи на
унищожаване, ведно с ДП № 1294/22г. по описа на РУ – М., част от
настоящето НОХД № 1378/24г. по описа на МРС, след изтичане срока на
съхраняването им в МРС, съгласно ПАС.
ОСЪЖДА подсъдимата С. С. Л., със снета по-горе самоличност, на
основание чл.189, ал.3, изр. последно от НПК, да заплати по сметка на
ОДМВР – М. сумата 163.40 ( сто, шестдесет, три лева, 0.40 ст.) лева – разноски
за изготвяне на СОЕ, СПтЕ и СВтЕ в рамките на ДП № 1294/22г. по описа на
РУ - М..
ОСЪЖДА подсъдимимия И. Д. В., със снета по-горе самоличност, на
основание чл.189, ал.3, изр. последно от НПК, да заплати по сметка на
ОДМВР – М. сумата 163.40 (сто, шестдесет, три лева, 0.40 ст.) лева – разноски
за изготвяне на СОЕ, СПтЕ и СВтЕ в рамките на ДП № 1294/22г. по описа на
РУ - М..
ОСЪЖДА подсъдимата С. С. Л., със снета по-горе самоличност, на
основание чл.189, ал.3, изр. последно от НПК, да заплати по сметка на МРС
сумата 25 (двадесет, пет ) лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата 80 (осемдесет лева) изплатени възнаграждения за
изслушване на вещи лица в рамките на съдебното производство и сумата от по
5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на всеки един
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. В., със снета по-горе самоличност, на
основание чл.189, ал.3, изр. последно от НПК, да заплати по сметка на МРС
сумата 25 (двадесет, пет ) лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата 65 (шестдесет, пет) лева за извършен превод на
документи от немски на български език, сумата 80 (осемдесет) лева изплатени
възнаграждения за изслушване на вещи лица в рамките на съдебното
производство и сумата от по 5 (пет) лева държавна такса при служебно
издаване на всеки един изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 (петнадесет) дневен
срок пред Окръжен съд - М..
3
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД № 1378/24г. по описа на РС – МОНТАНА.

Подсъдимата С. С. Л. е обвинена в това, че на 24.12.2022г. в гр.М., област
М., ул.Д. С. И., пред дом № ХХ в съучастие с И. Д. В., ЕГН **********, като
подбудител, умишлено запалила чуждо движимо имущество със значителна
стойност - лек автомобил марка „А.“, модел ,ХХ“, собственост на Т. А. А. от
гр.М., ЕГН ********** на стойност, към момента на извършване на деянието
29580.00 лева – престъпление по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Подсъдимият И. Д. В. е обвинен в това, че на 24.12.2022г. в гр.М., област
М., ул.Д. С. И. пред дом № ХХ в съучастие със С. С. Л., ЕГН **********, като
извършител, умишлено запалил чуждо движимо имущество със значителна
стойност - лек автомобил марка „А.“ модел ,ХХ“, собственост на Т. А. А. от
гр.М., ЕГН ********** на стойност, към момента на извършване на деянието
29580.00 лева – престъпление по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретни
по вид и размер наказания спрямо подсъдимите, а по отношение на
гражданския иск, считайки го за основателен, пледира да бъде уважен.
Гражданският ищец и частен обвинител Т. А. А., лично и чрез повереника
си адв.Ж. К. от МАК, поддържа обвинението наред с прокурора и моли да
бъде уважен приетия граждански иск в неговата цялост.
Подсъдимата С. С. Л. дава обяснения, не се признава за виновна по
обвинението. Било почти 11 часа (23:00 часа), когато тя и сестра й излезли от
вкъщи в с.Л., като тръгнали към гр.М., като пътя от Л. до М. е около 30-40
минути. Не може вече с точност да каже, защото е минало много време, точно
кога са били в М., но тя била само и единствено със сестра си. След като
пристигнали в гр.М., взели от нейния дом приятелката й Р., тя живее тук в
М., след което искали да отидат на дискотека. Първо малко се разходили
из града, повозили се с колата, обикновените неща. След това, по-късно,
няма точно спомен към колко часа, отишли на дискотека, дори същата
вечер имало изпълнение на Д. мисли, че било. След това, не може точно
да каже в колко часа, може би към 04:00 часа си тръгнали. С. си закарала и
друго момиче до тях – С., тя също била с тях почти през цялото време, не си
спомня точно кога са я взели нея от тях, защото вече е минало доста време от
тогава и точен час не може да каже кога се е случило, но освен Р. имало и
друго момиче с тях, което също знае през цялото време, къде са били, какво се
е случвало. Минаването й през улицата, на която се е случил палежа се
случило мисли, малко след 01:00 часа, тъй като една нейна не толкова близка
приятелка, й написала, че е минала близо до дома на Т. с приятеля си и е
видяла, че има някакъв голям пожар и полиция пред тях, при което я попитала,
С. дали знае нещо и С. й казала, че няма представа какво се е случило. След
това, по-късно, просто от чисто любопитство минала през улицата където
живее Т.. По-рано също минала един път, но това било, когато се возили из
1
града, просто минали оттам. По-късно вече, когато минали просто, защото й
казали, че нещо се е случило, С. минала от чисто любопитство. Първото
минаване било, когато били в М., преди да отидат на дискотека. Просто се
возели из града и минали оттам. Второто минаване през улицата на Т. било,
когато не близката приятелка вече й казала, че нещо се случва и С. просто
минала, твърди, от чисто любопитство да види става ли нещо или не. На
въпроса на прокурора отговаря, че когато минали по улицата покрай
дома на Т., не мисли, че е имало движение от хора или автомобили,
няма спомен. На въпроса на адв.К., С. отговаря, че в дискотеката
прекарали около 2-3 часа. Вторият път, когато минали по улицата не си
спомня колко часа е било, минали са две години от тогава все пак, не може да
каже точен час. На въпроса на съда С. отговаря, че са били интимни с Т., но не
може да каже, че е било чак връзка това, което са имали. Имали са
някакви отношения, дори не били толкова дълго време и след това
просто приключили. Не са били гаджета, били са интимни, но не може да
каже, че за толкова кратко време вече са били заедно и са си били толкова
близки. Първо излизали известено време от края на месец септември до
октомври някъде средата, 2022 година. След това отношенията им за кратко
приключили, просто не се виждали тогава, С. не помни да са се карали или
каквото и да е. След това отново имали за кратко отношения и отново
те приключили, като след това се случило това с автомобила и тя нали
просто наскоро им били приключили отношенията, тя нямала нищо,
абсолютно нищо лошо към този човек, никакви лоши чувства и просто тогава,
когато разбрала, че нещо се е случило, решила от чисто любопитство да мине
и това било. Комуникацията и отношенията им приключили по инициатива на
Т.. С. не си спомня точно какво казала, но мисли, че преди да приключат
отношения, се виждали единия ден и той тогава й казал, че нещо не се
чувства добре, точно сега не му се излиза с никой, не му е до никой и просто
така приключили отношенията им.
Защитниците й адв.И. С. от МАК и адв.Ц. С. от АК – Б., предират за
оправдаване на подс.Л., в т.ч. и на подс.В..
Подс.И. Д. В. дава обяснения, не се признава за виновен по обвинението.
Твърди, че бил принуден чрез бой от разследващите полицаи да даде
показанията, които са написани и подписани от него в рамките на ДП. Те не го
принудили, дали му листове, на които да се подписва, затворили го, после го
пуснали. На другия ден направо си го затворили окончателно за два дни. На
въпроса на адв.К., В. отговаря, че дал и подписал тези обяснения ( в
рамките на разследването по ДП № 1294/22г. по описа на РУ - М.), защото
разследващите органи го малтретирали. Давал обяснения и в съда после, в
съда никой не го е бил. Но бил накаран да прочете това, което е написано и да
го каже тук в съда. Млад разследващ полицай го накарал, не знае как се казва.
Още в Районното го накарали. Тук в съда никой нищо не го е карал да прави
против неговата воля.
На въпроса на адв.Ц., В. отговаря, че разследващият полицай го
2
накарал да подпише документите и му казал, че след 2 часа е на съд и
пред съда трябва да разкаже това, което е написано, което е подписал. Бил
накаран да разкаже това, което го подписал там, тук пред съда. Бил го
един Ц. от М. – полицай, един И., голям много и той е полицай и не знае как
се казва другия, един млад разследващ. Те му казали, че ако разкаже това
което е подписал, се отървава един вид да влиза вътре в затвора. И. им казал,
че няма нищо общо с това нещо, твърди, че няма нищо общо с този случай.
Имало снимки от камери, клипове, експертизата следвало да ги изчисти, не
знае дали изобщо е изчистено това, да се изяснят снимките, да се виждат. При
Б. (раследващ полицай) се качили после. Тя Б. го довела тук в съда. Дошли и
го натоварили от вкъщи без да му казват за какво става въпрос, без да му
казват нищо 4 човека – Ц., който е от М., този И. и още двама – един млад и
един по-старичък. И., този по-стария, който е, и Ц. от М., го били. На въпроса
на адв.Ц., В. отговаря, че го били по тялото навсякъде. Горе на четвъртия
етаж, отзад влезнали в районното през двора и се качили отзад в една сграда.
При поискано и допуснато прочитане на основание чл.279, ал.1, т.3 от
НПК, обясненията на подсъдимия И. Д. В., дадени в рамките на ДП пред
съдия от РС – М. – л.153-л.156 от ДП № 1294/22г., подс.И. Д. В. заявява, че не
поддържа това, което съдът е прочел като негови обяснения.
Защитникът му адв.Б. Ц. от МАК пледира за оправдаване на
подзащитния му И. В..
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са и експертни
заключения по назначени и изготвени съдебно-оценителна експертиза (СОЕ),
пожаротехническа експертиза (ПТЕ), наречена още експертно
пожаротеническо заключение и видеотехническа експертиза (ВТЕ).
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Преди около две години, един ден след рождения ден на подс.И. Д. В.,
който е на 14.12. в тях дошла подс.С. Л., която живее на другата улицата от
къщата в с.Л., където живее И.. Познават се със С. от малки, от деца. С.
попитала И. дали ще направи нещо за нея, да запали колата на нейния
бивш приятел, не му казала името на това момче. И. не се съгласил, защото не
искал да си има разправии. Същата вечер се видял с приятеля му К. и той му
казал, че С. е ходила и при него, да иска да запали колата на бившия й
приятел. К. казал, че не се е съгласил. На другият ден сутринта към
10:00 ч. С. пак отишла в И. и поискала от него да запали колата на
приятеля й. Казала му, ако не се съгласи да му запали колата, ще натопи И. на
полицията, че си отглежда в канабис. В селото се говорело, че бившия приятел
на С. има много пари. С. обичала да ходи с момчета и мъже които имат
пари. И. се съгласил да запали колата на това момче, защото С. го
изнудила, че ще каже на полицията за канабиса. С. казала, че един час
преди да тръгнат с И. да палят колата на приятеля й, тя ще му се обади като
3
това ще стане същия ден. Вечерта между 21:00 и 22:00 часа С. писала на И. по
Месинджър да се оправя и да излиза пред тях, за да я чака. С. дошла пред
дома на И. след около 5 минути като била с нейната кола, която е марка
„Б.“. И. се качил в колата на С. и тръгнали. Знаел, че трябва да отидат в
гр.М., но не знаел адреса. В тях имали един литър керосин, който И. взел
с него. В колата на С. имало три шишета течна газ от един литър и
около два литра гориво – бензин. Като дошла С. да вземе И., свалила от
колата си газта и бензина, а И. дал керосина. Всичко това И. го изсипал в туба
от 10 литра и сипал след това от горивото в шише от литър и половина от
студен чай от сместа за палене. След като взел шишето с горивото, тръгнали за
гр.М.. Като стигнали в гр.М. минали покрай магазин Л., на кръстовището
С. тръгнала по канала посока към центъра за А.. Втората пряка, след
като минеш спящия полицай, завила на дясно. Завили на дясно веднага
след спящия полицай. Минали кръстовище и на второто кръстовище в дясно
завили пак. Минали по една улица и С. показала колата, която трябвало И. да
я запали. Колата била паркирана пред една къща. След като подминали
колата, на 50 метра от нея спрели. С. казала на И. да слиза и да пали колата.
Колата била черна на цвят, голяма, марка „А.“. И. слязъл от колата на С. на
около 100 метра от колата, с него била и бутилката със запалителната
течност. Уговорили се като запали И. колата, да отиде при т. нар. 7-мо и
8-мо училище в гр.М., където С. ще го чака. Улицата била осветена, колата
била под лампа паркирана. Като стигнал И. до колата, залял колата от
към мястото на шофьора по калника и капака. Като поднесъл запалката си, за
да запали колата, излязъл голям пламък от запалката, който запалил колата и
И.. Запалили се брадата и косата на врата му. Имал суитчър, с нeго се захлупил
целия и побягнал. И. миришел целият на изгоряло, на опърлено. Като
залял колата, шишето си останало в И., но не знае къде го е изхвърлил шишето
от запалителната течност. Веднага след като запалил колата, хукнал към
мястото, където го оставила С., покрай канала към училище 7-мо и 8-мо
училище, минал зад магазин Л., излезнал до магазин Б. и после към
училището. Като стигнал при училището, звъннал на С. по телефона, но
същия бил изключен и нея я нямало на уреченото място. Тръгнал в обратна
посока към с.Л. пеша, като И. тичал през цялото време. На излизане от
гр.М. като стигнал до гр.Б., И. се обадил на негов приятел Б. Т. да дойде й да
си го прибере. Той е от с.Л.. В Б. И. бил някъде около 03:30 часа. Б. дошъл и
взел И. от гр.Б. и го закарал до вкъщи в с.Л.. И. му звъннал и Б. го чакал
в Б.. Б. го попитал защо е така, и И. го излъгал, че като си е палил цигарата,
се залял с алкохол и се е запалил, тъй като се били събрали да пият. И. не знае
дали Б. му е повярвал, но не казал нищо. С. от както оставила И. при колата,
която запалил, не му се е обаждала този ден, нито нощта. След като запалил
колата до около 5 дена след това, С. се обадила на И. и му казала да отиде до
тях, за да говори майка й нещо с него. И. отишъл при тях и майката на С., му
дала пари - 400 лева или 450 лева. Това били уговорени пари, когато С. го
попитала И. дали ще запали колата на бившия й приятел. И. отказал, като й
4
казал, че няма да вземе парите, не иска нищо от тях и не иска те да
искат нещо от И., след което си тръгнал. Впоследствие И. не е вземал никакви
пари. Месец след като запалил колата, до ден-днешен няма нищо общо
със С., ако се срещнат, само се поздравяват, и това е. Палежът И. извършил
заради марихуаната, която отглеждал и съхранявал в къщи, защото не било
малко количество. И. съжалява за това, което е извършил и съжалява за
постъпката си. Минали две години оттогава, твърди, че е друг човек, осъзнал е
вината си. И. не познавал собственика на автомобила, нито знаел имената му.
Единствено знаел, че е бивш приятел на С..
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Т. А.. А. посочва,
че се запознали със С., започнали да излизат. Отначало само се возели с
кола. Тя му обяснявала, че баща й, който е починал, е бил много сериозен
човек, занимавал се е с незаконни дейности, че на нея никой нищо не може да
й направи, защото знае начини на кой да плаща, смисъл иска да се изкара като
недосегаема и му обяснила, че каквото иска да направи, го прави, именно с
пари от баща й. Започнали да излизат, да се виждат. Във всякакви теми
на разговор, тя му казвала, че много вече й е станало трудно след смъртта на
баща й. Т. не й обръщал внимание, не ги приемал сериозно така тези
работи, които ги говорела С., не ги приемал на сериозно, просто я изслушвал.
Т. й казал, че вече няма намерение да се виждат с нея, че вече не иска да се
виждат, иска да си продължава живота и тя това не могла да го приеме.
Казвала му, че има някакви нейни приятели като Т. „гъзара“ от В., не му знае
имената, това му е прякора и нея, ако някой я остави или нещо си реши, го
вика този човек и може да направи всичко. В нейното село е била като
местния „феодал“ на селото. С. му казвала, че цяло село Л. го е страх от нея,
че абсолютно може да си прави каквото си иска. Т., не го приемал на
сериозно, докато не му се запалила колата. Той бил на рожден ден и майка
му, му се обадила, че му се е запалила колата и Т. се прибрал вкъщи и
видял, че колата му гори. Годината била 2022, 24.12, майка му му се
обадила някъде към 00:00 часа. Колата била паркирана на обичайното
място, където я оставя всяка вечер – отпред пред вкъщи. Колата е марка „А.
ХХ с рег. № ХХХХХХ Т. се прибрал до вкъщи, видял, че колата му гори,
неговите съседи си местели техните коли да не изгорят и дошла пожарната, и
я изгасили. Имало много коли до л.а. на Т., съседите си ги преместили.
Излязъл този негов съсед Г. и му казал, че се е обадил на тел.112, защото е
излязъл на терасата и е видял, че му гори колата. Когато казал на С., че не
иска вече да комуникират, че не иска да се виждат, тя му говорела, че иска
да отидат някъде на екскурзия двамата. Т. й казал, че не иска, че не му
се ходи и тя пак започнала да му обяснява, че на нея никой не може да й
отказва, че има хора за всичко, има възможности, може да се оправи със
всичко и това било. Т. първоначално не го приел на сериозно, но като му
изгоряла колата, вече го приема на сериозно. Помежду им имало само
интимна връзка. От негова страна абсолютно не е била сериозна връзката,
може би заради това, защото тя имала други очаквания и не могла да
5
приеме, че един човек не я харесва и не иска да бъде с нея. Това са
възприятията на Т., по повод на случилото се. На въпроса на прокурора
отговаря, че след като му изгоряла колата, телефонен контакт имало със
С.. Той лично й се обадил й казал, че това някой го е направил, тя отричала да
е тя, а Т. бил сигурен, че е тя. Т. твърди, че няма никакви врагове, не се
занимава с нищо, да каже, че ако знае, че се занимава с някакви незаконни
дейности, да си мисли, че е дошло това отнякъде. Т. твърди, че е обикновен
човек, който си ходи на работа, не се занимава с нищо незаконно, и
точно нейните заплахи, като му изгоряла колата, се сетил, че е тя, защото
точно това били и нейните думи.
На въпроса на адв.К., Т. отговаря, че не познава И.. След случая му
се обадил на И. брат му. Т. има фризьорски салон и брат му на И. идва да
се подстригва и му написал, че иска нещо да говорят, че не идва с лошо.
Т. го попитал какво иска да говорят и той го написал и в чат, че брат му не е
виновен с нищо, а С. го карала да прави така. Това му го казал на И. брат му и
му го написал на чат. В. се казва брат му. Има го това нещо на чат, пази го
(представен от повереника адв.К. – л.96 от делото). В. поискал да дойде да му
каже, защото се познава с него, учили са в едно училище и той искал да дойде
в салона да го подстриже и да му каже, че брат му И. не е виновен с нищо.
С. (С.) го е накарала да направи това всичко, сега да лъжесвидетелства,
че е бит, че е имало натиск и това самият брат на И., дошъл да му го
каже. На въпроса на адв.С., отговаря, че на И., който му запалил колата, брат
му В. дошъл в неговия салон. Думите му били, че иска да се подстриже и да
говорят. Говорили с него пред салона това, което сега казал. Това било след
около месец време, ще извади чата и ще види точния ден и дата и ще покаже.
На въпроса на адв.С., Т. отговаря, че се усъмнил в С., защото няма други
врагове.
При направено искане от страна на защитника адв.С. и при допуснато
причитане на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, показанията на А.,
дадени в рамките ДП № 1294/22г. – л.82 и л.86, Т. А. посочва, неговото
обяснение на това нещо е, че той ясно заявил, че няма врагове, но това да
имаш враг и да имаш съмнение в някой друг, понеже няма врагове и затова се
усъмнил в хора, с които не се харесват. Той като иска да каже, че няма врагове
това, че с някой човек не се харесва, не означава нищо. Той толкова няма
врагове, че при разследването вече започнал да търси хора, с които просто не
са си симпатични, а не, че са врагове или да делят нещо.
Т. вече си има жена, която е от В., имат и дете. Толкова много си е
мислил, защото той не е очаквал да се случи такова нещо, понеже няма
врагове и започнал да се съмнява в хората, с които не са си симпатични
просто. Колата имала пълно автокаско. Щетата, която му е платена не може да
каже в какъв размер е, за точни цифри неговата адвокатка може да отговори,
Т. не помни точно колко пари са му дадени като обезщетение.
Застраховката не е покрила щетите напълно.
6
Св.В. И. А. е майка на Т.. Видяла, че колата гори, обадила се на
тел.112. След това на камерите видяла бялото „Б.“, че минава, след това се
връща човек и запалва колата. След много гледания на камерите, месеци наред
не е спала и ги е гледала, на които се вижда, че никой не минава по тяхната
улица, тя е такава, че просто няма движение, няма хора, няма коли. Съседът Г.
бил извикал пожарна и след известно време тя дошла. Пожарната се
забавила и съответно възникнали щети и колата изгоряла тотално, не
ставала за ползване. След като и децата й и мъжа й гледали записите от
камерите видели, че това е бяла кола „Б.“, тя минава и след много кратко
време някой се връща и запалва колата на сина й. На въпроса на прокурора
отговаря, че след този случай не е имала комуникация с никой по телефон или
лични срещи. На въпроса на адв.К. отговаря, че в момента на гледането на
записите от камерите, тя не знаела чие е „Б.-то“. След като децата й Т. и И.
изгледали камерите, казали, че има такава госпожица с такова „Б.“. Тя не
знаела за нея, не знаела за колата й, научила впоследствие. Впоследствие
разбрала и какви са били взаимоотношенията между Т. и момичето,
имало е някаква кратка връзка, за която В. научава след това. Не е знаела за
нея. По улица С. И. няма движение. И сега, след тази случка постоянно
гледа камерите и по нея не минават хора и коли по това време – след 22:00
часа.
Св.А. Б. А. е баща на Т.. За случая може да каже, че той си бил легнал и
жена му го събудила, че колата гори. Съседът отсреща – Г., му е звънял по
телефона, той му звъннал и казал, че се е обадил на тел.112, че колата гори.
После пожарната дошла и изгасила колата. Върнали камерите после и
видели, че минава кола и след това се пали колата на сина му. На въпроса на
адв.К. отговаря, че около колата на Т. имало други коли – на съседа колата,
този който се е обадил на тел.112. Той я преместил, за да не се запали и
тя. Освен на съседа колата, там била и колата на малкия му син И.. Тази кола
също я преместили, за да не се запали и тя. Когато пожарната дошла
съседа вече си бил преместил неговата кола. Колите били някъде на
около метър и 50 разстояние от горящата кола. Гледали камерите и разбрали
впоследствие кой кара бялото „Б.“. Разбрали, че едно момиче кара тази
кола, разбрали и кое е момичето. Момичето е ето това (сочи
подсъдимата С. Л.). А. разбрал, че със сина му са били приятели,
доколкото знае и са се разделили. Това е. Попитал сина си какво се е случило
и той казал, че са се разделили, разбрали са се, че просто няма да излизат
повече, остават си приятели и така. Той му казал, че той е предприел
инициативата за раздялата. Освен Т., А. има още един син – И..
На въпроса на адв.С. отговаря, че след като гледали видеозаписа
седнали със сина му и тогава той разказал за връзката им, че е приключила.
На записа видели бяло „Б.“, но лице не са видели. А. не вижда за първи
път бяло „Б.“, а в случая бялото „Б.“ минава и след това се пали колата на
сина му. Разбрал, че въпросното „Б.“ се управлява от това момиче, когато
говорил със сина си и стигнали до извода, че това е бившата му приятелка.
7
Стигнали до този извод по колата, по „Б.-то“. Тяхната улица е малка, не
минават много коли и като разгледали записите това „Б.“ не е минавало
или е минало веднъж, два пъти и от такава гледна точка. На въпроса на
адв.Ц., А. отговаря, че регистрационен номер на „Б.-то“ не се видял.
Записите са от техните камери, инсталирани в дома им. Камерите са и от
едната страна и от другата страна, вижда се пред къщата. Камерите са две на
брой. Предали са записа на полицията, защото те ги искали. Сина му
получил обезщетение от застрахователите, но не може да уточни какъв е
размера. От тогава до сега не са имали никакви проблеми. Неговата кола
била в гаража, на малкия и големия му син колите били отвън на
улицата. Колата на малкия му син също е „А.“. Тя била близо до тази на Т.,
били паркирани успоредно една до друга. На малкия му син била на
тротоара, а на Т. на пътното платно. Колата на И. не пострадала,
защото имало борче и то просто огъня бил откъм страната на улицата,
т.е. колата на малкия му син била от другата страна. Огънят не засегнал
колата на съседа Г., защото той бързо я преместил. А. и жена му си били
вкъщи, а децата ги нямало. Това се случило на 24.12.22г.
Св.И. А.. А. е брат на Т. и син на В. и А.. На 20 години е. Прибирал се
от рожден ден около 00:00 часа и видял, че има пожарна пред дома му.
Колата на брат му горяла. И. се прибрал с такси, съвсем неочаквано,
никой не му се е обаждал. Видял, че пожарната гаси колата и първо си
помислил, че печката на колата се е запалила. На другия ден на
камерите видели, че колата е запалена. На записите видели как минава кола –
бяло „Б.“. На въпроса на адв.К., отговаря, че просто се познават, знае се
кой каква кола кара в М. и така се досетил кой е собственика на бялото „Б.“.
Гледали записите от камерите и на техни съседи. На тях видели как минава
бялото „Б.“ точно преди да се запали колата на брат му. Както минава „Б.-
то“, след 10 минути колата на брат му започва да гори.
На въпроса на адв.К. отговаря, че не се видял кой кара колата, от
регистрационния номер видял само две цифри – 4 нещо си, не помни вече,
било отдавна. Негови приятели в социалните мрежи качват, че който не е с нея
(С.), ще изгори, някакви такива неща. Полицаите, които гледали
камерите, си работели по случая и те си стигнали до нея (С.). На въпроса на
съда отговаря, че неговата кола била спряна точно до тази на брат му.
Неговата кола също е марка „А.“. Неговата кола имало малко обгорено, но
баща му я е преместил навреме и не била запалена, калника просто бил стопен
от температурата. На брат му колата изгоряла – двигател, седалки, абсолютно
всичко изгоряло. Имат камери вкъщи. Съседите, които живеят по-надолу
и тези на същата улица, също имат камери. Същата кола „Б.“ е
съвпадение в колко часа минава до тяхната къща и след някакви секунди
минава на долната улица. На едната камера не се виждало, само на другата
камера се виждало, че марката е „Б.“. После гледали записите и всичко
съвпаднало. След 10-12 минути след като минава колата – бялото „Б.“,
човек се връща с шапка или качулка, полива колата, запалва я и бяга.
8
Едно борче деляло неговата колата от тази на брат му, затова от
температурата бил стопен калника й.
Св.Г. И. Й. е съсед на семейство А.И. Той извикал пожарната, когато
видял, че гори колата пред тях и това е, друго не знае по случая. Той не бил
заспал, бил буден и чул, че нещо пука, излязъл на терасата и видял, че пред
съседите гори кола, преместил си неговата кола, защото било близо до
тяхната и в същия момент извикал пожарна. Прибрал се до вкъщи да се
облече, защото бил по къси панталони и тениска и излязъл да види дали
пожарната ще дойде. Изчакал докато изгасили колата, после се прибрал, след
това го извикали да даде показания и това било. Неговата кола не пострадала,
защото я преместил навреме. На въпроса на прокурора отговаря, че улицата е
пълна с автомобили, но не е видял автомобили, които по принцип не минават
оттам. Нито е видял нещо, нито пък е чул автомобил, който да минава. На
въпроса на адв.К. отговаря, че той няма камери, живее в кооперация.
Св.А. Р. А. два пъти бил викан на разпит, казал бил всичко. Познава Т.,
от един град са, нищо не дели с него. Няма никакви неуредни отношения
с него, няма нищо общо със запалването, казал е пред разследващите.
Два пъти е викан – единия път веднага след случая и след това след
време пак бил посочен. Няма нищо общо с този палеж и не знае нищо за
него. Преди време го били залели с едно момче с едни шотове и тогава
станала една свада, но от тогава не са се обиждали с Т.. На въпроса на адв.С.
отговаря, че познава Т. като човек от града, а сега като берберин го знае.
Преди си били на „здравей-здрасти“ след скандала в „Б. Л.“. Там имали една
разправия и до там било, нищо повече не е ставало. Това било отдавна, не
помни точно, заляли го с едни шотове, скарали се, разменили си някакви
реплики и това било.
Св.К. Ц. М. познава С., защото са от едно село – Л.. Били излезли и тя
го попитала дали иска да запали една кола, К. й отказал, като мислел, че тя се
шегува. Били на село на центъра, преди сигурно вече има две години и тогава
тя го попитала това и К. й отказал. Мислел, че се шегува. После си говорили с
И. и К. му разказал, това е, нищо повече не знае. К. е от Л., но си живее във В..
На въпроса на прокурора отговаря, че С. не уточнила чия е колата, която
трябва да запали. Не знае подробности. След разговора със С., К. се
видял с И. същата вечер. Нещо си говорели и му разказал, че тя го е
попитала дали иска да запали една кола и К. й отказал. На въпроса на адв.К.
отговаря, че после не е разбрал нищо и не се е интересувал.
По повод на казаното от св. К. М., подс.И. Д. В. посочва, че познава К.,
чува какво казва. Може и така да е, това не е било преди 10 дена, а преди две
години.
Подс.С. С. Л. посочва, че познава К., чува го какво каза, но твърди,
че никога през живота си не е водила такъв разговор с него. Може да се
закълне в баща си, който е починал, че тя с него такъв разговор не е водила.
На основание чл.143, ал.1 от НПК съдът допусна извършване на очна
9
ставка между св.К. Ц. М. и подс.С. С. Л.. Последната посочва, че познава К., в
добри отношения са и никога не са се карали. „Кога съм те попитала такова
нещо, без да лъжеш?“.
Св.К. Ц. М. също посочва, че познава С., в добри приятелски
отношения са, не са се карали. К. твърди, че не лъже, на село на центъра било.
Поддържа показанията си, било преди около две години и това станало на с.Л.
на центъра. Мислел, че се майтапи, не го приел на сериозно, казал, че не иска
и всичко приключило. Подс.С. С. Л. поддържа обясненията си. Никога
такова нещо не била го питала. Задава въпрос към К. - Сами ли бяхме? Св.К.
Ц. М., отговяра – Бяхме сами, бяхме излезли двамата. Подс.С. С. Л. отново
задава въпрос – Кой ден е било това, как са станали нещата? Св.К. Ц. М.,
отговаря – Кой ден е било не помня, то не е станало вчера или онзи ден, а и не
съм го приел на сериозно. На въпроса на адв.С. отговаря, че били излезли
двамата, говорели си нещо и тя го попитала това. К. изобщо не я
приел на сериозно. На въпроса на адв.С., К. отговаря, че споделил само
с И.. Същия ден вечерта му казал и повече край. Той живее постоянно във В..
В Л. има баба и дядо, ходи си събота и неделя. Т. не го познава и не е го
виждал досега.
При направено искане от адв.С. в частта К. говорил ли е с И. и какво, на
основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 НПК, съдът допусна прочитане
показанията на свидетеля К. Ц. М., дадени в рамките на ДП пред съдия –
л.134-л.135 от ДП, в рамките на ЧНД № 775/24г. по описа на МРС.Св.К. Ц. М.
заяви, че се придържа към показанията, които съда е прочел, където в
оспорваната част от защитата, К. посочва, че същата вечер се виждал с
приятеля си И. В. и си говорили, но няма ясен спомен, дали е ставало дума за
това, че С. го е карала да запали кола. На въпроса на съда отговаря, че е
осъждан за кражба.
Св.Б. Г. Т. посочва, че познава подс.И. В., защото живеят в едно и също
село Л., област М.. В края на 2022г. е притежавал лек автомобил марка „О.“,
модел ,,К.“ с с рег. № ХХХХХХ и с него превозвал пътници. В самото
навечерие на коледните празници на 2022г. една нощ В. се обадил на Т. и го
помолил да го вземе с автомобила си, защото е тръгнал пеша към с.Л.. Б.
намерил И. в района на гр.Б. и го качил на предната пасажерска седалка на
автомобила. И. миришел силно на ,,опърлено“. На въпроса, защо мирише така
и защо ръцете му са черни, И. отговорил, че се е залял с чаша ракия и се е
запалил без да иска, като опитал да си запали цигара. Косата му била изгоряла,
зад едното ухо от лявата страна на главата. Казал, че го болят краката от
дългото ходене. Т. оставил В. в центъра на с.Л. и се прибрал у дома, като се
разбрали да му бъде заплатено за услугата на другия ден. На въпроса на
прокурора отговаря, че И. му казал, че е бил в кв.К. при шефа си, където
карал камион. Там са пили и казал, че си е тръгнал пеша, защото е пил.
Миришел леко на опърлено, иначе на ракия не е мирисал, нито пък на нещо
друго, така си спомня. На въпроса на адв.К., отговаря, че И. бил подпийнал
тогава. Не бил казвал нещо друго, само, че е пийнал малко, но е поизтрезнял
10
като е ходил пеша. Прибрал си го на село и го оставил на центъра. Не му е
плащал, казал, че майка му като му прати пари ще му даде за горивото,
което е изгорил. Майка му тогава работела в чужбина. На въпроса на
адв.Ц., отговаря, че е карал И. сигурно 4-5 пъти до работата, някой път ми се
е обаждал да си го прибере, защото няма с какво и отивали до „Т.“ да
му сипе нафта. На основание чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, предл. 2 НПК при
направено искане от прокурора и повереника адв.К., съдът допусна
прочитане показанията на свидетеля Б. Г. Т., дадени в рамките на ДП –
л.132 от ДП, при което св.Т. заяви, че поддържа това, което съда е прочел.
Св.Н. Х. П. заема длъжността Началник Сектор „Криминална
полиция“ към РУ - М.. Като изпълняващ тази длъжност подчинените му
служители в Сектора го държат в течение на оперативно-издирвателни
мероприятия, които извършват по определени случаи и за всяко едно
действие, което са извършили и за всяко едно оперативно-издирвателно
мероприятие. Относно въпросния случай, по спомени говори, касае се за
извършен палеж на лек автомобил в района на старата баня на ул.В. Т.. След
като получили този сигнал за това престъпление сформирали група от
оперативни работници и разследващ полицай, които да работят по случая. В
хода на оперативно-издирвателните мероприятия му докладвали, че са
прегледали всички камери за видео-наблюдение в района на извършеното
престъпление и при преглед на камерите за видео -наблюдение се установява
лек автомобил, марка и модел не може да каже, който няколко пъти минава
там във въпросния периметър. На една от камерите се виждало доколкото
разбрал номер на този автомобил и при проверка в система в масивите на МВР
се установило, че въпросният автомобил е собственост на лице от гр.В., от
мъжки пол. При допълнителното проучване на въпросното лице относно
установяване на евентуална съпричастност към извършеното престъпление се
установило, че въпросното лице е криминално проявено. Изготвени са
искания по реда на ЗЕС за установяване на евентуална съпричастност на това
лице към въпросното деяние. След получаване на отговорите от мобилните
оператори и обработения оперативния анализ в системата на МВР се
установило, че въпросното лице поддържа контакти с лице от женски
пол, живущо на територията обслужвана от РУ - М., а именно от с.Л., за
имена не може да конкретизира, но жена била, имало много комуникации.
Впоследствие при продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия
се установило, че дъщерята на тази въпросна жена, с която комуникира лицето
от гр.В., е приятелка или бивша приятелка на потърпевшия със запаления
автомобил. За лицето, чиято собственост е автомобилът, извършили
оперативно проучване с колеги от РУ - В., говори за автомобила, който
се вижда, че минава в района на извършения палеж. Номер, марка и
модел не може да каже, това му е докладвано и това посочва. Имената на
този човек не е запомнил. Този човек какво общо има със С. и коя е С., П. не
знае. Този човек - от комуникациите му, от разпечатките по ЗЕС, се
установило, по спомен посочва, че за един месец имало около 200 разговора с
11
майката на С.. Впоследствие установяват, че тази жена има дъщеря на име
С..
Св.С. С. Л. посочва, че случвало се е доста често да излизат двете
заедно със сестра й С.. Тя живее в с.Л., живее там от няколко години, преди
това живеели в Г., където живеели осем години. Когато си дошли тук,
приятели не са имали, основно двете със сестра си общували двете
помежду си. С. разбрала у дома за какво става въпрос и знае, че е тук в
съда за палеж на кола. Знае какво е правила сестра й във въпросния ден, за
който я обвиняват. Вечерта към 22:30 часа тръгнали със сестра й С. към М. от
с.Л.. Пътят от там е тридесет минути. След като стигнали в М., били само
двете със сестра й, взели една тяхна приятелка на име Р. и се возили из
града. Р. попитала дали може да вземе още едно момиче, понеже искали
да ходят на дискотека, взели го и отишли. След това, не си спомня към колко
часа, си тръгнали и двете със сестра й, и се прибрали към с.Л.. Само двете със
сестра й се прибрали в с.Л.. От М. за Л. в колко часа си тръгнали, не може да
си спомни. Дошли до М. и се върнали в Л. с кола – „Б.“ бяло, и със
същата кола се върнали. Колата е лично тяхна и е управлявана от сестра й
С.. Не може да каже от колко време. Колко време прекарали в дискотеката не
знае, не си спомня. Били в дискотека Б. Л.. След като излезли от
дискотеката, си тръгнали. Оставили двете момичета и си тръгнали – Р., която
взели след като пристигнали в М. и тя ги помолила да вземат за
дискотеката още едно момиче С.. След това, след дискотеката, ги оставили и
си тръгнали. Не познава града и не може да каже къде са ги оставили двете
момичета. Докато били в дискотеката, една приятелка на сестра й, казва се
М., съобщила за запален автомобил. След като си тръгнали от
дискотеката, минали на адреса, където е запалена тази кола. Като минали от
там, не си спомня какво видяла, не знае, не може да каже.
Св.А. И. Б. е майка на С. и св.С. Л.. 2021г. септември месец се
прибрали от Г. след седем годишен престой. Децата били записани
септември месец 2021г. на училище в България, в гр.М. и през октомври
месец баща им починал от Ковид. Тогава, понеже било пандемията, децата й,
две дъщери, С. и сестра й, не посещавали училище, тогава учели онлай, дори
седем, осем месеца не били излизали от вкъщи и контакти с други деца от
селото почти нямали, а преди това са били седем години в Г. и никога не са се
виждали с тях. През септември 2022г. С. казала, че има връзка с Т. и
някъде докъм средата на декември продължила връзката им. Раздели се и на
29-ти м.12., доколкото си спомня сутринта Т. се бил обадил по телефона
на С. да я заплашва, да й говори, че ще отидат да ги избият, да ги
запалят и тем подобни неща, това го е говорил по телефона. Същият
ден майката А. и С. били извикани в районното в гр.М. на разпит. Двете
ги разпитвали поотделно в различни стаи. Разпитвали А. дали знае за
връзката й с Т., при което А. саморъчно написала, подписала, каквото знае,
как е приключила връзката им и че Т. е казал, че му трябват два, три дни и ще
й се обади като реши да се срещнат отново и това е било. С. била разпитана
12
отделно. Януари месец я викали два или три пъти на разпит в районното и
това било до 26-ти юни 2024г. Преди това на 25.05.2024г. С. завършила
училище и на тази дата й бил бала. Вечерта в 00:00 часа С. от Ж. с нейни
съученици и приятели отишли в дискотеката. Малко след това в дискотеката
влезнал И. – по-малкия брат на Т., който я видял там, започнал да крещи по
нея, да иска да я хване, казвал й, че тази вечер е свършено с нея и ще и
плиснат червата. Хората, които са били с нея са го хванали и са му казали, че
не може да се държи така с нея, тя е в обществено заведение. Започнал
много да крещи, даже и на други момчета се е обадила навън да я чакат и с
помощта на нейни познати е изведена от дискотеката, за да си тръгне.
След три, четири дни А. отишла и се срещнала с майката на Т. и И.
във фирма „М.“. Представила се коя е и я попитала знае ли за случая на 25-ти
май как нейния син е искал да изведе С. от дискотеката, да я бие, псувал я и
какви ли не неща е говорил пред хората там. Тя казала, че е знаела, че имало
някакъв план и съвсем скоро ще разбере от органите какво се случва. А.
си тръгнала оттам и се срещнала с Т. и И. пред фризьорския салон на Т..
Последният буквално се залепил за лицето на А.. Тя го попитала:
„Докога ще продължава враждата между вас, какво се случва, какво
искате?“. Т. преди това няколко пъти на нейни приятелки е казвал да и
предадат, че времето й свършва и скоро ще и лиснат червата. А.
попитала какво се случва, защо така се държат с нея, те й отговорили,
че никога няма да я оставят, докато тя не си даде парите за автомобила. А.
казала: „Тя няма нищо общо с вашия автомобил, какво искате от нея“,
„Ами, ще разберете скоро, вече всичко е подготвено“. Обърнала се да си
тръгва и Т. се изплюл в гърба й. На 20.06.2024г. се обадил К., който казал, че
иска да се видят, нещо да им разкаже. Срещнали се с К. и той им
разказал, че е бил извикан в РУ - М. на разпит и там са му прочели
показания на И.. След това са му извадили и друг лист от компютъра
написан и му казали да прочете тези показания и че това са вече
неговите показания и които трябва да подпише. Той казал, че такива неща не е
казвал, защо да ги подписва, че това не са негови думи. Казали са му: „Ти
знаеш ли, че имаш условна присъда и ще стане по-лошо“. След това го
завели в съда и подписал абсолютно същите показания. Вече на 26-ти
юни С. била извикана отново в РУ - М. и преди четвърти февруари тази
година при случайна среща с бащата на К. той й казал, че в периода между 10-
ти януари и 4-ти февруари на К. са му звънели от полицията през ден
дали някой го заплашва и знае ли какво да говори на делото като отиде и че
щял да отиде в полицията да попита какво се случва, защото той не знае за
какво става въпрос, защо му звънят от полицията през ден. На К. са му
звънели между 10.01.2025г. и 04.02.2025 година. Заплашвали са го дали знае
като дойде на делото какво да говори, че трябва да си поддържа показанията.
Това баща му го споделил. За тези два месеца на връзка С. и Т. се виждали
десет пъти. Те даже не са се карали, когато той и се е обадил. Тя около една
година страда, заради това, че е изгубила баща си, който бил само на
13
48 години. А. не счита, че дъщеря й ще страда за някой, който познава от
два месеца. С. и Т. са се виждали десетина пъти. Тя е живяла в друга
среда седем години. Въобще нямат такива мисли в главите си. Познава
И., от едно село са. Той не е в приятелския кръг на дъщеря й. Не е общувал с
нея. А. не може да си обясни как го свързват с дъщеря й. Единствено това,
че той живее на друга улица. Те не го познават, нямат никакви допирни
точки нито А., нито С.. Не са си пазарували нищо от И.. Никога, нищо А. не е
предлагала на И.. Дъщеря й няма автомобил. Управлява в момента един
Мерцедес. През 2022 година С. управлявала автомобил бяло „Б.“. Първо
бил на нейно име, след това на името на Т.. А. познава лицето Т. П. П..
В момента живее заедно с Т. на съпружески начала. По телефона А. твърди, че
не е разговаряла с И..
Съгласно заключение на назначена и изготвена в рамките на ДП №
1294/22г. СОЕ, прието в рамките на съдебното следствие, към момента на
деянието стойността на л.а. „А.“, модел „ХХ“ с рег. № ХХХХХХе възлизала
на 29 580.00 лева.
В рамките на съдебното следствие в. л. Е. Д. К., посочва, че е представил
заключение, което поддържа. Предоставено му е да извърши оценка на
автомобил А. ХХ към 24.12.2022г., с регистрационен № ХХХХХХ Оценката е
извършена на база време, а не състояние, тъй като след пожара не е в
състояние да се обяви автомобилът в какво състояние е бил.
От заключението на пожаротехническата експертиза (ПТЕ), наречено
още пожаротечническо заключение, е видно, че огнището на пожара е
локализирано в пространството, между предното стъкло и предния капак на
автомобила, а най-вероятната причина за възникването му е „открит огьн“.
Посоката на разпространение била, от предната част, към купето и
вътрешността на превозното средство.
В рамките на съдебното следствие, при въпроси на страните, в.л. С. Н.
Ч., посочва, че в заключението е записал, че в близост до автомобила,
който са гасили не са се намирали други автомобили, като информация за
това е почерпил на място, тъй като той там не видял други автомобили,
когато пристигнали и когато гасили пожара. В този смисъл заявява, че на
място не е разговарял по въпроса дали е имало в близост автомобили. В т.4 от
заключението е записал, че съществува опасност за живота на наблизо
живеещите хора в къщата само, което означава, че главната опасност тук е
от изгорелите газове, които се образуват от дима, от пушека, а не от огъня,
който е възникнал, защото от отворен прозорец на къщата е възможно да
влезе дим и да застраши живота на намиращи се в къщата хора, това е имал
предвид. Като причина за пожара в.л. Ч. посочил открит огнеизточник.
Източникът на запалване не може да го каже точно какъв е - дали клечка
кибрит, дали някаква течност и не може да се каже с точност и да се
конкретизира. В.Л. С. Н. Ч. е участвал в гасенето на автомобила. Един и същ е
начинът когато има запалване на различни автомобили и по един и същ
14
начин се е случило това нещо, не е нещо по-различно. В повечето
случаи се сипва някаква лесно запалима течност между чистачките и
предното стъкло и капака на автомобила, която влиза навътре и след това бива
запалена и огънят се разпространява, нищо по-различно от практиката му и
различните случаи, в които е участвал при пожарогасене. Тук главно
горяла лявата страна повече, около гумата. Там било най-много
съсредоточена силата, огъня бил най-съсредоточен в тази част. След
получаване на сигнала за пожара те пристигнали с пожарната кола до мястото
за около 2 минути някъде, пожарната е близо и за около 2 – 3 минути
пристигнали. Пожарогасенето на колата им отнело някъде около десетина
минутки. От автомобилите, когато възникне пожар, никога не остава нищо,
дали било от късо съединение, дали било, че е запалена някоя кола, никога
нищо не остава, такъв пожар много бързо се разпространява и просто е
неконтролируем. Ако не се хване в първата секунда и първата минута, затова
са тези малки пожарогасители от по един литър, за да може точно в огнището
да се впръска прахта и да се загаси, иначе тръгне ли вече няма спасение, бързо
се разпространява и не може нищо да се направи.
За изясняване на обстоятелствата, съотносими към извършеното деяние,
е назначена и видеотехническа експертиза (ВТЕ), от чието заключение е
видно, че в 01:33:07 часа на 24.12.2022г. в обхвата на камерата, монтирана на
фасадата на къщата на ул.Д-р С. И. № ХХ се появява лице, облечено в тъмни
дрехи и обуто в тъмни обувки, видимо с поставена шапка или качулка на
главата, което носи в лявата си ръка предмет, наподобяващ бутилка. Лицето
приближава паркирания на пътя лек автомобил „А.“ и извършва действия,
наподобяващи излИ.е на съдържанието на бутилката върху предната лява част
на автомобила. Докато лицето се намира до автомобила, в областта на
предната лява част на превозното средство се появява огън, който продължава
да гори до края на записа. След появата на огъня, лицето тичайки се връща по
обратния път и напуска обхвата на камерата. Качеството на кадрите не
позволява да бъдат отграничени общите и частни признаци, характеризиращи
заснетото лице.
В рамките на съдебното следствие, при въпроси на страните, в.л. И. Т.
П., посочва, че е изготвил заключение по видеотехническа експертиза, което
поддържа. Обследвал е един брой видеозапис, който е записан на DVD
диск. Този видеозапис е заснет с една статична камера, като в обхвата на тази
камера попада двор на имот с ограда, улица пред тях и паркиран автомобил на
улицата пред този имот, марка А.. При прегледа на видеозаписа установил, че
в 01:33:07 часа на дата 24.12.2022г., това е съгласно копирания в кадрите
времеви код, всеки запис има копирани дата и часово време, съгласно
тези данни в толкова часа в дясната част на кадрите се появява едно лице,
което държи в лявата си ръка един предмет, наподобяващ бутилка. Това
лице приближава лекия автомобил марка А., застава до предната лява
част на автомобила и видимо изсипва съдържанието или част от
съдържанието на бутилката върху предния капак и предния калник в лявата
15
част на автомобила. След това лицето застава в едно положение –
показано на снимка 5 от протокола, като приближава дясната си ръка
към калника на автомобила и след това се появява една огромна
светлина наподобяваща пламък, в този момент нищо не се вижда от
тази силна светлина, пламък, огън по автомобила, а лицето тичайки се
връща по обратния път. Това е, което е заснето на този видеофайл, което е и
съгласно въпросите на разследващия полицай. В най-долната част на
протокола в.л. е извадило няколко снимки в малко по-голям вариант за яснота
- №№ 1, 3, 4 и 8. На въпроса, когато е правил своето изследване на това
веществено доказателство впечатление, дали е сверен часовникът на
видеокамерата и случва ли се да има във връзка с часовото време
вероятност да не е сменен часовникът на видеокамерата, в.л. отговаря, че
няма как да отговори, тъй като записът е записан на диск и няма как.
Продължителността на записа, който е бил предоставен за изследване, в.л. е
записал - времевият интервал е от 01:25:52 часа до 01:35:26 часа на
24.12.2022г., значи е около десетина минути, около десет минути е записът.
Непосредствено, след образуването на ДП № 1294/22г., на служител на
РУ-М. били възложени оперативно-издирвателни мероприятия и видно от
докладна записка в тази връзка, в хода на същите, след преглеждане на
записите от камерите за видеонаблюдение с обхват, в който попада участъкът
от ул.Д-р С. И., пред дом № ХХ било установено, че в около полунощ по ул.Д-
р С. И. в гр.М., пред дома на А. е бил забелязан да преминава лек автомобил
марка „Б.“ модел ,,ХХХ“ с рег. № ХХХХХХ, от който слиза лице, облечено в
тъмни дрехи, приближава се към автомобила на Т. А. и залива предната му
част с течност, веднага след което превозното средство избухва в пламъци.
Автомобилът марка „Б.“, модел ,,ХХХ“ с рег. № ХХХХХХ е собственост на Т.
П. П., от гр.В., ЕГН **********, за когото в докладната записка се твърди, че е
познат на майката на подс.С. С. Л. - А. И. Б.. От приобщените справки от
мобилните оператори, след машинна обработка на информацията се оказва, че
СИМ-картата, поставена в мобилния телефон на Т. П. е регистрирала със
СИМ-картата, поставена в телефона на А. Б. 239 позвънявания от началото на
месец декември 2022г. до началото на февруари 2023г. В обратната посока,
броят на позвъняванията е 371. В хода на оперативно-издирвателните
мероприятия и след анализ на информацията, предоставена от мобилните
оператори се установила съпричастност към изпълнителното деяние на
подс.И. Д. В.. Същият се припокривал с лицето от записите на камерите за
видеонаблюдение по ръст, телосложение и походка, а и били установени
контакти, чрез мобилни комуникации между него и лицето А. Б. - майка на
подс.С. Л.. Няколко седмици, преди деянието, И. В. е бил спиран за проверка в
гр.М., като пътник в автомобила на Б. Г. Т. от с.Л. обл.М. - ,,О. К.“ с рег. №
ХХХХХХ. На 23.12.2022г. в 23:50 часа на камера на ВGToll е било установено
движение на лек автомобил с рег. № ХХХХХХ (автомобилът на Б. Г. Т. „О. К.“
с посока от с.М., към с.М. и съответно към гр.М., който по-късно, след
полунощ на 24.12.2022г. в 01:51 часа е снет от камерата да се прибира в
16
обратна посока.
По искане на защитника на подс.В., в рамките на съдебното следствие се
извърши превод от немски на български език на представени от защитата 2 бр.
документи на немски език. След извършен превод, се установява, че става
дума за за 2 бр. Уведомления за финансова санкция за административно
нарушение (превишение на допустима максимална скорост) в Р., ул.Е. Т. № 74
в посока М. на датите 19.12.2022г., 01:55 часа и 21.12.2022г., 02:01 часа,
адресирани до подс.И. Д. В..
По искане на един от защитниците на подс.Л., съдът изиска справки
касаещи св.К. Ц. М., от ОДМВР - В., РП – В. и ОДМВР – М. и РП – М.. Видно
от тези справки, спрямо св.М. е налице 1 бр. пр. преписка № 193/21г. по описа
на РП – М. за деяние по чл.197, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.26, ал.1 от НК, приключила с одобрено споразумение за решаване на
делото.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът анализира всички
събрани гласни и писмени доказателства, заключения по назначени и
изготвени експертизи и др. писмени доказателства, имащи отношение към
предмета на доказване по настоящето дело.
Съдът анализира показанията на всички свидетели, както следва –
гражданския ищец и частен обвинител Т. А. А. (в т.ч. приобщените съгласно
чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 НПК дадени в рамките на ДП – л.82 – л.86 от ДП №
1294/22г.), св.В. И. А. (майка на Т. А.), св.А. Б. А. (баща на Т. А.), св.И. А. А.
(брат на Т. А.), св.Г. И. Й., св.А. Р. А., св.К. Ц. М. (в т.ч. приобщените от ДП №
1294/22г., л.134 – л.135, съгласно чл.281, ал.1, т.2, пр.2-ро НПК), св.Б. Г. Т. (в
т.ч. приобщените от ДП № 1294/22г., л.132, съгласно чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2,
пр.2-ро НПК), св.С. С. Л. (сестра на подс.С. Л.), св.Н. Х. П., св.А. И. Б., в т.ч. и
тези събрани в рамките на проведените очни ставки в хода на съдебното
следствие. Съдът анализира и обясненията на подс.И. Д. В., в т.ч.
приобщените съгласно чл.279, ал.1, т.3 от НПК (л.153 – л.156 от ДП №
1294/22г. по описа на РУ – М.) и тези на подс.С. С. Л..
Първоинстанционният съд не споделя становището на защитата, според
което обвинението не било доказано по несъмнен начин относно авторството
на деянието.
Първоинстанционният съд изцяло кредитира показанията на
гражданския ищец и частен обвинител Т. А. А., който макар и заинтересована
страна, дава обективни и правдиви показания. Относно разминававането
касаещо св.А. Р. А., А. уточнява, че няма врагове, и след случилото се в хода
на разследването, посочвал и лица които просто не са му симпатични, което се
потвърждава от показанията на св.А.. Косвено в подкрепа на показанията на
А., е и приложената извадка от чат между Т. А. и братът на подс.В. – В. В.
(л.96 от делото).
В подрепа на обвинението са и заключенията по изготвените и приети
СОЕ, ВТЕ и ПТЕ (наименована и като експертно пожаротехническо
17
заключение), които първоинстанционния съд изцяло кредитира, като
обективни и компететно изготвени.
Обясненията на подс.В., приобщени съгласно чл.279, ал.1, т.3 НПК,
които настоящия съд кредитира, са в унисон със заключението на ВТЕ, в т.ч. и
относно дата и час на извършване на деянието. Това, че не е посочен часът на
извършване на деянието, не е съществено процесуално нарушение имайки
предвид конретиката на деянието и заложените минимални стандарти в все
още незагубилото привоприлагане ТР № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.д. №
2/2002г., ОСНК. Съгласно последното процесуалните нарушения, допуснати
при събираните и проверката на доказателствата, не съставляват основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Обясненията на подс.В. в рамките на ДП дадени пред съдия съгласно чл.222
НПК са напълно издържани по форма и съдържание, поради което
първоинстанциония съд няма основание да ги игнурира от доказателствения
материал. Подс.В. е дал тези обяснения пред съдия от РС – М. в рамките на
ЧНД № 779/24г. по описа на РС – М. (л.153 – л.156 от ДП № 1294/22г. по
описа на РУ – М.). Настоящият първоинстанционен съд, който не само че няма
процесуалното право да коментира годнодността им, защото е от същия
първоинстанционен съд, намира, че обясненията на подс.В. бяха надлежно
приобщени съгласно чл.279, ал.1, т.3 от НПК, и изцяло ги кредитира. Това, че
наподобяват показанията на В. като свидетел, не ги прави процесуално
негодни, защото В. е дал обяснения като обвиняем в рамките на ЧНД №
779/24г. по реда на чл.222 НПК, при спазен ред, форма и компетентност,
съгласно НПК.
Наистина подготовката на деянието е започнала преди 24.12.2022г., но
същинското деяние е извършено на 24.12.2022г., 01:33:07 часа, като
първоинстанционния съд не сезира основание в тази насока за оправдаване на
двамата подсъдими. Липсата на лицевоиндентификационна експертиза, също
не води до хипотезата на чл.303, ал.1 от НПК. Заключението по приетата ВТЕ
в контекста на обясненията на подс.В., приобщени съгласно чл.279, ал.1, т.3
НПК и всички останали косвени доказателства, водят до един единствен
логичен извод, а именно че автори на процеснотото деяние са двамата
подсъдими, подс.Л. като подбудител, а подс.В. като извършител, извършили
деянието в съучастие помежду си. В подкрепа на обвинението са и
показанията на св.Б. Г. Т. и св.К. Ц. М., които първоинстанционния съд
кредитира, като не открива несъотвествията от вида на посочените от
защитата в показанията на тези двама свидетели, приобщени от ДП съгласно
чл.281 НПК. И двамата свидетели заявяват, че потвърждават това което съдът
е прочел при изпълнение на процедурата по чл.281, ал.1, т.2, пр.2-ро от НПК
за св.М. и процедурата по чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2-ро за св.Т.. Относно
възражението на защитата и относно показанията на св.М. дадени пред съдия
от МРС по реда на чл.223 НПК по ЧНД № 775/24г. по описа на МРС (л.134 –
л.135 от ДП), следва да се има предвид гореизложеното по отношение на
приобщените обяснения на подс.В.. Според първоинстанционния съд
18
съдимостта на св.М. ( 1 бр. осъждане), не влияе на обективността на
показанията му по настоящето дело, затова и съдът ги кредитира. Това, че
подс.В. е установено да е извършвал административни нарушения на
19.12.22г. и 21.12.22г. извън РБ, не води до извода, че деянието е недоказано,
напротив, налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и относно това
възражение на защитата, защото датата на деянието е 24.12.2022г., 01:33:07
часа.
Настоящият съд не кредитира показанията на св.С. С. Л. и св.А. И. Б.,
защото тези показания са в разрез с всички останали, които настоящия съд
кредитира като обективни и непротиворечиви. Обясненията на подс.Л. и тези
на подс.В. дадени в рамките на съдебното следствие, са изцяло защитна
позиция, която не намира опора в събраните по делото доказателства, в т.ч. и
тези по ДП № 1294/22г. по описа на РУ – М..
Показанията на св.В. И. А., св.А. Б. А., св.И. А. А., св.Г. И. Й., св.Н. П.
Х., дават сведения за действия след извършване на деянието и са източник на
косвени доказателства в подкрепа на обвинението.
Според първоинстанционният съд правилно обвинението е
квалифицирало деянието като такова по смисъла на чл.330, ал.1 от НК,
извършено в съучастие от двамата подсъдими, респ. спрямо подс.Л. вр. с
чл.20, ал.3 от НК, тъй като има качеството на „подбудител“, а спрямо подс.В.
вр. с чл.20, ал.2 от НК, като „извършител“ на деянието.
Правилно е квалифицирано и деянието като такова по смисъла на
чл.330, ал.1 от НК имайки предвид размера на причинените щети по
процесния л.а. 29580.00 лева (налице е квалифициращия елемент „значителна
стойност“) и заключението на в.л. по ПТЕ, в т.ч. уточнението което то прави в
рамките на съдебното следствие, а именно, че главната опасност е от
изгорелите газове, които се образуват от дима, от пушека, не от огъня, който е
възникнал, това в.л. е имал предвид, посочвайки, че е било възможно да влезе
дим и да застраши живота на намиращите в къщата хора.
Имайки предвид горния разбор на доказателствата, съдът прие, че
обвинението спрямо подс.Л. за престъпление по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.3
от НК и спрямо подс.В. за престъпление по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от
НК, е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 от НПК.
От субективна страна е налице пряк умисъл за деяние по смисъла на
чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и ал.3 от НК – подс.Л. и подс.В. са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните му последици и са искали тяхното настъпване, в
съучастие помежду си.
Мотивът да извърши деянието по отношение на подс.Л., е
недоволството й от раздялата с Т. А., раздяла настъпила по инициатива на А.,
а по отношение на подс.В., същия е бил заставен от подс.Л. да извърши
деянието.
Причините да се извърши деянието, извън посочения мотив, са
19
неправилното отношение на Л. и В. към чуждата собственост, сравнително
младата възраст на двамата подсъдими, която е съпътствана от недостатъчна
зрялост и липсата на житейски опит.
Имайки предвид изложеното, при този разбор на доказателствата и при
това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подс.С. С. Л. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 от НК:
на 24.12.2022г. в гр.М., област М., ул.Д. С. И., пред дом № ХХ в
съучастие с И. Д. В., ЕГН **********, като подбудител, умишлено запалила
чуждо движимо имущество със значителна стойност - лек автомобил марка
„А.“, модел ,ХХ“, собственост на Т. А. А. от гр.М., ЕГН **********, на
стойност към момента на извършване на деянието 29580.00 лева.
За извършеното от подс.Л. престъпление посочено по-горе съдът я
призна за ВИНОВНА и й определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1
от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с чл.54,
ал.1 и ал.2 от НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство е висока степен
обществена опасност на деянието, а смекчаващи отговорността обстоятелства
са чисто съдебно минало на подсъдимата Л., това, че от 24.12.2022г. до
настоящия момент е изминал не малък период от време през който се забави
правосъдието, не по вина на съда, което обаче следва да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство, и разбира се младата възраст на
подс.Л., родена 2004г., която в момента твърди (не са представени писмени
данни), че е студентка и че работи. Съдът не намери да са налице условия за
приложение на чл.55 НК, тъй като не открива изключително или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК спрямо подс.Л., като отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, защото са
налице условията за това – подс.Л. е неосъждана, наложеното наказание е по–
малко от три години и не на последно място съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимата Л. не е
наложително да се изтърпява определеното наказание лишаване от свобода.
Непосредствено събраните от настоящия съд данни за личността на
подсъдимата Л., дадоха основание съдът да намери, че са налице кумулативно
предвидените условия за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Подс.И. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК:
на 24.12.2022г. в гр.М., област М., ул.Д. С. И. пред дом № ХХ в
съучастие със С. С. Л., ЕГН **********, като извършител, умишлено запалил
20
чуждо движимо имущество със значителна стойност - лек автомобил марка
„А.“ модел ,ХХ“, собственост на Т. А. А. от гр.М., ЕГН **********, на
стойност към момента на извършване на деянието 29580.00 лева.
За извършеното от подс.В. престъпление посочено по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1
от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.54,
ал.1 и ал.2 от НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство е висока степен
обществена опасност на деянието, а смекчаващи отговорността обстоятелства
са чисто съдебно минало на подсъдимия В. в РБ към 24.12.2022г., това, че от
24.12.2022г. до настоящия момент е изминал не малък период от време през
който се забави правосъдието, не по вина на съда, което обаче следва да се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, и разбира се младата
възраст на подс.В., роден 1998г., който в момента твърди, че работи, отглежда
животни. Съдът не намери да са налице условия за приложение на чл.55 НК,
тъй като не открива изключително или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира,
че са съобразени целите по чл.36 НК, респ. степента обществена опасност на
конкретното деяние и степента обществена опасност на подс.Л. и подс.В.,
респ. степентта на участие по смисъла на чл.20, ал.2 и ал.3 от НК. Настоящият
съд намира наложените наказания и за съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от
НК.
На основание чл.25, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи
спрямо подсъдимия И. Д. В. по присъда (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) по
НОХД № 223/2025г. по описа на МРС, присъда по НОХД № 505/25г. по описа
на МРС и по настоящата присъда по НОХД № 1378/24г. по описа на МРС,
общо най–тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна спрямо подсъдимия И.
Д. В., изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 505/25г. по
описа на МРС.
Съдът извърши горното групиране имайки предвид, че деянието по
настоящето дело е извършено на 24.12.2024г., а деянието по НОХД № 223/25г.
по описа на МРС ( престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 НК от НК) е извършено в периода 18.10.2024г. – 03.11.2024г., а
присъдата (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) е влязла в сила на 15.05.2025г.,
21
като наказанието е осем месеца лишаване от свобода – условно с три години
изпитателен срок. Деянието по НОХД № 505/25г. на МРС е извършено в
периода на неустановена дата през м.10.2023г. – 25.10.2023г., а присъдата по
смисъла на чл.383, ал.1 НПК е влязла в сила на 29.05.2025г., наказанието е
пробация чрез двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК за срок от осем месеца. Налице са условията на чл.25, ал.4 вр. с ал.1
вр. с чл.23, ал.1 от НК и съдът определи общо най – тежко наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на общото най – тежко наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът не уточни приспадната част по чл.25, ал.3 от НК относно наказанието
пробация, защото липсват данни за изтърпяна част, това може да стори
обвинението, при изпълнение на настоящата присъда, след влизането й в сила.
Съдът отложи изпълнението на общото най-тежко наказание съгласно
чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, защото са налице условията
за това – подс.В. е бил неосъждан в РБ към 24.12.2022г., наложеното най-
тежко наказание е по–малко от три години и не на последно място съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
подсъдимия В. не е наложително да се изтърпява определеното общо най–
тежко наказание. Непосредствено събраните от настоящия съд данни за
личността на подсъдимия В., дадоха основание съдът да намери, че са налице
кумулативно предвидените условия за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Даните за съдимост на В. в чужбина, не се отразяват на квалификацията
на процесното деяние и на извършеното групиране, поради и което не бяха
съобразени от настоящия съд съгласно чл.8, ал.2 от НК.
С оглед на прецизност, съдът на основание чл.59, ал.2 от НК приспада
спрямо подсъдимата С. С. Л., времето през което е била задържана на
основание чл.ХХ, ал.2 от НПК с постановление от 26.06.2024г. на РП - М.,
считано на 26.06.2024г.
Вещественото доказателство – 1 бр. твърд диск, съдържащ видеозаписи
от охранителни камери да остане към делото, като същия подлежи на
унищожаване, ведно с ДП № 1294/22г. по описа на РУ – М., част от
настоящето НОХД № 1378/24г. по описа на МРС, след изтичане срока на
съхраняването им в МРС, съгласно ПАС.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

В настоящето производство е предявен и приет граждански иск от Т. А. А.
против подсъдимите С. С. Л. и И. Д. В. за солидарно заплащане на сумата
373.86 (триста, седемдесет, три лева, 0.86 ст.) лева, обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането до окончателното плащане и разноските по делото.
22
Съдът намери, че предявения и приет граждански иск за изцяло
основателен.
По делото е установено, че на 24.12.2022г. в гр.М., област М., ул.Д. С. И.,
пред дом № ХХ в съучастие като подбудител и извършител, двамата
подсъдими умишлено са запалили чуждо движимо имущество със значителна
стойност - лек автомобил марка „А.“, модел ,ХХ“, собственост на Т. А. А. от
гр.М., ЕГН **********, на стойност към момента на извършване на деянието
29 580.00 лева. Както в рамките на ДП № 1294/22г. по описа на РУ – М. (л.109
от ДП), така и в рамките на съдебното следствие (л.46 от делото), се
установява, че А. е получил вследствие на деянието застрахователно
обезщетение в размер на 29206.14 лева (л.46 от делото), и дължимата разлика
обезщетение за причинените имуществени вреди е в размер на 373.86, имайки
предвид посочената от обвинението стойност на запаления и изгорял л.а.,
неоспорена от страните, обща стойност на причинени вреди в размер на 29580
лева.
Описаните имуществени вреди като разлика в размера (установена обща
стойност на щета, и получено застрахователно обезщетение), са пряка
последица на деянието, за което бяха признати за виновни подс.Л. и подс.В.,
т.е. налице са последици от деянието, представляващи причинени
имуществени вреди, които на основание чл.45 ЗЗД подс.Л. и подс.В. са длъжни
да ги обезщетят солидарно.
На основание горното съдът:
ОСЪЖДА подсъдимите С. С. Л. и И. Д. В., да заплатят СОЛИДАРНО на
гражданския ищец и частен обвинител Т. А. А., ЕГН **********, с посочен
адрес в гр.М., ж.к.Младост, бл.33, ет.3, ап.11, сумата 373.86 (триста,
седемдесет, три лева, 0.86 ст.) лева обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 24.12.2022г. до
окончателното й заплащане и разноски в размер на 1000 (хиляда) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник.
На основание горното и съгласно чл.189, ал.3 НПК съдът :
ОСЪЖДА подсъдимата С. С. Л., на основание чл.189, ал.3, изр. последно
от НПК, да заплати по сметка на ОДМВР – М. сумата 163.40 ( сто, шестдесет,
три лева, 0.40 ст.) лева – разноски за изготвяне на СОЕ, СПтЕ и СВтЕ в
рамките на ДП № 1294/22г. по описа на РУ - М..
ОСЪЖДА подсъдимимия И. Д. В., на основание чл.189, ал.3, изр.
последно от НПК, да заплати по сметка на ОДМВР – М. сумата 163.40 (сто,
шестдесет, три лева, 0.40 ст.) лева – разноски за изготвяне на СОЕ, СПтЕ и
СВтЕ в рамките на ДП № 1294/22г. по описа на РУ - М..
ОСЪЖДА подсъдимата С. С. Л., на основание чл.189, ал.3, изр.
последно от НПК, да заплати по сметка на МРС сумата 25 (двадесет, пет )
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 80
(осемдесет лева) изплатени възнаграждения за изслушване на вещи лица в
рамките на съдебното производство и сумата от по 5 (пет) лева държавна
23
такса при служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. В., на основание чл.189, ал.3, изр. последно
от НПК, да заплати по сметка на МРС сумата 25 (двадесет, пет ) лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 65
(шестдесет, пет) лева за извършен превод на документи от немски на
български език, сумата 80 (осемдесет) лева изплатени възнаграждения за
изслушване на вещи лица в рамките на съдебното производство и сумата от по
5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на всеки един
изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата
си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на състава:

24
Съобщи за изтекли лични данни