Решение по дело №466/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 196
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20202160100466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 19604.11.2020 г.Град Поморие
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПомориеII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нася И. Япаджиева
Секретар:Валентина А. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася И. Япаджиева Гражданско дело №
20202160100466 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие,
образувано по постъпила молба от Т. В. Д. от гр.Поморие в която сочи, че иска защита от
домашното насилие, упражнено спрямо нея от М. М. Р. с който е живяла на семейни начала и
имат дете. Сочи, че на 31.08..2020г. около 17.40 часа в гр.Каблешково в района на парка
ответника я причакал и започнал да я бута и да я дърпа до дома и. Взел и телефона и го
ударил в земята и той се пропукал, като през това време непрекъснато я обиждал, псувал.
Молителката се е обадила на тел.112 за помощ от полицията. След около половин час
служителите на реда са дошли и са го предупредили да се въздържа от насилие спрямо
молителката. Твърди, че ответникът употребявал наркотици и упражнява непрекъснато
физически и психически тормоз над нея и детето и това е основната причина да се разделят.
Непрекъснато я ревнува, следи я и я заплашва, поради което същата се страхува за живота и
здравето си както за нея така и за детето им.
Към молбата прилага декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в която декларира, че на
31.08.2020г. около 17.40 часа М. М. Р. е извършил акт на домашно насилие изразяващо се в
дърпане, вземал и телефона и го счупил в земята. Блъскал я и я бутал от парка до дома и. В
съдебно заседание подържа молбата и ангажира гласни доказателства.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е дърпал и не я бил,
всичко написано в молбата са клевети и неверни твърдения, не е употребявал наркотици и не
е извършвал никакви действия на насилие спрямо молителката Т. В. Д. .
Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лице посочено в
чл.8 от ЗЗД и в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването на
1
твърдения в нея акт на домашно насилие на 31.08.2020г. около 17.40 часа.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителката декларира,
че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника М. М. Р. . Видно от
изисканата справка за съдимост от съда, ответникът е осъждан, но е реабилитиран по право.
По делото е допуснат до разпит един свидетел. В показанията си св. А. – майката на
молителката свидетелства, че ответника постоянно тормози и бие дъщеря й и много пъти са
ходили в полицията да се оплакват. Твърди, че всички скандали които прави М.Р. ги прави
пред очите на детето и бие молителката пред детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попада молителката.
От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от закона и свидетелските
показания може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е
упражнено домашно насилие от страна на ответника М. М. Р. . Като акт на такъв вид насилие
следва да се определи поведението на М. М. Р. изразяващо се блъскане и бутане на
молителката. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелката, която
споделя, че за чести конфликти който стават пред детето.
Съдът включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от
закона и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в ГПК и
съобразно, която доказателствено средство в производството по ал. 1 може да бъде и
декларацията по чл.9, ал.3 от закона. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл.13 в която е
посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл.9, ал.3.
Съдът счита, че е основателна молбата за налагане на мерки за защита против
домашно насилие и намира, че следва да се наложат няколко от предвидените в чл. 5 ал.1
ЗЗСДН мерки, а именно да се задължи извършителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Т. В. Д. , да забрани на М. М. Р. да приближава пострадалатаи,
жилището на молителката – Т. В. Д. , находящо се в гр.Каблешково на ул., и местата за
социални контакти и отдих които ползва молителката. Мерките според съда следва да се
наложат за срок от една година, който срок е достатъчен страните да положат усилия да
2
преодолеят проблемите си.
На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките предвидени в чл.5
ЗЗСДН на извършителя следва да се наложи и глоба, както съдът счита, че следва да наложи
глоби в минималния размер от 200.00лв. предвидена в закона.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:
НАЛАГА в полза Т. В. Д. , ЕГН **********, с адрес гр.Каблешково, ул. мерки за
защита от домашно насилие, осъществено на 31.08.2020г. от М. М. Р. , ЕГН **********,
като ЗАДЪЛЖАВА извършителят М. М. Р. ЕГН:**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т. В. Д. .
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН на М. М. Р. , ЕГН ********** да
приближава пострадалата Т. В. Д. , жилището на Т. В. Д. и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице за срок от 1 /една/ година.
НАЛАГА на М. М. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева, която да плати по сметка на РС Поморие.
ОСЪЖДА М. М. Р. , ЕГН **********, с адрес гр.Каблешково общ.Поморие, ул. да
заплати по сметка на ПРС сумата от 25/двадесет и пет/ лева държавна такса.
Да се издаде заповед.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от обявяването
му на страните.
Обжалването на решението не спира изпълнението.


Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3