Определение по дело №764/2022 на Административен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2222

  30.11.2022г., гр. Стара Загора

       

            Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №764 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на §4б, ал.1 от ДР на ДИНЗС /ДВ бр. 105/2020г./.

Образувано е по жалба от П.Й.С., изтърпяващ наказание в затвора в град Стара Загора против мълчалив отказ на Началника на затвора в град Стара Загора да издаде удостоверение с подпис и печат, относно удостоверяване личността на жалбоподателя.

П.С. сочи, че на 02.11.2022г. получил писмо от негов представител пред ЕСПЧ, съгласно което бил уведомен, че от Секретариата на съда изисквали да се представи копие от личната му карта за да бъдат въведени личните данни на жалбоподателят в електронния регистър на този съд. На същата дата уведомил Инспектора на групата, който извършил проверка в деловодството на затвора /в личното досие на затворника/, като го уведомил, че срокът на валидност на личната му карта бил изтекъл и поради това същата била изпратена в РПУ Казанлък. Пак на същата дата и след узнаване на това обстоятелство подал молба до Началника на Затвора в Стара Загора, с която поискал да се разпореди издаване на удостоверение, като официален документ, че той бил лицето П.Й.С., всичките му лични данни и че изтърпявал в момента мярка „задържане под стража.

До този момент /подаването на жалбата/ Началникът на затвора продължавал да се разпорежда издаване на този документ и в конкретният случай жалбоподателят считал, че се касаело за мълчалив отказ, поради което го оспорвал пред съда.

По делото е представено писмо, рег. № 6945/25.11.2022г., на Началник затвора в град Стара Загора, с което съдът е уведомен, че след проверка било установено, че личната карта на П.С. била с изтекъл срок на валидност и предадена на органа, която я издал, за което лицето било уведомено. Към 23.11.2022г. нямало данни за издадена валидна л.к. на П.С.. Същият било постъпил в затвора през 2009г. с л. к., издадена през 2000г. и същата била върната през 2011г.

Сочи, че в нормативните актове, регламентиращи изпълнението на наказанията не била предвидена възможност за администрацията на затвора да издава удостоверения или друг тип потвърждения на самоличност. Видно било от законодателството /чл.1, ал.2 от ЗБЛД/, че ГД“ИН“, като структура на Министерството на правосъдието не попадала в категорията на лицата, оправомощени да издават български лични документи. Лишеният от свобода разполагал с възможността да се снабди с нова л. к. по реда на ЗБЛД. За тази цел затвора в град Стара Загора бил посещаван от мобилна станция и екип на дир. „БДС“ при ОДМВР Стара Загора, които извършвали необходимите действия по издаване на нови документи за самоличност. Подробности можело да се получат от Инспектор „СДВР“.

Съдът, като съобрази предмета на жалбата и направеното искане, намира същата за процесуално недопустима на осн. чл.159, т.1 от АПК.

Жалбоподателят С. претендира, че от Началника на Затвора в град Стара Загора е формиран мълчалив отказ да издаде административен акт по чл.21, ал.3, последна хипотеза от АПК. Според него, за органа било налице задължение да се произнесе по отправеното от С. искане в този смисъл, а именно да се издаде удостоверение, съдържащо личните данни на лишения от свобода, което той да представи пред Секретариата на ЕСПЧ в Страсбург.

Макар в жалбата да се цитира чл.145 от АПК, жалбоподателят не е съобразил, че мълчаливият отказ представлява годен за съдебен контрол административен акт по см. на чл.21 от АПК, само когато, органът до който е отправено искането за издаването на конкретен акт, има законовото задължение да го издаде. В обратният случай, когато органът няма задължението да издаде искания от лицето административен акт, не се формира „мълчалив отказ“, който да съставлява годен за съдебен контрол акт по см. на АПК.

Следва да се посочи, че по силата на ЗБЛД, на българските граждани, какъвто е и жалбоподателят, могат да се издават посочените в чл.1, ал.5 лични документи, като след тях не попада „удостоверение“, съдържащо лични данни за лицето. Единствено в хипотезата на чл.39, ал.1, б. „б“ от ЗБЛД на лишен от свобода може да се издаде „временен паспорт“, но конкретният случай не попада в тази хипотеза, а и въпросният документ се издава от дипломатическите и консулски представителства на Р. България, не от Началника на Затвора. Последният няма качеството на упълномощен по силата на закон орган, който да може да издава личен документ по см. на чл.1, ал.5 от ЗБЛД, нито в специалния закон – ЗИНЗС, е установено такова правомощие за него. Още по-малко началникът на затвора може да издава „удостоверение“, което да има качеството на официален документ, тъй като въпросното няма да е по установения за това стандарт и образец на личен документ и поради това и няма да може валидно да удостоверява обстоятелствата, за които се издава.

            Мотивиран от горното, Съдът приема, че в конкретният случай от Началника на затвора в град Стара Загора няма формиран мълчалив отказ по молба рег. № М-458/02.11.2022г. на л. св. П.С., съотв. не е налице годен за съдебен контрол административен акт. Поради това се установява проявление на хипотезата на чл.159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството.

            Водим от горното и на осн. чл.159, т.1 от АПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДНЕ жалба от П.Й.С., изтърпяващ наказание в затвора в град Стара Загора против мълчалив отказ на Началника на затвора в град Стара Загора да издаде удостоверение с подпис и печат, относно удостоверяване личността на жалбоподателя.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на този съд в 7 дневен срок от съобщението му.

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: