РЕШЕНИЕ№ 260024
гр. Пловдив, 12.04.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното гр. дело № 3416 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № **** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа
на Районен съд Пловдив е допуснато извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****по КККР на
гр. П., одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК, намиращ се в сграда 4,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, при граници и съседи: на същия етаж –
няма; под обекта – няма, над обекта - няма, която да се извърши между лицата и при
квотите, както следва: Г.П.М., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на С.М.И., починала на **** г. в хода на делото – при квота от 1/2
идеална част и Г.С.И., ЕГН ********** – при квота 1/2 идеална част.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното жилище,
е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищцата Г.П.М.
срещу ответника Г.С.И. за извършени ремонти и подобрения в периода ***г., в
процесния недвижим имот, подробно индивидуализирани в молба от ищцата /л. 136/
в общ размер на 15 000 лева, представляващи припадащата се на дела на ответника
част от разходите, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Районен
съд Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК приема следното от фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делба:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се
установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални
знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена
на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 34 236,90 лева.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се
установи, че процесният недвижим имот се явява неподеляем. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че делбата на същия не може да бъде извършена
чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез
теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез изнасянето на
имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена
между съделителите съобразно делбените им права.
По претенциите по
сметки на ищцата Г.П.М. срещу ответника Г.С.И.:
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен
начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията.
Основанието на предявените претенции по сметки са фактическите твърдения за
извършени разноски за общия имот, възмездяването на които се дължи по общия
принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Щом съдът установи, че са налице подобрения, уважава иска независимо дали
от правната квалификация, следваща от доказаните твърдения на ищеца или тази,
следваща от доказаните твърдения на ответника.
Във всички случаи, когато се претендират вземания на извъндоговорно
основание и се установи наличие на съсобственост, правната квалификация е по
някоя от нормите, уреждаща вътрешните отношения между съсобствениците. Правната
квалификация е задължение на съда и е свързана с правилното приложение на
материалния закон, поради което съдът определя първоначалната правна
квалификация, която впоследствие може да бъде изменена с оглед конкретно
установените обстоятелства.
От страна на ищцата се претендира заплащане на подобрения, извършени в
периода *** г. подробно индивидуализирани от същата в молба, представена в
съдебно заседание от **** г., със знанието и без противопоставянето на ответника.
Поради изложеното същата е квалифицира съобразно нормата на чл. 61, ал.2 ЗЗД.
Претенцията по сметки се намира за неоснователна по следните съображения:
От показанията на разпитаните двама свидетели – А. М. Д. и И. П. П., които
се кредитират, като логични, последователни, преки и кореспондиращи на
останалите, събрани доказателства, се установява, че в действителност през ***
г. са извършени описаните в молбата на ищцата СМР – изграждане на навес;
основен ремонт и подмяна на покрива на делбения имот, изразяващ се в премахване
на старо покритие, ремонт на дървената покривна конструкция, възстановяване на
топлоизолация и монтаж на ново покривно покритие; цялостна подмяна и изграждане
на нова ел. инсталация, изграждане и оборудване на баня и тоалетна, свързана
посредством навес, изграден към делбения имот, цялостно изграждане на нова
водопроводна инсталация и свързване на обекта с обособената към него
канализация. Показанията на свидетелите се подкрепят от изготвената и приета по
делото СТЕ /л. 175/, която се кредитира, като компетентно изготвена, пълна и
обоснована. Вещото лице установява, че извършените СМР в делбения имот са ремонт
на покрива и ел. инсталацията и са в размер съответно на 3456,49 лева и 948,12
лева общо за материали и труд. Останалите СМР касаят изграждане на навес от югоизточната
страна на сградата, в която се намира обекта на стойност 2160,89 лева и баня с тоалетна,
обслужваща делбения обект, на стойност 1747,22 лева, които не са конструктивно
свързани с допуснатия до делба имот.
Свидетелите също така установяват, че СМР са извършени в период, когато
ответникът е живеел в едно домакинство със С.И. /бракът е прекратен *** г. –
л.11/, като същият е помагал за извършване на ремонта. Сочат, че СМР са
извършени със средства за материали и труд осигурени от самите свидетели, като
парите са дали в заем. Не сочат обаче заемът да е даден само на съпругата,
включително свидетелят И. П. установява, че парите са дадени на двамата
съпрузи, като ответникът е заявил, че после ще върнат парите.
При тези данни се приема, че процесните СМР, чиято стойност се претендира
да бъде заплатена, като подобрения, не са извършени с лични средства на
починалата в хода на производството ищца С.И.. Средствата са от заем, сключен
от съпрузите през време на брака им за задоволяване на семейни нужди – неотложен
ремонт на семейното жилище. В този случай възниква задължение при условията на
солидарност за връщане на взетия заем. С цел недопускане на неоснователно
обогатяване възниква вземане на съпруга платил заема за съответната ½ част
в случай, че същият е платен с лични средства след фактическата раздяла на
съпрузите /или след прекратяване на брака/. В случая не е налице подобна
хипотеза. И двамата свидетели към датата на разпита заявиха, че заемът не е
платен от съпрузите. Следователно няма обедняване за сметка на обогатяването на
някой от съпрузите. Представените в хода на делото доказателства за плащане на
заема от конституираната по реда на чл. 227 ГПК ищца, на мястото на починалата
в хода на производството С.И., не променят този извод. Поради изложеното претенцията
по сметките следва да бъде отхвърлена.
Посочените изводи правят безпредметно обсъждането на въпросите за
квалифицирането на претендираните разноски, като необходими или полезни, както
и изследване на основателността на претенцията по размер.
С оглед извода за недължимост на претенцията за подобрения не подлежи на
разглеждане предявеното защитно възражение за погасяване на същата по давност.
Доколкото от приетите във фазата по извършване на делбата две съдебно –
технически експертизи и от разпита на вещото лице и на двамата свидетели се
установи, че от югоизточната страна на сградата, в която се намира допуснатият
до делба самостоятелен обект, е изграден от съделителите навес, от който се
достига до баня с тоалетна, обслужваща делбения имот, същите несъмнено имат
обслужващо предназначение и функция спрямо делбения имот. Постройките на
допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и
имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от
основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са
принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а
следват собствеността на главната вещ. Делбата на такива обекти е допустима само
заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са /така Решение № 89/12.07.2019
г., постановено по гр.д. № 3607/2018 г., І г.о. на ВКС/. Поради изложеното делбата
на посочения навес, изграден от югоизточната страна на сградата, в която се
намира допуснатият до делба самостоятелен обект и изградената под него външна
баня с тоалетна, следва да бъде извършена заедно със същия. Следва да се
съобрази състоянието, в което е делбената вещ към момента на извършване на
делбата, включително и принадлежностите към същата. Поради това същите следва
да бъдат отразени в диспозитива на постановения съдебен акт, като последното не
представлява произнасяне извън предмета на делбата, тъй като искът за делба на
главната вещ съдържа в себе си искане за делба и на принадлежността /Решение №
295/19.12.2014 г. по г.д.№ 4415/2014 г., І г.о. на ВКС/.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от петдесет лева.
Държавна такса в размер на 4 % се дължи и по отношение на претенциите по
сметки, като с оглед тяхното отхвърляне същата следва да бъде заплатена изцяло
от ищцата.
На
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски на ищеца. От сторените такива за депозит
за вещо лице в размер на общо 400 лева, съобразно стойността на дела си
ответникът дължи 200 лева, а сторените разноски за особен представител в размер
на 1 500 лева – във втора фаза на делбеното
производство ответникът дължи изцяло (в този смисъл определение №
681/18.12.2015 г. по ч.г.д.№ 5778/2015 г., 3-то г.о. на ВКС). Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 1700 лева, представляваща сторени разноски в рамките на производството по делба, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, сумата от 600 лева –
възнаграждение за особен представител в първа фаза на делбеното производство,
доколкото ищцата С.М.И. е била освободена от заплащането на разноски.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на
публична продан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., община П., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед № *** г. на
Началника на СГКК – Пловдив, с адрес на имота: гр. П., район С., ул. „Г. Ф.“ № *,
ет.*, ап. *, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 33 кв.м., прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сграда: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, ведно с прилежащите към самостоятелния
обект: навес от югоизточната страна на сградата, в която се намира обекта,
както и изградената под този навес външна баня с тоалетна, при определена пазарна оценка в настоящото производство в размер на 34
236,90 лева, като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот,
както следва: за Г.П.М., ЕГН ********** - 1/2 част и за Г.С.И., ЕГН ********** -
1/2 част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск на Г.П.М., ЕГН
**********, конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на С.М.И., починала
на *** г. в хода на делото, срещу Г.С.И., ЕГН **********, за заплащане на
сумата в общ размер на 15 000 лева, представляваща извършени от С.М.И. подобрения
в описания по-горе недвижим имот през *** г., както следва: изграждане на
навес; основен ремонт и подмяна на покрив; цялостна подмяна и изграждане на
нова ел. инсталация, изграждане и оборудване на баня и тоалетна, цялостно
изграждане на нова водопроводна инсталация и свързване на обекта с обособената
към него канализация, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Г.П.М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер
на 684,74 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Г.С.И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер
на 684,74 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Г.П.М.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на
ВСС, държавна такса в размер на 600 лева, представляваща 4 % върху стойността
на отхвърления иск за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в
процесния имот през 2016 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.С.И., ЕГН **********, да заплати на Г.П.М., ЕГН ********** сумата от 1700
лева, разноски в производството по г.д.№ 3416/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.С.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в
полза бюджета на ВСС сумата от 600
лева, разноски в производството по г.д.№ 3416/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно
с оригинала!
Т.А.