№ 5266
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110149247 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „..“ АД срещу ЗД „..“
АД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които
ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответното дружество му дължи
сумата от 5531,03 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета № .-.., образувана
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.08.2019 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на дълга, както и сумата от 1899,92 лева – мораторно обезщетение,
начислено върху главницата за периода от 28.05.2021 г. до 28.05.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
разполага с издадена в негова полза срещу ЗД „..“ АД заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 32147/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, срещу която
ответникът възразил. Излага доводи, че на 04.08.2019 г., около 19:00 часа, в гр. София,
на бул. „Брюксел“, срещу хотел „Премиер“, било реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, при което водачът на л.а. „..“ с рег. № .. ударил спрелия пред него
л.а. „..“ с рег. № .., като вследствие от удара били нанесени увреждания по л.а. „..“. За
настъпилото събитие бил съставен Протокол за ПТП № ..019 г., в съдържанието на
който било отбелязано, че виновен за произшествието е водачът на л.а. „..“ с рег. № ...
Към датата на ПТП л.а. „..“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищеца, поради което с цел отстраняване на щетите по автомобила пред дружеството
била образувана ликвидационна преписка по щета № .-... Уврежданията по
застрахованото имущество били отстранени от страна на „Субару Моторс“ ООД, по
възлагане от ищеца, като за извършените ремонтни дейности застрахователят изплатил
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 5531,03 лева. Към датата на
процесното събитие отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № .. била застрахована
при ответното дружество. С изплащането на застрахователното обезщетение за
отстраняване на щетите по л.а. „..“ ищецът встъпил в правата на застрахования срещу
ЗД „..“ АД. В тази връзка, отправил до ответника регресна покана за възстановяване на
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, като последният отказал да
удовлетвори искането му. С оглед изложеното, счита че ответникът е изпаднал в
забава, поради което му дължи и заплащането на мораторно обезщетение в размер на
1899,92 лева, начислено за периода от 28.05.2021 г. до 28.05.2024 г. Предвид липсата на
1
изпълнение от страна на ответника, ищецът моли съда да признае за установено, че
същият му дължи заплащането на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с които
оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че не разполага с пасивна процесуална легитимация в
настоящото производство. Потвърждава, че към датата на събитието осигурявал
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № ...
Оспорва механизма на процесното ПТП, протИ.правното поведение на водача на л.а.
„..“ – Е. Г. ., както и причинно-следствената връзка между щетите по л.а. „..“ и
поведението на водача на л.а. „..“. Твърди, че водачът на л.а. „..“ не съобразил пътната
обстановка, като неправомерно спрял рязко управлявания от него автомобил, с което
обусловил реализирането на процесното ПТП. В тази връзка, твърди наличието на
съпричиняване в значителна степен. Счита, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на действителните вреди по
автомобила. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
на 04.08.2019 г., около 19:00 часа, в гр. София, на бул. „Брюксел“, срещу хотел
„Премиер“, е реализирано ПТП с участието на л.а. „..“ с рег. № .. и л.а. „..“ с рег. № ..,
както и че към датата на събитието л.а. „..“ бил застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“, като в изпълнение на договорните си задължения
„..“ АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 5531,03 лева, за
възстановяването на което ищецът отправил до ответното дружество регресна
претенция, доколкото към датата на ПТП същото осигурявало застрахователно
покритие по отношение на отговорността на водача на „..“ с рег. № ...
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който, вследствие от виновно и протИ.правно поведение на водача на „..“ с рег. № ..,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие при
твърдения в исковата молба механизъм, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди по автомобила. По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. По релевираното от
ответника възражение за изтекла давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на
факти, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно,
че с поведението си водачът на л.а. „..“ с рег. № .. е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, както и фактите, които имат за последица изключване или
намаляване на отговорността му за плащане на процесните вземания.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
2
бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателствени средства
чрез изслушване на свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза по
делото, тъй като същите са относими и необходими за правилното решаване на
правния спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.04.2025 г. от 11.15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на призоваване – И. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..,
който да даде показания относно фактите, посочени в исковата молба, при депозит в
размер на 50 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на призоваване – Е. Г. ., ЕГН **********, с адрес: .., който да
даде показания относно фактите, посочени в отговора на исковата молба, при депозит
в размер на 100 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза по делото,
вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и след
изслушване на показанията на допуснатите свидетели, даде отговор на задачите,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит за
възнаграждението му в размер на 500 лева, вносим поравно от страните в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения депозит. НА ОСНОВАНИЕ чл.
145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал.
9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са
ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
3
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4