№ 18
гр. Кюстендил, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес в
гр.К., ж.к. ***, подадена чрез пълномощника адв.Г. М. от АК-Кюстендил, същата и като
съдебен адресат, с адрес: гр.К., пл. ****, срещу решение №310/04.05.2022г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по гр.д.№1128/2021г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отхвърлил
предявените от И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ж.к. *** против И. К. Т., с ЕГН
**********, с адрес в с.Ж., ул. *** искове по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да
прекрати неоснователното спиране на водоподаването към втория етаж на жилищна сграда с
адрес с.Ж., ул. ***, да се задължи да отвори спирателния кран на водомерния възел, да се
задължи да депозира заявление в „***“ ЕООД за преместване на водомерния възел в общо и
леснодостъпно помещение в обща част от сградата-стълбището за първия и втория етаж.
Осъдил е ищцата на заплати на ответницата сторените в производството деловодни
разноски в размер на 1000 лева.
Решението е било постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищцата, а именно – „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.К.
ул. ***
1
Въззивницата релевира доводи за неправилност на решението на районния съд,
породена от неговата незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита решаващия извод на съда
да отхвърли иска с правно основание чл.109 от ЗС и чл.38 ал.1 от ЗС за противоречащ на
константната практика на ВКС, обективирана в Решение №88/21.10.2020г. по гр.д.
№3238/2019г. и Решение №42/10.04.2018г. на ВКС по гр.д.№2189/2017г. За необосновани, с
оглед събрания доказателствен материал, намира изводите на съда, че спирането на
водоподаването до етажа на ищцата със затварянето на спирателния кран, е извършено
правомерно от бащата на ответницата К. С. и то не е причината за липсата на водоподаване
до втория етаж от сградата, собственост на ищцата, а неизграждането от нея на
самостоятелна водопроводна инсталация за водоснабдяване до втория й етаж. Позовава се на
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, установяваща, че още през 1970г.
сградата е била водоснабдена с вода за питейни и битови нужди от водопроводната мрежа
на с.Ж. чрез сградно водопроводно отклонение, на което е бил поставен общ водомер в
мазето, намиращо се в югоизточната част на сградата, собственост на ответницата И. Т..
Набляга на обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗС при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи за всички
собственици са главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби.
Следователно, старата водопроводна инсталация, през която са останали да водоснабдяват
два от имотите в етажната собственост – този на бащата на ответницата К. С. и този на
ищцата, са обща част на сградата, поради което на основание чл.38 ал.1 от ЗС ищцата е
собственик на това водопроводно отклонение и има право да иска от всеки да се въздържа
от неоснователни действия, пречещи й на спокойното му упражняване, в това число и от
ответницата, която в мазето си поддържа това противоправно състояние на спирателния
кран. Акцентира, че след като още от 1970г. сградата е била водоснабдена през
водопроводното отклонение от уличния водопровод, то предоставянето на услугите за
водоснабдяване не е свързано с изграждане на ново такова по реда на чл.12 от Наредба №4
от 14.09.2004г., при което приложение следвало да намери разпоредбата на чл.11 ал.4 от
цитираната наредба. От показанията на св. С. и заключението на експерта инж.Й. се
установявало, че водоподаването към жилището на ищцата е прекъснато чрез затварянето на
спирателния кран, поставен на водопроводното отклонение, находящо се в североизточното
мазе, собственост на ответницата. Безспорно причината да липсата на водоподаване не
произтичала от бездействието на ищцата, както бил приел съда. Не можела да се изключи
отговорността на ответницата, тъй като последната е предоставила достъп на баща си до
спирателния кран, находящ се в нейното мазе, посредством който е спряно водоподаването
до жилището на ищцата. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковата
претенция. С въззивната жалба не са посочени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – И. К. Т., чрез пълномощника
адв.А. Т. от АК-Кюстендил, е депозирала отговор по въззивната жалба. Оспорват се
изложените във въззивната жалба доводи като неоснователни и необосновани. Решението на
2
районния съд се приема за правилно, постановено при пълен анализ на доказателствата по
делото и правилната им преценка. Твърди се, че ищцата не доказва в процеса, че
ответницата се ползва от създаденото в имота й противоправно за нея положение, както и че
последната е спряла подаването на водата до жилището на ищцата. Неоснователно било и
твърдението на ищцата, че ответницата е изградила незаконно отклонение в сградата, както
и че последната не осигурявала достъп до помещението, където се намирал спирателния
кран. Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение. С отговора не се сочат доказателства и не се
правят доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски за въззивното
производство.
Третото лице-помагач, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подало отговор на
жалбата.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
горепосочената въззивна жалба, прие, че същата е допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в
контекста на оплакванията и възраженията, направени от страните, приема от фактическа
страна следното:
Не е било спорно по делото, установено е от събраните доказателства (нотариален
акт за покупко-продажба с №127 т.VII, рег.№12986, дело №1192/2007г. на нотариус с рег.
№325, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, т.II, рег.№1585, дело
№172 от 2016г. на нотариус с рег.№603 и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с №5, т.II, рег.№1586, дело №173 от 2016г. на нотариус с рег.№603), че ищцата в
производството – И. С., е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект - втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, в режим на етажна
собственост, находяща се в с.Ж. на ул.„***. Първият жилищен етаж от посочената сграда се
съпритежава в съсобственост от К. И.нов С. и дъщеря му – ответницата И. К. Т., с права: за
К. С. - 3/5 ид.ч. и реално източната част от етажа, обособена като самостоятелен обект в
сграда с отделен вход с външна стълбищна клетка, ведно с прилежащото югоизточно
складово помещение в сутеренния етаж, и за И. Т. – 2/5 ид.ч. от първия жилищен етаж и
реално западната част от етажа, обособена като жилище – самостоятелен обект с отделен
вход през вътрешна стълбищна клетка, заедно с прилежащото североизточно складово
помещение в сутеренния етаж на сградата. И. Т. се легитимира като собственик и на
жилището, представляващо самостоятелен обект в с сграда в сутеренния етаж на жилищната
сграда.
Установено е, че при посоченото разпределение в собственост на отделните обекти
в сградата, на практика в същата са налице четири самостоятелни обекта, от които три,
разположени на първия етаж и сутерена, като два от тях се ползват от ответницата Т. и един
от нейния баща К. С., и един - на втория етаж, собственост и ползван от ищцата И. С..
3
От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.В. Й., е установено, че сградата, в която
се намират горепосочените обекти, е била водоснабдена за питейно-битови нужди от
водопроводната мрежа на с.Ж., чрез сградно водопроводно отклонение, като е бил поставен
общ водомер в мазето, намиращо се в североизточната част на сградата. Била е изградена
обща сградна водопроводна инсталация, като след водомера е продължавала вертикално
към първия етаж и от там - вертикално към втория етаж.
След обособяването на четири самостоятелни обекта в сградата, са били
монтирани четири контролни водомера - три от тях разположени на около метър над общия
водомер в мазето и един в банята на втория етаж. Два от трите водомера в мазето са
собственост на И. Т. и след тях са били изградени нови водопроводи, водещи съответно към
едно помещение в полуподземния етаж и към частта от първия етаж, собственост на Т..
Третият водомер, поставен на около метър над общия водомер, бил за частта от първия етаж,
собственост на К. С. и същият е монтиран на съществуващия водопровод, предназначен за
водоснабдяване на първия и на втория етаж на сградата. Четвъртият водомер бил монтиран
на съществуващия водопровод, който идва от мазето след третия водомер вертикално в
банята на втория етаж, собственост на И. С.. Вещото лице е посочило, че тръбопроводите на
първия и втория водомер са нови, а на третия и четвъртия - стари, като нови били само
водомерите и тръбите, свързващи водопроводните елементи, поставени при монтирането
им. Водопроводното отклонение за имота на ищцата на втория етаж и за имота на първия
етаж, собственост на Кр.С. е общо. Така, имотът на ищцата се захранва с вода за питейно-
битови нужди чрез водопровода, който захранва имота на първия етаж, собственост на
Кр.С.. Двете водопроводни отклонения за имотите на И. Т. са нови, изградени след
обособяването на четирите самостоятелни обекта в сградата и същите водоснабдяват частта
от първия етаж, която е нейна собственост и едно от помещенията на сутеренния етаж.
Другите два самостоятелни обекта са продължили да се водоснабдяват чрез съществуващия
водопровод преди обособяването. Вещото лице е обобщило, че двете водопроводни
отклонения към имотите на И. Т. не са свързани с водоснабдяването на имота на ищцата.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при положение, че водомерът за
частта от имота на първия етаж, принадлежаща на Кр.С., е поставен на съществувалия
магистрален водопровод, захранващ и втория етаж, същият ще отчита потреблението както
на първия, така и на втория етаж, което от инженерна гледна точна експертът определя като
неправилно.
По делото са събрани данни, че за всеки от четирите водомера, два от които
регистрирани на името на И. Т., един – на името на К. С. и един на името на И. С., са
открити партиди с абонатни номера в „***“ ЕООД, първите три от които – открити на
27.10.2017г., а четвъртият на името на Ил.С. – на 20.09.2018г.
По делото са разпитани свидетели - лицата И. А., майка на ищцата, М. Т., съпруг
на ответницата и К. С., баща на ответницата.
Според свидетелката И. А., докато родителите на бившия й съпруг Г. И.нов С. и
4
бащата на ответницата К. И.нов С. били живи, потреблението на вода в цялата къща се
отчитало на един водомер, който се намирал в мазето. Това мазе след смъртта им станало
собственост на И. Т. и се наложило всички собственици да си направят отделни водомери,
като ищцата поставила такъв на втория етаж. В мазето имало и спирателен кран и от 4-5
години за Ил.С. започнали да възникват проблеми, тъй като най-вероятно ответницата И. Т.
започнала да спира водоснабдяването към втория етаж, тъй като само тя имала достъп до
собственото й помещение, в което се намирал спирателния кран. Ищцата нямала такъв
достъп и многократно молела Т. да отвори крана, за да има вода и до втория етаж, но без
резултат. С. търсела съдействие и от полицията и от водопреносното предприятие, но
безуспешно. Според свидетелката, ищцата не живее на втория етаж от жилищната сграда;
имало е наематели, но те са напуснали имота, поради липсата на вода. Преди да бъде спряна
водата сметката за втория етаж не идвала самостоятелно, а се плащала като се извадят
показанията от тези на общия водомер; всички плащали общо, а после сложили отделни
водомери.
Според свидетеля М.Т., къщата в с.Ж. е стара, строена е от бабата и дядото на
страните, като по-късно от едната страна е направена пристройка. След смъртта им са
обособени четири самостоятелни обекти – най-горният втори етаж целият е на ищцата
Ил.С.; първият етаж е разделен на две – стара част на Кр.С. и нова – пристройката – на И. Т.
и сутерен, жилищната част от който е на Т., а тя и Кр.С. имат и мазета, съответно Кр.С.
едно, а И. Т. – две. Мазето, в което се намират водомерите е собственост на И. Т. и същото е
разположено така, че през него се минава, за да се достигне до другите две мазета.
Основният водомер, който е на къщата, е вкопан, с цел да не замръзва и след него има извод
с четири разклонения, разпределени за всеки един от обектите в сградата. На три от
разклоненията са поставени водомери, а само на едното, което е за имота на ищцата няма
поставен водомер. За всеки самостоятелен обект е била открита и отделна партида.
Свидетелят твърди, че не му е известно ищцата да е търсила достъп до водомерите; веднъж
през 2018г. такъв е потърсила майка й, заедно със служители на ВиК предприятието и
достъп й е бил осигурен. Свидетелят твърди, че не му е известно в мазето с водомерите да
има спирателен кран за водата на втория етаж, като сочи, че за останалите три имота в
сградата има такИ. кранове преди и след всеки от трите водомера, което важало и за
основния водомер, но при липсата на водомер за втория етаж, съответно нямало и кран за
него.
Свидетелят Кр.С. твърди, че не живее в жилището си в къщата в с.Ж. от повече от
5 години. Твърди, че когато всички си поставяли контролни водомери племенницата му –
ищцата не пожелала, но те оставили извод и на нея, който е затапен. Не била правена и
инсталация до нейния етаж, тъй като тя не искала. Свидетелят е посочил, че към неговия
имот останала старата инсталация, която е и за втория етаж и по този начин на практика
имота на ищцата е свързан с водомера на свидетеля. Кр.С. е посочил пред КнРС, че от 2-3
години е спрял водата в своя имот, чрез крана на водомера, тъй като не живее в имота и през
зимата има опасност от замръзване и е заявил, че ако пусне водата в своя имот, ще има вода
5
и в имота на ищцата.
При тези данни, КнРС е намерил исковите претенции по чл.109 от ЗС, предявени
от И. С. срещу И. Т. за осъждане на последната да прекрати неоснователното спиране на
водоподаването към втория етаж, да бъде задължена да отвори спирателния кран на
водомерния възел, както и да бъде задължена да депозира заявление в „***“ ЕООД за
преместване на водомерния възел в общо и леснодостъпно помещение в обща част от
сградата-стълбището за първия и втория етаж, за неоснователни и ги е отхвърлил.
Изхождайки от принципните теоретични постановки относно същността на
негаторната защита чрез иска по чл.109 от ЗС и потребността за уважаването му да са
осъществени кумулативно определени предпоставки, а именно: да е налице смутено право
на собственост или ограничено вещно право на ищеца; да е осъществено действие или
бездействие (поддържане на неправомерно състояние) от ответника, за което няма
основание и да е налице причинна връзка между първите две, районният съд е констатирал
липсата в конкретния казус на всички елементи от фактическия състав на нормата.
Районният съд е приел, че от установените по делото обстоятелства може да се
направи обоснован извод, че не ответницата, а трето за спора лице е спряло водоподаването
в имота на ищцата, което е опосреден резултат от спирането на водоснабдяването в
собствения на третото лице имот. Този извод е базиран ан показанията на свидетелите М.Т.
и Кр.С., според които ищцата не е лишавана от достъп до помещението, в което се намира
водомерния възел, като й е била дадена възможност именно там да монтира индивидуален
водомер и да захрани имота си с питейна вода. При тези данни е обоснован извод, че не е
проведено нужното доказване, установяващо, че именно ответницата е извършила действие,
препятстващо възможностите на ищцата в пълен обем да упражнява правото си на
собственост. Наред с това съдът е изтъкнал, че по делото не е проведено и доказване, че
именно ответницата в производството евентуално поддържа подобно състояние, при това
неоснователно, тъй като дори да се счете на база показанията на свидетелката А., че И. Т. е
отказвала да пусне водата, то същата няма никакво основание за това, тъй като въпросното
отклонение в сградната инсталация е с монтиран индивидуален контролен водомер,
собственост на баща й – свидетеля Кр.С. и негово е правото и възможността да извършва
подобни действия.
Базирайки се на установения по делото факт, че свидетелят С. и ищцата са решили
да използват старата сградна инсталация, като на един и същ тръбопровод са монтирали
водомерите си /ищцата на втория етаж/, съдът е приел, че е налице спор между ищцата и
това лице, но не и извършени неоснователни действия от страна на ответницата в
производството.
С аналогични доводи КнРС е приел за неоснователна и претенцията за
задължаване на Т. да депозира заявление в „***“ ЕООД за преместване на поставения
водомерен възел на водопроводното отклонение на сградата- общ водомер и спирателен
кран от складово помещение – североизточно в сутеренен етаж на сградата в общо и
леснодостъпно помещение, а именно в общата част на сградата, каквото се явява
6
стълбището за първия и втория етаж. Съдът е отчел, че от данните по делото е установен
факта на предоставена възможност на ищцата да монтира в това помещение собствен
контролен водомер и да захрани самостоятелно имота си с питейна вода, от която тя не се е
възползвала, а и не са били установени неоснователни действия, смущаващи правото на
собственост на ищцата, извършени конкретно от страна на ответницата в производството.
Съобразно изхода от спора съдът е разпределил и отговорността за разноските.
При така установените по делото факти, въззивният съд прави следните прави
изводи:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според настоящия състав на съда, решението на РС-Кюстендил е правилно и
следва да се потвърди. Съображенията за така формирания извод са следните:
Негаторният иск по чл.109 от ЗС е средство за защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето
право. Фактическият състав на основанието за защита по чл.109 от ЗС изисква да се
установят в процеса действия на ответницата, пречещи на ищцата да упражнява
притежаваното от нея право на собственост в пълен обем, които действия да са лишени от
правно основание. Целта на иска по чл. 109 ЗС, както е посочено в Тълкувателно решение
№31/84г. от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение №4 от
06.11.2017г. на ВКС по т.д.№4/2015г., ОСГК, е да защити правото на собственост срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение.
Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г.
на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие създава за ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Посочено е, че ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на
собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне.
В конкретния случай, не е спорно, че ищцата е собственик на втори жилищен етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с.Ж., както и не е спорно, че
ответницата е собственик на североизточното складово помещение в сутеренния етаж на
същата сграда. Установено е, че в това складово помещение се намира общия водомер на
сградата и три контролни водомера, заедно със спирателни кранове преди и след всеки от
7
тях. Установено е още, че два от трите водомера в мазето са собственост на И. Т. и след тях
са били изградени нови водопроводи, водещи съответно към едно помещение в
полуподземния етаж и към частта от първия етаж, собственост на Т., а третият водомер е за
частта от първия етаж, собственост на К. С. и същият е монтиран на съществуващия
водопровод, предназначен за водоснабдяване на първия и на втория етаж на сградата.
Доказан по делото е фактът, че ищцата, като собственик на втория етаж е смутена
да ползва необезпокоявано правото си на собственост, поради извършено действие, довело
до прекъсване водоснабдяването на жилищния й имот с вода за питейни и битови нужди.
Както от заключението на вещото лице, така и от показанията на свидетеля Кр.С.
става ясно, че прекъсването на водоснабдяването за втория етаж се дължи на факта, че
водопроводното отклонение за имота на ищцата на втория етаж и за имота на Кр.С. на
първия етаж е общо; имотът на ищцата се захранва с вода за питейно-битови нужди чрез
водопровода, който захранва имота на първия етаж, собственост на Кр.С., който преди
няколко години, спирайки водоснабдяването за собствения си имот, чрез спирателния кран
за този обект, е спрял водоснабдяването и към имота на ищцата.
Също така, няма спор, че двете водопроводни отклонения към имотите на И. Т. не
са свързани с водоснабдяването на имота на ищцата и И. Т. ползва вода за питейни и битови
нужди.
Така изложените факти не подкрепят, а напротив - опровергават ищцовата теза, че
ответницата е извършила действието, пречещо на ищцата да упражнява несмутено правото
си на собственост, като е спряла водоподаването към имота й. Няма доказателства, от които
да бъде направено подобно заключение, а оттук следва и правилността на обоснования от
районния съд извод, че претенциите да бъде задължена Т. да прекрати спирането и да
отвори спирателния кран са неоснователни. От оплакванията във въззивната жалба става
ясно, че на практика претенциите се основават на факта, че спирателния кран се намира в
помещение, собственост на Т.. Посоченото несъмнено е вярно, но избраният способ за
защита е несъответен на установената фактология. Установено е, че спирането е
осъществено чрез спирателен кран на съществуващия водопровод, общ за имота на ищцата и
на друг собственик - свидетеля Кр.С.. Съдът не може и не следва да задължава ответницата
да се намесва във взаимоотношенията между ищцата и С., само поради факта, че е
собственик на помещението, в което се намират част от водомерите в сградата, още по-
малко – да разпорежда чрез фактически действия Т. да възстановява водоподаването към
един или друг имот, който не й принадлежи. Ако ищцата, като етажен собственик, твърди,
че няма достъп до основния водомер в сградата и до водопроводното отклонение, чрез което
се водоснабдява жилището й, поради това, че ответницата не й осигурява такъв достъп,
същата може да заяви съответна на това оплакване претенция, каквато в случая не е
предявена.
Правилно е решението и в частта относно искането за задължаване на И. Т. да
депозира заявление в „***“ ЕООД за преместване на водомерния възел в общо и
леснодостъпно помещение в обща част от сградата-стълбището за първия и втория етаж.
8
Както вече се посочи, ограниченията на собствеността, които ищцата, тук въззивник, търпи,
не са резултат от неоснователно действие на ответницата И. Т., относно която не са събрани
нито доказателства да е спряла водоснабдяването към жилището й, нито такИ. – да й е
поискан и тя да е отказала достъп до помещението с водомера. Конкретното състояние е
създадено и поддържано от трето за спора лице – свидетелят Кр.С., и искането да бъде
вменено на ответницата задължение да предприеме действия по преместване на водомерите
в друго помещение не би могло да доведе до разрешаване на споровете между третото лице
и ищцата, още повече, че стана ясно, че на последната е предоставена възможност, налична
и към момента, да изгради собствено водопроводно отклонение към своя имот, с което
споровете между етажните собственици биха се разрешили. Също така и самата ищца, като
етажен собственик, би могла да инициира подобна процедура.
По изложените съображения, решението на КнРС следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателката не се следват
разноски, които остават за нейна сметка.
ВъззИ.емата не е претендирала разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №310/04.05.2022г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по гр.д.№1128/2021г. по описа на същия съд.
Решението се постановява при участието на трето лице-помагач на страната на
ищцата, а именно – „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.
***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9