Присъда по дело №1024/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 24 |
| Дата: | 3 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Милена Николова Николова |
| Дело: | 20213110201024 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 11 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
2021 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимия М. Д. Д. за това, че на 13.03.2020 г. в гр. Варна при управление
на моторно превозно средство - л.а. "Фолксваген Пасат" с peг. № ТХ 2203 АТ,
нарушил правилата за движение: чл.6, т.1 от ЗДвП: "Участниците в
движението: съобразяват своето поведение с... пътната маркировка", вр.чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: "Единична непрекъсната линия" -
М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат...";
чл.21, ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак"
вр.чл.47, ал. 3 от ППЗДвП: "Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования:
„В26" -"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 30
км/ч; чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека,
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре"; чл.119 ал.2 от ЗДвП:,,При заобикаляне на спряло
пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото
пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. Н.
Б., изразяваща се в: счупване на костите на дясната подбедрица /фрактура на
дясна тибия и фибула в средна трета/, което е обусловило трайно затруднение
в движенията на долния десен крайник за период около 3 месеца;
травматичен шок, който е обусловил разстройство на здравето, временно
опасно за живота; изкълчване на лява раменна става, което е обусловило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период, по-
голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."а", пр.2 вр. ал.1, б."б", пр.2
вр.чл.342, ал.1 от НК.
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно
чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК,
доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение, като намира, че установената фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал.
Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.
55 НК.
Повереникът на частния обвинител адв. Г. поддържа становището на
представителя на прокуратурата.
Защитникът адв. А. излага доводи, че са налице предпоставките на чл.
55 НК за налагане на наказание под установения законов минимум. Изразява
становище, че на подсъдимия не следва да бъде налагано наказание
1
„лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият М. Д. Д. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. В хода на пренията моли за приложението на чл.
66 НК и да не му бъде налагано наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. В последната си дума отправя същото искане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. Д. Д. е роден на 01.10.2001 г. в гр. Добрич, адрес гр.
***, български гражданин, основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, с ЕГН **********.
Около 20.00 ч. на 13.03.2020 г. подсъдимият Д., заедно със свидетелите
Р.Й., В.Н. и още двама техни приятели, решили да пътуват до гр. Варна и да
се разходят по случай рождения ден на св. Н.. Св. Н. притежавал лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с per. №ТХ 2203 АТ и го предоставил на
подсъдимия Д., който се съгласил да управлява колата до гр. Варна. Веднага
след като взели решението петимата потеглили. Подсъдимият Д. знаел
маршрута, тъй като пътувал много пъти до гр. Варна. Стигнал до Катедралата
и продължил движението си по бул. "Мария Луиза" в посока Червения
площад, после по бул. "Осми Приморски полк", след което минал покрай
сградата на Община Варна и приближил пресечката с ул. "Братя
Миладинови". Преди това имало поставена изкуствена неравност на пътното
платно и няколко метра след нея - пешеходна пътека, обозначена и осветена.
Било около 21,20 часа и движението било натоварено. Същевремнно св. П.
управлявала своя автомобил в лявата лента за движение по бул. "Осми
Приморски полк", в същата посока, както и подсъдимият Д.. Приближила
„бабуната", подминала я и спряла на пешеходната пътека, за да пропусне
велосипедист (св. Б.), който се намирал на разделителния остров. В средната
лента до свидетелката П. също спрял автомобил. Подсъдимият Д. също
приближил „бабуната". Видял спрелите автомобили, но вместо да спре и той,
решил да мине в бус-лентата и да ги заобиколи. В този пътен участък имало
поставен знак за ограничаване на скоростта „В 26" - до 30 /км/ч., но
подсъдимият Д. се движел с превишена скорост от 60 км /ч. Навлязъл
надясно в бус-лентата, изравнил се със спрелите автомобили и решил да се
върне отново в средната лента, като мине пред тях. В този момент св. Б.,
който стоял върху велосипеда си на разделителния остров, видял, че
превозните средства, намиращи се в лява и средна пътна лента, спрели, за да
му дадат предимство. Тръгнал да пресича, качен върху велосипеда си, като го
придвижвал, „избутвайки" се с крака. Преминал пред спрелия автомобил на
св. П.. След това и пред другия автомобил, който бил спрял в средната лента.
Общото разстояние, което изминал, било 5м и достигнал скорост 9 км/ч. В
този момент подсъдимият Д. с управлявания от него автомобил изпреварил
спрелите автомобили, пресякъл единичната непрекъсната линия между
средната лента и бус-лентата и се насочил към средната лента. В този момент
забелязал пресичащия пешеходната пътека велосипедист, задействал
спирачната система, но не успял да спре и ударил велосипеда на св. Б. с
предна дясна част на автомобила в неговата дясна странична част. Св. Б.
отхвръкнал върху капака на колата, ударил се в предното стъкло и паднал на
пътното платно на дясната си страна. Обв. Д. излязъл от автомобила.
Водачите на спрелите на пешеходната пътека автомобили също излезли и бил
2
подаден сигнал на тел. 112. Местопроизшествието било посетено от екип на
„Спешна помощ", който откарал пострадалия в болница.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз
основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и съдържащи се в показанията на свидетелите В.С.
Н., Р. Д. Й., Ж.П. П., Б. Н. Б., Е.Ю.Е. и П.Д.Г.; писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, 2 бр. протоколи за химическа експертиза, 2 бр. протоколи за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, медицински документи
от „МАЛ Св. Анна – Варна“ АД, съдебномедицинска консултация,
констативен протокол за ПТП, справка за нарушител/водач, справка за
съдимост на подс. Д.; заключение по назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, заключение по назначената в
хода на досъдебното производство видеотехническа експертиза, заключение
по назначената в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза, както и от веществените доказателства 2 бр. дискове.
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им
са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други
и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими
към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство са представени заключение по
назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, заключение по назначената в хода на досъдебното производство
видеотехническа експертиза и заключение по назначената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза, които съдът намери за
пълни, ясни и обосновани.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
Съдът намира за достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина представените веществени доказателства – 2 бр. дискове,
и изготвените веществени доказателствени средства – фотоснимки.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице.
3
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че
подсъдъмият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."а", пр.2 вр. ал.1, б."б", пр.2
вр.чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д. на 13.03.2020 г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство - л.а."Фолксваген Пасат" с peг. №
ТХ 2203 АТ не се е съобразил с надлъжната пътна маркировка („Единична
непрекъсната линия“ – М1), пътен знак „В26“, забраняващ движение със
скорост по-голяма от 30 км/час, както и с намиращите се в непосредствена
близост спрели ППС, пешеходна пътека и пешеходец.
По този начин нарушил правилата за движение – чл.6, т.1 от ЗДвП:
"Участниците в движението: съобразяват своето поведение с... пътната
маркировка", вр.чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка
има следните изображения, наименования и значения: "Единична
непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат..."; чл.21, ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак" вр.чл.47, ал. 3 от ППЗДвП: "Пътните знаци
за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните
изображения и наименования: „В26" -"Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената“ - 30 км/ч; чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване
към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; чл.119 ал.2 от ЗДвП:,, При
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци".
В резултат на допуснатото нарушение настъпило пътно-транспортно
произшествие, с което подсъдимият причинил на св. Б. Н. Б. телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на костите на дясната подбедрица
/фрактура на дясна тибия и фибула в средна трета/, което е обусловило трайно
затруднение в движенията на долния десен крайник за период около 3 месеца;
травматичен шок, който е обусловил разстройство на здравето, временно
опасно за живота; изкълчване на лява раменна става, което е обусловило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период, по-
голям от един месец. Причинените на пострадалото лице увреждания
покриват състава на чл.129, ал.2 НК, поради което се квалифицират като
средна телесна повреда.
4
Налице е и квалифициращ признак – деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което правилно е квалифицирано като
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."а", пр.2 вр. ал.1, б."б", пр.2
вр.чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при непредпазлива форма
на вина и по-конкретно самонадеяност (съзнавана непредпазливост), тъй като
при тази висока скорост, увеличена интензивност на движението, навлизането
в бус лентата и последващото навлизане в средната лента за движение точно
на пешеходната пътека подсъдимият е предвиждал възможността от деянието
да настъпят общественоопасни последици (настъпването на ПТП и
причиняването на телесна повреда на друго лице), но необосновано (поради
неверни представи за наличието на обективни препятстващи фактори -
неговите умения като водач) е бил уверен, че същите няма да настъпят.
Поради гореизложените съображения, съдът призна подс. М. Д. Д. за
виновен в извършване на деяние по по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."а", пр.2
вр. ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК, предмет на повдигнатото й
обвинение.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."а", пр.2 вр. ал.1,
б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е
задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 55 НК, каквато възможност
предвижда разпоредбата на чл. 58, ал. 4 НК, тъй като са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото,
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко на извършеното деяние,
а именно младата възраст на подсъдимия, която е изключително близка до
възрастта на наказателнонеотговорните лица, чистото съдебно минало,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил върху
велосипеда на пешеходната пътека, въпреки че не е имал това право,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина от самото начало
на разследването.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
причинените няколко телесни увреждания на пострадалия и по-тежката
форма на непредпазливостта – самонадеяност.
Съобразявайки целите в чл. 36 НК и при наличието на многобройни
5
отговорността обстоятелство, при които и най-лекото наказание се явява
несъразмерно тежко на извършеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 НК, която задължава съда да приложи чл. 55, ал.1, т. 1 НК, съдът
намери, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от
свобода в размер на четири месеца, което ще допринесе в максимална степен
за постигане на специална и генералната превенция, а именно да се поправи и
превъзпита дееца, както и да се въздейства предупредително върху
обществото.
Налице са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 НК. Подсъдимият не е
осъждан към датата на деянията на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода,
като съдът намира, че превъзпитанието и поправянето на подсъдимия не
налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл. 36 НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен
срок от три години.
Съдът лиши на основание чл. 343г от НК вр. чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК подс. Д. от право да управлява моторни превозни средства за срок от една
година. При определяне размера на наказанието „лишаване от право“ съдът
съобрази обстоятелството, че подсъдимият е извършил няколко на брой
нарушения на ЗДвП. Т.е. подсъдимият следва да бъде лишен в един по-дълъг
период от възможността да управлява МПС, доколкото в него е констатирана
склонност лесно да наруши правилата за движение по пътищата. Едно такова
наказание би допринесло за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия,
който в период от една година ще има възможността да преосмисли
поведението си при управление на МПС.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява моторни превозни средства
времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
По веществените доказателства и разноските:
Съдът постанови веществените доказателства – 2 бр. дискове, да се
оставят по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия М. Д. Д. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 1056,12 лв.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6
Съдия при Районен съд -
Варна: ______________
7