№ 483
гр. Видин, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100670 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Л. Г. Е. от гр.
**************, ЕГН ********** против А. Р. К. от гр. Б*************,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 228 ЗЗД, вр. с чл. 232, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е арендатор в с. ******, като дейността
се осъществява освен от него и от майка му Е. А. И., с която също е
контактувал.
Посочва се, че на 29.07.2019 г. с ответника сключили договор за наем на
притежавани от ищеца земеделски земи в землището на с. ******, обл. Видин
за общо 20.896 дка. Договорът е сключен за една стопанска година -
2019/2020 г, с възнаграждение в размер на 40.00 лева/дка.
Излага се, че на 30.07.2020 г. сключили за следващата стопанска година
- 2020/2021 г. нов договор за наем на земеделски земи в землището на с.
******, обл. Видин, като този път наетите земи били по-малко – 20.396 дка, с
възнаграждение отново 40 лева/дка.
Поддържа се, че стопанската година започва на 01.10 и приключва на
30.09 следващата година и съгласно договорите възнаграждението се изплаща
в срок до три месеца след приключване на съответната стопанска година.
1
Съгласно първия посочен договор от 2019 г. възнаграждението в размер на
835.84 лева трябвало да бъде изплатено до 31.12.2020 г., а по втория договор
от 2020 г. в размер на 811.84 лева - до 31.12.2021 г. Тъй като това не се
случило, ищецът подал жалба до Районна прокуратура. При разпита му,
ответникът признава задълженията си, но след извършената проверка е
отказано образуване на досъдебно производство, тъй като се приема, че се
касае за гражданскоправни отношения и спор.
Иска се от Съда да осъди А. Р. К. да заплати на ищеца следните суми:
-835.84 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
договор за наем на земеделски земи от 29.07.2019 г., ведно със законовата
лихва върху сумата, считано от 01.01.2021 г. до окончателното издължаване.
-811.84 лева представляваща неизплатено възнаграждение по
договор за наем на земеделски земи от 30.07.2020 г., ведно със законовата
лихва върху сумата, считано от 01.01.2022 г. до окончателното издължаване.
Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в
заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение, както и заплатените
други такси и депозити.
Ответникът в едномесечен срок не е представил писмен отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание на 29.09.2022 г. процесуалния представител на
ответника е оспорил иска в частта му, касаеща дължимо вземане за
стопанската 2019/2020 г., поради това, че дължимата сума е изплатена от
страна на доверителя й, в твърдение на което е представила подписан
разходен касов ордер за сумата 840.00 лева, издаден от А. К. в полза на Л. Е..
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Между страните са възникнали валидни облигационни отношения във
връзка със сключени договори за наем на земеделска земя.От договор за наем
на земеделска земя, сключен на 29.07.2019 г.,е видно,че ищецът има
качеството на наемодател, а ответникът – на наемател на следните земеделски
имоти, находящи се в землището на с. ******, обл. Видин за общо 20.896
дка.,като договорът е сключен за стопанската година - 2019/2020 г., с
възнаграждение в размер на 40.00 лева/дка. Видно от договор за наем на
2
земеделска земя, сключен на 30.07.2020 г., страните по делото сключили за
следващата стопанска година - 2020/2021 г. нов договор за наем на
земеделски земи в землището на с. ******, обл. Видин, като този път наетите
земи са 20.396 дка, с възнаграждение 40 лева/дка.
Предвид горното, отношенията между страните са подчинени на чл. 228
и сл. от ЗЗД.
Съгласно чл. 228, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят- поема задължението да му заплаща уговорената
наемна цена, както и разходите, свързани с ползването на имота.
В случая не е спорно между страните, че вещта,предмет на договорите ,
е предадена за ползване на ответника,срещу задължението за заплащане на
съответната договорена сума,както и размерът.
От страна на ответника,в съдебно заседание, се оспорва твърдяното
неизпълнение на договора от стопанската година - 2019/2020 г., като в тази
връзка е представен разходен касов ордер.
От същия е видно,че ответника ,в качеството на ЗП“А. К.“,е заплатил на
ищеца сумата от 840 лв.,представляваща рента/наем за 2019 г.,като ордера е
подписан от страните.
В тази връзка и съобразявайки обстоятелството,че частният
свидетелстващ документ не е оспорен,както и че съдържа необходимите
реквизити, съдът приема,че същия е годно доказателство относно посочените
в него обстоятелства,от които са установява факта на изпълнение на
задължението за плащане от страна на ответника по договора за стопанската
2019/2020 г. ,поради което се налага извод,че претенцията на ищеца по този
договор е неоснователна,поради което иска за сумата от 835.84 лв. за
стопанската 2019/2020 г. следва да бъде отхвърлен.
От друга страна,по отношение претенцията за стопанската 2020/2021 г.,в
съдебно заседание проведено на 29.09.2022 г. процесуалният представител на
ответника е признал дължимостта на претендираната с исковата молба сума в
размер на 811.84 лв.,като не оспорва същата.
В тази връзка следва да се приеме за безспорно,че ответникът не е
заплатил цената по договора за стопанската 2020/2021 г., поради което искът
3
за сумата от 811.84 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен.
Краят на стопанската година е 01.10.2021 г.,поради което и с оглед
уговорения краен срок на изпълнение по договора и допуснатата забава
искането за присъждане на законната лихва върху главницата ,считано от
01.01.2022 г. също е основателно.
Ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
От представените доказателства е видно, че ищецът е направил
разноски по делото за държавна такса/100 лв./и адвокатско
възнаграждение/350 лв./.
С оглед изхода на делото ответниа дължи на ищеца разноски в размер
221.78 лв..
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ответника също има право на разноски ,но
съобразно отхвърлената част на иска.В случая ответника е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.,като във връзка с
изложеното сумата,която следва да му се присъди възлиза на 177.57 лв..
При това положение и при компенсация ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 44.21 лв.,представляващи разноски по
делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. К. от гр. Б*************, ЕГН ********** да заплати
на Л. Г. Е. от гр. **************, ЕГН **********, сумата в размер на
811.84 лева, представляваща неизпълнено задължение по сключен между
страните договор за наем на земеделска земя от 30.07.2020 г. за стопанската
2020/2021 г., на имоти, находящи се в землището на с. ******, обл.Видин,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.01.2022
г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 835.84
лв. , представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 29.07.2019 г.
за наем на земеделски земи, ведно със законовата лихва върху сумата,
считано от 01.01.2021 г. до окончателното издължаване.
4
ОСЪЖДА А. Р. К. от гр. Б*************, ЕГН ********** да заплати
на Л. Г. Е. от гр. **************, ЕГН **********, сумата в размер на 44.21
лв .,представляваща разноски по делото при компенсация.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5