Решение по дело №1226/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260010/8.9.2020г.

 

№...............                                            08.09.2020 г.                                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1226/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-004217 от 06.01.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Р.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В представените писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателя излага подробно допълнителни мотиви за незаконосъобразност и неотговарящо на обективната действителност наказателно постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката С.Р.И. е правоспособен водач на МПС от 01.11.2004 г., притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „В“ и „АМ“, издадено на 23.05.2013 г. и до настоящият момент няма наложени наказания за нарушения по ЗДвП.

Жалбоподателката С.Р.И. на 28.10.2019 г. около 11.00 часа в                гр. Шумен управлявала лек автомобил, марка “Форд Фокус”, с рег. № Н 0684 ВС, собственост на Иван Ангелов Иванов, ЕГН **********, като се движила по                                 ул. “Съединение” в гр. Шумен в посока от ул. „Адам Мицкевич“ към пл. „Александър Стамболийски“. В близост до № 66 на ул. „Съединение“ водачът предприел маневра завиване наляво за навлизане в реда на паркираните ППС, като при маневрата не пропуснал минаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил, марка “Шевролет Авео” с рег. № Н 3518 АН, управляван от свидетелката Н.П. В., която предприела маневра изпреварване с управляваното от нея МПС и при маневрата жалбоподателката причинила ПТП. На двата автомобила били причинени минимални щети. Тъй като между участниците в ПТП не било постигнато съгласие за обстоятелствата, както и не бил попълнен двустранен протокол, поради това по-късно жалбоподателката С.И. и свидетелката Н. В. сигнализирали органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелят И.П.С., а по-късно и колегата му – свидетеля С.С.К.. При огледа на автомобилите свидетелите С. и К. констатирали, че в резултат от произшествието е охлузена предна лява броня на автомобила на жалбоподателката, а на управлявания от свидетелката В. автомобил – охлузени задна дясна врата и десен праг, като направили фотоснимки на двете МПС. Впоследствие бил съставен Протокол за ПТП № 1743779/28.10.2019 г., в който съставителят отразил като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП. Пристигналите полицейски служители провели разговор с жалбоподателката И. и свидетелката В., които въз основа на обясненията на двамата водачи и повредите по МПС, счели, че посоченото пътно-транспортно произшествие е резултат от виновното поведение на жалбоподателката С.Р.И. и ѝ съставили Акт за установяване на административно нарушение № 106585 от 28.10.2019 г. В обстоятелствената част на акта е посочено, че при извършване на маневра завиване наляво за навлизане в реда на паркираните ППС не пропуска минаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил “Шевролет Авео” с рег. № Н 3518 АН като го блъска в страничната дясна част на МПС, с което става причина за ПТП. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на С.И. е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката, след като е изложила под формата на възражение, че приема акта с възражения. Впоследствие се е възползвала и от законното си право и е депозирала и допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени от административнонаказващия орган за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-004217 от 06.01.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –  гр. Шумен, с което на С.Р.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.С. и на свидетеля С.С.К. - свидетел при съставяне на акта и на свидетелката Н.П. В.,  както  и  от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите И.С., С.К. и Н. В.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите И.С. и С.К. не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Свидетелите И.С. и С.К. са категорични, че пред тях жалбоподателката не е отрекла, че другият участник в ПТП е бил зад нея и се е движил. В тази насока е и депозираното от жалбоподателката И. писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което потвърждава положението на автомобилите и това, че другия участник в ПТП е бил зад нея и се е движил.

Показанията на свидетелката Н. В., но като участник в настъпилото ПТП същата се явява в значителна степен заинтересувана и показанията ѝ следва да бъдат кредитирани само в частите, които се подкрепят от останалите доказателства по делото. Твърденията на свидетелката В., че е била засечена от управлявания от жалбоподателката автомобил при маневра изпреварване, предприета от нейна страна, се потвърждават от наличните щети по двата автомобила, обективирани в Протокол за ПТП № 1743779/28.10.2019 г., а именно: охлузена предна лява броня на автомобила на свидетелката В., а на управлявания от жалбоподателката И. автомобил – охлузена задна дясна врата и десен праг.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/       2009 г., ІІ н. о. на ВКС/. От изготвените снимки е видно положението на автомобилите, което опровергава твърденията на жалбоподателката И., че удара е настъпил в лентата ѝ за движение. Управлявания от жалбоподателката И. автомобил е преминал разделителната маркировка и частично се е намирал в лентата за насрещно движение, като явно виждайки идващият след нея автомобил, на който неправилно е определила местоположението му, се е опитала да избегне удара завивайки надясно, което е видно от снимка № 4, находяща се на л. 20 от материалите по делото и е прибрала част от автомобила ѝ в лентата ѝ за движение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-004217 от 06.01.2020 г. издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката И. управлявайки лек автомобил, марка “Форд Фокус”, с рег. № Н 0684 ВС като при предприемане на маневра „завой наляво“ за навлизане в реда на паркираните ППС на ул. „Съединение“ в гр. Шумен до № 66 не пропуснала минаващия покрай нея от лявата ѝ страна лек автомобил, марка “Шевролет Авео” с рег. № Н 3518 АН, управляван от свидетелката Н.П. В., която предприела маневра „изпреварване“ и причинила ПТП, удряйки задната му дясна врата и десен праг /охлузени/. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелката Н. В., която е собственик на пострадалия автомобил, както и показанията на свидетелите И.С. и С.К., които са посетили ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко са възприел щетата по автомобилите и пътната обстановка.

Съгласно § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Няма спор, че в конкретния случай събитието е възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало материални щети. От доказателствата по делото се установи, че следствие действията на жалбоподателката И. като водач е причинил щета на предприелия маневра „изпреварване“ лек автомобил, марка “Шевролет Авео” с рег. № Н 3518 АН.

Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателката, същата безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и Н.П. В. като собственик на увреденото МПС - лек автомобил, марка “Шевролет Авео” с рег. № Н 3518 АН Т, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че грешната преценка на жалбоподателката за местоположението и скоростта на движение на намиращият се зад нея на пътното платно автомобил е довело до предприемане на маневрата и последващото настъпване на ПТП. От изготвените и приложените по делото снимки е видно положението на автомобилите. Също така от снимките става ясно, че управляваният от жалбоподателката автомобил е преминал разделителната маркировка и частично се е намирал в лентата за насрещно движение, като явно виждайки идващия зад нея автомобил, на който неправилно е определила местоположението му, се е опитала да избегне удара завивайки надясно и е прибрала част от автомобила в лентата ѝ за движение. Видно от съставения Протокол за ПТП № 1743779/28.10.2019 г., на управлявания от свидетелката В. автомобил са охлузени задна дясна врата и десен праг, т. е. удара в разминаващия автомобил е в задната дясна част, което косвено довежда до заключението, че той е започнал маневрата много по-рано и момента, в който е настъпил удара, лек автомобил, марка “Шевролет Авео” е бил изцяло навлязъл в лентата за насрещно движение и почти приключил маневрата заобикаляне. Следователно не е имало навременна реакция от страна на жалбоподателката, каквато ѝ е вменена с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателкатта действително не е изпълнила задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение.

За посоченото  нарушение  административно-наказателната  разпоредба  на  чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 200 лева за водач, който поради нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/ причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателката да разбере за какво е санкционирана.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –                     гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателката, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-004217 от 06.01.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –  гр. Шумен, с което на С.Р.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.  

ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: