Определение по дело №1444/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер   949                              29.11.2018 Година                   гр. СТАРА ЗАГОРА                                                 

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ 

На 29 ноември ….…………………………………….….............2018 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                            АТАНАС АТАНАСОВ

                                                                            

СЕКРЕТАР: …………ПЕНКА ВАСИЛЕВА………………………………….

Като разгледа докладваното от зам.председателя  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ч.гр.д. №  1444………………………………………. по описа за 2018 година

 

          Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. Д.А. ***, в качеството му на пълномощник на Д.Б.Ф. против определение №2161 от 02.08.2018г., постановено по гр.д.№401/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е оставена без разглеждане депозираната от Д.Б.Ф., чрез адв. Д.А. – СтАК против И.К.Ф. искова молба за прекратяване на сключен граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,  като недопустима и е прекратено производството по гражданско дело № 401/2018 г., по описа на РС – Стара Загора.

Жалбоподателят моли съда да се произнесе с  решение, с което на осн. чл. 278 от ГПК да отмени обжалваното определение N2161/02.08.2018г., постановено по гражданско дело N 401/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като незаконосъобразно и неправилно. Моли, да бъде даден ход на гражданско дело 401/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора по същество. Подробни съображения излага в жалбата си.

Постъпил е отговор от адвокат М.И., назначена за особен представител на И.К.Ф.,  която заявява, че счита частната жалба за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

          Частната жалба е допустима, подадена е в срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С определение №2161 от 02.08.2018г., постановено по гр.д.№401/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е оставил без разглеждане депозираната от Д.Б.Ф., чрез адв. Д.А. – СтАК против И.К.Ф. искова молба за прекратяване на сключен граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като недопустима и е прекратено производството по гражданско дело № 401/2018 г., по описа на РС – Стара Загора.

В мотивите си съдът е приел, че предявеният иск е за развод, съединен с искове за родителската отговорност - определяне на родителя, който да бъде титуляр и носител на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, неговата издръжка и местопребиваването му, както и определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител. Приел е, че в конкретния случай, детето Н. има обичайно местопребиваване в Република Гърция. Поради това, извън компетентността на настоящия съд е да разгледа предявената искова молба. Посочил,  е, че в случая, не са налице условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламент(ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. предвид липсата на данни и обстоятелства, обосноваващи запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето или такива обосноваващи пророгация на компетентността, нито че в конкретния случай има отвличане на дете. С оглед обстоятелството, че   обичайното местопребиваване на роденото от брака дете е в Република Гърция, то същото обстоятелство  предопределя компетентността на съответния съд по произнасянето по предявените искове. Настоящият съд не отговарял и на условията, предвидени в чл.3, б.„г„ от Регламент № 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, които са акцесорни спрямо иска за упражняване на родителски права /компетентна да се произнесе по искове за задължение за издръжка е юрисдикцията, която е компетентна по силата на закона да разгледа иск за родителска отговорност/. Водим от горното, и поради констатирана липса на компетентност за произнасяне по депозираната молба, съдът е постановил обжалваното определение.

Въззивният съд намира, че определението е частично неправилно.

Предявеният иск по гр.д.№ 401/2018г. по описа на Старозагорския районен съд е  за развод и фамилно име на съпругата след развда, съединен с искове за родителската отговорност - определяне на родителя, който да бъде титуляр и носител на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, неговата издръжка и местопребиваването му, както и определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител.

Съгласно чл.8, параграф 1 на Регламент(ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г., съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В чл. 2 от Регламент 2201/2003 г. не се съдържа определение на термина "обичайно местопребиваване" за целите на този регламент, но съгласно решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, на постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно местопребиваване, по смисъла на чл. 8, § 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейна среда.

С определение на ЕСъд (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. В такъв случай компетентен е съдът на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда.

В настоящето производство, не може да бъде дадено тълкуване, различно от това на Съда на Европейския съюз (чл.267 пар.1 б.”Б” ДФЕС). Регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Поради това не може да се обоснове компетентност на сезирания съд да разреши споровете за родителска отговорност „по силата на привличането” и с аргументи от разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК.

Обжалваното определение разрешава поставения въпрос (що се касае до съединените с иска за развод претенции, свързани с родителската отговорност и издръжката) по противоположен начин в сравнение с тълкуването на Съда на Европейския съюз, поради което се явява процесуално незаконосъобразно. Българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака има непълнолетно дете, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето, ако не са налице условията по чл.9, 10 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., съответно чл.3 б.”Г” или чл.5 Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. Съгласно чл.8 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. по споровете за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл.3 б.”А” и „Б” Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. спорът за издръжката е подведомствен на съда по обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника.

По настоящето производството е установено, че обичайното местопребиваване на ищцата и ответника е на територията на друга държава – членка, но те и двамата са български граждани, поради което сезираният съд в Стара Загора е компетентен да се произнесе по иска за развод и за промяна във фамилното име на съпругата, съгласно чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г.

В тази част обжалваното определение е неправилно.

Същият съд обаче не е компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност, тъй като детето на страните по делото има обичайно местопребиваване в Република Гърция и съгласно чл.8 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. делата по такива спорове са подведомствени на гръцкия съд. Не са налице обстоятелства, които да обуславят запазена компетентност на българския съд поради местене на детето (чл.9) или поради отвличането му (чл.10), нито има акт за прехвърляне на компетентност от гръцкия съд (чл.15). Пророгация на компетентност по чл.12 ал.1 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. също няма. Спорът по съединения иск за издръжката на детето също не е подведомствен на българския съд, тъй като не са налице предпоставките по чл.3 Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска за развод и за промяна във фамилното име на съпругата  и делото върнато за произнасяне по тези искове, а по отношение на исковете за упражняване на родителските права, мерките за лични отношения и издръжката,  в тази част производството следва да остане прекратено, т.е следва обжалваното определение в тази му част да бъде потвърдено.

 

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :     

 

ОТМЕНЯВА определение №2161 от 02.08.2018г., постановено по гр.д.№401/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която  съдът е оставил без разглеждане исковата молба, подадена от Д.Б.Ф. против И.К.Ф. за прекратяване на сключен граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като недопустима и е прекратил производството по делото по отношение на иска за развод и за промяна във фамилното име на съпругата. 

 

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване в частта, в която е отменено определението в прекратителната му част.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2161 от 02.08.2018г., постановено по гр.д.№401/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която е прекратено производството по делото по претенциите за предоставяне на майката на правото да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете Н.И.Ф. ЕГН **********; за определяне на мерки за лични отношения между детето и бащата; за заплащане на издръжка от бащата на детето в размер 150 лв. месечно, поради международна некомпетентност на българския съд.

 

          Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта, в която се потвърждава обжалваното определение- по отношение на претенциите за предоставяне на майката на правото да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете Н.И.Ф. ЕГН **********; за определяне на мерки за лични отношения между детето и бащата; за заплащане на издръжка от бащата на детето в размер 150 лв. месечно.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: