Р Е Ш Е Н И Е
№742
Гр. Перник, 26.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01717 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от
„Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу Д.К.Г.
***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 308,65 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в ***и сумата от 65,19
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело
№ 00421/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация–Перник“ АД твърди, че
между него и ответницата Д.К.Г., в качеството ѝ на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват ответницата без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инстанлация и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия през исковия
период до процесния имот в общ размер от 308,65 лв. и на падежа – в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране
на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизащо на сумата от 65,19 лв. за периода от 08.01.2015 г.
до 04.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Д.К.Г. е направила изявление, че на основание чл.
416 ГПК оттегля възражението по чл. 414 ГПК,
подадено от нея в хода на ч. гр. дело № 00421/2018 г. по описа на РС – Перник в
частта, в която е оспорила дължимостта на сумата от 256,70 лв., представляваща
непогасена главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до
30.04.2017 г. и за сумата от 62,33 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 04.01.2018 г.,
поради което отправя искане в тази част производството по делото да бъде
прекратено като процесуално недопустимо. Намира останалата част от процесните
вземания, съответно в размер на сумата от 51,95 лв. – главница за периода от
01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. и в размер на сумата от 2,86 лв. – законна лихва
за забава за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., за недължими като
погасени по давност. Поддържа, че през релевантния период не е била собственик
на процесния имот, нито носител на вещно право на ползване. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на тази част от исковите претенции.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. Е.М.,поддържа
предявените искове извън частта, предмет на направеното от ответницата
оттегляне, с твърдението, че в тази част вземанията не са погасени по давност.
Счита, че сумата по фактурата за месец ноември 2014 г. е станала изискуема към
месец януари 2015 г. Твърди, че към момента на подаване на процесното заявление
за издаване на заповедта за изпълнение – месец януари 2018 г. не са изминали
три години. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковете и за
присъждане на направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който
представя.
Ответницата
Д.Г., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от пълномощника
си адв. Б.В.. От името на доверителката си същият поддържа направеното
оттегляне на възражението за сумите и периодите, посочени в писмения отговор на
исковата молба. Оспорва последната по отношение на останалите вземания с
твърдението, че същите не се дължат от ответницата поради погасяването им по
давност. Счита, че изискуемостта на вземането по фактурата, издадена към
30.11.2014 г. е настъпила на
31.12.2014 г. или 30 дни след издаването ѝ. Поддържа, че към
датата на депозиране на заявлението в съда – 17.01.2018 г. това вземане вече е
било погасено с изтичане на тригодишен давностен срок. Заявява, че не оспорва
доставката на топлинна енергия през релевантния период, нито сумите по
основание и стойност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции, предмет на делото. Претендира присъждане на разноски съгласно
списък, който представя.
С
протоколно определение от 28.06.2018 г., влязло в законна сила като необжалвано
от страните, съдът, при съобразяване на становищата им, изразени в съдебното
заседание, както и изрично релевираното от страна на ответницата изявление за
оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, депозирано от
нея в хода на ч. гр. дело № 00421/2018 г. по описа на Районен съд – Перник за
част от вземанията, предмет и на настоящото производство, е прекратил
производството по делото по предявения от „Топлофикация–Перник“ срещу Д.К.Г.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за сумата от
256,70 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.12.2014 г. до 30.04.2017 г. и по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 62,33 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 04.01.2018 г.,
приемайки, че в тези части исковете се явяват процесуално недопустими поради
липсата на правен спор между страните по делото, а с това и на правен интерес
на ищеца от търсената защита.
Следователно,
производството по делото е продължило за разглеждане на предявения иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за сумата от 51,95 лв., представляваща
стойност на главница за периода от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г., както и на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,86
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., дължима върху главницата за месец ноември 2014
г.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 00421/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на
исковите суми е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от исканото установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период между него и ответницата на облигационно
отношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило
задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот,
за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния
иск за лихва изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение.
С
протоколно определение от 28.06.2018 г., с оглед изразеното становище и
обективираното в него признание, релевирано от ответницата, съдът е обявил за
безспорно и ненуждащо се от доказване обстоятелството, че през релевантния
период Д.К.Г. е притежавала качеството потребител на топлинна енергия, а също
така и обстоятелството, че до процесния имот през исковия период е доставена
топлинна енергия на твърдяната от топлофикационното дружество стойност, както
и, че размерът на законната лихва за забава за този период възлиза на
посочената от ищеца стойност.
Следователно,
основният спорен въпрос в настоящото производство касае основателността на
исковите претенции във връзка с релевираното от ответницата възражение за
погасяване на процесните вземания по давност.
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 51,59 лв., представляващо
стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. има
характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на топлофикационните
дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, без значение от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането в размер на сумата от 2,86 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018
г., предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата. Извън този случай спрямо това притезание
на самостоятелно основание е приложима тригодишната давност, тъй като се касае
за законна мораторна лихва, включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им. В клаузата на чл. 34, ал. 1
от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите
в гр. Перник, приети в заверено копие като писмено доказателство по делото, като
приложение от вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод,
че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане. През това
време притезанието е само ликвидно – определено по своето основание и размер, а едва след изтичането му
същото става изискуемо и от този момент започва да тече законоустановеният
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 70 ЗЗД, при
тълкуването на която може да се направи извод, че в случаите при които срокът е
уговорен в полза на длъжника /каквато е настоящата хипотеза, доколкото друго не
следва от волята на страните или от естеството на задължението/ кредиторът не
може да иска изпълнение преди изтичането му.
Предвид
изложеното и при съобразяване с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
17.01.2018 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните
вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че вземането за главница в
размер на сумата от 51,95 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за месец ноември 2014 г. е погасено по давност. Изискуемостта на това
притезание е настъпила на първия ден след изтичане на 30-дневния срок след края
на месец ноември 2014 г., явяващ се период, за който се отнася задължението по см. на чл. 34, ал. 1 от
приложимите Общи условия или на 31.12.2014 г. Оттогава е започнал началният
момент на тригодишния давностен срок, който е изтекъл на 31.12.2017 г. или в
момент, предхождащ по време деня на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2018 г. Ето защо, твърденията
на ищцовото дружество, че към тази дата вземането не е покрито с давност,
обосновани с довода, че изискуемостта на фактурата за месец ноември 2014 г. е настъпила едва през
месец януари 2015 г., се явяват неоснователни.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест, ищцовото дружество не изложи
твърдения и не доказа настъпването в по-ранен момент на други основания, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок на основание чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Изложеното
обуславя извод за неоснователност на предявената претенция с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а като последица от това и нейното
отхвърляне.
Недължимо
се явява и вземането за законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на сумата от 2,86 лв. за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., предмет на
иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, тъй като с погасяване на главното вземане погасено поради
изтекла давност е и акцесорното такова, дължимо върху същата главница – арг.
чл. 119 ЗЗД. Следователно неоснователна е и втората искова претенция, което
води до нейното отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции има
ответницата, както за тези в исковото производство, така и за тези, в
заповедното по ч. гр. дело № 00421/2018 г. по описа на Районен съд – Перник –
арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Същата е претендирала присъждане на такива единствено за
настоящото производство в размер на сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, чието реално извършване следва от отразеното в представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 28.06.2018 г. /л. 28 от делото/
плащане на сумата в брой, в която част същият има характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът, с оглед изричното възражение, релевирано от пълномощника на ищеца,
намира, че претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да
бъде намалявано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно, в полза на
ответницата и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции следва да
бъде присъдена сумата от 43,98 лв. Съдът намира, че право на разноски има и
ищцовото дружество, съразмерно с частта от исковите претеции за която
производството по делото е прекратено. Този извод следва от обстоятелството, че
основанието за постановеното частично прекратяване е оттеглянето на възражението от ответницата в срока за отговор, с което последната е дала повод за завеждане на
исковото дело, като продължение на заповедното. Същевременно оттеглянето на възражението има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение – арг. чл. 416 ГПК, което е действие, сходно по характера си с уважаването на иска. Ето защо и по
арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца се следват разноски според прекратената част, както за исковото
производство, така и за заповедното. Същите възлизат на сумата от 64 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.
гр. дело № 00421/2018 г. по описа на РС – Перник и на сумата от 149,34 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Съдът,
с оглед и изричното възражение от пълномощника на ответницата, определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и приключването
му в рамките на едно съдебно заседание.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу Д.К.Г., с ЕГН: **********,***, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Д.К.Г. *** АД сумата
от 51,95 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014
г. до 30.11.2014 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***и сумата от 2,86 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г.,
дължима върху главницата за месец ноември 2014 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 00421/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д.К.Г., с ЕГН: **********,***, сумата
от 43,98 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д.К.Г., с ЕГН: **********,***
№ 39, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, сумата
от 64 лв.,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
00421/2018 г. по описа на Районен съд – Перник и сумата от 149,34 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото, както и препис от протоколното определение на съда от 28.06.2018 г. в
частта относно частичното прекратяване на делото, заедно с ч. гр. дело №
00421/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, да се изпратят на съответния
състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: