Решение по дело №740/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С. Б. М., срещу Заповед № 1022/19.06.2024г., издадена от кмета на Община Септември, с която е наредено да се премахне незаконен строеж – плътна ограда, находящ се в УПИ Х-620, кв.31 по действащият план на гр. Септември, одобрен със заповед №1517/1980г., с административен адрес - гр. Септември, [улица].

В жалбата и представени писмени бележки се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на издадения ИАА.

Ответникът - кмета на Община Септември, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се отхвърли, а обжалваната заповед да се потвърди като правилна и законосъобразна. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище по същество на делото. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалб. М. се легитимира като собственик на дворно място от 578 кв.м., представляващо парцел Х-620 в кв.31 по плана на гр. Септември, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на 84 кв.м. и плевня /навес/, съгласно нотариален акт № 34, том V, дело 1774/1995г.

На 10.06.2024г. работна група от служители на общ. Септември, в т.ч. св. М. извършили проверка по контрол на строителството на място и по документи на строеж: „Плътна ограда“, находящ се в УПИ Х-620, кв.31 по действащият план на гр. Септември, одобрен със заповед №1517/1980г., с административен адрес - гр. Септември, [улица].

При проверката контролните органи установили, че Плътна ограда е изградена на западната регулационна линия на УПИ Х-620, кв.31, с височина около 2м. и дължина около 14м., състояща се от стоманобетонов фундамент, тухли, стоманобетонни колони и отгоре бетонен пояс. Същата е изградена след 2012г., поради което не попада в хипотезата на „търпим строеж“ по смисъла на пар.16 и пар.127 от ПЗР на ЗУТ. Строежът е шеста категория , съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/2003г за номенклатурата на видовете строежи и се ползва от жалб. М., с предназначение – ограда.

По време на проверката не били представени и установени разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка. Служителите на общинската администрация констатирали, че строежът е изграден без разрешение и без проектно решение на инженер – конструктор с указания за изпълнението му, в нарушение разпоредбите на чл.148, ал. 1 от ЗУТ – без разрешение за строеж и чл. 147, ал.2, вр.ал.1, т.7 от ЗУТ – без проектно решение на инженер – конструктор с указания за изпълнението му, и е незаконна по смисъла на чл.225, ал.2, т.2, пр. 2-ро от ЗУТ – без разрешение за строеж .

За проверката бил съставен Констативен акт № 6/10.06.2024г. /КА/ в присъствието на жалбоподателят, като препис от същият му бил връчен на 12.06.2024г., след приключване на проверката. В законоустановения седемдневен срок жалбоподателят подал възражение срещу КА, в който твърдял, че оградата е изградена преди 2012г., поради компрометирането на намираща се на място кирпичена ограда.

Въз основа констатациите на КА ответника е приел, че Плътната ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване и чрез оспорената Заповед, на основание чл. 225а, ал.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ наредил на жалбоподателят да го премахне.

Пред съда св. С. посочва, че е съсед на жалбоподателя. През 2010 г. му дал кофражни платна, като жалб. М. започнал да изгражда ограда в лявата част на барбекюто, след което изградил и дясната част на барбекюто. На мястото на тази ограда имало кирпичена ограда. Плочата на постройката на оградата била построена през 2012г.

Св. М. сочи, че от 2012 г. и понастоящем заема длъжността инвеститорски контрол в Община Септември. През 2024 г. заедно с друг служител - Г. П. извършили проверка на процесната ограда. Проверили дали има налични документи в архива на общината. Изграждането на масивната ограда според св.М. е извършено в периода от 2019 г. с бетоновите тухли, а останалата част от оградата през есента на 2023 г. Оградата се виждала от улицата. През първия етап оградата е изградена от бетонови тухли и фундамент, а през втория етап с червени глинени тухли. Според свидетеля през есента на 2023 г., след завършването на оградата, е направен пояс отгоре.

Вещото лице по назначената и приета СТЕ дава заключение, че процесната ограда представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ. Същата не е описана в нот.акт №34, дело №1774/1985г. не може да се даде отговор дали строежът попада в изключенията по пар.16 и пар.127 от ПРЗ на ЗУТ, поради липсата на данни за периода на изграждането му. Ако е изграден преди 07.04.1987г. или 31.03.2001г. попада в приложното поле на посочените разпоредби. Ако е осъществен след 07.04.1987 или след 31.03.2001г. не попада. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, точно и безпристрастно, вкл. и разясненията, дадени в открито съдебно заседание.

По делото е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 2079/04.03.1998г., подадена от жалб. М., като е декларирано подобрение върху земята – масивна ограда с височина 2,5 м. и дължина – 8м. посочено е , че датата на облагане е 01.01.2012г., както и квитанция за платени данъци за недвижимия имот.

За периода 25.01.2016г. – 28.11.2021г. за жалбоподателя са налице регистрирани излизане и влизане в РБ през ГКПП Аерогара София. Същият е с 50% трайно намалена работоспособност, съгласно експертно решение № 4682 от 196/26.11.2019г. на МБАЛ „Пазарджик“ АД. Видно от епикриза, издадена от УБ „Александровска“, при изписването му на 17.03.2023г. е с поставена диагноза – Пресинкоп. Персиситиращо предсърдно мъждене. Хиперурекимия. Двустранна коксартроза и др.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – кметът на общината, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и предвид приетата категория на строежа, в условията на делегирана компетентност, съгласно заповед № 1177/04.07.20224г., издадена от кмета на общината .

Оспореният в настоящото производство акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в хода на която съдът не констатира допуснати нарушения. Спазени са изискванията преди издаване на заповедта да се състави КА от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който да се връчи на нарушителя. Поради това следва да се приеме, че съобщаването е поставило началото на срока за възражения по КА, респективно лицето е уведомено за началото на административното производство по смисъла на чл.26 от АПК. Противно на твърдението в жалбата, видно от събраните по делото доказателства, КА е съставен в присъствието на жалбоподателят, на който е връчен препис от същия, подал е писмени възражения срещу него, обсъдени в цялост в мотивната част на оспорената Заповед.

Относно формата на акта от гледна точка на изискванията към административните актове, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът приема, че в същия са изложени мотиви за издаването му, като е направено пълно и точно описание на обекта и на относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че е налице незаконен строеж. Посочена е разпоредбата на закона, оправомощаваща административния орган да издаде акт от рода на процесния, както и тези, отнасящи се до квалификацията на строежа като незаконен. Посочен е и периода, през който е прието, че е извършен строежът, визиран и в съпътстващите документи, включително и в КА. Разгледано е постъпилото от жалбоподателите възражение.

Спазено е и изискването на чл.59, ал.1, т.5 от АПК. Разпоредбата изисква в разпоредителната част на административния акт да са посочени ясно и конкретно правата и задълженията, които произтичат от неговото издаване. В случая това е спазено, като административният орган е наредил премахване на конкретно описан незаконен строеж. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения във формата на акта от категорията на съществените, които да обусловят неговата отмяна.

С оглед установеното в хода на съдебното производство съдът приема, че атакуваната заповед е и материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му. За да е законосъобразно издадена на първо място със заповедта следва да е разпоредено премахване на обект, който представлява строеж. Легалното определение на „Строеж“ се съдържа в разпоредбата на §5 т.38 ДР на ЗУТ, според който текст “строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В оспорената Заповед изрично е посочено, че обекта представлява строеж от шеста категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ, съобразено с посоченото в Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/. Тези данни се подкрепят от депозираните по делото доказателства, от които е видно, че процесния строеж е от шеста категория, извличащ се от всички представени с преписката данни, съобразени поотделно и в тяхната съвкупност.

Доколкото процесната ограда представлява строеж, за да е законно изградена, следва да има издадено разрешение за строеж. В този смисъл са действащите разпоредби на ЗУТ – чл.148. На изискванията на тези разпоредби строежът не е отговарял към момента на извършване на проверката, до който извод се стига на база събраните доказателства, следователно правилно административният орган е приел, че за строежа няма издадени строителни книжа, следователно същият е незаконен. В оспорената Заповед ясно и точно е посочено, че строежа следва да бъде премахнат като незаконен, поради което липсва неяснота относно това обстоятелство, вкл. и по отношение на неговият адресат.

Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му. Предвид изложеното съдът приема, че процесният строеж е незаконен и като такъв подлежи на премахване, освен ако не е търпим. С оглед годината на построяване – след придобиване на недвижимия имот, доколкото в представения нотариален акт не е описана ограда, относима за преценка на търпимостта е разпоредбата на §16, ал.3 ПЗР от ЗУТ съгласно която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон /тоест до 02.01.2001 г./, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Според показанията на св. С. годината на построяване на процесната ограда е 2010 г., а според св. М. - 2019 г. Процесуалното качество на св. М. в наказателно производство по никакъв начин не може да дискредитира дадените от него показания пред съда, тъй като същият е предупреден за наказателната отговорност, която носи, а отделно от това по делото не са налице данни за заинтересоваността му от изхода на настоящото дело. Предвид на това съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. В случая строежът е извършен или преди 1998 г. или след 2001 г. дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че процесната ограда е построена през 2010 или 2012г., когато е декларирана като масивна ограда / макар да няма данни за коя точно ограда става въпрос/, строежът отново не попада в приложното поле на пар.16 и пар.127 от ДР на ЗУТ.

Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, съгласно който строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Ирелевантно е и възражението, че премахването на процесната ограда би създало опасност от унищожаване и повреждане на други строежи в парцела. Незаконните и нетърпими строежи подлежат на премахване, като евентуалната опасност за други строежи не би могла да обоснове незаконосъобразност на заповедта за премахване. Изграждайки незаконен и нетърпим строеж, жалбоподателят сам следва да понесе риска за здравината на съседните постройки. Затова, той носи задължението да премахне процесния строеж, като намери конструктивно решение за запазване на останалите законни строежи в имота. Цитираните в писменото становище производства, развили се пред Административен съд – гр. Пазарджик имат за предмет различни от настоящият строежи, и са неотносими към спора. Приложеният към същото снимков материал от една страна е представен след приключване на съдебното дирене, а от друга на него е отразена 2012г., което не променя извода за неприложимост на пар.16 и пар.127 от ДР на ЗУТ.

Предвид тези съображения, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък - адвокатски хонорар 1500 лв., при липса на възражение за прекомерност, 600 лева – депозит за ВЛ, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателят.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. М., срещу Заповед № 1022/19.06.2024г., издадена от кмета на Община Септември.

ОСЪЖДА С. Б. М. да заплати на Община Септември сумата от 2100 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.