РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. К., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. ДИ.
Невена К. КалИ.а
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. КалИ.а Въззивно гражданско дело №
20255100500291 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по подадени въззивна
жалба вх. N 8155/14.07.2025 г. по входящия регистър на РС – К. и по бланкетна
въззивна жалба вх. N 8343/16.07.2025 г. по входящия регистър на РС – К..
Въззивна жалба вх. N 8155/14.07.2025 г. по входящия регистър на РС – К. е
подадена от Д. Н. С. от гр.Р., чрез адв.Ф. Р. от АК-К. като особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК, против решение N 329/01.07.2025 г. по гр.д. N 857/2024 г. по описа
на РС – К., с искане предявеният срещу представлявания от нея в
първоинстанционното производство ответник да се отхвърли, при оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно и недопустимо, защото не са налице
предпоставките наследниците на А.Р. И. да заплатят задължението за топлинна
енергия, наред с което ответникът по иска Д. Н. С. не е пряк наследник на длъжника,
бивш абонат на ищеца „Т.-С.“ ЕАД гр.С..
Бланкетна въззивна жалба вх. N 8343/16.07.2025 г. по входящия регистър на РС
– К. е подадена от И. Ф. Й., понастоящем в Р. Турция, чрез адв.К. П. от АК-К. като
особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, против решение N 329/01.07.2025 г. по гр.д.
N 857/2024 г. по описа на РС – К., с искане обжалваното решение да се отмени като
неправилно/незаконосъобразно и необосновано/ и предявеният срещу представлявания
от нея ответник иск да се отхвърли.
1
Решението на РС – К., с което предявеният от „Т.-С.“ ЕАД гр.С. срещу всеки
един от ответниците Н.Ф.Х. от гр.С., И. Ф. Й. от с.И., общ.К., Е.Ф.Р. от гр.К., Д. Н. С.
от гр.Р., А.Л.Ф. от гр.К. и М.Л. Й. от гр.К. осъдителен иск е уважен за претендираните
парични вземания за доставена и топлинна енергия, за дялово разпределение и лихва,
се обжалва само от ответниците по иска Д. Н. С. и И. Ф. Й., в частта, с която са
осъдени да заплатят на ищеца припадащия им се размер на паричното вземане,
съответстващ на дела им от съсобствеността по наследство от посочения от ищеца
техен наследодател, като в останалата част първоинстанционното решение, спрямо
необжалвалите го ответници по иска, обикновени другари на въззивниците, е влязло в
сила. С решението ответникът Д. Н. С. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 във вр. с
чл. 61 ал. 1 от ЗН да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми за
доставена и ползвана топлинна енергия за аб. N *****, инсталация **********, ID
******, а именно: 455.40 лв. главница за периода от 05.2020г. до 04.2023г., 76.90 лв. -
лихва за периода 15.08.2021 г. до 29.01.2024г., а за дялово разпределение – 6.32 лв. -
главница за периода от 12.2020г. до 04.2023г., 1.31 лв. - лихва за периода 15.02.2021 г.
до 29.01.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляващи 2/10
ид.ч. от общо дължимите суми; а ответникът И. Ф. Й. е осъден на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.
61 ал. 1 от ЗН да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми за доставена и
ползвана топлинна енергия за аб. N *****, инсталация **********, ID ******, а
именно: 455,40 лв. - главница за периода от 05.2020г. до 04.2023г., 76.9 лв.- лихва за
периода 15.08.2021 г. до 29.01,2024г., а за дялово разпределение – 6.32 лв. - главница за
периода от 12.2020г. до 04.2023г., 1.31 лв. - лихва за периода 15.02.2021 г. до
29.01.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляващи 2/10 ид.ч.
от общо дължимите суми; като всеки от посочените двама ответници е осъден да
заплати на ищеца и сумата от по 703.52 лв. разноски по делото.
Въззиваемият „Т.-С.“ ЕАД гр.С. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез
представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
въззивната жалба/ без конкретно да сочи коя от двете жалби/, като претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 200
лв..
В съдебно заседание въззивникът Д. Н. С. не се явява и не се представлява, като
поддържа въззивната жалба с писмено становище, постъпило по делото от особения
му представител адв.Ф. Р. от АК-К..
В съдебно заседание въззивникът И. Ф. Й. не се явява и не се представлява, като
поддържа въззивната жалба с писмено становище, постъпило по делото от особения
2
му представител адв. К. П. от АК-К..
Въззиваемият „Т.-С.“ ЕАД гр.С. не се представлява в съдебно заседание.
Въззивният съд, след преценка на изложените във въззивните жалби
оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и от лица, имащи интерес от обжалването
и като допустими следва да се разгледат по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
ищеца „Т.-С.“ ЕАД гр.С. срещу всеки един от ответниците Н.Ф.Х. от гр.С., И. Ф. Й. от
с.И., общ.К., Е.Ф.Р. от гр.К., Д. Н. С. от гр.Р., А.Л.Ф. от гр.К. и М.Л. Й. от гр.К.,
осъдителен иск за парични вземания за доставена топлинна енергия, за дялово
разпределение и лихва за забава, до припадащия им се дял от съсобствеността на
описания в исковата молба топлоснабден имот, за който е установено, че е
сънаследствен на ответниците, по наследство от А.Р. И., като с обжалваното решение
от общо дължимите суми, всеки от ответниците е осъден да заплати разделно на
ищеца съответстващия на дела му от съсобствеността размер от паричното
задължение.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 24.08.1995 г. А.Р. И. е закупил апартамент N 65, на
VI етаж, в жилищна сграда блок N 29, вх. Б, в кв. „Дружба“ и закупеният апартамент е
топлоснабден, с въведена от м.11.2002 г. система за дялово разпределение на топлинна
енергия в жилищния блок, в който се намира, съгласно взето решение на етажните
собственици от 15.08.2002г., договор от 03.09.2002г., удостоверение от 28.08.2009г. и
констативен протокол N 1140 от 05.10.2009 г. на „Т. С.“ ЕАД, ТР „С.-И.“, последният
подписан лично от А.Р. И., ЕГН **********, като представител на етажната
собственост. От удостоверение за наследници изх. N РИС25-УГ51-2667 от 31.03.2025
г., изд. от С.о., район „И.“, се установява, че А.Р. И., ЕГН **********, разведен, е
починал на **.**.**** г. в гр. К. и негови наследниците по закон са ответниците в
първоинстанционното производство –негови братя и сестри на основание чл.8, ал.1 от
ЗН или техни деца по заместване на основание чл.10, ал.2 от ЗН, като ответникът Д. Н.
С. е негов наследник по заместване на майка си Н.Ф.Й., починала на **.**.****г. преди
брат си А.Р. И. и оставила за свой единствен наследник Д. Н. С.. При това, след
смъртта на А.Р. И., с оглед установеното от удостоверение, изд. от С. районен съд като
съд по последното местожителство на общия на ответниците наследодател, че в
периода от датата на смъртта на наследодателя **.**.**** г. до 26.03.2025 г. в
особената книга по чл. 49 от ЗН, водена при С. районен съд, не е вписан отказ от
3
наследство на А.Р. И., ЕГН **********, съгласно чл. 52 във вр. с чл. 49 от ЗН, между
неговите наследници е възникнала съсобственост на правото на собственост на
процесния топлоснабден имот, от която 1/5 идеална част за И. Ф. Й. като брат на
наследодателя и 1/5 идеална част за Д. Н. С. като дете на починала преди
наследодателя сестра.
От неоспоренoто от страните заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесния топлоснабден имот с аб. N *****, инсталация **********,
ID ******, е налице задължение за консумирана топлинна енергия на стойност 2 277
лв. за главница за периода от 05.2020г. до 04.2023г., 380.46 лв. за лихва за периода
15.08.2021г. до 29.01.2024г., както и за дялово разпределение 31.63 лв. - главница за
периода от 12.2020г. до 04.2023г. и 6.56 лв. - лихва за периода 15.02.2021 г. до
29.01.2024г., като индивидуалната справка за използвана топлинна енергия е изготвена
служебно поради неосигурен достъп до имота, което е видно и от представените по
делото протоколи за отчет на уредите за дялово разпределение, при спазване на
нормативите за това - указанията, описани в Методиката към НТ /т. 6.1, 6.2, 6.3/,
Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване, при приложен заместващ
механизъм съобразно заявения брой живущи на база отопляемия обем, със съответна
корекция, при неуведомяване на „Т. С.“ ЕАД от ответниците в първоинстанционното
производство за настъпилата промяна на собствеността и за закрИ.е на партидата
съгласно изискванията, посочени в ОУ на „Т. С.“ ЕАД. Точното изчисляване на
процесния дълг се установява и от приетото без възражения заключение на съдебно-
счетоводна експертиза относно дължимите суми за топлинна енергия, дялово
разпределение и дължими лихви за забава.
От качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот произтича
качеството им на клиенти на топлинна енергия за бИ.и нужди за исковия период, за
което настоящият въззивен съд препраща към подробно изложените в тази връзка
мотиви на първоинстанционния съд относно приложимата нормативна уредба на чл.
150 и 153 от Закона за енергетиката, §1, т.41б ДР ЗЕ, както и относно съображенията,
изложени във връзка с приетото в ТР N 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по т.д. N
2/2017 г. на ОСГК на ВКС кога отделният етажен собственик е „клиент“ и потребител
на топлинната енергия. Следва само да се посочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за бИ.и нужди се осъществява при публично известни Общи
условия. Към исковата молба са приложени Общите условия на "Т. С.“ ЕАД за
продажба на топлинна енергия за бИ.и нужди на потребителите в гр. С., съгласно
които не се предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на
топлинна енергия и потребителите за бИ.и нужди, при което облигационно отношение
във връзка с продажбата на топлинна енергия възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия, и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
4
При така приетото, оплакването на въззивника Д. Н. С., че не са налице
предпоставките наследниците на А.Р. И. да заплатят задължението за топлинна
енергия, е неоснователно. Такова е и оплакването на този въззивник, че същият не е
пряк наследник на длъжника, бивш абонат на ищеца „Т.-С.“ ЕАД гр.С., поради което
не носи отговорност за процесния дълг. Дали е пряк или непряк наследник, с оглед
предмета на делото, е без значение. От значение е, че към предявяване на искането за
плащане на дълга, въззивникът попада в кръга на законните наследници на бившия
собственик на топлоснабдения имот и по тази причина се легитимира като
съсобственик на имота, поради което дължи да заплати процесните суми съобразно
припадащия й дял от съсобствеността в размер на 1/5 част от него.
По бланкетната въззивна жалба вх. N 8343/16.07.2025 г. по входящия регистър
на РС – К., подадена от И. Ф. Й., понастоящем в Р. Турция, чрез адв.К. П. от АК-К.
като особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, въззивният съд не дължи да излага
съображения по правилността на решението съгласно чл.269, изр.2-ро от ГПК, защото
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно т.1 на ТР N 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение
не е въведено катo основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака, ненавършили пълнолетие
лица при произнасяне на мерките относно упражняване на родителски права, личните
отношения, издръжката на децата и ползване на семейното жилище. Поради това,
извън така посочените случаи, по подадена бланкова въззивна жалба, в която не са
посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна
норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на
обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд.
По изложените съображения въззивните жалби са неоснователни, а решението
на Районен съд – К. в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, в
т.ч. и в частта за разноски, с оглед крайния изход на спора, в тежест на въззивниците е
претендираното от въззиваемия юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, от което всеки един от въззивниците се осъди да
заплати по 100 лв., като в тежест на въззивниците е и възнаграждението на особените
представители на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв. в размер на по
200 лв..
При тези мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение N 329/01.07.2025 г. по гр.д. N 857/2024 г. по описа на
РС – К. в обжалваните части, с които Д. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к. „О.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, е осъдена да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* следните
суми за доставена и ползвана топлинна енергия за аб. N *****, инсталация
**********, ID ******, а именно: 455.40 лв. главница за периода от 05.2020г. до
04.2023г., 76.90 лв. - лихва за периода 15.08.2021 г. до 29.01.2024г., а за дялово
разпределение – 6.32 лв. - главница за периода от 12.2020г. до 04.2023г., 1.31 лв. - лихва
за периода 15.02.2021 г. до 29.01.2024г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, представляващи 2/10 ид.ч. от общо дължимите суми, както и разноски по
делото от 703.52 лв.; и И. Ф. Й., ЕГН **********, с адрес с. И., общ. К., е осъден да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми за доставена и ползвана
топлинна енергия за аб. N *****, инсталация **********, ID ******, а именно: 455,40
лв. - главница за периода от 05.2020г. до 04.2023г., 76.90 лв.- лихва за периода
15.08.2021 г. до 29.01.2024г., а за дялово разпределение – 6.32 лв. - главница за периода
от 12.2020г. до 04.2023г., 1.31 лв. - лихва за периода 15.02.2021 г. до 29.01.2024г., ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, представляващи 2/10 ид.ч. от общо
дължимите суми, както и разноски по делото от 703.52 лв.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к. „О.“, бл. **, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я. ***, сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА И. Ф. Й., ЕГН **********, с адрес с. И., общ. К. да заплати на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я. ***, сумата 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к. „О.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **да заплати на адв. Ф. Р. от АК-К., с адрес гр.К., бул.Б. **, ет.*, офис *, сумата 200
лв., представляваща възнаграждение за осъществената в настоящото въззивно
производство правна помощ на Д. Н. С..
ОСЪЖДА И. Ф. Й., ЕГН **********, с адрес с. И., общ. К. да заплати на адв.К.
П. П. от АК-К. , с с адрес гр.К., бул.Б. N **, ет.*, офис *, сумата 200 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществената в настоящото въззивно
производство правна помощ на И. Ф. Й..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7