№ 35
гр. Р., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500013 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. С. И. от гр.Р. чрез пълномощника му
адв. Д. М. от АК-Р. против решение №1225/10.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4068/2022 г. на Р.нския районен съд, с което е осъден да заплати на П. С. И.
сумата в размер на 1875 евро, представляваща половината от заплатените за с.
им Н. К.ов И. извънредни медицински разходи за ортодонтско лечение.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
Ответницата по жалбата П. С. И. чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-
Р. е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение да правилно и иска
същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
1
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от П. С. И.
против жалбоподателя иск с правно основание чл.59 от ЗЗД- за заплащане на
сумата в размер на 1875 евро, с която същият се обогатил за нейна сметка и
представляваща стойността на половината от направените от нея разходи за с.
им Н. И..
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че с влязла в сила присъда 13/15 от 26.01.2015 г. по гр.д.№
721/2014 г. на Първоинстанционен съд 7 Мартодел, Кралство Испания,
изключителното упражняване на родителските права, както и отглеждането и
попечителството върху непълнолетния Н. К.ов И., роден на 17.10.2002 г., се
присъжда на м. П. И.. На б. К. И. е определен режим на посещения, както и да
заплаща издръжка от 250 евро за детето. В диспозитива на присъдата е
посочено още, че „всеки от родителите заплаща половината от извънредните
разходи на непълнолетния, като се имат предвид онези, които са конкретни,
необичайни, непредвидени и не се възприемат като лукс. Във връзка с този
вид разходи и относно това, доколко са необходими, трябва да съществува
съгласие между двамата родители, за чиито цели този, който изтъква
необходимостта от разхода, трябва да уведоми достоверно другия, преди да
го извърши и се приема, че същият смята за целесъобразен разхода, ако
измине един месец от уведомяването и не е представено възражение“. С
влязло в сила решение 28/17 от 14.02.2017 г. по същото гр.дело, издръжката,
която б. следва да заплаща за детето, е изменена на 150 евро и е постановено
извънредните разходи да се поемат поравно от двамата родители, като за
такива се приемат медицинските разходи, непокрити от социалната
осигуровка. В диспозитива на съдебния акт изрично е посочено, че страните
не могат да го обжалват, тъй като решението е постановено с тяхно съгласие
и те са заявили волята си да не обжалват. С решение 197/14.12.2019 г. по гр.д.
№ 520/2018 г. на Първоинстанционен съд 7 Мартодел, Кралство Испания,
първоначалното решение № 721/2014 г. се изменя, като упражняването на
2
родителските права се предоставят единствено на м., а в полза на б. не се
определя никакъв режим на свиждане. В мотивите решението е посочено, че
относно плащането на извънредни разходи няма място за произнасяне,
имайки предвид, че решението, по което се иска изменението, не се произнася
относно необходимостта от родителско разрешение по отношение на
извънредни разходи.
С представените по делото фактури №№3-10/12.03.2020 г.,
356/04.04.2020 г. и 99/28.02.2022 г., издадени от з.к. „Св.София“ ООД, з.к.,
както и с писмена декларация на управителя на клиниката е установено, че П.
С. И. е заплатила за ортодонтско лечение на с. на страните Н. К.ов И. сума в
общ размер на 3 750 евро.
При така установените факти първоинстанционният съд уважил
предявеният от П. С. И. иск по съображения, че жалбоподателят се е обогатил
за нейна сметка, тъй като същата е изпълнила задължението му, произтичащо
от съдебното решение за заплащане на половината от стойността на
медицинските разходи, свързани с лечението на с. им. Прието е, че б. е имал
задължение да поеме половината от стойността на медицинските разходи,
които са установени с представените по делото и неоспорени от него фактури
и декларация, удостоверяващи както факта на проведеното лечение, така и
факта на извършеното плащане.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил
прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 3770/2014 г. на
РРС. Същите са родители на детето Н. К.ов И.. С влезли в сила съдебни
актове на Първоинстанционен съд 7 Мартодел, Кралство Испания, са били
решени мерките относно упражняването на родителските права спрямо
детето. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с присъда 13/15 от
26.01.2015 г. са били решени временните мерки относно родителските права
по иск, предявен от м.. Спорът между страните относно упражняването на
родителските права е окончателен решен с влязло в сила решение 28/17 от
3
14.02.2017 г. на Първоинстанционен съд 7 Мартодел, Кралство Испания.
Съгласно това решение б. дължи заплащане на месечна издръжка в размер на
по 150 евро за всяко от децата и е постановено извънредните разходи да се
поемат по равно от двамата родители. Като такива извънредни разходи са
посочени медицинските разходи, непокрити от социална осигуровка.
Предвид установеното с влезлия в сила акт на испанския съд, правилно е
прието, че за жалбоподателя е налице задължение да заплаща както месечна
издръжка, така и половината от стойността на медицинските разходи за
извършено лечение на всяко едно от децата.
С представените по делото писмени доказателства- фактури и
декларация, изходяща от управителя на Зъбната клиника в з.к. е установено,
че на детето Н. е проведено ортодонтско лечение като м. е заплатила сумата
за лечението в общ размер на 3750 евро.
Фактът на проведеното лечение на детето Н. в периода 01.02.- 04.04.2020
г. / преди навършване на пълнолетие на детето/ е установен с представените
фактури, които не са оспорени от жалбоподателя, а фактът на извършеното от
П. И. плащане е удостоверен в представената декларация от управителя на
клиниката, която също не е оспорена.
Правилно въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства и с
оглед процесуалното поведение на жалбоподателя районният съд е приел, че
тези факти са установени и въз основа на същите е обосновал извод, че с
факта на плащане на пълния размер на тези разходи, жалбоподателят, имащ
задължение за поеме половината от тяхната стойност, неоснователно се е
обогатил за сметка на м..
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото като правилно следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати направените от
ответницата по жалбата разноски в размер на 670 лв.- платено адв.
възнаграждение.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1225/10.10.2022 г., постановено по гр.д.№
4068/2022 г. на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА К. С. И., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на П. С. И., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр.Р. сумата в размер на 670 лв. разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5