№ 3154
гр. Варна, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Е. Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20253110109044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба, подадена от Е. Ж. Л., ЕГН **********,
местоживеене: гр.Варна, защитено жилище към Фондация „SOS семейства в
риск" - Варна, срещу родителите й Ж. Т. Л. и Д. Д. Д. и двамата с адрес:
гр.Варна, ул. „*****“ бл. 13, ет. 17, ап. 116.
В молбата за защита се излага следното:
На 12.04.2025г. молителката се видяла с приятеля й ******* и отишли
да подаде сигнал във второ РПУ, срещу родителите си. Дала показания, че
родителите й са и взели личната карта, и я държат заключена в къщи, като я
тормозят психически.
В същото време родителите й подавали сигнал в първо РПУ, че е
изчезнала, от къде ги уведомили, че се намира във второ РПУ. Родителите й
пристигнали в районното управление и започнали да викат, че приятелят й е
престъпник и щял да я продаде, което не отговаря на истината, поради което се
разстроила много.
След като напуснали сградата на Второ РУ - Варна, баща й я хванал
здраво за ръката, и насила я завел до семейния автомобил, и против волята й я
вкарал в него.
През месец юни 2025г. отишла с майка си да си получи дипломата за
завършено средно образование, която била взета и скрита от Е. Л.. Искала да
се запише в университет, но родителите й заявили, че няма да се справи, и
отказали да й върната дипломата, за да може да кандидатства. Отправяла
1
многобройни молби да й върнат личната карта й телефона, но получила
категоричен отказ.
През месец юни 2025г., майки не е спирала да й упражнява психическо
насилие. Убеждавала я е да подаде сигнал срещу приятеля й ******* за
трафик на хора. Завела я е насила в полицията, къде дала сведения, че няма
нищо такава, и ******* нищо не й е направил. Когато майка й е разбрала, че
не е заявила пред органите на реда, това което иска, я нарекла неблагодарница
и, че не оценява полаганите за нея грижи. Трябвало да свидетелства срещу
*******, за да спаси други момичета от фаталния край.
На 10.07.2025г. избягала от дома си й се настанила защитено жилище
към Фондация „SOS семейства в риск.
Имате ТЕЛК решение, определена й е инвалидна пенсия, която никога
не е получавала. Майка й е завела пред нотариус да я упълномощи да и взема
пенсията.
Посочва, че иска сама да взема решения за собствения си живот.
Моли за налага не мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от
ЗЗДН.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителката
поддържа молбата.
Ответниците признават, че не дават възможност на молителката да
тегели парите си от сметката. Не отричат, че разполагат с парите от пенсията
на дъщеря си. Посочват, че когато молителката им е искала пари, те са й
давали. По сметката няма дебитна карта и парите се теглят директно от клон
на банката.
Признават, че са взели личната карта на молителката и телефона й.
Ответникът посочва, че когато е бил отнет телефона на Е. Л., същата
осъществяла контакт не само с приятеля си *******, а и други лица, при което
тя е дала всички пароли и акаунти на собствените си профили, а в компютъра
имал файл с лични данни. Когато я попитал защо прави това, тя изпаднала в
ярост и страшила компютъра. Двамата ответници изразяват притеснения, че
приятелят на дъщеря й *******, ще и навреди, като я направи жертва на
„трафик на хора“. Посочат, че са запознати с електронната кореспонденция на
молителката. Ответницата Д. Добре посочва, че на следващия ден след като са
се прибрали от РПУ, молителката жестока е пребила.
Оспорват да са й вземали дипломата за средно образувание, да са я
дърпали пред РПУ и насила да с я вкарвали в семейния автомобил. Твърдят,
че не я вярно, че са карали молителката да подаде сигнал срещу *******, но
същевременно Д. Д. заявява, че я убеждавала да пусне сигнал в полицията
срещу *******.
Излагат се твърдения, че Е. Л. не в добро психическо състояние и не
може да взема всякакви решения сама. Има суицивни мисли и склонност към
самонараняване.
2
Ответницата Д. посочва, че когато молителката била на 17 г. приятеля и
*******, я убедил, че много я обича. Е. Л. я излагала, че отива да пие сок и му
дала тялото си. След като разбра я завяла да и направят изследвания и на
психолог. Ответникът Л. твърди, че ******* завел дъщеря му в долнопробен
хотел. И двамата ответници квалифицират това поведение като блудство с
непълнолетно лице, определят го като „чиста педофилия“.
Ответниците твърдят, че не знаят къде се намира „SOS” центъра къде е
настане към момента молителката.
От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че ответниците са майка и бащата на молителката,
което се установява от приложените справки „НБД“
Видно от предоставените справки за съдимост, страните са не са
осъждани.
Не е спорно и видно от предоставеното ТЕЛК решение/ л. 76/ е, че на
молителка е определена 75 % трайна неработоспособност, причинена от
заболяване – сколиоза.
Също така страните не спорят и видно от удостоверение/ л. 55/.че в
периода 31.01.2024г. до 25.03.2025г. Е. Л. е била настанена в защитено
жилище към фондация „ SOS семейства в риск“
От предоставените банков извлечения се установява, че Е. Л. получава
пенсия от НОИ в размер на 399.19 лв. и помощи от Агенция социално
подпомагане в размер на 95.07 лева
С пълномощно, с нотариална заверка на подписите извършена на
10.08.2024г. /л. 57/, молителката упълномощила майка си Д. Добре да я
представлява и разписва с подписа си пред всички общински, държавни,
административни, финансови и данъчни служби. Да я представлява пред ЦКБ
АД, като тегли внася и превежда суми от банковата й сметка.
Ответниците признават, че не дават възможност на молителката да тегли
парите си от банковата си сметка. Като те давали пари на молителката.
Ответниците са предоставили извлечение от сметката на Е. Л. /л. 58 –
59/ , от което е видно, че към 19.09.2024г. в сметката на Е. Л. била налична
сумата от 9774, 02 лв.,
Видно от предоставените извлечение от сметка/л 100 – 105/ на
19.09.2024г. Д. Д. е изтеглила от сметката на дъщеря си сумата от 9700 лв.
На 10.02.2025г., по времето когато молителката е била настане в
защитено жилите, ответницата е изтеглила сумата от 2450.00 лв.,
представляваща почти цялата налична сума в сметката на дъщеря й, останали
8 лева.
3
На 19.05.2025г. ответницата тегли 1600,00 лв. почти цялата натрупана в
сметката парична сума, салдото остава 23.29 лв.
Ответниците признават, че са взели на молителката оригиналната
личната карта, като са и преснимано на хартия копие на същата. Отнели са й
също така и телефона.
Горното се установява и от свидетелските показания на ************ и
***********., които съдът кредитира, като пълни, ясни, безпристрастни и
непротиворечиви с останалите доказателства.
През месец юни 2025г. ответницата Д. е убеждавала Е. да пусне сигнал в
полицията срещу приятеля й *******.
Горното се установява от декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН във вр. 13,
ал.3 ЗЗДН, а и се признава от ответницата.
От постановление за отказа да се образува досъдебно производство се
установява, че приятелят/л.56/ на Е. Л. е ******* В********** роден през
1999г., който живее и работи в гр. София. Не е установено ******* ***** да е
осъществявал неправомерно поведение спрямо молителката и да я карал да
прави нещо против волята й.
От разпита на ************ и *********** се установява следното:
В началото на месец юли 9/10 молителката се свързала с свидетеля
******* в платформата Дискорт, след като успяла да намери рутера.
Уговорили си среща на спирка „ Явор“, видя ли се към 18:30 часа. Е. Л.
споделила за проблемите с родителите си, тя нямала в себе си телефон, лична
карта и пари. Носела само хартиено копие на личната си карта. Денис
*******, се обадил на майка си /свидетеля *********/, защото не знаели какво
да правят, казал й че Е. не иска да се прибира в къщи. Свидетелят *********
отишла при тях, молителката била много напрегната, когато е ставало дума за
родителите. Свидетелакта се обадила на родителите на Е. да не се
притесняват, мака й заявила, че ще се обади по – късно, защото е сигнализира
полицията, за изчезването на молителката.
Молителката заявила, че не иска да се прибира вкъщи и не знае какво да
прави. Предложили й да преспи в тях. Когато отшили в дома на двамата
свидетели, Д. Д. се обадила на свидетеля *********, последната я попитала
дали Е. е под някакво запрещение. Било й казано, че няма, но молителката
била жертва на трафик на хора, щели да я закарат в Германия. След като било
изяснено, че тези твърдения не са доказани свидетелката заявила, че
молителката е пълнолетна и сама може да взема решение. В този момент
разговора ескалирал, като ответницата заявила, че Е. не може да взема сама
решения.
Със съгласието на Е. свидетелката ********* изпратила съобщение на
Д. Д., с предложение молителката да има телефон без интернет. На
предложението било отговорено, че Е. ще има телефон, когато е готова за
това. Е. останала в дома на свидетелите два дена. През това време
4
комуникацията с молителката била нормална, като с възрастен човек. Била е
по – притеснителна, разстройвала се е при опит да я попитат за родителите й.
На 11.07.2025 молителката била отново настанена в защитено жилище
към фондация „SOS семейства в риск“, където към момента пребивава/ л. 65/
Е. Л. завършила следното си образование през 2025г. с общ успех 3,45.
Успеха й от държавен зрелостен изпит са добър 4,11 по БЕЛ и много добър
4,66 по Философия/ л.77/
От приетите по делото медицинска документация/ л. 62 – л.75/ се
установява следното:
Обективното състояние на молителката при проведен преглед на
03.05.2024г., било - вътрешно напрегната, цялостно ориентирана, контактна.
Сподели е, че се чувства недооценена, пренебрегната, склонна да разочарова
хората, поради което е започнала несуицидни самонаранявания. Често влизала
в конфликт с родителите си.
Към 29.04.2024г. била в умерено тежък депресивен епизод, на фона на
разстройство в адаптацията.
Във всички предоставени медицински прегледи на молителката Е. Л.
извършени от детска възраст до средата на 2024г., не е установено съща да
има нарушени интелектуални възможности, психиатрични заболявания
водещи до невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното.
Ориентиране е за собствената си личност, време и място, памет и интелект в
нормата /л. 66/.
От всички доказателства по делото се установява, че молителката и
интровертна личност, страдаща от разстройство в адаптацията, и чувстваща
психологични проблеми, за което приема лекарства. Често участваща в
семенни скандали със родителите си, които не одобряват житейските й
решения.
Установява се, че ответниците взели дипломата за средно образувание
на молителката, както и това, че на 12.04.2025г. след като напуснали сградата
на второ РПУ, ответникът Ж. Л. хванал за ръката дъщеря си и насила я завел
до семейния автомобил, и против волята й я вкарал в него.
Горното се доказва от доказателствената сила на декларацията по чл. 9
ал.3 от ЗЗДН във вр. 13, ал.3 ЗЗДН и от установеното цялостно поведение на
ответниците.
Установява се, че освен описаните по горе актове, ответникът Ж. Л. е
проявявал физическа и психическа агресия към дъщеря си - молителката по
делото.
Горното се установи след следния анализ на доказателства. В сведение
дадено на 12.04.2025г. от майката Д. Д. пред органите на МВР /което съдът
цени, като писмено доказателства/ заявява, че от самото раждане на Е.
започнали проблеми със съпруга ми и тя присъстваше и гледаше, тормоза над
мен от баща си. Заявява, че съпруга й започнал да проявя агресия към Е.
5
когато тя е навършила 13 г. възраст, като я биеше и тормозеше и от тогава и
започна изкривяване на гърба. Заявява, че Ж. от когато Е. е станала на
13години, до настоящия момент я тормози, като освен, че я бие, я обижда с
думите „Ненормална, мързелива“.
В листи за преглед от 24.12.2023г / л. 66/, в снетата по данни на данни на
пациента и близки, анамнеза е посочено, че Е. Л. е споделила, че майка й е
взела телефона. И тя се е ядосала и проявила агресия, за което баща и я
ударил, а тя ударила майка си.
В о.с.з ответницата Д. Д. е дала обяснения във връзка изложеното по
горе. Посочва, че казаното от нея е било под състояние на ефект, но заявява –
„Силно казано да я биеше. Не й е нанасян побой, който да има някакви
последици“, като оправдава поведението с незначителни и значителни
подробности.
Наличието на проявявана физическа и психическа агресия от страна на
бащата на молителката, се подкрепя и от снетата анамнеза/ лист за преглед л.
62/, в която е отразено, че по данни на майката баща е по – избухлив и груб на
моменти, изискващ. Както и от свидетелските показания на *******, която
заявява, че Е. е сподели, че е физически тормозена от баща си.
В обобщение, съвкупността на установените факти води съда, до
категоричния извод, че ответникът Ж. Л. е проявявал физическа и психическа
агресия към дъщеря си, извън процесните.
Съдът не кредитира показания на ******** Д., като противоречащи на с
другите доказателства по делото. Същата заявява, че приятеля на Е. е над 40 –
годишен, което не е вярно, че е на такава възраст не и твърдяно, от
прокурорското постановление се установява, че е роден през 1999г. Твърди, че
молителката не може да работи с пари и същевременно посочва, че Е.
извършва редица дейности, които изискват способност с боравене с пари.
Посочва, че Е. няма приятели, освен внучка й /която свидетелката навсякъде
придружавала/ което се опровергава от останалия доказателствен материал.
Относно свидетелските показания на ************, съдът намира, че в
тях се твърдят факти неотносими към предмета на доказване.
Съдът приема за недоказано, че ответниците са държали молителката
заключена вкъщи. Видно от доказателствата по делото, че тя е можела да
излаза от дома си. Ако е била държана заключена, не би могла да отиде до
РПУ и да се срещне с свидетелите.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде издадена заповед за защита следва да са налице следните
предпоставки:
Молителя да е лице посочено в чл. 3 от ЗЗДН.
Да е осъществен акт на домашно насилие.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
6
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Ответниците са родители на молителката, следователно молбата е
подадена от и срещу легитимираното по закон лице чл.3, т.5 от ЗЗДН.
Налице е и следващият елемент от фактическия състав, а именно
осъществени актове на, психическо, икономическо насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
Молителката към момента на извършване на процесните актове на
домашно насилие е била пълнолетен напълно дееспособен български
граждани, притежаваща възможност да упражнява в пълен обем правата и
свободите дадени от конституцията, международните договори и законите,
действащи на територията на страната.
Всеки има право да му се зачита личния живот /чл. 8 от ЕКЗПЧОС/, в
него са включва свободен избор на интимните партньори, приятелски кръг,
тайната на неговата лична кореспонденция и др.
В случая лишаването на молителката, свободно да разполага с парите си
от банковата сметка, представлява икономическо насилие. Ответниците
признават, че не са давали на молителката да тегли пари от сметката си. Д. Д. е
изтеглила наличното салдо от сметката, по времето когато Е. е била настанена
в защитено жилище, и по време на извършване на процесните актове на
домашно насилие. Това показва желанието за контрол върху свободната воля и
поведение на молителката, чрез използване на финансови лостове, типична
форма на икономическо насилие. Не е основателно възражения, че
молителката е можела да оттегли даденото пълномощно свободно и да тегли
пари от клон на банката. Отнемането на личната карта я лишава от тази
възможности. Отделно възможността да се преустановят последици от
извършеното домашно насилие, не го заличава.
Самото отнемане на оригинала на личната карта е ограничило
молителката от възможността да упражнява редица лични права и свободи,
което е акт на домашно насилие.
Акт на домашно насилие е и отказът да се върне дипломата за средно
образувание, който ограничава редица лични права, като кандидатстването в
университет, започване на работа и др.
Отнемането на телефона на молителката също следва да се
квалифицира, като акт на домашно насилие. Той е отнет само и единствено с
цел да се лиши молителката от възможност за комуникация, и узнаване на
нейното съдържание, поради което следва да се квалифицира, като
ограничаване на личния живот. Възражението, че телефонът е собственост на
ответника Ж. Л., е неоснователно поради обстоятелството, че с отнемането не
се цели упражняване на право в собствен интерес, а се желае ограничаването
7
на личния живот.
По отношение на убеждаването на молителката да подаде сигнал срещу
приятелят й за трафик на хора.
В законодателството липсва легална дефиниция на психическо насилие.
Съдебната практика и теория го определя, като действия които имат
отрицателно отражение върху психиката на едно лице, поражда в него
негативни емоции и изживявания, създават чувство за малоценност,
предизвикване на страх, всяко поведение което може да намали
самочувствието на жертвата, нейното достойнство и самооценка. Актове на
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, изолация, тормоз. Преценка
дали е налице психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Предвид психически особености на молителката, този, акт се е отразил
негативно в съзнанието на й, представлява опит за принуда, след него Е. Л. е
взела окончателното решение отново да напусне дома си, поради което съдът
го квалифицира, като акт на домашно насилие под формата на психологическо
такова. Възражението, че няма как някой бъде каран да дава показания, и че
молителката не е давала, поради което деянието не следва да се квалифицира
като акт на домашно насилие е неоснователно. По делото е установено и
признато от ответницата, че е карала молителката да дава показния против
приятеля си, от което следва „че има как“, точно тава е хипотезата на
принудата, да караш някой да прави нещо което не желае.
Деянието от 12.04.2025г. - след като напуснали сградата на второ РПУ,
ответникът Ж. Л. хванал за ръката дъщеря си и насила я завел до семейния
автомобил, и против волята й я вкарал в него, съдът също намира за акт на
домашно насилие, физическо и психическо такова.
С осъществените актове на домашно насилие, ответниците целят да
прекратят вижданията на молителката, с доброволно избрания интимен
партньор, като и вземат телефона, личната карта, четат противи волята й
електронната кореспонденция. Желаят да вземат решение вместо дъщеря си
предвид мнението им, че тя не може да взема осъзнати решения. Взема
решения които и вредят.
Психично здраве на молителката не е предмет на настоящото
производство, но следва да се отбележи, че по делото не се установява Е. Л. да
страда от някакво психично заболяване, което да води налагането на
специални здравни мерки и ограничаването на свободната и воля.
Същата е свободна да живее живота си сама, да избира партньорите си.
По делото не са налице никакви доказателства, че спрямо нея са извършени
някакви престъпления. Според законодателството доброволният полов акт с
непълнолетно лице не е престъпление. Към осъществяване процесните
деяния, тя е била пълнолетна и напълно свободна да избира, как да живее
8
личния си живот, който неправомерно е ограничаван от ответниците.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие
върху лицата и евентуалните последици.
Въз основа на посочените критерии съдът намира, че следва да се
наложат следните мерки :
по чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на ответниците да се въздържа
от домашно насилие - най – леката мярка която да служи за предупреждение
към ответниците, че за в бъдеще следва да се въздържат от поведение същото
или подобно на процесното.
по чл.5, ал.1 , т. 4 от ЗЗДН – забрана на Ж. Л. и Д. Д. да осъществява
контакт с Е. Ж. *****, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от 3 месеца. Съдът намира тази
мярка за подходяща предвид характера на процесните актове на домашно
насилие и даваща възможност да се тушира възникналия конфликт.
При определяне на мерките за домашна защита и техния срок съдът взе
предвид следното. Процесните актове на домашно насили са с по лек
характер, не са в състояние да предизвикат сериозни последици, касае се за
семейни неразбирателства. Действително по делото е установено извършено
от бащата Ж. Л. домашно насилие преди срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, което
следва да се вземе предвид при индивидуализация на мерките за защита. От
друга страна при извършената от съда оценка на риска по методиката на
Приложение № 5 към чл. 74 ЗЗДН, се установи следното: Налице са пункт 8,
9, 12, 17 от контролния списък на рискови фактори за оценка на риска на съда
по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, като общия сбор на точки е 7, което се оценява като
ниска степен на риска.
Предвид че адв. М. Н. е предоставила на молителката безплатна правна
помощ, то ответниците на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде осъдени
да заплатят на адвокат М. Н. сумата от 600 лева. При определяне на размера
му съд взе предвид фактическата и правна сложност на делото като взе за
ориентир предвиденият в чл. 22 от Наредба № 1/2004г за възнаграждения за
адвокатска работа, хонорар за производства по ЗЗДН.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответниците следва да бъде осъдени да заплати в полза на Варненския
районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу домашно насилие, упражнено над Е.
9
Ж. Л., ЕГН **********, местоживеене : гр.Варна, защитено жилище към
Фондация „SOS семейства в риск" – Варна от Ж. Т. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „ *****“ № 8, вх. Б, ет. 7, ап. 19 и Д. Д. Д. ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „ *****“ № 13, ет. 17, ап. 116
следва:
ЗАДЪЛЖАВА Ж. Т. Л., ЕГН: ********** и Д. Д. Д. ЕГН: **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Ж. Л. ЕГН
**********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на Ж. Т. Л., ЕГН: ********** и Д. Д. Д. ЕГН: **********,
да осъществяват контакт със Е. Ж. Л. ЕГН **********, под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок
от ТРИ МЕСЕЦА считано от датата на постановяване на настоящото съдебно
решение – 27.08.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ж. Т. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „
*****“ № 8, вх. Б, ет. 7, ап. 19 и Д. Д. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ул. „ *****“ № 13, ет. 17, ап. 116 да заплати на адвокат М. Н. Н.,
личен номер ******** от Адвокатска колегия-Варна, кантора с адрес: ул.
****** № 35 сумата от 600/ шестстотин/ лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за гр.д № 9044/2025 на ВРС, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за Адвокатурата.
ОСЪЖДА Стефан Стоянов Стойчев, ЕГН **********, адрес: Ж. Т. Л.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „ *****“ № 8, вх. Б, ет. 7,
ап. 19 и Д. Д. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „ *****“
№ 13, ет. 17, ап. 116, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет
лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 27.08.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10