РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. Бургас, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108339 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от А. Г. И. против Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с която са предявени два осъдителни иска.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който на
първо място се прави възражение, че Главна дирекция „Гранична полиция“ не е процесуално
легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като ищцата полага труд по силата на
служебно правоотношение с орган по назначаването – Министъра на вътрешните работи,
поради което ответник следва да бъде Министерство на вътрешните работи.
По съществото на спора намира исковете за неоснователни, като по отношение на
акцесорните искове изтъква, че липсва законово дължимо поведение от страна на
работодателя по отношение на главното задължение, като съответно не може да се определи
дата на забавата и какъв е размерът на обезщетението за времето до датата на подаване на
исковата молба. Ответникът по същество не оспорва, че ищцата е държавен служител в
системата на МВР за процесния период. Набляга, че Тълкувателно решение № 1 от
27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2024 г., ОСГК няма обратно действие. Въпреки това със
заповеди на министъра на МВР от 29.11.2024 г. е разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена
левовата равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на
служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в определен в заповедите размер. Към отговора са
приложени и писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебното заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на
ответника депозира молба, с която моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства: ищцата е служител в МВР
(счетоводител в сектор „Финансово осигуряване“ към РД „Гранична полиция“ – гр. Бургас
към ГД „Гранична полиция“), назначена по реда ЗДСл, като за периода 01.12.2021 г. – до
30.06.2024 г. не й е предоставена храна или левовата й равностойност, като според ответника
това следва да стане през 2025 г.
Нещо повече, в представената от ответника с отговора на исковата молба заповед на
министъра на МВР от 29.11.2024 г. изрично е посочено, че на служители, предявили по
съдебен ред претенция с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР след 27.11.2024 г. (исковата
молба е подадена на 04.12.2024 г.), левовата равностойност на храната да се изплати след
влизане на решението в сила. В същата заповед са отразени сумите, които следва да се
изплатят на служителя за предходен период, който съвпада с процесния, които по размер
съвпадат с претендираните в исковата молба, а именно: за месец декември 2021 г. – 120 лева;
за календарната 2022 г. – по 120 лева месечно; от януари до края на юли 2023 г. по 120 лева
месечно; от август до края на декември 2023 г. – 200 лева месечно; от януари до юни 2024 г.
включително – по 300 лева месечно.
По делото са приети като доказателство Вътрешни правила за заплатите на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР (за краткост Правилата). Според чл.20,
ал.2 от Правилата периодичността на изплащане на заплатата на служителите е до два пъти
месечно – авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на текущия
месец.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, както и на
безспорните факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД.
Възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация е
неоснователно, тъй като орган по назначението на ищцата действително е министърът на
вътрешните работи, но заплатата и допълнителните възнаграждения, свързани с
изпълнението на службата, се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в
което тя е назначена, а именно Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на
вътрешните работи (аргумент от Решение № 11 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3330 по описа за
2015 год., IV г. о. на ВКС).
Според разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, в редакцията относима към процесния
период, на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2024 г., ОСГК
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се
осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно
разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР.
С оглед горното, признанието на ответника, заявено в отговора на исковата молба, че
на ищцата не са заплатени суми за храна за исковия период и писмените доказателства по
делото следва, че главният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен,
като се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
По акцесорния иск:
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Според чл.142, ал.4 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител и с конкретни разпоредби на ЗМВР, сред които и
2
чл.181, ал.3. На основание на последната разпоредба е издадена Наредба № 8121з-105 от
26.01.2023 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на
полагащата се безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на
левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на Министерството на
вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. (за краткост Наредбата).
Според чл.10, ал.2 от Наредбата равностойността на храната се изплаща с възнаграждението
на служителя на МВР.
Според чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на
вътрешните работи (за краткост Наредба 2) служителите на МВР, на които не се осигурява
храна, получават ежемесечно левовата й равностойност. Вярно е, че Наредбата визира
служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР, сред които не е ищцата, но с оглед приетото
от тълкувателното решение тя следва да намери приложение и по отношение на
служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Според чл. 11 от Наредба 2 сумата по чл. 4 се
начислява в Автоматизираната информационна система „Труд и работна заплата“.
От цитираните нормативни актове и конкретни разпоредби от тях следва, че
равностойността на храната на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР следва да се
изплати с възнаграждението им за труд.
По аргумент от чл.20, ал.2 от Правилата, това следва да стане най-късно до 27-мо
число на текущия месец, поради което от 28-мо число на месеца ответникът изпада в забава.
Следователно началният момент на забавата е 28.12.2021 г., тъй като се дължи левовата
равностойност за храна за месец декември 2021 г. За левовата равностойност за храна за
месец януари 2022 г. ответникът изпада в забава на 28.01.2022 г. и така до месец юни 2024 г.,
за сумата за който ответникът изпада в забава на 28.06.2024 г. Лихвата обаче следва да се
присъди до 03.12.2024 г., защото от 04.12.2024 г., когато е входирана исковата молба в съда,
ответникът дължи законна лихва върху главницата и не може за една и съща дата да бъде
начислявана и мораторна, и законна лихва. Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК
сборната лихва е в размер на 970,54 лева, до който размер искът следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв от 976,21 лева и за дата 04.12.2024 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира като разноски изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева (договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. – л.49 от делото).
Ответникът надлежно е заявил възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да се
произнесе по неговата основателност.
Към настоящия момент действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (за краткост Наредбата), като съдът не е обвързан от размера на
възнаграждението, посочен в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Спор по фактите няма. Макар
процесуалният представител на ответника да оспорва исковете, извън процесуалното
поведение на работодателя налага извод, че той счита претенцията за „основателна“ и
единствено „отлага във времето“ погасяването на вземането. По делото са проведени две
открити съдебния заседания, но в първото разглеждането на делото бе отложено, като в него
процесуалният представител на ищцата се яви. Във второто съдебно заседание бяха събрани
само писмени доказателства, неоспорени от страните. Ето защо, съдът намира за
справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. С оглед уважената част от
исковете ищцата има право на разноски в размер на 449,57 лева.
Ответникът също има право на разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определя за справедлив негов размер от 200 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски
3
в размер на 0,19 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 258 лева, представляваща държавна такса за уважените искове.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. С, бул. , № , да
заплати на А. Г. И., ЕГН – **********, с адрес гр. Б, ж.к. бл., ет., ап., сумата от 5200 (пет
хиляди и двеста) лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й храна за
периода 01.12.2021 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на подаване на исковата молба на 04.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. С, бул. , № 46,
да заплати на А. Г. И., ЕГН – **********, с адрес гр. Б, ж.к. , бл., ет., ап., сумата от 970,54
лева (деветстотин и седемдесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сборна
лихва за периода от 28.12.2021 г. до 03.12.2024 г. върху присъдената й левова равностойност
на дължимата й храна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 976,21 лева, както и за дължимост на лихва за дата 04.12.2024 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. С, бул. , № , да
заплати на А. Г. И., ЕГН – **********, с адрес гр. Б, ж.к. , бл., ет., ап., сумата от 449,57 лева
(четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН – **********, с адрес гр. Б ж.к. , бл., ет, ап., да заплати на
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. С, бул., № , сумата от 0,19 лева
(деветнадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР, с адрес гр. С, бул. , № , да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от
258 (двеста петдесет и осем) лева, представляваща дължима държавна такса за уважените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4