РЕШЕНИЕ
№ 1736
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120102970 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Т. К. от
............................, против М. Н. К. от ..........................., с която се иска от съда на основание
чл.45, вр. чл.52 ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на
непозволено увреждане – ПТП, причинено от ответника като водач на лек автомобил
„...................“, рег.№ ................., настъпило на 25.04.2016 г., около 13 ч., на паркинга пред
..........................., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от датата на увреждането – 25.04.2016 год., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по НАХД № 4055/2019 г. по
описа на БРС, ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК, от което престъпление на ищцата била причинена средна
телесна повреда. С оглед на това, с настоящия иск се претендира обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на телесната повреда, за
причиняването на която ответникът е осъден по наказателното дело, както и законната
лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда го уважи. Ангажира
писмени и гласни доказателства и експертиза. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Н. К., с който
исковата претенция е оспорена като неоснователна и по размер. Направено е възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като тя се е движела по паркинг в
1
нарушение на плавилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП, като по този начин се е поставила в
опасност и е създала предпоставка за настъпване на инцидента. Отделно се твърди, че
възникналия впоследствие след инцидента флегмон (гнойно възпаление на меките тъкани на
стъпалото) е причинен от неправилно проведеното лечение на ищцата и неправилно
поставеният й гипс при наличие на открита кървяща рана, като именно развилият се
впоследствие флегмон е бил причината за квалифициране на повредата като средна, а не
причинена вреда пряко от ответника при настъпване на процесното ПТП, поради което се
счита, че това увреждане не е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на ответника.
Твърди се също, че управляваният от ответника автомобил е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и на ищцата е изплатено обезщетение от застрахователя. Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Ангажира писмени и гласни
доказателства и експертиза. Претендират се направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е основателна предявената претенция с правно
основание чл.45 ЗЗД, ищецът следва да ангажира доказателства относно предвидения от
закона фактически състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно
поведение от страна на ответника, претърпени от страна на ищеца вреди, както и причинна
връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение
на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на
причинителя на вредата е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на
противното (чл.45, ал.2 ЗЗД).
По делото не се спори, а и от представеното Решение № 1163/30.09.2019 г. по
НАХД № 4055/2019 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 16.10.2016 г., е видно, че
обвиняемият М. Н. К. е признат за виновен в това, че на 25.04.2016 г., в ......................, пред
магазин ..................., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„.................”, модел „..............” с peг.№ ................., нарушил правилата за движение, визирани
в нормата на чл.40, ал.2 ЗДвП, а именно: „Чл.40 (2) По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”, като
предприемайки маневра на заден ход, водачът не е забелязал преминаващата пешеходка Р.
Т. К., в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие, като й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в рана на горна повърхност на ляво стъпало, като
впоследствие се развива флегмон /гнойно възпаление на меките тъкани на стъпалото/, което
състояние е наложило оперативна интервенция, довела до трайно затруднение движението
на ляв долен крайник за срок повече от един месец – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”,
предл.второ, вр. чл.342, ал.1, предл.трето НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК
2
обвиняемият М. Н. К. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязла в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно нормата на чл.413, ал.2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. В случая, постановеното от наказателния съд решение има
последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл.413, ал.3 НПК изрично
предвижда, че разпоредбите на ал.2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма, т.е.
постановено по чл.78а НК, каквото е и постановеното решение по НАХД № 4055/2019 г. По
описа на БРС. В същия смисъл са и задължителните разяснения на ВКС по т.15 от ТР №
6/6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид постановеното от наказателния съд решение по НАХД № 4055/2019 г. на
БРС, имащо последиците на влязла в сила присъда и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК,
съдът намира предявеният иск по чл.45, вр. чл.52 ЗЗД за доказан по основание. От
решението на наказателния съд е доказано, че М.Н. Н. е извършил деянието, че то е
противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищцата са причинени
вреди, изразяващи се в описаните в решението увреждания – средна телесна повреда,
изразяваща се в рана на горна повърхност на ляво стъпало, като впоследствие се развива
флегмон /гнойно възпаление на меките тъкани на стъпалото/, което състояние е наложило
оперативна интервенция, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за
срок повече от един месец. Тъй като тези увреждания, представляващи средна телесна
подвреда, са елемент от престъпния състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ НК, то
силата на присъдено нещо на постановеното решение по НАХД № 4055/2019 г. на БРС
обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд. В
тази връзка, съдът намира възраженията на ответника за липса на причинно-следствена
връзка между деянието и развития впоследствие флегмон на стъпалото на ищцата за изцяло
неоснователни.
Предвид горното, съдът приема за безспорно установено, че ищцата е понесла
неимуществени вреди, които са получени като непосредствена последица от извършеното от
ответника деяние, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл, по делото са налице предпоставките на
чл.45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника за причинените на
ищцата от престъплението неимуществени вреди.
Съгласно извършената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на
процесното ПТП ищцата е получила нараняване на ляво ходило, засягащо меките тъкани,
липсват данни за засягане на сухожилие, съдове, нерви и кости, има съмнение за пропукване
на костта, но липсва рентгенография. В резултат на травматичните увреждания се е
3
получила инфекция, която е довела до некротични промени на кожата и се е оформил кожен
дефект, заради които изменения на 15.05.2016 г. ищцата е постъпила на лечение в Гнойно-
септична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с основна диагноза – флегмон на
ляво ходило, а на 16.05.2016 г. е проведено оперативно лечение под обща анестезия и са
отстранени некротичните тъкани; от извършената в клиниката рентгенография е видно, че
няма данни за фрактура, както и за остеомиелит, налична е остоепороза, която е резултат на
обездвижването и на възрастови промени. Според експертизата, получената разкъсно-
контузна рана на ляво ходило, възникналата инфекция, оформената кожна некроза и
последващата хирургична интервенция един месец по-късно, е довело до лечение от 3
месеца. В съдебно заседание, вещото лице изрично е пояснило, че в случая няма поставен
гипс върху открита рана, а в МБАЛ-Бургас е извършена хирургична обработка на раната,
най-вероятно е направена антитетанична профилактика и е поставена гипсова лонгета, за да
се осигури покой, като в болница „Света София“ е отстранена гипсовата лонгета.
За доказване интензитета на причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на нанесените й от ответника телесни
увреждания, ищцата ангажира гласни доказателства – св.Н.П.А. (без родство със страните).
От показанията се установява, че след инцидента ищцата е била с открита рана на крака,
като по предписание на лекарите свидетелката й поставяла всеки ден превръзки с тетра, за
около 20 дни, но раната не зараствала, даже се усложнила и загноила, като тогава кракът й
не бил гипсиран и раната била открита, а след това синът на ищцата я завел в София, където
я оперирали и раната заздравяла след около месец. Св.А. заявява също, че след инцидента
ищцата била много разстроена и уплашена, често плачела, не излизала често от дома си,
походката й се изменила и месеци наред се движела само с патерици, като изпитвала
непрекъснати болки. Съдът кредитира показанията на св.А., тъй като са обективни,
безпротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същите кореспондират и с ангажираните от ответника гласни доказателства – св.М.Р.Р., от
показанията на който също се установяват претърпените от ищцата болки и страдания.
От представеното по делото писмо от ЗК „Олимпик“ АД, клон България и
приложените към него ликвидационен акт по щета ГО № 1620001104000080 от 22.06.2016 г.
и платежно нареждане от 07.07.2016 г., се установява, че на ищцата К. като пострадало лице
е изплатено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно
обезщетение в размер на 500 лв. за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП.
Това обстоятелство не се оспорва от ищцата, като в съдебно заседание процесуалният й
представител е заявил, че по банковата сметка на ищцата действително е постъпило
плащане от 500 лв., съгласно представеното от застрахователя преводно нареждане.
С оглед събраните доказателства и предвид характера и степента на телесните
увреждания, съдът намира, че ищцата е претърпяла болки и страдания за оздравителен
период от около три месеца, като е изпитвала болки и след възстановяването й, като и към
настоящия момент търпи негативите от причиненото й от ответника телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
4
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние. В
настоящия случай, неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и
неудобства, понесени от ищцата, като последица от нанесаната й телесна повреда. Следва да
се отчете и обстоятелството, че причинените увреждания са квалифицирани като средна
телесна повреда – трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок повече от
един месец, като К. е претърпял продължителни и немалки болки и страдания. Възможно е
повечето от тях да са отшумели, но е факт, че ищцата продължава да понася негативите на
извършеното спрямо него деяние, причинило й горните увреждания и страдания. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете степента и тежестта на увреждането,
интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния
период, изживения от ищцата стрес, емоционално разстройство и неудобства. Горните
обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, водят до извода, че
справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е в размер на 4500 лв., който по мнение на
настоящия състав напълно съответства на степента и характера на претърпените от ищцата
болки и страдания.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът намира същото за неоснователно.
Съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато вредата е настъпила и от
действията на пострадалото лице. С оглед данните по делото, съдът намира, че ищцата не е
допринесла със свои действия за настъпването на вредоносния резултат. В случая,
процесното ПТП е осъществено на паркинг и на място, което не се използва за вход-изход,
ищцата се е намирала в гръб към автомобила и в неподвижно положение, като поведението
й там не може да се окачестви като внезапно навлизане на пътя, нито представлява
пресичане на пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека или светлинна
сигнална уредба, поради което правилата по чл.113 и чл.114 ЗДвП, на които ответникът се
позовава за обосноваване на съпричиняване, са неприложими. Ответникът не е ангажирал
доказателства за противоправно поведение (действие или бездействие) на пострадалото
лице, което обективно да е допринесло за вредоносния резултат, поради което съдът намира
направеното от него възражение за съпричиняване за неоснователно и недоказано.
Предвид гореизложеното, съдът намира че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е в размер на 4500 лв., от която сума
следва да се приспадне вече изплатеното на ищцата от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лв. Ето защо, предявеният иск по чл.45, вр. чл.52 ЗЗД
е основателен и доказан в претендирания размер от 4000 лв., поради което следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането –
5
25.04.2016 г. до изплащането му, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Предвид изхода на делото и направеното от ищцата искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да й заплати разноски в размер на 100 лв. – платен депозит за вещо лице,
доказателства за други разходи по делото не са представени. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата по делото държавна такса в
размер на 160 лв., от чието заплащане ищцата освободен по силата на закона, както и
сумата от 200 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. К. от ..........................., ЕГН **********, на основание чл.45, вр.
чл.52 ЗЗД да заплати на Р. Т. К. от ............................, ЕГН **********, сумата от 4000 лв.
(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди (болки и страдания) в резултат на непозволено увреждане от престъпление, за което
има влязло в сила решение по НАХД № 4055/2019 г. по описа на БРС, причинени в резултат
на ПТП, осъществено от ответника като водач на лек автомобил „...................“, рег.№
................., настъпило на 25.04.2016 г., около 13 ч., на паркинга пред ..........................., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 25.04.2016
г., до окончателното плащане, както и сумата от 100 лв. (сто лева) за направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА М. Н. К. от ..........................., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр.Бургас сумата
от 160 лв. (сто и шестдесет лева), представляваща дължимата за производството държавна
такса върху размера на уважения иск, както и сумата от 200 лв. (двеста лева) за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6