№ 15799
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110142422 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Транскарт Файненшъл Сървисис“
АД срещу С.Л.Д., с която са предявени искове за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 5459,74
лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2022 г. между „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ АД и С.Л.Д. бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответника бил предоставен
потребителски кредит в размер на 5000,00 лева. Съгласно клаузите на договор, ако
кредитополучателят не погасявал всички свои задължения до 15-то число на месеца,
следващ месеца, през който е усвоявал суми по кредита, същият започвал да се
олихвява с лихва в размер на 18,5 % на годишна база. В този случай за редовното
обслужване на кредита било необходимо кредитополучателят да заплаща минимална
погасителна вноска до 15-то число на всеки месец в размер, посочен в съответното
месечно извлечение, изпращано на клиента на заявен от него имейл. С. Диамандиева
усвоила предоставения кредит до максималния отпуснат кредитен лимит, но поради
незаплащането на четири последователни минимални месечни вноски, вземанията по
кредита били обявени за предсрочно изискуеми, за което кредитополучателят бил
уведомен. Поради неизплащане на дължимите суми, „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Л.Д.,
но издадената въз основа на него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена
1
на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което наложило даването на указания от съда за
предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК. Въз основа на изложеното ищецът
претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ размер от
5459,74 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на
дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С.Л.Д. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. На същата е назначен особен представител, като с подадения
от него отговор на исковата молба предявените искове се оспорват в цялост по
основание и размер. В условията на евентуалност се поддържа, че процесните
вземания били погасени от ответника. Отправено е искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът С.Л.Д. дължи на „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ АД вземания по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 13.10.2022 г. за главница в размер на 5000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане, за договорна лихва в размер на 357,29
лева, начислена за периода от 01.04.2023 г. до 31.08.2023 г. и за договорни такси в
размер на 102,45 лева, начислени за периода от 01.11.2022 г. до 31.08.2023 г., за които
вземания на 09.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 5546/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 47-ми състав.
За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните
материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 13.10.2022 г.; отпускането и усвояването на
предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 5000,00
лева; настъпването изискуемостта на процесните вземания; уведомяването на
ответника за обявената спрямо вземанията по процесния кредит предсрочна
изискуемост. В случай че се установят горните предпоставки, ответникът следва да
докаже, че е заплатил претендираните от него като дължими вземания.
Съгласно представения Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 13.10.2022 г., между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД
и ответника е сключен посочения договор за кредит, по който ищцовото дружество
има качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател. В чл. 7 от
договора е уговорено, че максималният размер на кредитния лимит по договора
възлиза на сумата от 7000,00 лева, отпускан под формата на различни платежни
операции, описани в чл. 1, включително чрез ползване на платежни карти, като в чл. 8
е посочено, че срокът за погасяване на всички кредити, отпуснати до размера на
кредитния лимит, е дванадесет месеца, считано от датата на усвояване. В чл. 9 е
посочено, че годишният лихвен процент /ГЛП/, с който се олихвява кредитът, е 18,5 %,
прилаган към усвоените суми по кредита. Съгласно чл. 10, ал. 1, годишният процент на
2
разходите (ГПР) по кредита е 22,43 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя,
изчислени към момента на сключване на договора е 5565,08 лева, изчислена при
допускания, отразени в чл. 10, ал. 2. В чл. 13, ал. 1 е предвидено задължение за
клиента да заплаща такси и комисионни по договора. Условията за начисляването на
такси са описани в чл. 39 от приложимите общи условия, като са свързани с
предприемането на действия от страна на кредитодателя в случай на неизпълнение на
задължението на клиента да заплаща минималните погасителни вноски по кредита, а
размерът на таксите е разписан в приложената към договора ценова листа. В чл. 18 от
процесния договор е предвидено, че всички вземания по него могат да бъдат обявени
за предсрочно изискуеми при определени условия, включително неизпълнение от
страна на клиента на което и да е негово задължение по договора и приложимите
общи условия.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е постигнато съгласие
за възникване на процесното кредитно правоотношение при уговорените в договора
условия. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че на всяка страница от
представения с исковата молба препис от договора е положен подписът на С. Д. за
клиент, като така истинността на документа не е оспорена по делото.
След като по делото се установи възникването на процесното облигационно
правоотношение, следва да се прецени действителността на този договор, в
изпълнение на служебните задължения на съда за преценка на действителността на
договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Следователно, ответникът в настоящото
производство има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
установяващ, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Неизпълнението на всяко едно от тези императивни изисквания води
до недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК – отговорността на заемателя се ограничава само до връщане на
чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит – договорът се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Процесният договор съответства на така установените изисквания за действителонст,
включително относно уговорените годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите, с оглед размера на същите, съответно – компонентите, включени в ГПР.
Поради това съдът намира, че между страните съществува действително кредитно
правоотношение с параметри, установени в представения по делото договор.
3
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 18.10.2022 г.,
неоспорен от ответника по делото, в който чрез положени от страните подписи е
удостоверено получаването от С. Диамандиева на сключения и подписан от страните
договор и запечатан плик, съдържащ платежната карта по договора.
Съгласно неоспореното от страните заключение на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира в цялост като компетентно изготвена, с
еднократна транскация от 18.10.2022 г. ответникът-кредитополучател е усвоила в
цялост кредитния лимит по процесния договор, т. е. – сумата от 5000,00 лева. Според
вещото лице, по договора е извършено само едно плащане на задължения в размер на
163,15 лева на 01.11.2022 г., с което са погасени частично задължения за начислени
такси по договора, описани на стр. 3 от заключението /вж. л. 64 от делото/, за трасфер
баланс, за SMS известяване, годишна такса за карта и такса за вноска чрез POS
BORICA.
Съобразявайки изложеното, съдът намира за доказано по делото, че
ответницата действително е получила като кредит сума в размер на 5000,00 лева, но не
е погасила своевременно задълженията си за разсрочено връщане на същата в
съответствие с уговорените между страните договорни клаузи. Поради неизпълнение
на договорните задължения по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем в
съответствие с клаузата на чл. 18, като С. Диамандиева е надлежно уведомена за това
обстоятелство на 30.11.2023 г., видно от представените с исковата молба и неоспорени
от ответника уведомление, придружително писмо и разписка за връчване.
Следователно, установена е по безспорен начин в настоящото производство
дължимостта на претендираните от ищеца главница в размер на 5000,00 лева и
договорна лихва в размер на 357,29 лева, като посочените размери са съответни на
възприетите от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира обаче за недължима сумата от 102,45 лева, представляща
начислени за периода от 01.11.2022 г. до 31.08.2023 г. договорни такси. Тяхната
дължимост е обоснована с клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора, съответно – чл. 39 от
общите условия, като начисляването им е обвързано със забава на кредитополучателя
да погаси в срок минималната погасителна вноска по кредита. Съгласно чл. 39, ал. 6 от
общите условия, кредитодателят извършва дейностите за уводемяване на длъжника за
забавата до пълното погасяване на предсрочно изискуемите задължения по договора,
за което клиентът дължи ежемесечно такси за изпращане на уведомителни съобщения,
съгласно ценовата листа по кредита. Видно от изложеното, тези такси се начисляват
ежемесечно в случай на просрочие, като размерът им зависи от периода на забава на
кредитополучателя да заплати в срок задълженията си по кредита. Както бе посочено
по-горе, процесният договор е потребителски, поради което съдът служебно преценява
съответствието им с императивните норми на ЗПК. В случая е нарушена разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че чрез
така въведените договорни клаузи в случай на забава по същество се цели заобикаляне
на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято
дължимост всъщност е свързана изцяло с хипотеза на забава на длъжника.
Следователно, тези клаузи протИ.речат на чл. 33 ЗПК и като такива са
недействителни, съответно – не пораждат права и задължения за страните по договора,
поради което претендираната от ищеца сума за договорни такси в размер на 102,45
лева не се явява дължима от ответника.
4
Въз основа на изложеното, исковите претенции за установяване дължимостта на
главницата от 5000,00 лева и на договорната лихва от 357,29 лева, начислени въз
основа на процесния договор за кредит, са основателни и следва да бъдат уважени в
пълен размер, а претенцията за сумата от 102,45 лева, представляваща начислени по
договора такси, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С огледа изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но не се
установява ответникът реално да е сторил такива. В полза на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковите претенции и въз основа на
представен списък по чл. 80 ГПК, следва да се присъдят разноски за исковото
производство в общ размер от 1137,44 лева за държавна такса и депозити за
възнаграждения на вещото лице и на особения представител, а за заповедното
производство – в размер от 107,14 лева за държавна такса.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. Д., ЕГН: **********, дължи
на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК: *********, сумата от 5000,00
лева, представляваща главница по сключен между „Транскарт Файненшъл Сървисис“
АД и С. Л. Д. Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.01.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 357,29 лева, представляваща
начислена за периода от 01.04.2023 г. до 31.08.2023 г. договорна лихва, за които е
издадена Заповед № 4939 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
09.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5546/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав, като
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,45 лева,
представляваща начислени за периода от 01.11.2022 г. до 31.08.2023 г. договорни такси.
ОСЪЖДА С. Л. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1137,44
лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство разноски,
и сумата от 107,14 лева, представляваща сторени в хода на заповедното производство
разноски, съобразно уважената част от предявените искове.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6