№ 531
гр. Шумен, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630103323 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение,
положителни установителни искове, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за
което по заявление от последния има образувано заповедно производство -
ЧГД № 2493/2021 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед №
859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание, както следва: по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена
388.74 лева за доставена на ответника ел. енергия, по фактура издадена на
15.12.2020 г., за обект на потребление, заведен с аб. № **********, находящ
се на адрес: ***, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.09.2021 г. до
окончателно плащане; по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 23.01 лв. -
мораторна лихва върху цената по фактурата издадена на 15.12.2020 г., за
периода от падежа до 26.08.2021 г..
Ищецът обосновава исковите си претенции твърдейки, че ответникът
бил клиент за доставка на електрическа енергия, при Общи условия на
ищцовото дружество, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР
(КЕВР към момента), за обект на потребление, с клиентски №: **********,
1
заведен с аб. № **********, находящ се на адрес: ***. Съгласно чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ, ответникът бил длъжен да плаща стойността на ползваната
електроенергия в срокове и по начина определен в тези общи условия, като в
случай на неплащане след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана, изпадал в забава. Към 13.09.2021
г., ответникът не бил платил дължими суми по фактура издадена на
15.12.2020 г., поради което по Заявлението на ищеца било образувано ЧГД №
2493/2021 г., по описа на ШРС, и била издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Длъжникът подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ищецът
моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи: 388.74 лв. – цена
на консумирана ел. енергия по фактура издадена на 15.12.2020 г. и 23.01 лв. -
мораторна лихва от падежа на фактурата до 26.08.2021 г., ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху вземането от датата на постъпване на
Заявлението в съда – 14.09.2021 г. до окончателно плащане. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК, в писмен отговор на исковата молба,
ответникът, чрез процесуален представител, намира исковете за допустими,
но неоснователни. Признава, че е собственик на имота в с. О., като твърди, че
имал уговорка с предишните собственици да го освободят в срок от два
месеца след датата на продажбата, т. е. до края на 2016 г.. От м. януари 2017
г. имотът бил необитаем, никога не бил живял в тази къща, а след нейното
купуване в нея не е имало консуматори на електрическа енергия. Оспорва
процесната фактура и количеството електрическа енергия от 1 640 кВтч с
паричен еквивалент 388.74 лева, да е доставено в периода 21.10.2020 г. -
21.11.2020 г., респ. да е потребено от абоната. Оспорва, че електромер с
фабричен номер 33677870, отчитащ по твърдение на ищеца доставената към
процесния имот електрическа енергия, е годно средство за търговско
измерване по смисъла на Закон за измерванията. Същият бил на трето за
спора лице, което било длъжно да осигурява и следи за техническата му
изправност - по арг. на чл. 44 ЗИ. Моли исковата молба да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
В проведените съдебни заседания страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат исковете и отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
2
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление № 4727816/20.12.2017 г. /л. 9/, прието и неоспорено по
делото, ответникът е поискал от ищеца да бъде прехвърлена партида на
негово име, като е представил НА № 133, том II, рег. № 3088, дело 254 от
2016 г., вписан в служба по вписвания вх. рег.№ 7490/24.10.2016 г., акт № 77,
том 20, дело № 4024/2016 г. /л. 10/, от който се установява, че от 24.10.2016 г.
е собственик на имот в с. О., ***.
От Извлечение от сметка /л. 4/ и Справка за потребление на ел. енергия
към 14.12.2021 г. /л. 6/, издадени от ищеца, се установява, че към 26.08.2021
г., на клиента Н. П. Н., абонатен номер **********, кл. № **********, за
имот находящ се в село О., ***, с електромер № 33677870, за периода от
21.10.2020 г. до 21.11.2020 г., е отчетена енергия - 1640 кВтч, на цена -
0.19753 лв./кВтч, като е издадена фактура № ФП **********/15.12.2020 г. /л.
5/, с падеж 25.01.2021 г. за сумата 388.74 лв., от която данъчна основа - 323.95
лв. и ДДС - 64.79 лв., както и лихва към 26.08.2021 г. в размер на 23.01 лв.
или общо 411.75 лв.
От Заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, се установява, че процесният електромер от техническа гледна
точка към 21.11.2020 г., въпреки, че е средство за измерване, не е
представлявал годно средство за търговско измерване. Произведен е 2003 г.,
но няма последваща метрологична проверка, а такава е следвало да бъде
извършена през 2009 г.. Потребената в процесния имот електроенергия в
периода от месец декември 2016 г. /датата на последната фактура с парична
стойност/ до месец декември 2020 г. не е отчитана ежемесечно поради липса
на достъп, според вещото лице.
От приобщеното ЧГД № 2493/2021 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че на 14.09.2021 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа, на което е издадена Заповед № 859/15.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение срещу ответника, за неплатена електроенергия за обект,
с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в село О.,
***, връчена на длъжника на 11.10.2021 г., който в срока по чл. 414 ГПК е
подал възражение, че не дължи сумите посочени в заповедта, твърдейки, че
издадената от заявителя фактура е с невярно съдържание, тъй като имотът бил
3
необитаем от 2017 г..
По делото са приети „Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 11-18/ и Решения на
ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е.Он България продажби“ АД: № ОУ – 061/07.11.2007 г. /л. 19/
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети
състав, намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 2493/2021 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед №
859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника в
производството, която му е връчена лично. В срока по чл. 414 ГПК
длъжникът е подал възражение за недължимост, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е
връчено на 16.11.2021 г., като с молба рег. № 11651/16.12.2021 г., по описа на
ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се
явява допустимо, а така предявените установителни искове, подлежат на
разглеждане по същество.
Ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковете
твърдейки, че през периода от 21.10.2020 г. до 21.11.2020 г., ответникът –
физическо лице, е потребител, на който е доставил електроенергия в имот,
находящ се на адрес: село О., ***. По общо правило отношенията между
оператор на електроразпределителна мрежа и крайните потребители
възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа
енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и
задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на ”Електроразпределение Север” АД с
предишно наименование „Енерго - Про Мрежи” АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН
4
България Продажби” АД - праводател на „Енерго - Про Продажби” АД,
издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към
периода на предоставяне на енергията на ответника.
Основателността на иска, с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, за присъждане на цена за доставена електрическа енергия, е
предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване: наличието на облигационна връзка между страните, като
основание, от което претендираното право е възникнало; количеството на
доставената и реално потребена от ответника електроенергия и размера на
претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Наличието на облигационна връзка между страните по делото
предполага да бъде установено, че имотът на адрес: село О., ***, през
процесния период, е собствен на ответника или той е негов ползвател и като
такъв е потребител на електроенергия. Относно този релевантен факт
страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на
24.10.2016 г. с НА № 133, том II, рег. № 3088, дело 254 от 2016 г., вписан в
служба по вписвания вх. рег. № 7490/24.10.2016 г., акт № 77, том 20, дело №
4024/2016 г., ответникът, чрез продажба, е придобил недвижим имот в с. О.,
***, както и, че на 20.12.2017 г. със Заявление № 4727816, е поискал от ищеца
да бъде прехвърлена партида на негово име. В този смисъл твърдението на
ищеца, че през процесния период ответникът е потребител, на който е
доставил електроенергия в имот, находящ се на адрес: с. О., ***, се
установява еднозначно. Следователно през процесния период между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение /валиден договор/.
Процесният договор е сключен при предварително определени Общи условия
от едната страна – оператор.
При така създадената между страните облигационна обвързаност
вторият релевантен факт, подлежащ на установяване от ищеца, е
количеството на доставената и реално потребена от ответната страна
електроенергия, който е и основния спорен между страните по делото въпрос.
Според разпоредбата на чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, използвана
от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -
5
собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие,
разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно
действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с
разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от
снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на
електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с
електрическа енергия на битови потребители, какъвто е ответникът, се
извършва от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая
за територията на област Шумен това е дружеството „Енерго - Про
Продажби“ АД като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ, а
разпределително дружество е „Електроразпределение Север” АД. Съгласно
чл. 15, т. 1 от ОУ „Енерго - Про Продажби“ АД се задължава да снабдява с
електрическа енергия при условията на равнопоставеност всеки потребител,
чийто обект е разположен на територията обслужвана от „Енерго - Про
Продажби“ АД, като съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Също така съгласно
чл. 26, ал. 1 от ОУ битовият потребител заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Съгласно
чл. 40 ОУ на Договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД,
одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и
допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР,
„Електроразпределение Север” АД е длъжно да осигури измерване и отчитане
на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване, като организира ежемесечно отчитане за
всички ползватели. Съгласно чл. 4, т. 12 от ОУ на ДПЕЕЕМ по смисъла на
тези Общи условия: „Средства за търговско измерване” са технически
средства за измерване, които имат определени метрологични характеристики
и са предназначени да се използват за измерване на величините при
продажбата на електрическа енергия, самостоятелно или свързано с едно или
6
повече технически средства. Съгласно чл. 16, т. 5 от ОУ на ДПЕЕЕМ
потребителят е длъжен да не променя схемата на свързване на електрическите
съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на
средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда
средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставено от лица, на които „Електроразпределение Север”
АД е възложило дадената дейност или овластен държавен орган.
Следователно единствено в правомощията на „Електроразпределение Север”
АД е да променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да
преустройва, ремонтира или заменя елементите на средствата за търговско
измерване. От Заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, която съдът намира за изчерпателна и компетентна, се
установява, че електромерът с фабр. № 33677870, с който е отчетена
електроенергия от 1640 кВтч, за което от ищеца на Н. П. Н., е издадена
фактура № ФП **********/15.12.2020 г., с падеж 25.01.2021 г. за сумата
388.74 лв., е произведен 2003 г., но няма последваща метрологична проверка,
а такава е следвало да бъде извършена през 2009 г.. Следователно през
процесния период: 21.10.2020 г. - 21.11.2020 г. до или на границата на имота
на потребител с абонатен номер **********, кл. № **********, в село О.,
***, от техническа гледна точка е имало монтирано средство за измерване
собственост на съответното разпределително предприятие, което не е
представлявал годно средство за търговско измерване. В този смисъл следва
да се приеме, че от ищеца не бяха ангажирани доказателства, годни да
установят надлежно соченото от него потребено количество електроенергия и
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължава да
приеме за неосъществили се релевантни факти, съответно правните им
последици за ненастъпили. Ето защо предявеният по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК установителен иск срещу Н. П. Н., с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 388.74 лева за доставена ел. енергия, по фактура
издадена на 15.12.2020 г., за обект на потребление, заведен с аб. №
**********, находящ се на адрес: ***, е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
Предвид неоснователността на иск за главното вземане предявения
акцесорен иск по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 23.01 лв. - мораторна лихва
7
върху цената по фактурата издадена на 15.12.2020 г., за периода от падежа до
26.08.2021 г., е неосновател и като такъв също следва да бъдат отхвърлен.
Ищецът следва да бъде осъден плати на ответника направените
разноски в размер на 600 лв. /300лв. - адвокатско възнаграждение и 300 лв. –
депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 78/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Енерго-
Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, положителен, установителен иск по чл. 98а ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване като установено в отношенията между
страните, че ответникът Н. П. Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца, по Договор за пренос на електронергия през разпределителните мрежи
на ”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в ***, с аб. №
**********, и клиентски № ********** сумата 388.74 (триста осемдесет и
осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева – цена за потребена през
периода от 15.12.2020 г. до 15.12.2020 г. и неплатена електроенергия, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.09.2021 г. до окончателно плащане, за което вземане
има образувано заповедно производство - ЧГД № 2493/2021 г., по описа на РС
Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника, има издадена Заповед
№ 859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Енерго-
Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, положителен, установителен иск по чл. 98а ЗЕ, вр.
чл. 86 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че
ответникът Н. П. Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, по
Договор за пренос на електронергия през разпределителните мрежи на
”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в ***, с аб. №
**********, и клиентски № **********, сумата 23.01 (двадесет и три лева и
една стотинка) лева - мораторна лихва върху сумата 388.74 (триста осемдесет
8
и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева – цена за потребена от
15.12.2020 г. до 15.12.2020 г. и неплатена електроенергия, за периода от
падежа на всяка фактура до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението 14.09.2021 г., за което вземане има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2493/2021 г., по описа на РС
Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника, има издадена Заповед
№ 859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение, като
неоснователен.
Осъжда “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна,
“Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, да плати на Н. П. Н., с ЕГН
********** и адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева - съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2493/2021 г.,
по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9