№ 604
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201733 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***., ЕГН ********** от *** против
наказателно постановление № 7384 от 31.08.2021 г. на *** на отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ и във вр. с чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата
и чл. 53 от ЗАНН е наложил на ***. глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закон за пътищата във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабиритни и/или тежки.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
1
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя не се явява.
Излага съображения в депозирани по делото писмено становище.
Административно-наказващият орган АПИ - гр. София, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.08.2021 г., в 13.20 ч на път 1-3, км 57 на 100 м преди разклон за
гр. Славяново в посока гр. Плевен - гр. Бяла, ***. е управлявал и
осъществявал движение със съчленено ППС е 5 оси - МПС с 2 оси марка ***,
модел *** с рег. № *** и полуремарке с 3 оси с рег. № ***.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както
следва:
1.Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС
е 14.820 т при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.
2.При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 35.120 т при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.
7, ППС е тежко.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел
CAPTELS ORA-10 № 785 и ролетка 1303/18 /5 м/ ППС превозва царевица.
Самият терен на който било извършено измерването бил равен и
устройството било преминало годишен технически преглед, като ако имало
наклон на терена самото устройство е нямало да работи, тъй като имало
датчици за успокояване на товар и самите датчици нямало да дадат замерване
да се направи, че товарът не е в покой. Разглежда се като съчленено ППС от
2
пет оси. Всяка ос се мерела поотделно, не стъпвала едновременно на кантара,
първо първата, после втората, третата, четвъртата и петата, тоест разпитан в
сз., свидетелят обяснява и технологията на извършване на измерването.
Описва, че самото ППС е в движение, стъпва, измества, с работещ двигател,
спира, за да може самият кантар да отчете. След всяко преместване спира,
докато заработи кантарът, за да се успокои замерването. Не се извършвало
разскачване на съчленени ППС-та на отделните им части. Те се измервали
като една композиция, съгласно Наредбата.
Тъй като се касаело за съчлененото превозно средство се измервал
товарът, не габаритите при стандартно превозното средство.
В случая, било установено, че според нормата на Наредбата, се води
тежко и извънгабаритно.
Въпросното ППС било извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При проверката водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ
валидно разрешение за движение на извън габаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Свидетелят М. Д. К. съставил на жалбоподателя АУАН за
констатираното нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил съставен на място и връчен
лично на място на жалбоподателя.
На база съставения АУАН и при възпроизвеждане на съдържанието на
същия било издадено впоследствие и атакуваното понастоящем НП, с което
жалбоподателят ***. е санкциониран за това че на 03.08.2021 г., в 13.20 ч на
път 1-3, км 57 на 100 м преди разклон за гр. Славяново в посока гр. Плевен -
гр. Бяла, ***. е управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС е 5
оси - МПС с 2 оси марка ***, модел *** с рег. № *** и полуремарке с 3 оси с
рег. № ***
В процеса на проверката е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
3
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както
следва:
1.Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС
е 14.820 т при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.
2.При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 35.120 т при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по
чл.7, ППС е тежко.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна
CAPTELSORA-10 № 785 и ролетка 1303/18/5 ППС превозва пшеница.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
4
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а” от ЗП.
Нарушението е описано, че не е маловажно, като е обосновано, че
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно
безопастността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с
параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС
по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Към момента на проверката жалбоподателят ***. е осъществявало
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2
на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за
пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Описано е и че нарушението е за втори път.
Видно от приложената на л. 13 от делото разписка е, че жалбоподателят
след съставянето на АУАН-а на дата 03.08.2021 г. е представил 2 броя
квитанции за заплатена пътна такса от дата 05.08.2021 г.
Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи,
степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, неизпълнението на
условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта и продължаване на
движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква А на Закон за пътищата, на основание: чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с
нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А от Закона за
пътищата и на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя на основание
чл.53, ал.1 от ЗП е било наложено административно наказание- глоба в
5
размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, с оглед
събраните по делото доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледано по същество съдът намира
следното:
Съдът след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган съгласно пълномощно на Председателя на Управителния съвет на АПИ
от 02.08.2018 г. в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
При издаването на НП не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, изразяващо се в липса на описание на нарушението.
Както в АУАН-а, така и в НП-то вмененото на жалбоподателя
нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при
които е било извършено, като е отразено, че на посочените дата и час
жалбоподателят е извършвал превоз на товари – пшеница.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е
установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
РРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както
следва:
1.Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС
е 14.820 т при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.
2.При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 35.120 т при
6
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по
чл.7, ППС-то е тежко.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна CAPTELS
ORA № 10 № 785 и ролетка1303/18 (5м.).
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата. И в АУАН и в НП било
посочено, още, че съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на
нормите по чл.7, ППС е тежко/ чл. 3- Тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат: Т. 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7./
съгласно чл. 2 на Наредбата/-Извънгабаритни са тези ППС или състав от
ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от
стойностите по чл. 5/., при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е
извънгабаритно.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение разрешително
или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за (движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата ш разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
дадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил
7
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП.
Съдът намира при извършена проверка, че действително се касае за
извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата,
съгласно която разпоредба за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства, като в случая правилно е приложена тази разпоредба.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин
се установява, че жалбоподателят е извършвал превоз на товар – пшеница, с
посоченото ППС.
От показанията на актосъставителя се установява, че превозваният от
жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос, след което са се сумирали и е
било констатирано, че общата маса на ППС била 35.120 т., при допустимо
максимално натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 3, буква „Б“ на
Наредбата.
По делото са представени писмени доказателства за годността на
измервателното средство - електронна везна, от които се установява, че
средството е технически изправно, което води до извод, че резултатите от
измерването следва да бъдат напълно кредитирани, като възраженията на
защитата в тази насока, съдът намира за неоснователни, както досежно
методът на измерване, така и досежно средството и начина на измерване, при
все че и в съдебно заседание актосъставителят, заяви, че ако е имало наклон
или проблем с терена, самата везна разполага с датчици, които биха
възпрепятствали измерването и не би сработила.
В тази връзка съдът не споделя изложените в жалбата твърдения, че
проверката не е била извършена надлежно и не е било правилно извършено
сборуването по оси. Това твърдение се опровергава и от показанията на
разпитания по делото актосъставител и от самите доказателства по
делото/цитирани по –горе досежно самата везна и квалификацията на лицето,
извършило измерването/.
Отново следва да се подчертае, че при измереното натоварване на
задвижващата втора единична ос на ППС е 14,820 т., при максимално
допустимо натоварване на оста 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „А" от
Наредбата.
8
При измерено разстояние между осите 1,32 м., измерената сума от
натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та,4-та,5-та) на ППС е
35,120 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „Б" от Наредбата, съгласно чл. 3, точка 2 на
Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, е тежко.
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението за смесване
на правни норми, като счита, че правилно е била приложена разпоредбата на
чл. 7 от Наредбата.
Измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС,
попадат в обхвата на „средство за измерване“ , чиято легална дефиниция е
дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което
има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за
измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически
средства).
Посочените уреди подлежат на последваща проверка, удостоверена със
съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се
обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията (чл. 43 ал. 4 от ЗИ). /По делото пред РС са представени
свидетелство за калибриране и за годност на везната, следователно
възраженията и в тази насока съдът намира за неоснователни.
На следващо място, безспорно по делото се установява, че при
извършената проверка жалбоподателят не е представил посочените и описани
вече по-горе разрешителни.
Видно от заявеното в с.з. от представителя на жалбоподателя, и видно
от представената квитанция за заплатени пътни такси в РБ, /стр.53 и стр. 54
от делото/, дължимите такси са били заплатени на дата 05.08.2021 г..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати от
наказващия орган процесуални нарушения, тъй като в НП са посочени всички
изискуеми реквизити.
В случая в НП като нарушена е посочена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от Закона за пътищата, която както се установи по-горе в изложението
9
гласи, че се забранява движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение. Т.е. нарушението се изразява в това, че
жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на Параграф 1,
т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата за втори
пореден път.
За същото нарушение на жалбоподателят е издадено Наказателно
постановление № 699/07.10.2020 г., влязло в законна сила на 13.11.2020 г.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни
обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България.
Като е управлявал извънгабаритно ППС без необходимото разрешение
жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в
движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура.
По тази причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид.
Чрез разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата
10
законодателят е забранил движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства без разрешение, като движението на ППС се осъществява
чрез управлението му от съответния водач.
Следователно след като едно извънгабаритно ППС е приведено в
движение в нарушение на предписаните изисквания, отговорността по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата следва да се понесе от водачът, който
е бил длъжен преди да предприеме управление на ППС да се увери, че всички
законоустановени правила са спазени, в това число да провери дали за
извънгабаритното ППС, което следва да управлява, има издадено разрешение
да се движи по пътищата.
В случая жалбоподателят не е положил дължимата грижа на водач на
ППС, поради което правилно е бил санкциониран с процесното наказателно
постановление.
Предвид горното налице е извършено нарушение, поради което
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 53,
ал.1 от ЗП, предвиждаща глоба в размер от 1000 до5 000 лева за физически
лица, извършили нарушения по чл. 26, ал.2 от ЗП, каквото е процесното.
При индивидуализацията на санкцията административно-наказващият
орган е взел предвид в необходимата степен критериите за определяне на
наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН.
С оглед обстоятелството, че се касае за второ по ред нарушение от
този вид, както е посочил и АНО в издаденото НП, съдът намира, че
размерът на наказанието е определен в установения към закона
минимум – 2000 /две хиляди/ лева.
Съдът счита, че така наложеното наказание съответства на критериите
по чл. 27 от ЗАНН и съдържа потенциал за постигане целите на
административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН, тъй като същото
се явява повторно нарушение.
С оглед на горното, съдът намира, че това деяние се явява със завишена
степен на обществена опасност и не обуславя приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
Водим от горното, Съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7384 от 31.08.2021 г.
на *** на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ и във вр. с чл. 53,
ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН е наложил на ***., ЕГН
********** от *** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закон за пътищата във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабиритни и/или тежки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12