Разпореждане по дело №3776/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 13481
Дата: 24 октомври 2018 г.
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20185220103776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                            гр.Пазарджик,24.10.2018г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на  двадесет и четвърти октомври рез две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№3776 описа на съда за 2018г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.312 от ГПК във вр.с чл.140 от ГПК.

            В исковата си молба против Симеон Димитров Георгиев с ЕГН ********** *** в качеството му на земеделски производител-Симеон Георгиев с Булстат ********* ищцата Велка С.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.П. твърди, че е работила при ответника по трудов договор №2 от 05.09.2012г. на 4-ри часов работен ден, на длъжност „работник животновъд“. Твърди, че трудовият и договор бил прекратен на 26.03.2018г на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие . Твърди, че работодателя и от месец септември 2015 г. - включително до месец март 2018 г. - включително не и е изплатил полагащите и се трудови възнаграждения, които претендира и които многократно е  искала от него да и ги изплати, но не и ги е заплатил, а именно:1/ за месец септември 2015 г. в размер на 191,50 лв.;2/ за месец октомври 2015 г. в размер на 191,50 лв.;3/ за месец ноември 2015 г. в размер на 191,50 лв.;4/ за месец декември 2015 г. в размер на 191,50 лв.;5/ за месец януари 2016 г. в размер на 210,50 лв.;6/ за месец февруари 2016 г. в размер на 210,50 лв.;7/ за месец март 2016 г. в размер на 210,50 лв.;8/ за месец април 2016 г. в размер на 210,50 лв.;9/ за месец май 2016 г. в размер на 210,50 лв.;10/ за месец юни 2016 г. в размер на 210,50 лв.;11/ за месец юли 2016 г. в размер на 210,50 лв.;12/ за месец август 2016 г. в размер на 210,50 лв.;13/ за месец септември 2016 г. в размер на 210,50 лв.;14/ за месец октомври 2016 г. в размер на 210,50 лв.;15/ за месец ноември 2016 г. в размер на 210,50 лв.;16/ за месец декември 2016 г. в размер на 210,50 лв.;17/ за месец януари 2017 г. в размер на 230,00 лв.;18/ за месец февруари 2017 г. в размер на 230,00 лв.;19/ за месец март 2017 г. в размер на 230,00 лв.;20/ за месец април 2017 г. в размер на 230,00 лв.;21/ за месец май 2017 г. в размер на 230,00 лв.;22/ за месец юни 2017 г. в размер на 230,00 лв.;23/ за месец юли 2017 г. в размер на 230,00 лв.;24/ за месец август 2017 г. в размер на 230,00 лв.;25/ за месец септември 2017 г. в размер на 230,00 лв.;26/ за месец октомври 2017 г. в размер на 230,00 лв.;27/ за месец ноември 2017 г. в размер на 230,00 лв.;28/ за месец декември 2017 г. в размер на 230,00 лв.;29/ за месец януари 2018 г. в размер на 255,00 лв.;30/ за месец февруари 2018 г. в размер на 255,00 лв. и 31/ за месец март 2018 г, в размер на 255.00 лв. или  общо- 6807,00 лв.Твърди, че ответникът и дължи и мораторна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения - чл.245, ал.1 от КТ, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.270, ал.2 КТ, както следва:1/ 0,11 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.септември 2015 г. върху сумата от 191,50 лв., считано от 01.10.2015 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;2/ 0,11 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.октомври 2015 г. върху сумата от 191,50 лв., считано от 01.11.2015 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;3/ 0,11 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.ноември 2015 г. върху сумата от 191,50 лв., считано от 01.12.2015 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;4/ 52,61 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.декември 2015 г. върху сумата от 191,50 лв., считано от 01.01.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;5/ 56,01 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.януари 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.02.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;6/ 54,11 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.февруари 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.03.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;7/ 52,50 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.март 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.04.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;8/ 52,74 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.март 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.04.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;9/ 50,74 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.април 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.05.2016 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;10/ 48,92 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.май 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.06.2016 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;11/ 47,16 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.юни 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.07.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;12/ 45,35 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.юли 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.08.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;13/ 43,53 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.август 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.09.2016 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/в съда - 13.09.2018 г.;14/ 41,77 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.септември 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.10.2016 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;15/ 39,96 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.октомври 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.11.2016 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;16/ 38,20 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.ноември 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.12.2016 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;17/ 36,38 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.декември 2016 г. върху сумата от 210,50 лв., считано от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;18/ 37,77 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.януари 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.02.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;19/ 35,98 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.февруари 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.03.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;20/ 33,99 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.март 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.04.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;21/ 32,07 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.април 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.05.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;22/ 30,09 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.май 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.06.2017 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;23/ 28,17 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.юни 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.07.2017 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;24/ 26,18 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.юли 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.08.2017 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;25/ 24,20 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.август 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.09.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;26/ 22,28 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.септември 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.10.2017 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;27/ 20,29 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.октомври 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.11.2017 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/в съда - 13.09.2018 г.;28/ 18,37 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.ноември 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.12.2017 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;29/ 16,39 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.декември 2017 г. върху сумата от 230,00 лв., считано от 01.01.2018 г. до завеждане на исковата молба/ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;30/ 15,97 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.януари 2018 г. върху сумата от 255,00 лв., считано от 01.02.2018 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;31/ 13,98 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.февруари 2018 г. върху сумата от 255,00 лв., считано от 01.03.2018 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г.;32/ 11,79 лв. - за неизплатено тр. възнаграждение за м.март 2018 г. върху сумата от 255,00 лв., считано от 01.04.2018 г. до завеждане на исковата молба /ИМ/ в съда - 13.09.2018 г. или общо 975.28лв. Твърди ,че с ответника работодател са роднини и скоро отношенията им се влошили. Моли се  съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата подробно описаните в обстоятелствената част на исковата молба суми.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

             В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е подал писмен отговор, с който се оспорват исковете. Оспорват се като напълно неверни изложените в исковаат молба обстоятелства, с изключение на твърдението , че страните са роднини/ ищцата е съпруга на  брата на отвитника/ и от няколко месеца са в силно влошени отношения.Ответникът твърди, че от 1996г е регистриран ката земеделски производител и дълги години се занимава с дейността по  отглеждане на животни и земеделие. Тази дейност ответникът извършвал съвместно с баща си Димитър Георгиев Димов, който починал на 28.12.2017г.Баща му искал да привлече в тази работа както другия си син Георги Димитров Георгиев, така и снаха си- ищцата по делото, но без резултат.Баща му  винаги е бил много притеснен от обстоятелството, че  синът му Георги и снаха му не се занимават с нищо и не работят, ядосвал се , но се чувствал длъжен и държел двамата с ответника да им помагат и най-вече да подсигурят  имотно и финасово бъдещето на децата им. Опитвал да ги  привлече за  общата семейна кауза и да ги накара да се включат активно в селскостопанската работа, която макар и тежка, се отблагодарява на трудолюбивия. За съжаление  братът на ответника и  ищцата си останаха встрани от работата и предпочитаха да бездействат, но получавали облагите от нея наготово. Ответникът признава факта ,че ищцата се водела на работа по трудов договор при него от 05.09.2012г. до 26.03.2018г.През 2012г. се установило, че детето на ищцата Юлиана Г. Димитрова има специални потребности, тъй като страда от аутизъм. За да могат да се ползват съответните социални и здравни програми за работа с детето обаче, се налагало родителите да са осигурени. Тъй като и брата на ответника и  ищцата не работела, а и нямало къде да започнат работа поради липсата си на всякаква квалификация,ответникът приел да ги назначи официално при него, за да ги осигурява и така да могат да се погрижат за дъщеря си. Не случайно и двамата са назначени в един и същи ден - 05.09.2012г. при това на абсолютния възможен минимум като работно време и заплащане. Целта на тези договори не била  те да работят реално, защото нокога не е разчитал на това, а просто да бъдат осигурени.Ответникът твърди, че не е назначавал ищцата с надежда, че тя ще работи, но разчитал поне от време на време да се включва с личен труд в отглеждането на животните и в моменти на засилена сезонна работа. Доста рядко ищцата се включвала в работата, тъй като е заета с грижите си за детето Юлияна Г. . Въпреки това ответникът държал трудовата документация на ищцата изрядна, за да и се издават всички необходими удостоверения , с които да получава детски надбавки и всякакви допълнителни помощи. Осигуровките и се внасяли стриктно, за да не възникне проблем с малката и дъщеря, данъците също, водели се присъствени книги без оглед на това дали реално работи или не. Според ответника твърдението на ищцата, че не е получавала трудово възнаграждение две и половина години е нелепо, тъй като тя почти не е работила  и е получавала много над трудовото си възнагражденее поради милостта, която ответникът е имал към нея и добрината на баща му.След смъртта на баща му, ищцата и брат му решили, че вече не дължат нищо никому, поради което поставили на ответника условие, че няма да работят  за по-малко от 1500 лева месечно. Ответникът им обяснил, че не може да им дава такива заплаати и че изнемогва от толкова много работа. Тъй като помни желанието на баща му, да ги направи съпричастни към общия бизнес, им предложил да поемат сами отглеждането на животните като регламентират стриктно работата им и разпределението на приходите. Това не само щяло  да им носи прекрасни доходи, по-високи от тези, които искала, но щяло да разтовари и ответника  за да има време за обработка на земеделските площи. Понеже предложението му изисквало реално, ежедневно и постоянно полагане на труд от тяхна страна, и двамата единодушно отказала да работят и спрели да вършат дори дребните неща, с които до този момент помагаха. Продължили само да влизат в краварника, до който живеят, за да си вземат от издоеното мляко от кравите на ответника и да го продадат, но в мига, в който обявил, че тази порочна практика ще престане, постави камери в краварниците и задвижил процедура по отделяне на жилищните им стаи на отделен електромер, за да има ред, конфликтът се разразил.Ответникът заявил на ищцата, че при това положение следва да прекрати привидния трудов договор и я помолил  да си подаде молба за напускане, за да не се налага да я уволнява дисциплинарно и с това да утежни впоследствие положението и с Бюрото по труда или със следващ работодател. На 21.03.2018г. ищцата лично си подала  молба за напускане. Според ответника не е истина твърдяното в исковата молба, че ищцата няма документ за прекратеното си трудово правоотношение. Връчил  и е Заповед №6/26.03.2018г., която тя подписала лично и с нея отишла  в Бюрото по труда, за да получава обезщетение. Освен това, ищцата собственоръчно и лично  е подписала документ, в който заявила, че са й върнати трудовата книжка с всички необходими документи, както и че в периода от 05.09.2012г. до 31.12.2017г. трудовото й възнаграждение е изплащано от Димитър Георгиев Димитров /бащата на ответника/ и всички дължими суми, в това число и платеният годишен отпуск, са изплатени. Това обстоятелство напълно отговаря на действителната ситуация.Във връзка с направените от ищцата изявления в представените по-горе документи,  ответникът възразявам изцяло по предявения от нея иск за неизплатено трудово възнаграждения за периода от м.септември 2015г. вкл. до м.декември.2017г. вкл., тъй като ищцата лично е заявила, че го е получила.Ответникът възразява, че дължи на ищцата трудово възнаграждение за периода от 01.01.2018г до месец март 2018г, тъй като за месец януари и фавруари 2018г ищцата лично и писмено се е съгласила от заплатите и за тези месеци да бъдат удържани пари за ел.енергия, която семейсвото и изразходва в жилищните помещения, които обитава, но която ел.енергия е плащал ответника, тъй като били  в общ електромер със селскостопанските му сгради. Така  трудовото и  възнаграждение за месец януари 2018г.било прихванато с потребената и платена от ответника  ел.енергия на стойност 252,33 лева, а за м. Февруари 2018г. - с платената от него  ел.енергия на стойност 222,76 лева. Това прихващане било направено въпреки, че лично ответникът  дал аванс на ищцата в размер на 500 лева в брой, за да плати семестъра на дъщеря си Кети Г. и с този аванс тя реално вече била  получила трудовото си възнаграждение и за двата месеца.Ответникът възразява относно претендираното трудово възнаграждение за месец март 2018г., тъй като този месец ищцата изобщо не е работила.  Въпреки това с нея са изчистили и това перо, подписвайки документ за прихващане на консумираната ел.енергия от семейството й от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. с дължимия при прекратяването на трудовия договор платен годишен отпуск. Ответникът възразява и по размера на посочените в исковата молба суми за плащане на месечно трудово възнаграждение на ищцата, респективно по размера на изчислената върху тези суми лихва за забава, тъй като ищцата няма как да получава чисто брутно трудово възнаграждение при положение, че върху него са внесени всички дължими осигуровки и данъци.Моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на възраженията си ангажира доказателства.

Изложените от ищеца фактически твърдения, от които произтича претендираното право и формулирания петитум сочат на обективно и кумулативно съединени искове с правно основание  чл.242 във вр.с чл.128,т.2 от КТ  и чл.245, ал.2 от КТ  във вр.с чл.86 от ЗЗД   -  за заплащане на  трудови възнаграждения и законна лихва върху тях.

Съдът счита, че  доказателствените искания на  ищеца са  относими към предмета на делото и следва да бъдат уважени, с изключение на направените в раздел III, т.1 и 2  от доказателствената част на исковата молба доказателствени искания  първото – за представяне на уведомление до НАП по чл.62 ал.3 от КТ като неотносимо към предмета на настоящото дело, второто- за представяне на документ за дължимо брутно трудово възнаграждение- поради липса на оспорване на факта, че ищцата се е водила на работа на 4-часов работен ден при трудово възнаграждение равно на минималната работна заплата  установена за страната. Доказателствените искания на ответника са относими, но искането  за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели следва да се приведе в съотвествие с изискванията на чл.156, ал.1 от  ГПК като се посочи точно  кои факти и обстоятелства ще се установявта, тъй като така заявено искането за установява на обсотятелствата по отговора е ненадлежно направено, понеже  съществена част от обстоятелствата в отговора са неотносими към предмета на настоящия спор.

Съдът УКАЗВА, че в доказателствена тежест на ищцата а е да установи наличието на трудово правоотношение между нея и ответника за периодите, за които претендира , че има право на възнаграждение, посочено в исковата молба. В тежест на ищеца е да докаже и размера на дължимото му трудово възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже , че през исковия период е престирал работна сила.Ответникът е длъжен да докаже, че е извършил плащането, което се претендира с иска изцяло или отчасти, както и факта, че това плащане е извършено на падежа и то на легитимирано лице-лично на работника/ ищеца по делото/.

 Ето защо и на основание чл.312, ал.1 от ГПК

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

            ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

            ПРИЕМА приема приложените към отговора писмени доказателства.

            ДОПУСКА  изслушване на съдебно –икономическа експретиза, която да отговори на въпросите, формулирани в раздел II от доказателствената част на исковата молба и в разел I от отговора на ответника.Определя за вещо лице Цветанка Ковачка при депозит в размер на 160 лв., от които 80 лв. от бюджета на съда и 80 лв. от ответника, платими в 5 дневен срок от връчване на настоящото разпореждане.

            ОСТАВЯ  без уважение исканията на ищеца, направени в раздел III, т.1 и 2  от доказателствената част на исковата молба.

            Дава на ответника  едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане да приведе доказателственото си искане  за гласни доказателствени средства в съответствие с чл.156, ал.1 от ГПК.

            Указва на ищеца , че следва да ангажира доказателства, установяващи факта, че през исковия период е престирал работната си сила.

            Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го насрочва за 23.11.2018г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На вещото лице да се съобщи задачата и да се призове за съдебно заседание.

            На страните да се връчи препис от настоящото разпореждане.

            Препис от писмения отговор и приложенията към него да се връчат на ищеца.

УКАЗВА на страните,че могат да вземат становище по дадените указания  и настоящия доклад в едноседмичен срок от съобщението както и че в този срок следва да предприемат съответните процесуални действия.

Указва, че ако не сторят това в посочения едноседмичен срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особено непредвидени обстоятелства.

Указва на страните, че могат да уредят правния спор доброволно чрез сключване на спогодба. При евентуално сключване на спогодба дължимата държавна такса е  с ½  по-ниска.

            Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: