Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.10.2022 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка С.а
ЧЛЕНОВЕ
: Розалина Ботева
мл.с.Яна Владимирова-Панова
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия С.а в.гр.дело
№ 3531 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.10.2013 г. по гр.дело № 57419/0914
г., СРС, І ГО, 28 състав е отхвърлил
предявения от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Р. С., със съдебен адрес ***, оф. 17 срещу Г.Б.Х.,
ЕГН **********, Н.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Г.И., ЕГН **********,
всички с адрес гр. София, кв. „Кремиковци”, ул. „X. Д.” № 3 иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да предаде
владението на част от собствения на ищеца недвижим имот с площ 200 кв. м.,
представляващ част от Урегулиран поземлен имот № I - 417, кв. 67, по плана на
гр. София, м. „кв. Кремиковци”, с площ по нотариален акт 1200 кв.м., а по
скица, издадена през 2008г. с площ от 1000 кв. м., като неоснователен.
Решението е постановено при участието на
трети лица помагачи:
1. Г.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; 2.
С.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***; 3. Б.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 4. К.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; 5. Л.З.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 6. Г.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
С решение от 20.06.2016 г. по гр.дело №
57419/0914 г., постановено по реда на чл.247 ГПК и на чл.250 ГПК, СРС, І ГО, 28 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
съдебно решение от 24.10.2013 г. по делото като вместо дата на открито съдебно
заседание „двадесет и първи декември през две хиляди и деветата година“ да се
чете „двадесети февруари две хиляди и тринадесета година. Допълнил е решение от 24.10.2013 г.по делото като: ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес
***, чрез пълномощника адвокат С., със съдебен адрес ***, оф.
17 срещу Г.Б.Х., ЕГН **********, Н.Г.Б.,
ЕГН ********** и Г.Г.И., ЕГН **********, всички с
адрес гр. София, кв. „Кремиковци”, ул. „X. Д.“ № 3 иск с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да премести или премахне ограда,
изградена между Урегулиран поземлен имот № I - 417, кв. 67, по плана на гр.
София. м. „кв. Кремиковци“ и УПИ la-416, кв. 67, по плана на гр. София, м. кв. Кремиковци”
като неоснователен. Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи:
1. Г.А.Г., ЕГН:**********,
с адрес: ***; 2. Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес.*** 3. Д.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, 4. Б.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 5. К.З.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 6. Л.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***; 7. Г.З.Г.. ЕГН **********, с адрес: ***.
С решение от 30.04.2020
г. по
гр.дело № 57419/0914 г., постановено отново по реда на чл.247 ГПК и на чл.250 ГПК, във връзка с определение по в.гр.д. № 3531/2017 г.
по опис на СГС, с което е прекратено въззивното
производство и делото върнато на СРС за допълване на решението и
отстраняване на ОФГ, СРС, І ГО, 28 състав е отхвърлил предявения от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу
Г.Б.Х., ЕГН **********, Н.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Г.И.,
ЕГН ********** , всички с адрес гр. София, кв. „Кремиковци”, ул. „X. Д.” № 3
иск с правно основание чл. 108 от ЗС
за осъждане на ответницата да предаде владението на част от собствения на ищеца
недвижим имот с площ 200 кв. м., представляващ част от Урегулиран поземлен имот
№ I-417, кв. 67, по плана на гр. София, м.„кв. Кремиковци”, с площ по
нотариален акт 1200 кв. м„ а по скица, издадена през 2008г. с площ от 1000
кв.м, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи:
1. Г.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; 2. Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес.*** 3. Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, 4. Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; 5.
П.Т. П., ЕГН **********, с адрес: ***; 6. Л.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***; 7. Г.З.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Решенията са обжалвани с въззивна жалба вх. №
10414588/ 11.11.2013г., с въззивна
жалба вх. № 1100003/07.07.2016 г. и въззивна жалба вх. № 5061854/28.05.2020 г. от ищеца Д.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** с мотиви, изложени в жалбите. Твърди, че
собствеността на ищеца е доказана по категоричен начин с представените по
делото писмени доказателства-Договор за покупко-продажба от 1921 г., записка за
вписване на договора, нот. акт за дарение на недвижим
имот № 137, т. V, дело 787/88г. Във връзка със заключението на вещото лице, въз основа
на което съдът е достигнал до правните изводи, че е налице изменение на
регулационния план на населеното място по силата на Протоколно определение на
Софийски окръжен съд от 12.09.1927 г. по
преписка № 7092/30.10.1930 г., то по делото е установено, че Протоколно
определение на Софийски окръжен съд от 12.09.1927 г. и преписка № 7092/30.10.1930 г. липсват.
Въпреки това, съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице, е приел за
достоверно твърдението, че е налице
изменение на РП за с. Кремиковци по силата на това Протоколно определение. Сочи
още, че по силата на протоколно определение законодателят не е предвиждал
изменение на регулационните граници, още повече на целия регулационен план на
населено място. Освен това, както към 1927 г., така и към настоящия момент е
невъзможно съдът да се произнася с протоколни определения по преписки и да
одобрява и приема план за изменение на регулация, които предстоят евентуално да
бъдат образувани в бъдеще време/ в
случая три години по-късно/, както е недопустимо с протоколно определение съдът
да изменя действащ регулационен план.
С оглед гореизложеното, неправилен и незаконосъобразен е извода на
съда, че от 1927 г. границата между двата имота не е променяна и същата е
съгласно посочените от вещото лице буквени индекси.
Освен това, съдът не е анализирал събраните по делото гласни
доказателства. От разпита на свидетелите се установи, че между процесния недвижим имот, собственост на Д.Д. и този на ответницата, е имало построена ограда, като
същата е била преместена от ответницата и с новата ограда тя е навлязла в имота
на ищеца Д.. Неправилно съдът е приел, че свидетелските показания са
противоречиви, тъй като същите се позовават на ориентири като съборена къща,
жив плет и ограда от камъни. По делото е установено, че по нот.акт имотът на ищеца е с площ от 1200 кв.м., а по
скица 1 000 кв.м., т.е. точно толкова, с колкото е построената ограда.
Ответницата е навлязла в неговия имот и в последствие това е послужило като
основание имотът му да бъде редуциран до 1000 кв.м. Моли да бъдат отменени
решенията, както и да бъде уважена
претенцията на ищеца, че построяването на ограда между имота на ищеца и
този на ответницата е незаконосъобразно.
Въззиваемите/ответници Г.Б.Х., ЕГН **********,
Н.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Г.И., ЕГН **********,
всички с адрес гр. София, кв. „Кремиковци”, ул. „X. Д.” № 3, чрез пълномощника
по делото адвокат Г.Х. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 3 оспорват въззивните жалби.
Третите лица помагачи 1. Г.А.Г., ЕГН **********, с адрес:
***; 2. Р.Н.П., ЕГН **********, с
адрес.*** 3. Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес
***, 4. Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес:
***; 5. П.Т. П., ЕГН **********, с адрес: ***; 6. Л.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***; 7. Г.З.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, оспорват жалбите.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание,
от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по
неговата правилност.
От фактическа страна:
След многократни
уточнения и допълнения се установява, че са предявени искове с правно основание
чл.108 ЗС и чл.109 ЗС от Д.С.Д., ЕГН ********** срещу М.Н.Х., починала в хода на
производството и оставила наследници, които са конституирани на основание
чл.227 ГПК, а именно Г.Б.Х., ЕГН **********,
Н.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Г.И., ЕГН ********** за осъждане на ответницата да предаде владението на част от
собствения на ищеца недвижим имот с площ
200 кв.м., представляващ част от Урегулиран поземлен имот № I-417, кв. 67,
по плана на гр. София, м.кв. „Кремиковци”, с площ по нотариален акт 1200 кв. м„
а по скица, издадена през 2008г. с площ от 1000 кв.м/ чл.108 ЗС/ и за осъждане на ответницата да премести или премахне ограда, изградена между Урегулиран поземлен имот № I - 417, кв. 67, по плана
на гр. София. м. „кв. Кремиковци“ и УПИ la-416,
кв. 67, по плана на гр. София,
м. кв. „Кремиковци”/ чл.109 ЗС/.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, придобит съгласно нотариален акт
за дарение № 137, том V, н.д. № 787/ 1988 г., а именно Урегулиран поземлен имот/
УПИ/ № 1-417, кв. 67, по
плана на гр. София, м. „кв. Кремиковци”, с площ по нотариален акт 1200 кв. м.,
а по скица, издадена през 2008г. с площ от 1000 кв. м. Сочи, че въз основа на
ЗКИР е създадена кадастрална карта на кв. Кремиковци и е извършено заснемане,
както на имота на ищеца, така и на ответната страна. При трасирането и
означаването на граничната линия между двата имота, съставляващ УПИ № 1а - 416,
геодезистът установил, че ответницата е навлязла навътре в принадлежащия му
имот по протежение на цялата вътрешна странична регулационна линия на
разстояние от 1м., като е направила оградата с площ от около 280 кв. м. Твърди,
че ответницата владеела и ползвала тази част от имота без правно основание.
Претендира, че с тези си действия нарушава правото на собственост на ищцовата страна.
Първоначалната ответница М.Н.Х. е депозирала отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Твърди, че е собственик на
УПИ 1а - 416 от кв. 67, както и на ПИ пл. № 416 от кв. 67, който е включен в
УПИ 1а - 416. Оспорва неправомерно да е навлязла в чужд имот, да е изграждала
ограда, която да пречи по какъвто и да е начин на ищеца да осъществява достъп
до собствения му имот, както и последната да се намира на граница между
урегулираните поземлени имоти на ищеца и УПИ 1а - 416. Не счита, че владее без
правно основание претендираните от ищеца 200 кв. м.,
нито, че имотът, който е ограден е негова собственост. Ответницата твърди, че
ползва имота на годно правно основание, а именно: нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 30.08.2007г. № 48, том III, per. № 19543, н.д. № 366/2007г. на нотариус Р. *** действие СРС, вписана в
регистъра на НК под № 104. Заявява, че оградата, която ищецът претендира, че е
построена в неговия имот е съществувала към момента, в който ответницата е
придобила ПИ 416 и че тази ограда е изградена от праводателя
на ищеца.
Третите лица помагачи 1. Г.А.Г., ЕГН **********, с адрес:
***; 2. Р.Н.П., ЕГН **********, с
адрес.*** 3. Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес
***, 4. Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес:
***; 5. П.Т. П., ЕГН **********, с адрес: ***; 6. Л.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***; 7. Г.З.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, оспорват исковете.
С Договор за продажба от 02.02.1912
год.и Записка за вписването му с № 796, т.26/18.02.1921 год. Г.Г. е прехвърлил на С.Х. правото на собственост върху едно
селище с къща, находящо се в с.Кремиковци, Долна
махала с пространство от 1200 кв.м. при съседи:от север-улица,от запад-И.М.,от
юг-П.М.Н.и от изток - продавача Г.Г., като границата
от изток започва от края на дувара при портата до улицата на север права линия
под сливата на отсечения кютюк от бял люляк.
С нот.акт №137, дело 787/1988
год. С.Д.С. е дарил синът си Д.С.Д. следният недвижим жилищен имот, а именно
дворно място, цялото от 1200 кв.м.по нот.акт, а по скица
1000 кв.м. с неурегулирани рег. сметки, образуващо по РП от 1962 год. м."Кремиковци"-парцел
1-417 от кв.67, ведно с построената в дворното място паянтова едноетажна
жилищна сграда- КЪЩА със ЗП от 40 кв.м.при съседи на
имота:ул."Гергана",н-ци на К.М.,н-ци на Д.П.М.и Д. С..
От приложената Скица № СА-20-98/06.03.2008 г., издадена от СО- Район"Кремиковци"
се установява, че УПИ 1-417 от кв.67 има площ от 1000 кв.м., като към УПИ се
придават 3 кв.м.
Съгласно Договор за доброволна делба от 16.09.1940 год. З.Г.Г. и А.Г.Г. са получили; в Дял I
имоти, включително и посоченият в т.4/ Дворно място от 300 кв.м., находяшо се в землището на с.Кремиковци, Долна махала, при съседи:
С.С., улица,С.Б.и П.М.Н..
С нот.акт № 110, д. 263/2007 г. по описа на нот. Р. Р., Г.А.Г., С.А.Н., Б. А.Д., К.З. Генова, Л.З.М. и Г.З.Г. са придобили собствеността върху поземлен имот, представляваш пл.№ 416 в кв.67 м.кв."Кремиковци", целият с площ
от 246 кв.м. при граници: юг изток
- пар.II-415, от запад -
имот пл. № 4г, от север - улица и от юг - пар.Ш-414, за който
имот е отреден УПИ - пар.1а-416 в кв.67 с площ от 279 кв.м.
По-късно с нот.акт
№ 48, д. 366/2007 год. по описа
на нот. Р. Р., горепосоченият имот
е закупен от М.Н.Х. за
сумата от 4000 лева.
От приложената Скица РСА-20-653/01.11.2005
год., издадена от СО- Район"Кремиковци" е видно, че за имот пл. № 416
с площ от 246 кв.м, е отреден УПИ 1а-416 в кв.67 по плана на
м.кв."Кремиковци", като към имота се придават 32 кв.м.от имот
пл.К-417 и 4 кв.м.от имот пл.№ 414, а се отчуждават 3 кв.м.за улица.
Предвид гореизложеното, УПИ
1-417 попада в кв.67 по РП на м.кв."Кремиковци" и има площ от 1000
кв.м. съгласно.; приложените скица и. нот.акт № 137/1988
год, а УПИ la-416 също попада в кв.67 по плана на м.кв."Кремиковци"
и има площ от 279 кв.м. съгласно приложените скица и нот.актове
№110/2007, д.263/2007 год без данни за уредени
рег.сметки за придаваемите се места, като и двата
имота представляват самостоятелни парцели, /УПИ/.
От извършената справка в НАГ-ул.“Сердика“ № 5
извършена от назначената по делото СТЕ, вещо лице се установява, че за
посочените имоти има одобрен рег. план на с.Кремиковци със Заповед Р 22/05.01.1925 г, и изменение на РП по
силата на Протоколно определение от Софийски окр. съд/12.09.27г.
по преписка № 7092/30.12.1930 год., така както е посочено в приложената
Скица-копие от РП. С основната Заповед за одобряване на РП е одобрен и
кадастралния план за имотите с пл.№ 417 и 416.
Видно от Договора за продажба от 02.02.1912 год. и Записката за вписването му с №
796/18.02.1921 год., Г.Г. е прехвърлил на С.Х. едно
селище с къща, с пространство от 1200 кв.м.
Според в.л. по силата на одобрения със Заповед
№ 22/05.01.25г. РП на с.Кремиковци за имот пл.№ 417 е бил отреден пар.1-417 в кв.67 с урегулирана площ около 1202 кв.м., от
които обаче, от имот пл.№ 417 се съдържат - около 1032 кв.м. и придаваеми се 6 кв.м. от имот пл.№ 417, 8 кв.м.от улица и
106 кв.м.от имот пл.№416.
Отново според в.л. по-късно с протоколното
определение от 12.09.27 г. на Соф.окр.съд
по пр. № 7092/30.12.1930 год. е изменена регулацията и се създава нов пар.1а-416 от части от пар.1-417
и пар. 1-415, така както е посочено на приложената
Скица-копие от РП.
Според СТЕ, Уличната per.линия ограничаваща и двата УПИ - 1-417 и la-416 минава по линията Б-В-Е, а вътрешните per. линии минават по линиите А-Б,А-Г и Г-В за УПИ 1-417 и по
линиите Г-В, Г-Д и Д-Е за УПИ 1а-416 от кв.67 по РП, като границата между двата
УПИ е по линията Г-В.
Вещото лице се е съобразило с изискванията на
чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ -при урегулиране на ПИ за ниско жил.
застрояване в градовете размерите на УПИ са най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност, а при ал.5 - най- малките размери са
съответно, - 11,20 м.лице и 240 кв.м.повърхност. Измерени графически от рег.план- пар.I а-41б има лице около 13,20 м. и повърхност- 279 кв.м. Към делото е приложена Скица № 18393/30.06.2011 г. за ПИ с идентификатор 68134.8200.544 с площ от 285 кв.м.,
който ПИ е записан на М.Н.Х. с нот.акт №119/2007 год. ПИ на ищеца е отбелязан на кадастралната карта с
идентификатор 68134.6200.545 с площ
от 1046 кв.м. и е записан на името
на Д.С.Д. с нот.акт №137, д.787/1988 год.
По
делото няма данни дали изработената
Кадастрална карта за посочените имоти да е обжалвана пред Административен
Съд-София град и какво е решението на същия.
С Договор за продажба от 02.02.1912 год.и Записка за вписването му с № 796
т.26/18.02.1921г. С.Х. е придобил собствеността на едно селище от 1200 кв.м.
Според вещото лице, по-късно със Заповед №22/05.01.1925 год. се одобрява РП на
с.Кремиковци, като имотът на С.Х. е заснет с пл.№ 417 с площ около 1040 кв.м., за
който е бил отреден пар.1-417 в кв.67 с площ от около
1202 кв.м съгласно приложената скица. От СТЕ се установява че следва изменение
на РП по силата на Протоколно определение на Соф.окр.съд/12.09.27 год. по пр.№ 7092/30.12.1930 год., с което
се корегира пар.1-417 от
линията Ж-3 до линията Г- В, като площта се намалява до размер от около 1000
кв.м. Вещото лице е приело че към делото няма данни дали в
периода между първата Заповед и изменението на РП са били уредени
регулационните отношения, поради което не може да се установи идентичност на
имота описан в посочените документи при закупуване на имота от С.Х. и имота
съставляваш УПИ 1а- 416 от кв.67 по РП на кв.Кремиковци.
От правна страна:
Характерът и предметът на исковете по чл.108
ЗС и чл.109 ЗС са разяснени в мотивите на т.2а на Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от
6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Искът за собственост по чл.108
ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Негаторният
иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на
делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито
правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.
Основателността на иска
по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки:
1.
Ищецът да е собственик на имота;
2.
Вещта да се владее или
държи от ответника;
3.
Вещта да се владее или
държи от ответника без основание.
В
доказателствена тежест на ищеца по
ревандикационния иск е да установи
първите две предпоставки.
Трябва да
бъде даден отговор на въпроса дали ищецът се явява собственик на процесните 200
кв.м., които се владеят или държат от ответниците.
От назначената в настоящата инстанция СТЕ се установява,
че за м. „Кв. Кремиковци“ е в сила регулационен план (РП), одобрен със зап. № 22/05.01.1925г. (дворищна регулация). По отношение
на процесиите имоти, този РП е изменян по силата на протоколно определение на
Софийски окръжен съд от 12.09.1927г. (преписка № 7092/30.12.1930г.), като определението
на съда и преписката не са налични по делото и не се съхраняват в район
„Кремиковци“, но има скица, в която е
описано това обстоятелство и парцелите са очертани там, от където вещото лице
ги е взело, като поснледното се установява при изслушване на вещото лице в о.с.з. на
25.10.2022 г. Върху комбинираната скица на
вещото лице с черни линии и цифри са изчертани и
надписани имотите по кадастралния план, върху който е проектиран РП от 1925г.
(1930г.) - имоти с пл. №№ 417, 416 и 415. Имот 417 е означен по цифрите
1,2,7,8,9,1, имот 416 - по цифрите 2,3,4,5,6,7,2, а имот 415 - по цифрите
4,10,11,12,5,4. С червени и сини линии и сини цифри, са изчертани
и надписани парцелите в кв.67, отредени за имоти с пл. №№ 417 и 415, а именно -
1-417 и II-415. Допълнително са означени по цифрите съответно 1,2,3,6,7,8,9,1 и
3,4,10,11Д2,5,6,3. Парцел 1-417 е с площ 1200 кв.м., а имот с пл. №^4000 кв.м.
От скицата се вижда, че части от имот с пл. № 416 се придават към двата
проектирани парцела. Впоследствие с определението на Софийски окръжен съд се
обособява нов парцел в рамките на двата парцела 1-417 и II-415,
и той се отрежда за имот с пл.
№ 416, а именно - парцел 1а-416 (по цифрите 2,3,4,5,6,7,8,2 със зелени линии и
цифри) с площ 279 кв.м. Имот с пл. № 416 е с площ 246 кв.м. Нито един от
изброените парцели не е проектиран изцяло по имотните граници на съответните
имоти. Няма данни за уреждане на сметките по регулация, т.е. тя да бъде
приложена. Затова правилно в действащата кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на ИД на АГКК цитираните имоти са нанесени,
като са взети кадастралните граници на имоти с пл. №№ 417, 416 и 415 и са
получили идентификатори с номера съответно 68134.8200.545, 68134.8200.544,
68134.8200.543 и 68134.8200.542 (последните два са за бившия имот 415). Това е
кадастралната и регулационна история на процесиите имоти.
Ищецът е собственик съгласно
н.а. № 137/1988г. на имот с пл. № 417 с площ 1000 кв.м., защото в самия
нотариален акт е записано, че сметките по регулация са неуредени. След
изменението на РП от 1925г. през 1930г., когато е създаден новият парцел
1а-416, площта на новия парцел 1-417 е вече 1000 кв.м. За него е и приложената
на лист 4 в първоинстанционното дело скица, издадена
от район „Кремиковци”. Ответницата М.Х.е закупила от третите лица-помагачи имот
с пл. № 416 (по цифрите 2,3,4,5,6,7,2 с площ 246 кв.м. с на. № 48/30.08.2007г.
Последните са били собственици на имота съгласно н.а. № 110/ 18.06.2007г. При тези данни границата между имотите на
ищеца и ответницата е бившата кадастрална граница между имоти с пл. №№ 417 и 416, сега между ПИ с идентификатори 68134.8200.417
и 68134.8200.416 - по черната линия 2-7.
Процесният имот е по цифрите 2,3,6,7,2. От скицата на
вещото лице се вижда че процесният имот е част от
имот с пл. № 416, която е трябвало да бъде придадена към парцел 1-417 по
първоначалния РП от 1925г., но тази регулация е останала неприложена. На практика вещото лице установява същото, което
е било прието от предходната СТЕ.
При тези данни единственият извод е, че ищецът не е
собственик на претендираната
площ, а такъв собственик се явяват ответниците,
поради което и след като не е налице
първата предпоставка на иска по чл. 108
ЗС, то същият се явява неоснователен.
Относно иска по чл.109, ал.1 ЗС-по силата на чл.109, ал.1
от ЗС ищецът може да иска прекратяването
на всяко неоснователно действие което му пречи
да упражнява своето право. Уважаването на исковата претенция с правна квалификация чл. 109 от ЗС е
обусловено от положителното установяване от ищеца, че е титуляр на претендираното от него вещно право, както и че е налице
неоснователно противоправно поведение от страна на ответника
или поддържано от него състояние в този имот, с което му пречи да го упражнява
в пълен обем.
В настоящия казус се претендира осъждане на ответниците да преместят или премахнат ограда, изградена
между УПИ №
I - 417, кв. 67,
по плана на гр. София.
м.„кв. Кремиковци“ и УПИ la-416,
кв. 67, по плана на гр.
София, м. кв. Кремиковци”. Съгласно заключението на приетата в
настоящата въззивна инстанция СТЕ, границите между
двата имота не е променяна от 1927г. и е по черната линия 2-7, а според предходната експертиза е по линията В-Г
на приложената към нея скица. По делото
не са установени неправомерни действия от страна на ответниците
по повод местонахождението на оградата, т.е. не са налице и предпоставките на
чл.109 от ЗС.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемите,
направените от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 24.10.2013 г., решение от 20.06.2016 г.
постановено по реда на чл.247 ГПК и на чл.250 ГПК и решение от 30.04.2020
г. постановено отново по реда на чл.247 ГПК и на чл.250 ГПК, във връзка с определение по в.гр.д. № 3531/2017 г. по
опис на СГС, с което е прекратено въззивното
производство и делото върнато на СРС за допълване на решението и
отстраняване на ОФГ, на СРС, І ГО, 28 състав по гр.д. № 57419/2009г.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на въззиваемите/ответници Г.Б.Х., ЕГН **********, Н.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Г.И.,
ЕГН **********, всички с адрес
гр. София, кв. „Кремиковци”, ул. „X. Д.” № 3, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Х. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 3 направените от тях
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи:
1. Г.А.Г., ЕГН:**********,
с адрес: ***; 2. Р.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес.*** 3. Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, 4. Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес:
***; 5. К.З.Г., ЕГН **********, с адрес:
***; 6. Л.З.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 7. Г.З.Г.. ЕГН **********,
с адрес: ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.