№ 230
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520103923 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание
чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД от
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, законни
представители: И*Ц*К* и Я*Б*Я*- управители, пълномощник: юрисконсулт Х*А*А*
против Б. Г. Ш., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия от 01.12.2016 год. и
Приложение № 1 към него от 03.08.2020 год., сключен между ВИВА КРЕДИТ ООД и него,
вземането срещу ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № 5546411/23.08.2019
год. било прехвърлено в негова полза, в качеството на цесионер. За цесията на ответника се
съобщава с настоящата искова молба и поради това ищецът счита, че ответникът е надлежно
уведомен чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомително писмо.
Поддържа, че по силата на сключения договор била отпусната парична сума в
размер на 700.00 лева. Кредитодателят предал сумата в свой офис срещу разписка. Страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на
73.28 лева. Общо дължимата сума по договора е 1060.64 лева, включваща първоначална
главница, договорна лихва и такса за ескпресно разглеждане. Задължението е платимо на 14
двуседмични вноски от по 75.76 лева, последната от които с падеж 06.03.2020 год.
Ответникът претендира главница в размер на 654.85 лева, договорна лихва за периода
06.09.2019 год.- 06.03.2020 год. в размер на 73.28 лева, мораторна лихва в размер на 41.87
лева за периода от 07.03.2020 год. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
както и законната лихва от тази дата до изплащане на задължението. Претендира
деловодните разноски в исковото производство.
Ищецът признава, че ответникът е извършил плащания в общ размер 99.00 лева.
В заповедното производство е приложено доказателство за плащане на 150.00 лева по
издадената заповед, което ищецът също признава в свое становище по ч.гр.д. 2012/2021 год.
1
Ищецът твърди, че за посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 2012/2021 год. по описа на РРС.
Представените от ищеца писмени доказателства са относими към правния спор,
поради което следва да бъдат допуснати. Основателно е и искането за прилагане на ч. гр. д.
№ 2012/2021 год. по описа на РРС.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска, няма
доказателствени искания.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1058 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.04.2021 год. по гр. д. № 2012/2021 год. по описа на РРС,
с която е разпоредено на длъжника Б. Г. Ш., ЕГН ********** да заплати сумата 654.85 лева-
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.04.03.2021 год., 73.28 лева-
договорна лихва от 06.09.2019 год. до 06.03.2020 год., 41.87 лева- лихва за забава от
07.03.2020 год. до 26.03.2021 год., както и 75.00 лева- разноски по делото за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Кредиторът не е взел предвид извършеното плащане след подаване на
заявлението в размер на 150.00 лева и претендира всички суми по издадената заповед.
Страните не спорят, че на 23.08.2019 г. между ответника и ВИВА КРЕДИТ
ООД е сключен Договор за паричен заем № 5546411, съгласно който на кредитополучателя
е предадена в офис на кредитора сумата 700.00 лева, като договорът има силата на разписка
за получената сума. Ответникът се задължил, освен главницата, да заплати още
възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 276.50
лева. Общо дължимата сума е 1060.64 лева, платима на 14 вноски в рамките на 28 седмици,
всяка от които от по 75.76 лева, като първата погасителна вноска следвало да се плати на
06.09.2019 год., а последната- на 06.03.2020 год.
В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена неустойка в размер на 184.38 лева в
случай, че в тридневен срок от усвояване на сумата по договора длъжникът не представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от условия или банкова гаранция при условията на чл. 4, ал. 1,
т. 2.
Тази неустойка в случая не се претендира, нито има данни да е включена в
дължимите погасителни вноски, тъй като погасителен план не е представен по делото,
въпреки предвиденото в чл. 4, ал. 2 от договора, че вноската ще бъде в размер на 88.93 лева
и общото задължение по договора съответно 1245.02 лева.
Посочено е в процесния договор, че кредитът се отпуска с фиксирана годишна
лихва от 40,32 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 49,37 %.
На 01.12.2016 г. е сключен рамков договор между ВИВА КРЕДИТ ООД и
Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, с който първото дружество прехвърля
на второто свои вземания по договори за заем, като вземанията се индивидуализират в
приложение към договора. Представено е и приложение към договора за цесия, в което е
посочено, че вземането срещу Б.Ш. по договор за паричен заем № 5546411/23.08.2019 год. се
прехвърля на ищеца. Законният представител на ВИВА КРЕДИТ ООД е упълномощил
АКПЗ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници на дружеството, вземанията срещу
които са прехвърлени с рамковия договор от 01.12.2016 г. По делото е приложено и
потвърждение (л. 22) подписано от законния представител на ВИВА КРЕДИТ ООД, което
съдържа изявление, че се потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от
ВИВА КРЕДИТ ООД на АКПЗ ЕООД по рамковия договор от 01.12.2016 г. и
2
индивидуализирани в приложение № 1 от 03.08.2020 г. Приложено е и уведомление до
ответника за извършената цесия (л. 23).
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за заем нарушава
множество разпоредби от Закона за потребителския кредит и европейското законодателство,
поради което е недействителен.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения
по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. Чл. 5, ал. 2 от ЗПК също изисква информацията в договора с всички
негови приложения, включително и стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити да е представена по ясен и разбираем начин.
Липсата на представен стандартен европейски формуляр по делото е пречка да се прецени
дали на потребителя е била представена цялата нормативно предвидена информация във
връзка с договора. В договора се съдържа изявление, че заемателят е получил стандартен
европейски формуляр, но това е без правно значение, тъй като този формуляр следваше да
бъде представен, за да бъде проверено дали е предоставена цялата нормативно предвидена
информация, дали предоставената информация е коректна, дали формулярът е отпечатан с
размер на шрифта, който отговаря на закона и много други.
Формирането на ГПР не е представено по ясен и разбираем начин, като същото
е посочено само цифрово- 49,37 %. При посочена годишна лихва от 40,32 % не става ясно
какво друго е включено в ГПР и в какви размери, за да се получи посочения процент. На
следващо място посочения ГПР очевидно не отговаря на реалния ГПР, който многократно
надхвърля нормативно установения- петкратния размер на законната лихва за забава
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При главница в размер на 700.00 лева, в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от
договор за паричен заем Viva Standart 14 № 5546411 от 23.08.2019 год., сключен между
ВИВА КРЕДИТ ООД и ответника, е уговорена такса за допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Тази такса, съгласно приложената
тарифа, зависи от размера на кредита и срока на погасяване, а не от срока за произнасяне.
Не е уредено в договора какъв е обичайният срок за произнасяне и какъв за експресното, в
случая одобрение, т.е. потребителят дължи такса, за да бъде одобрен за отпускане на заема.
Съдът намира, че таксата допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите. Ако сумата беше включена в годишния процент на разходите, то
заедно с общия размер на фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал.
5 от същия закон.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В процесния
договор за потребителски кредит страните са уговорили предоставянето на допълнителна
услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита и гарантираща улеснена
процедура за получаване на парични средства, срещу допълнително възнаграждение в
размер на 276.50 лева. Настоящият съдебен състав намира тази клауза за нищожна на
3
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради което уговорената такса не се дължи.
В случая кредиторът начислява такси по тарифа, която не е част от договора и
не е подписана от заемателя.
Уговорката в чл. 4, ал. 2 от договора, според която се дължи неустойка в размер
на 184.38 лева при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от условия или на чл. 4, ал. 1, т. 2, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Договорът за кредит е нищожен поради това, че ГПР многократно надхвърля
законовия лимит, на собствено основание са нищожни и отделни негови клаузи, което беше
посочено по-горе.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год.
по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
договор.
Посочените факти обуславят и извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
Договорът за заем е нищожен и на още едно основание- договореният лихвен
процент в размер на 40.32 %, е в противоречие със закона и добрите нрави. Противоречието
със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е налице и когато има
противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в
много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава четирикратния
размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод
за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на
клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в
нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
4
икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо отношение
страна по нея.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посочените основания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от
700.00 лева и законната лихва върху нея, считано от 15.04.2021 год. до пълното погасяване
на дълга.
Ищецът признава, че ответникът е извършила плащания в размер на 99.00 лева
и 150.00 лева на 19.05.2021 год. или общо 249.00 лева. Тези суми следва да се намали
дължимата сума за главница и остава задължение в размер на 451.00 лева.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено
на длъжника в хода на производството, заедно с другите книжа по делото и съгласно трайно
установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и поражда
правно действие.
Тъй като ответникът е погасил задължението си по договора след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, въпреки приложението на чл. 253 от ГПК, той дължи
разноски на ищеца, съобразно признатия от съда размер на задължението по договора- в
случая единствено за главница или 25.00 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 25.00 лева и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от юрисконсулт Й. В.
М. по отношение на Б. Г. Ш., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. П* № ***, вх. 1,
ет. 4, ап. 15 за сумата: 451.00 лева- главница по Договор за паричен заем №
5546411/23.08.2019 год., сключен между ответника и ВИВА КРЕДИТ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 03.08.2020 г. на основание
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
15.04.2021 год. до изплащане на задължението, което вземане е материализирано в
издадената по ч.гр.д. № 2012/2021 год. по описа на РРС заповед № 1058/16.04.2021 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от юрисконсулт Й. В. М. иск да бъде признато за
установено, че Б. Г. Ш., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. П* № ***, вх. 1, ет. 4,
ап. 15 дължи остатъчна неплатена главница над 541.00 лева до предявената – 654.85 лева по
Договор за паричен заем № 5546411/23.08.2019 год., сключен между ответника и ВИВА
КРЕДИТ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
от 03.08.2020 г. на основание Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.12.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2021 год. до
изплащане на задължението, както и договорна лихва за периода 06.09.2019 год.- 06.03.2020
5
год. в размер на 73.28 лева, мораторна лихва в размер на 41.87 лева за периода от 07.03.2020
год. до 26.03.2021 год.
ОСЪЖДА Б. Г. Ш., ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от юрисконсулт Й. В. М. сумата
75.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и 125.00 лева-
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6