№ 1863
гр. Бургас, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120106663 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
против А. М. А., с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановия срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на банката не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ищеца депозира молба, с която заявява, че поддържа исковете, като моли
съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Към датата на образуване на заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2023 г.
по описа на БРС, ЕГН на ответника е **********. Този индивидуализиращ белег на
физическото лице е променен, считано от ноември 2024 г., като актуалният ЕГН е
**********. Имената на ответника не са променени. Негова майка, видно от служебна
справка от НБД „Население“, е с имена И. С. И., като лице с тези имена и това качество
(родител) е получило поканата за доброволно изпълнение с адресат ответника и
изпълнителния лист, издадени по ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на БРС, в хода
изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Н..
Следователно не се касае за различни лица, а за едно и също физическо лице.
На *** г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор, и А. М. А., в
качеството на потребител, е сключен договор за потребителски кредит № **** (за краткост
Договора). Договорът е подписан от ответника с квалифициран електронен подпис.
Според Договора същият е със срок *** г. Общият размер на кредита е 1890 лева
плюс 331,12 лева застраховка „BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ и 11,34 лева застраховка „BANK
ПАКЕТ 1 УРЕД“ или общо 2232,46 лева. На *** г. банката превежда сумата от 1890 лева за
1
закупуване на мобилен телефон марка „***“ на продавача „ГОУ ТРЕЙД“ ЕООД. На
31.01.2023 г. банката превежда по банкова сметка на застрахователите „Крадиф-
Животозастраховане“ и „Кардиф-Общо застраховане“ средствата за заплащане на
застрахователна премия в общ размер от 342,46 лева (331,12 лева и 11,34 лева). Ответникът
подписва с квалифициран електронен подпис декларация, че е получил стоката, описана в
чл.8 от Договора, а именно – мобилен телефон.
Годишният лихвен процент по Договора е 27,68 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 30,91 %. Общата дължима сума по Договора е 2932,08 лева. Договорът
съдържа и погасителен план, като месечните вноски по кредита са общо 24, като първата е с
падеж 25.02.2023 г. Видно от погасителния план в „главница“ се включват предоставените от
банката средства от 1890 лева и застрахователната премия от 342,46 лева, като
възнаградителна лихва се начислява и върху двете суми. Според Договора в случай, че
потребителят допусне просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на банката и
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата
на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Следователно лихва за забава се
дължи и върху дължимата част от застрахователната премия, включена във всяка вноска.
Според чл.19 от Договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое
желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в
качеството на застрахователен агент, без това да е задължително за сключване на самия
Договор. В случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от банката, частта
от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превежда от банката директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването
на Договора.
По делото е приет като доказателство Сертификат № 1****2023, подписан от
ответника с квалифициран електронен подпис, за застрахователна програма „Защита на
кредита” за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока,
предоставени от банката, и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставена от Mediguide International (за краткост Сертификата), от който се установява,
че той е застраховано лице по застрахователна програма „Защита на кредита” и ползващо се
лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ със застрахователи
„Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ, и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България” КЧТ. Общата застрахователна премия е в размер на 342,46 лева.
Към 31.10.2023 г. общият размер на постъпилите суми по Договора е 245,72 лева,
като с тях са погасени следните задължения: възнаградителна лихва в размер на 101,35 лева;
главница – 142,99 лева и обезщетение за забава – 1,38 лева.
Поради неплащане на вноски с падеж 25.04.2023 г., 25.05.2023 г. и 25.06.2023 г.,
банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен на
адреса, посочен в Договора, чрез майка си на 28.09.2023 г.
На 31.10.2023 г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника за дължими
суми по Договора, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на този съд. На
02.11.2023 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 3270, като е разпоредено А. да заплати на банката
2089,47 лева главница, 266,50 лева възнаградителна лихва за периода 25.04.2023 г. –
28.09.2023 г. и 56,84 лева лихва за забава за периода 25.04.2023 г. – 19.10.2023 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Разпоредено е и
издаване на изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са връчени
на длъжника (ответник по делото) на 17.01.2024 г., който депозира възражение, че не дължи
суми по заповедта на 29.01.2024 г., поради което е указано на банката да предяви
2
установителни искове, по които е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са три установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Установи се, че Договорът е подписан от ответника с квалифициран електронен
подпис, поради което е неоснователно оспорването му, заявено в хода на заповедното
производство (във възражението по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед), че не е
подписвал Договора.
С доклада по делото съдът указа на страните, че на основание чл.7, ал.3 от ГПК следи
служебно за неравноправни клаузи в договора за кредит.
Установи се, че сумата по застрахователната премия също е предоставена на
потребителя като кредит от банката и премията е преведена директно от кредитора на
застрахователя. Размерът на застрахователната премия е включен от банката в дължимата от
кредитополучателя главница, като възнаградителните и мораторните лихви са начислени
върху тази главница.
С включването на застрахователната премия към главницата по кредита, както и с
това, че и върху финансовия ресурс, отпуснат като кредит за заплащане на
застрахователната премия, се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и
мораторни лихви, потребителят е бил поставен в невъзможност да прецени изцяло
икономическите последици от сключването на Договора, което води до извод за
неравноправност на клаузи от Договора на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Даденото
съгласие от страна на потребителя за сключване на договор за застраховка не променя този
извод.
Според разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая макар и в Договора да е посочено, че
застраховката не е задължителна предпоставка за предоставяне на кредита, тя е включена
като условие за усвояване на кредита по т. 7. 2, като няма данни ответникът да е можел да
влияе на съдържанието както на Договора, така и на бланковия договор за застраховка,
сключен с избран от кредитора застраховател. Ето защо са нищожни клаузите от Договора,
касаещи сключването на застраховка от страна на кредитополучателя – в този смисъл
Определение № 3195 от 20.12.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1866/2024 г.,
Определение № 582 от 27.02.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 229/2025 г.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да
прецени дали исковете са основателни, съдът следва да установи, че вземанията произтичат
от действителен договор за кредит.
При извършено от съда изчисление на ГПР чрез общодостъпен софтуер се
установява, че при зададени параметри от Договора – отпусната сума 1890 лева, годишен
лихвен процент 27,68 % и брой анюитетни вноски 24, т.е. без включване в размера на
кредита на застрахователната премия, стойността на ГПР е по-висока от тази, посочена в
Договора, а именно 31,48 %.
3
От клаузите на Договора следва, че в ГПР не се включват разходите за
застрахователната премия, а единствено възнаградителната лихва. Съдът намира, че
дължимата от потребителя застрахователна премия представлява „общ разход по кредита“
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на договор за застраховка е
посочено в т. 7 от Договора като условие за усвояване на кредита. Поради това и на
основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК застрахователната премия следва да бъде включена при
изчисляване размера на ГПР, а в случая това не е направено. Така посоченият в Договора
размер на ГПР от 30,91 % не е действителен, съответно е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар и формално да е посочен ГПР в предвидения в закона
размер, в него не са включени всички разходи за потребителя, т.е. ГПР не е изчислен
законосъобразно.
С оглед горното, съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в
Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, че непосочването на действителен размер
на ГПР в договор за кредит се приравнява на липса на такъв, което води до нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то Договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради
това и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита (без включената в нея застрахователна премия), но не дължи лихва или други
разходи по кредита – така Определение № 3195 от 20.12.2024 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д.
№ 1866/2024 г.
На следващо място, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза следва, че по Договора е платена сума в размер на 245,72 лева,
която следва да бъде отнесена единствено към погасяване на дължимата главница – аргумент
от Определение № 585 от 27.02.2025 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 105/2025 г.
Ето защо, банката има вземане единствено за сумата от 1644,28 лева, която следва да
се присъди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда на
31.10.2023 г., като за останалата част от претендираната главница и за останалите вземания
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
поискал присъждане на такива, поради което сума за разноски не следва да му се присъжда.
С оглед уважената част от исковете банката има право на разноски в заповедното
производство в размер на 66,96 лева (част от държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение). Тя претендира за исковото производство заплатена държавна такса в
размер на 135,32 лева, заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза в размер на 350 лева, както и юрисконсултско възнаграждение,
като съдът намира за справедлив негов размер от 200 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В този смисъл, с оглед уважената част от исковете А. следва да заплати разноски на банката
в настоящото производство в размер на 467,03 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че А. М. А., ЕГН – **********, с адрес по
делото гр. С. ****, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК – ****, сумата от 1644,28 лева
(хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит № ****/*** г., ведно със законната
лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр. дело № ***/2023 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
признатата сума до пълния претендиран размер от 2089,47 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК – ****, против А. М. А.,
4
ЕГН – **********, с адрес по делото гр. С. ****, искове за приемане за установено, че
ответникът дължи на банката суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2023 г. по описа
на БРС, както следва: 266,50 лева (двеста шестдесет и шест лева и петдесет стотинки),
представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит № ****/*** г. за
периода 25.04.2023 г. – 28.09.2023 г.; 56,84 лева (петдесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2023 г. до 19.10.2023 г.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН – **********, с адрес по делото гр. С. ****, да заплати на
„ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК – ****, следните суми: 66,96 лева (шестдесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа
на БРС; 467,03 лева (четиристотин шестдесет и седем лева и три стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5