№ 22850
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110158428 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците К. Ю. Й. и С. Ю.а Й. са
негови клиенти за топлинна енергия за битови нужди в качеството им на наследници на Ю.
И. Й. и му дължали сумата от 1597,71 лв., цена за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „Д.“, **,
абонатен № **. Поради забава в плащането на главниците за топлинна енергия се натрупала
мораторна лихва в периода 15.09.2022 г.-19.09.2024 г. в размер на 321,84 лв. Клиентите
дължали и суми от 30,53 лв. главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. –
30.04.2023 г. и 7,93 лв. за мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 19.09.2024 г. за същото
главно вземане. Ответниците отговаряли за процесните задължения – за 1/2 част всеки. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
процесните суми – главница и лихви, при посочените квоти, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба 03.10.2024 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответниците К. Ю. Й. и С. Ю.а Й., чрез особен представител по чл. 47 ГПЩ адв. Р.,
са депозирали отговор на исковата молба с твърдения, че не са легитимирани да отговарят
по настоящите искове, тъй като не са приели наследството, останало от Ю. И. Й.. Оспорват
исковете по основание и размер. Твърдят, че липсва облигационна връзка между тях и
ищеца, между техния наследодател и ищеца, както и че топлинна енергия не е била
доставяна и ползвана от ответниците. Оспорват Общите условия на ищеца да са
общоизвестни, като твърдят, че не са чели същите, както и за тях не съществувало
задължение да четат периодичния печат. Оспорват Общите условия да ги обвързват без
изрично да са ги приели, като излагат, че същите съдържат неравноправни клаузи, а именно
задължението на потребителите да следят за наличие на Общи условия на ищеца.
Поддържат, че не е доказана доставката на топлинна енергия, както и ползването . Считат,
че задълженията не са станали ликвидни и изискуеми, респ. ответниците не се намират в
забава, тъй като не били уведомени за задълженията. Въвеждат възражение за погасяване на
част от исковете по давност. В случай че съдът приеме, че между страните е налице
1
облигационно правоотношение, ответниците посочват, че нормите на Закона за енергетиката
влизат в колизия със Закона за защита на потребителите, с Конституцията на РБ, както и с
европейски актове. Позовават се на определение на ВАС от 11.07.2025 г. по адм.д. №
6780/2025 г., както и на решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372 от 2016 г. по описа
на ВАС. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците
за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Ищецът в молбата уточнение от 05.11.2024 г. сочи, че прочесните задължения
ответниците наследили поравно от починалия на 18.02.2023 г. техен наследодател Ю. И. Й. –
общ баща. Действително, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници – л.
47 от делото – ответниците са призовани към наследяване низходящи на посоченото лице.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че ответниците са приели наследството на баща си.
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените
вещи и на другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН
единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника
автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на
наследяване – арг. чл. 48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право,
което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на
наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален
акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът
упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете
правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме
наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже,
наследникът губи правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни опции:
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис (опция 1) от един от наследниците ползува останалите, но то не
лишава последните от правото да приемат направо (опция 2) наследството или да се откажат
2
от него (опция 3).“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има само в изпълнителния процес – арг. чл.
429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на
пълно и главно доказване. Ищецът не доказва ответниците да са приели наследството на Ю.
Й. нито изрично, нито с конклудентни действия, нито преди процеса, нито в производство по
чл. 51 ЗН по настоящото дело.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответникът няма данни да са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, поради което исковете за дялово разпределение и мораторна
лихва върху тези вземания са неоснователни. Те са неоснователни и по други съображения.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
3
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците, но искане и
доказателства за такива разноски те нямат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
К. Ю. Й., ЕГН **********, и С. Ю.а Й., ЕГН **********, искове с правно с правно
основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят по 1/2 част от следните суми:
сумата от 1597,71 лв., цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „Д.“, **, абонатен № **,
сумата от 321,84 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия в
периода 15.09.2022 г.-19.09.2024 г.,
сумата от 30,53 лв. главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. –
30.04.2023 г.
и сумата от 7,93 лв. за мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 19.09.2024 г. върху
главници за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4