№ 19506
гр. С, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110156293 по описа за 2022 година
Ищецът А. Х. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „П“ № ..., чрез адв. И. Г. – САК, със
съдебен адрес: гр. С, ж.к. С, бл. ... е предявил срещу „А“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Б № ... иск за следното:
Да се установи, че задълженията на ищеца по изпълнителен лист на PC - Сливен от
04.04.2011г., издаден по ч.гр.д. 7206/2010г. и по изпълнителен лист, издаден на 10.12.2010г.
по ч.гр.д. 5892/2010г. на PC - Сливен в полза на взискателя „А Б“ ООД, ЕИК ********* са
погасени по давност и ищецът не дължи на ответника „А Б“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
7 790,43 лева, включваща главница по договор за потребителски кредит от 19.03.2008г. в
размер на 1387.61 лева; законна лихва в размер на 1568.07 лева за периода 06.12.2010г.-
19.01.2022г.; главница по договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. в размер на
1858.28 лева; законна лихва в размер на 2125.16 лева за периода 29.10.2010-19.01.2022г.;
неолихвяеми вземания (мораторна лихва, обезщетения и т.н.)- 346.46 лева; присъдени
разноски -404.85 лева; адвокатско/юрисконсултско възнаграждение- 100 лева.
Ответникът е получил препис от исковата молба и е депозирал отговор в срок, с който
оспорва предявениът иск по основание и размер.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК.
Ищецът твърди, че ЧСИ Д В е образувал изпълнително дело № ..., въз основа на
изпълнителен лист на PC - Сливен от 04.04.2011г., издаден по ч.гр.д. 7206/2010г. и
изпълнителен лист, издаден на 10.12.2010г. по ч.гр.д. 5892/2010г. на PC – Сливен, което
след прекратяване на правата му на ЧСИ е преобразувано в кантората на ЧСИ Г К под № ....
Ищецът сочи, че съгласно изпълнителен лист от 04.04.2011г. по ч.гр.д. № 7206/2010г. е
1
осъден да заплати на “Т” ЕАД 1387.61 лева - главница по договор за потребителски кредит
от 19.03.2008г., заедно с лихви, такси и разноски, а съгласно изпълнителен лист от
10.12.2010г. също на PC - Сливен, издаден по ч.гр.д. 4064/01.11.2010г. е осъден да заплати
на “Т” ЕАД сумата 1858.28 лева - главница по договор за потребителски кредит от
04.06.2008г., заедно с лихви, такси и разноски. Сочи, че изп.д. № ... по описа на ЧСИ П Г. е
образувано на 16.11.2011г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на майката на
ищеца - А Р.а на 05.01.2012г. със задължение да я предаде на длъжника. Твърди, че действия
по принудителното изпълнение по това дело не са извършвани и същото е перимирано с
постановление на ЧСИ П Г. с изх № .../10.03.2017г., като в мотивите е изтъкнато, че
взискателят не е поискал действия по принудителното изпълнение повече от две години и не
са реализирани такива, считано от датата на образуване на изпълнителното дело. След
прекратяване на изпълнително дело ... по описа на ЧСИ П Г., е образувано ново, на
28.06.2018г., със същите два изпълнителни титула. Това изпълнително дело е образувано с
номер ... по описа на ЧСИ Д В. Ищецът счита, че по него първите действия по
принудителното изпълнение са реализирани с изпращане на запорни съобщения на
26.11.3018г. През 2021г., поради прекратяване правата на ЧСИ Д В, делото е преобразувано
наново в кантората на ЧСИ Г К под номер .... Следва налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищеца във „В“ ООД. Именно поради тези изложени в исковата молба
съображения ищецът счита, че задължението по и.д. ... по описа на ЧСИ Г К е погасено по
давност на основание чл. 110 ЗЗД с обща петгодишна давност, която според него започва да
тече на 17.11.3011г. и изтича на 17.11.3016г., тъй като първите действия по принудителното
изпълнение, реализирани чрез изпращане на запорни съобщения, са от дата следваща
изтичане на петгодишната давност на задължението. Ищецът иска от съда да прекрати
изпълнително дело ... по описа на ЧСИ Г К, с peг. № ... на КЧСИ с район на действие -
Софийски градски съд.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
Изпълнителен лист от 10.12.2010г. е издаден от РС Сливен по заповед за изпълнение №
4064/01.11.2010г. по ч.гр.д. № 5892/2010г. по описа на този съд и с него А. Х. Р. е осъден да
заплати на „Т“ ЕАД – гр. С сума в размер на 1858, 28 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 04.06.2008г., договорна лихва в размер на 168, 17 лв., лихва за
забава в размер на 15, 97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.10.2010г. и разноски.
Изпълнителен лист от 04.04.2011г. е издаден от РС Сливен по ч.гр.д. № 7206/2010г. по
описа на този съд и с него А. Х. Р. е осъден да заплати на „Т“ ЕАД – гр. С сума в размер на
1387, 61 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 19.03.2008г., договорна лихва
в размер на 162, 32 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2010г.
и разноски.
От тези два изпълнителни листа, приложени по изп.д. № ... по описа на ЧСИ Г К се
установява, че въз основа на тях е било образувано изп.д. № ... по описа на ЧСИ П. Г., което
2
е било прекратено на 10.03.2017г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. От това изпълнително
дело по делото са налице само два документа – покана за доброволно изпълнение изх. №
.../19.12.2011г., получена от майката на длъжника на 05.01.2012г. и постановлението за
прекратяване с изх. № .../10.03.2017г., издадено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, от текста на
което не може да се направи извод през кой период от време, от образуване на делото през
2011г. до прекратяването му на 10.03.2017г., не са провеждани изпълнителни действия.
На 26.11.2018г. „А Б“ ООД като цесионер на „Т“ ЕАД с предишно наименование „Т“ ЕАД
е депозирало молба при ЧСИ Д В за образуване на изпълнително дело, въз основа на
посочените два изпълнителни листа. В кантората на ЧСИ Д В било образувано изп.д. № ....
По делото е приложен посочения договор за цесия от 23.02.2015г. По изпълнително дело №
... по описа на ЧСИ Д В са извършени много на брой действия по принудителното
изпълнение. Първото от тях е налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът Р. получавал във „В“ ООД. Запорът е наложен със запорно съобщение изх. №
.../26.11.2018г. През м.11.2018г. запор е наложен по вземанията по банковите сметки на
длъжника Р. в „Ю Б“ АД. Месец декември 2018г. е наложен запор по вземанията по
банковите сметки на длъжника Р. в О АД, в „Централна кооперативна банка“ АД и в „И“
АД. От писмо изх. № .../18.12.2018г. на ЧСИ В и писмо от 29.03.2019г. на началника на
ОПП при СДВР се установява, че на 14.01.2019г. е наложен запор на два броя леки
автомобили, собственост на А. Р..
От документите по делото се установява, че със заповед № СД-04-54/12.10.2021г. на
министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ Д В е прехвърлен на ЧСИ Г К.
Същият със запорни съобщения от 05.09.2022г. е наложил запори по вземанията на
длъжника в „А“ АД, в „И“ АД и в „П“ АД. Настоящото дело е образувано на 17.10.2022г.
след като гр.д. № 910/2022г. по описа на РС Сливен, образувано на 04.03.2022г. е изпратено
за разглеждане в Софийския районен съд.
При установеното във фактическо отношение, предявеният иск е неоснователен, поради
следното:
Процесните изпълнителни листове от 10.12.2010г. и от 04.04.2011г. са издадени въз основа
на заповеди за изпълнение, които влезли в сила имат действие на влязло в сила решение.
Затова на осн. чл. 117, ал.2, във вр. с чл. 110 от ЗЗД, вземането съгласно тези заповеди
съответно издадените изпълнителни листове ще се погаси с изтичането на 5-годишна
погасителна давност. На осн. чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо. По делото няма данни за датите на влизане в сила на
заповедите за изпълнение, поради което за дати, на които започва да тече давността следва
да се вземат датите, на които са издадени изпълнителните листове, т.е. от 10.12.2010г. и
04.04.2011г. Образуването на изпълнителните дела не са прекъснали давността. Съгласно
приетото в т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се
прекъсва с предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на
кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и
3
оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и др./. Издаването на
изпълнителен лист, образуването на изпълнително дело, търсенето и изготвянето на справки
за имотното състояние на длъжника не са сред тях. В разглежданият по делото казус следва
да се приложат и задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
каквото е и изп.д. № ... по описа на ЧСИ П. Г., давност за тези вземания не е текла до
26.06.2015г. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980г.
Изпълнително дело ... по описа на ЧСИ П. Г. е било прекратено на 10.03.2017г. и както бе
посочено по-горе от датата на образуването му през 2011г. до 26.06.2015г. давност не е
текла. До прекратяването му на 10.03.2017г. няма данни за предприети действия по
принудителното изпълнение. Но 5-годишната давност за погасяване на вземанията по двата
изпълнителни листа, започнала да тече на 26.06.2015г. не е изтекла, тъй като както бе
посоченото по – горе в решението, тя е прекъсвана през 2018г., 2019г., 2022г., вкл. с
образуване на гр.д. № 910/2022г. по описа на РС Сливен на 04.03.2022г.
Именно поради това, че вземанията по изпълнителни листове от 10.12.2010г. и от
04.04.2011г., и двата издадени от РС Сливен не са погасени по давност, предявения иск по
чл. 439, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат на ответника, но
той не представя списък на разноски, не претендира такива.
Воден от горното и на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от А. Х. Р., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ул. „П“ № ..., чрез адв. И. Г. – САК, със съдебен адрес: гр. С, ж.к. С, бл. ... срещу „А“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ № ... за
признаване за установено, че задълженията на А. Х. Р. по изпълнителен лист на PC - Сливен
от 04.04.2011г., издаден по ч.гр.д. 7206/2010г. и по изпълнителен лист, издаден на
10.12.2010г. по ч.гр.д. 5892/2010г. на PC - Сливен в полза на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, а в
последствие прехвърлени на „А“ ЕАД, с ЕИК ********* са погасени по давност и А. Х. Р.
не дължи на „А Б“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 7 790,43 лева, включваща главница по
договор за потребителски кредит от 19.03.2008г. в размер на 1387.61 лева; законна лихва в
размер на 1568.07 лева за периода 06.12.2010г.-19.01.2022г.; главница по договор за
потребителски кредит от 05.06.2008г. в размер на 1858.28 лева; законна лихва в размер на
2125.16 лева за периода 29.10.2010-19.01.2022г.; неолихвяеми вземания (мораторна лихва,
обезщетения и т.н.)- 346.46 лева; присъдени разноски -404.85 лева;
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение- 100 лева, както и искането за присъждане на
4
разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5