Р
Е Ш Е Н И Е
№ 554 10 октомври 2019 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
осми граждански състав на …18 септември
2019…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
секретар….. Катерина Маджова ……………………….………………..…при
участието на прокурора… разгледа
докладвано от… съдията МИШОВА………гр. дело
№ 72 по описа за 2019 година и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът
И.Й.Й. твърди, че на 16.12.2009 г. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
На 18.12.2009 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 463 по описа на ОД на МВР
- Стара Загора за 2009 г. за това, че в периода от м. Х. 2008 г. до м.ІІ 2009
г. в гр. Стара Загора участвал и ръководел организирана престъпна група,
извършваща престъпления по чл. 256, ал. 1 НК, а именно чрез използване на
документи с невярно съдържание - искане
за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП, на територията на Република
България получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери
- престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. чл. 256 НК. Същия ден бил задържан с
постановление на прокуратурата за срок от 72 ч. Било внесено искане за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което било ЧНД № 1033/2009
г. по описа на ОС – Стара Загора. С
определение от 19.12.2009 г. съдът уважил искането на прокуратурата за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ищецът твърди, че по негово
искане било образувано ЧНД № 218/2010 г. за изменение на мярката. С определение
от 13.04.2010 г. съдът отхвърлил молбата му. По друго негово искане за
изменение на мярката в по-лека било образувано ЧНД № 392/2010 г. С определение
от 01.07.2010 г. съдът я изменил в „домашен арест“. Определението влязло в сила
на 06.07.2010 г. и тогава той се прибрал вкъщи при семейството си. Ищецът
твърди, че през цялата 2010 г. не се случило нищо с развитието на наказателното
производство. Затова той поискал изменение на мярката за неотклонение „домашен
арест“. По искането му било образувано
ЧНД № 776/2010 г., но с определение от 23.12.2010 г. съдът отхвърлил искането.
През м. март 2011 г. било предявено ново постановление и бил привлечен като
обвиняем за три престъпления - по чл. 321, ал. 1 и ал. 3, т.2 вр. ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК; чл. 256. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255.
ал. 3 вр. ал. 1. т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал.
1 НК и чл. 316 вр.чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Почувствал се
притеснен, защото бил привлечен като организатор и ръководител на организирана
престъпна група за деяния, които той не бил извършил. Всички деяния били тежки
умишлени престъпления по смисъла на НК и предвиждали високи наказания „лишаване
от свобода“. Продължителната мярка за
неотклонение „домашен арест“ го лишила от социални контакти и работа. Страхувал
се от възможно осъждане и налагане на сериозни по размер наказания. Поради
естеството на мярката на неотклонение не можел да се издържа, бил в тежест на
родителите си, чувствал се като болен и ненужен човек. Мярката за неотклонение
била изменена в парична гаранция с определение от 07.06.2011 г. На 25.08.2011
г. му било повдигнато ново обвинение за
престъпления по чл. 321, ал. 1 и ал. 3, т. 1
вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК; чл.
255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26. ал. 1 НК и чл.316 вр.
чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. За пореден път, на 11.11.2011 г. му било повдигнато
отново поредното обвинение за деяния, които били идентични с тези от
предходното привличане. Дълго време след това не се случило нищо. Ищецът
твърди, че изпитвал несигурност за бъдещето си и така и не можел да си намери
постоянна работа. След приключване на разследването, досъдебното производство
било внесено с обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, където било
образувано НОХД № 625/2012 г. С разпореждане от 10.05.2012 г. съдията -
докладчик прекратил съдебното производство и върнал същото на прокурора за
извършване на допълнителни действия по разследването и отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление от
03.07.2012 г. му били повдигнати нови обвинения. Делото отново било внесено в
съда. било образувано НОХД № 1733/2012 г., което с разпореждане от 05.12.2012
г. било прекратено по същите съображения, както и предходното дело. С
постановление от 25.03.2013 г. наказателното производство било частично
прекратено по обвинението, повдигнато спрямо В.И.Т.по отношение на деянието по
чл. 255, ал. 3 НК. В това постановление, наблюдаващият досъдебното производство
прокурор, постановил делото да продължи срещу всички ни според съществуващите
обвинения. За трети път наказателното производство било внесено в
Специализирания наказателен съд, където бе образувано НОХД № 1200/2013 г. С
разпореждане от 31.10.2013 г. съдебното производство отново било прекратено, а
делото - върнато на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Това разпореждане било протестирано, като просестът бил
уважен от въззивиата инстанция и делото бе върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Така, след дълго очакване на процес, в който да
има възможност да се изправи пред съда, за да се проверят събраните от обвинението
доказателства, най - сетне получил призовка и разпореждане, от които разбрал,
че първото съдебно заседание било насрочено за 29.01.2014 г. - четири години
след първоначалното му привличане като обвиняем и задържането му под стража. По
време на провеждане на с.з. защитниците
направили възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебиото производство и предявили искане съдебното производство да се
прекрати, а делото да се върне на
прокурора за отстраняваме на нарушенията. Съдебният състав уважил направените
искания и с определение прекрати съдебното производство и върна делото на
прокуратурата. На следващият ден - 30.01.2014 г., на основание чл. 368, ал. 1 НПК депозирали молба пред Специализирания наказателен съд за разглеждане на делото,
тъй като от привличането му като обвиняеми били изминали повече от две
години. По молбата съдът на
основание разпоредбата на чл. 369. ал. 1 НПК дал тримесечен срок на Специализираната прокуратура да внесе делото в съда
с обвинителен акт, споразумение или да прекрати наказателното производство. За
пореден път, през месец март 2014 год. по досъдебиото производство му били
предявени нови обвинения. В рамките на указания от съда тримесечен срок
прокуратурата внесла делото в СпНС с нов обвинителен акт. Било образувано НОХД
№ 500/2014 г. С разпореждане от 02.06.2014 г. съдебното производство било
прекратено и делото отново било върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На основание чл. 369,
ал. 3 НПК съдът дал на прокуратурата едномесечен срок за отстраняване на
нарушенията. В началото на м. септември 2014 г., бил внесен поредния
обвинителен акт в СпНС. Било образувано
НОХД № 1139/2014 г. с определение от 02.02.2015 г. съдът приел, че за
ищеца и за другите обвиняеми е налице хипотезата на чл. 369, ал. 4 НПК и
наказателното производство следва да бъде прекратено, като в този смисъл бил
постановен и окончателният съдебен акт. Така с определението от 02.02.2015 г.
на Специализираният наказателен съд, след малко повече от пет години от
привличането му като обвиняем и задържането му под стража приключил най-големият кошмар, който твърди
да е преживявал.
Ищецът
твърди, че за петте години, през които траело воденото срещу него наказателно
производство, загубил граденото доверие към него като личност и до сега при
всяко едно начинание, било то в личен или професионален план му се налагало
всеки път да доказва невинността си. Всички процесуални действия, извършвани с
него като обвиняем или подсъдим, го изваждали от емоционално равновесие за
дълго време. Постоянно мислил какво ще
се случи, обземало го чувство на безпокойство за бъдещето. Станал необщителен,
раздраснителен и се затварил в себе си. Нарушил се сънят му. Обстоятелството,
че е бил подслушван и спряво него са използвани СРС още повече влошило
отношенията му с околните, защото станал мнителен и започнал все по - лесно да
губи доверие, дори и към близки хора.
Ищецът
твърди, че за времето на воденото срещу него наказателно производство претъпял
редица унижения и страдания. То продължило дълго време - малко повече от пет
години. Условията в ареста допринесли за тежкото емоционално преживяване и
дискомфорт, които претърпял вследствие на незаконните обвинения.
Несправедливите и незаконни обвинения, задържането под стража в тясната килия,
мисълта за семейството и най-вече за невръстния му син влошили здравословното
му състояние. От 2008 г. той боледувал от паническо разстройство. Престоят му в
ареста обострил състоянието му и това наложило отново да приема медикаменти. По
време на ареста бил отделен от близките си хора, а повреме на домашния арест не
се чувствал пълноценен. Особено го измъчвала мисълта за баща му, който страдал
от кардиологично заболяване.
Ищецът
твърди, че задържането му под стража, продължителното поставяне под домашен
арест и дълго воденото срещу
него наказателно производство сринали
авторитета и достойнството му.
Изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение, което злепоставяше всички
в обществото. Разбрал, че в града започнало да се говори, че бил замесен в
извършването на големи и сериозни престъпления. Твърдяло се, че е сочен за
организатор на „престъпната“ група,
която една ли не „източила“ от държавата милиони левове ДДС. Познати и
непознати коментирали, че ще бъде осъден да лежа в затвора за много години,
вече всичко било предопределено. Имало и публикации в местните и национални
печатни и електронни медии. Така в бр.348 от 20.12.2009 г. вестник „24 часа“ публикувал статия под заглавието
„Разбиха групата на Водното, точела ДДС“. В изданието си от 21.12.2009 г.
регионалният ежедневник „Новината“ излезъл със заглавие на първа страница
„Водното и още 6 зад решетките“. В местния ежедневен вестник „Старозагорски
новини“ (броя от 16.03.2010 г.) се съобщавало за промяната на мярката за
неотклонение и се описвало какви ли не сериозни и тежки престъпления, извършени
против данъчната система на държавата, както и че се занимавали с крадени
автомобили. Паралелно с публикациите в печатните медии, много статии били
поместени и в редица интернет сайтове. Така пред обществото били погазени
доброто му име и авторитет. Това довело и до ограничаване на социалните му
контакти с приятели и близки, защото те се отдръпнали и страняли от него. Дори и след окончателното
прекратяване на наказателното производство негативните преживявания не
престанали. Споменът за преживяното е изключително болезнен. Затова моли, съдът
да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да
му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
по делото оспорва иска. Счита, че не е налице фактически
състав на отговорността по ЗОДОВ, тъй като основанието за прекратяване е поради невнасяне в законовия срок на
делото с обвинителен акт. При прекратено наказателно производство от съда на основание чл.369, ал.2,
вр. с чл.268, ал.1 НПК не
бил налице фактическият състав за възникване на отговорността на държавата, тъй като в чл.2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ изрично са изброени хипотезите, при които може да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Хипотезата на
прекратено наказателно производство по чл.369,
ал.2 НПК е извън приложното поле на ЗОДОВ, тъй като не било налице прекратяване на наказателно производство, поради
това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Също така оспорва претенцията и по размер. Счита, че
предявената претенция е прекомерна и не
съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД
и трайната съдебна практика, както и на обществено-икономическите условия в страната. Наказателното производство,
което било приключило за период от
около 5 години, не било извън разумния срок. Делото било с фактическа и правна сложност, повдигнати били обвинения на
множество лица за тежки престъпления
по смисъла на чл. 93 от НК, разпитвани са свидетели и назначени експертизи. Твърди, че вземането
на най-тежката мярка за неотклонение, отказът да бъде изменена и вредите от
това не са в резултат на действия на органите на Прокуратурата на РБ. За условията в ареста прокуратурата не е
пасивно легитимирана да отговаря. Медицинската документация не установява
влошаване на здравословното състояние на ищеца, а медийните публикации били
действия на трети лица. Ищецът бил осъждан за извършване на други престъпления
в претендирания период, което водело до невъзможност да се прецени доколко
твърдените негативни последици са именно от процесното наказателно
производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищецът И.Й.Й. е бил задържан по ЗМВР на 16.12.2009 г. за
срок от 24 часа. На 17.12.2009 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 463/2009
г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора за това, че през 2009 г. в гр. Стара Загора е съставил
неистински официален документ – свидетелство за регистрация на МПС № AU 0953408 с цел да бъде използван
пред сектор „КАТ – Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Същия ден бил
задържан с постановление на прокуратурата за срок от 72 ч. и му бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.2 във връзка с чл.256 НК. Било
внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по
което било образувано чнд № 1033/2009 г.
по описа на ОС – Стара Загора. С определение от 19.12.2009 г. съдът взел
по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. По негово искане за изменение на мярката в
по-лека било образувано чнд № 218/2010 г., по което с определение от 13.04.2010
г. съдът е оставил без уважение искането. Това определение е било потвърдено с
определение от 27.04.2010 г., постановено по в.н.ч.д. № 175/2010 г. на
Апелативен съд Стара Загора. По ново искане за изменение на мярката в по-лека
било образувано чнд № 392/2010 г., по което с определение от 01.07.2010 г.
съдът изменил мярката в „домашен арест“. Ищецът е искал промяна на мярката за
неотклонение „домашен арест“ в по-лека, но с определение от 23.12.2010 г.,
постановено по ч.н.д. № 776/2010 г. на ОС Стара Загора, искането му е оставено
без уважение. Това определение е потвърдено с определение от 28.12.2010 г. по
в.н.ч.д. № 635/2010 г. на Апелативен съд Пловдив. Едва на 07.06.2011 г. мярката
за неотклонение била изменена в парична гаранция в размер на 5 000 лв.
Страните
не спорят, че след приключване на разследването досъдебното производство е било
внасяно с обвинителен акт няколко пъти. Така в Специализирания наказателен съд
било образувано нохд № 625/2012 г., производството по което е прекратено с
разпореждане от 10.05.2012 г., а делото – върнато на прокуратурата за
допълнително разследване и отстраняване
на съществени нарушения на процесуалните правила. Досъдебното производство било
внесено отново в Специализирания съд и било образувано нохд № 1733/2012 г.,
което също е прекратено с разпореждане от 05.12.2012 г., а делото - изпратено
на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения
на процесуалните правила. Това разпореждане било протестирано и потвърдено от
по-горестоящата инстанция. С постановление от 25.03.2013 г. на ОП Стара Загора
производството по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР било прекратено
частично по отношение на един от обвиняемите, като със същото постановление е
постановено наказателното производство да продължи по отношение на другите
обвиняеми, в т.ч. и по отношение на ищеца И.Й.Й. за престъпления по чл. 321,
ал. 1 и ал. 3. т. 1 НК; по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл.212, ал.5
във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 ТК. Досъдебното производство
било внесено отново в Специализирания наказателен съд с обвинителен акт и било
образувано нохд № 1200/2013 г., производството по което отново е прекратено с
разпореждане от 31.10.2013 г., а делото – върнато на прокурора за допълнително
разследване и отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
Това разпореждане е отменено по протест на Прокуратурата, поради което с
разпореждане от 10.01.2014 г. нохд № 1200/2013 г. е било насрочено за
разглеждане в с.з. за 29.01.2014 г., но отново прекратено. С определение от
06.02.2014 г. по повод на молба на ищеца, по която е образувано нчд № 167/2014
г., Специализираният наказателен съд е дал на Специализираната прокуратура
3-месечен срок на основание чл.369, ал.1 НПК да внесе по отношение на И.Й.Й. за
разглеждане в съда обвинителен акт, с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
или със споразумение или да прекрати наказателното производство, след което в
Специализирания наказателен съд е образувано нохд № 500/2014 г. Производството
по това дело също е прекратено с разпореждане от 02.06.2014 г., а делото е
върнато на СП за допълнително разследване и отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила в 1-месечен срок на основание чл.369, ал.3 НПК. Междувременно, с постановление от 07.03.2014 г. на СП мярката за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. по отношение на ищеца Й.
е отменена. С друго постановление на СП от 31.03.2014 г. е отменена е мярката
„забрана за напускане пределите на страната“. С определение от
02.02.2015 г., постановено по нохд 1139/2014 г., СНС е
прекратил наказателното производство срещу ищеца за престъпления по чл. 256,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и
7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 212, ал.5 във вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
във вр. ал.1 НК, като е приел, че е налице хипотезата на чл.369, ал.4 НПК
(отм.), тъй като за тези престъпления не е внесен обвинителен акт в
преклузивния 1-месечен срок. Видно от това определение от 02.02.2015 г.,
досъдебното производство № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора е
било разделено с постановление на СП от 03.09.2014 г., като в срока по чл.369,
ал.3 НПК е внесла обвинителен акт срещу ищеца И.Й.Й. за престъпление по чл.321,
ал.3, т.1 във връзка с ал.1 НК. В с.з. от 05.02.2015 г. съдът е прекратил
наказателното производство и за това престъпление на основание чл.369, ал.4 НПК
(отм.). Така наказателното производство, водено срещу ищеца, е продължило за
времето от 17.12.2009 г. до 05.02.2015 г. - общо 5 години, 1 месец и 19 дни, 6
месеца и половина от които ищецът е бил
задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ - за времето от 16.12.2009 г. до 04.07.2010 г. Изменената мярка за
неотклонение „домашен арест“ е търпяна от ищеца общо 11 месеца и 6 дни – за
времето от 04.07.2010 г. до 10.06.2011 г. Както бе посочено по-горе, паричната
гаранция е отменена с постановление на СП от 07.03.2014 г.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че задържането на
ищеца му се е отразило зле. Когато го пуснали от ареста, бил сринат, видимо
променен психически и физически, притеснен и отчаян. Страхувал за това, ако
осъдят него и съжителката му, която също била обвяиняема, кой ще се грижи за
детето им – свид. В.П.Г.. Притеснявал
се, че бил в тежест на родителите си. Когато бил под домашен арест, се тормозел
от неяснотата на бъдещето, което го очаквало – така свид. Е.Х.Д.. Имал бизнес –
магазин за електроматериали, който бил затворен след задържането му. Според
свид. Г. ищецът вече бил по-добре от няколко години, откакто приключило делото.
Същите са впечатленията и на свид. Д. И двамата свидетели твърдят, че научили
за станалото с ищеца от медиите и интернет, където бил сочен за главатар на
престъпната група с прякор Водното.
По
делото е установено още, че във връзка с процесното разследване в пресата и в
новинарските интернет-сайтове се появили множество публикации, че е разбита
престъпна група за „точене на ДДС“. Видно от представените и приети като
доказателства копия от вестници „24 часа“, „Новината“, „Старозагорски новини“ и
разпечатки от електронните издания на вестник „24 часа“, „Днес“, „Snews“ и „DarikNews“, ищецът е споменат с прякора
Водното и е сочен като „тартор“, „ръководител на престъпната група“ и
„организатор“.
Предвид на така установеното от
фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По делото не е спорно, че наказателното производство е прекратено на основание
чл.369, ал.4 НПК (отм.) – поради бездействие на прокуратурата да отстрани
допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда с обвинителен акт по
отношение на деянията, за извършването
на които ищецът е бил привлечен като обвиняем, и са допуснати нови процесуални
нарушения относно деянието, за което е бил внесен обвинителен акт.
Неоснователно е възражението на ответника, че основанието за прекратяването на
наказателното производство не е елемент от фактическия състав за възникване на
отговорността на държавата, тъй като в закона били изброени изрично хипотезите,
при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата. Случаите на
прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.)
следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението,
недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на
основанието за отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
- деянието не е извършено от лицето (така Р-248/16.10.2014 г., ІV г.о.;
Р-291/16.11.2011 г., ІІІ г.о.). Следователно за липса на елемент от фактическия
състав на ангажиращата отговорността правна норма не може да става дума.
В обвързващата съдилищата съдебна практика
(Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства; чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
При разглеждания случай е
безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство, което е било прекратено. Без съмнение той е изпитал
притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна
репресия. В този смисъл са и свидетелските показания, от които се установява,
че ищецът е изпитал притеснения, тревога и страх за своето бъдеще и на детето
си. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от приятелите си. По делото
няма доказателства за влошаване на здравословното му състояние по време на
пребиваването му в ареста. С други думи може да се приеме, че претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в размер и
интензитет, който не надхвърля обичайното. Няма
доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и
мъчително преживяване на случилото се. Нещо повече. От показанията на
свидетелите се установява, че сега ищецът е в добра физическа и психическа
форма и упражнява собствен бизнес.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив
размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,
които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди,
защото принципът
за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице
(Р-237-2011, ІІІ г.о.; Р-324-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно
преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015, IV г. о.; Р-311-14.03.2018 г., ІV г.о.).
В случая наказателното производство е
било образувано за престъпления по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 НК; по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и по чл. 212, ал.5 във вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. ал.1 НК
и чл. 321, ал. 3, т.1 във вр. ал.2 НК, за които
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години за първото; от 3 до 8 години за второто; от 10 до 20 години за
третото и от 5 до 15 години за последното. Според нормата на чл.93, т.7 НК това са тежки престъпления, а от гледна точка на обществения морал - много укорими. Самото
наказателно преследване е продължило и приключило за 5 години, 1 месец и 19 дни. Не може да се приеме, че този
срок е разумен с оглед на причините,
поради които то многократно е било връщано на прокуратурата, което на практика е довело до
увеличаване на продължителността на наказателното преследване. В тази връзка
следва да се има предвид и че наказателното преследване срещу ищеца е преминало
през всички фази на наказателното производство, макар да е било проведено само едно съдебно заседание, по време на което производството е било прекратено на
основание чл.369, ал.4 НПК (отм.). Освен горното, във връзка с определянето на размера
на обезщетението, следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение, т.е. той е
търпял вреди и от мярка за неотклонение, които вреди по правило се обезщетяват заедно с
вредите от незаконното обвинение. Взетата мярка за неотклонение е
най-тежката – „задържане под стража“, и е търпяна от
ищеца в период от шест
месеца и половина. След
изменението й ищецът е търпял следващата по-тежест – „домашен арест“, за
срок от 11 месеца и 6
дни, който съдът приема за продължителен. Това
обстоятелство има отношение към размера на обезщетението и следва да се
отчете при определянето му.
При определянето на размера на обезщетението следва да
се има предвид и посоченото по-горе обстоятелство, че във връзка с процесното
разследване в пресата и в новинарските интернет-сайтове са се появили множество публикации, в които ищецът е бил сочен за организатор на престъпната група и споменаван с името му и му е даден прякор - Водното.
При определянето на справедливия размер на
обезщетение според съдебната практика следва да се има предвид и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода
на увреждането (Р-199-2018, ІV г.о.; Р-162-2018, ІV г.о.). В случая за 2015 г.,
когато е било прекратено наказателното производство, средният годишен доход за
едно лице, съгласно официалните данни на НСИ, е 4 886 лв., а средният годишен
разход – 4 605 лв. Не на последно място при определянето на размера на
обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на
Прокуратурата като процесуален субституент на държавата да заплати това
обезщетение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен
характер на вредите. Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване (Р-162-2018, ІV г.о.).
Предвид на изложеното по-горе и предвид на
тежестта на повдигнатото обвинение, изключително дългия период от време, през
който наказателното преследване е продължило, възрастта (35 г.) и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, в т.ч. и съдебното му минало,
което не е чисто, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното
влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на
ищеца не надхвърля рамките на обичайното, без да е дало сериозно и трайно
отражение върху личния му живот, прилагайки обществения критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за репариране
на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от незаконното наказателно
преследване справедливият размер на обезщетението не би могъл да бъде по-висок
от 15 000 лв. Съдебната практика се е ориентирала при обичайните за
причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство,
страх, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното
производство (така Р-79/17.07.2018 г., ІV г.о.). Размерът е завишен, тъй като
ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“
в продължителен период. Освен това за деянията, за които той е бил обвинен, са
предвидени много сериозни по размер наказания. Той е бил обвинен като
ръководител и организатор на престъпна група.
Обстоятелствата около задържането му са били оповестени в няколко
вестника и новинарски сайтове, в които е сочен като организатор. Неоснователно
се претендира по-високо обезщетение от посочената сума, тъй като видно от
свидетелството за съдимост, в периода на процесното досъдебно производство
ищецът е бил осъден по анд № 783/2010 г. по чл.227б, ал.1 във вр. с ал.1 НК и
на основание чл.78А НК е бил освободен от наказателна отговорност и по нохд
982/2010 г. за престъпление по чл.206, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК.
Така определената сума от
15 000 лв. се дължи, заедно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г.
– така, както е поискано в исковата молба, въпреки че отговорността на държавата за вреди възниква от момента
на влизане в сила на определението на съда за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.369, ал.4 НПК (отм.), което е необжалваемо и влиза в сила на
датата на постановяването му – 05.02.2015 г. – арг. ТР №3/2004 г. ОСГК, т.4.
Искът в останалата част - до размера на сумата от 30 000 лв. - следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат и платена
държавна такса, съобразно с уважената част от иска в размер на 720 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е в размер на минималното,
установено в Наредба № 1/2004 г. на минималните адвокатски възнаграждения.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Й. ***, ЕГН **********, сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени
на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 212, ал.5 във вр.
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. ал.1 НК и чл. 321, ал. 3, т.1 във вр. ал.2 НК по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, което е прекратено
на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.) с определения от 02.02.2015 г. и от
05.02.2015 г., двете по нохд № 1139/2014 г. по описа на Специализирания наказателен
съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск в останалата му част – над присъдените 15 000 лв. до претендираните
30 000 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.Й. ***, ЕГН **********, сумата от 720 лв.
(седемстотин и двадесет лева), представляваща заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска, и
сумата от 10 лв. за платената от ищеца държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: