Решение по дело №2880/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260824                                             08.12.2020 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на десети ноември                                                               две хиляди и двадесета година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2880 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ***** – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, *****, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Д.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 4496,95 лева – главница по договор за кредит № CARU-16164158/*****г., 286,19 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.07.2020 г., 377,50 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 11.02.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 548/25.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1330/2020 г. на БРС. В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми поради обявяване на предсрочната изискуемост с исковата молба.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на *****г. Сумата от 6000 лева е преведена по личната банкова сметка ***, като е уговорено Т. да върне сумата на 24 месечни вноски по 295,92 лева. Длъжникът е преустановил плащане на сумата на 05.03.2019 г. На 05.04.2019 г. вземането е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от договора, за което Т. е уведомена. Останала за плащане е търсената сума.

Ответната страна чрез процесуален представител е посочила, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни. Счита, че между твърденията в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба са налице съществени противоречия. Изложено е, че няма доказателства ответницата да е получила твърдяната сума. Освен това тя не е получавала изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Изложени са доводи за нищожност на клаузите от договора за заплащане на такса ангажимент и такса по договор за застраховка. Направено е възражение за прихващане с платените от Т. суми по тези клаузи – сумата 120 лева за „такса ангажимент“ и 540 лева по договор за застраховка.

Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за потребителски кредит CARU-16164158 от *****г., сключен между Т. и БНП Париба Пърсънъл Файненс. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 6000 лева, от която е приспадната такса ангажимент от 120 лева и е останала сума за получаване 5880 лева. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 8,58 %, а годишният процент на разходите – 11,09 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 24 месечни погасителни вноски от по 295,92 лева. Падежът на първата вноска е на 05.08.2018 г., а на последната такава – 05.07.2020 г. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия 540 лева. Приложен е погасителен план, видно от който Т. е заплатила вноските за главница, лихва и застраховка за периода 05.08.2018 г. – 05.02.2019 г. Застрахователна премия е начислена за периода 05.03.2019 г. – 05.08.2019 г., а от оставащите вноски е приспадната дължимата сума за застраховка в размер на 22,50 лева месечно, като така погасителната вноска става 273,42 лева.

Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че с платежно нареждане от 29.06.2018 г. от кредитора е преведена по банков път сумата 5880 лева по сметка с титуляр Д.Т., представляваща разлика между разрешената сума по кредита 6000 лева и 120 лева такса ангажимент. Застрахователната премия от 540 лева е определена за плащане на 24 вноски по 22,50 лева. Задълженията възлизат на 4361,95 лева главница, 45 лева вноски по застрахователна премия за периода 05.04.2019 г. – 05.05.2019 г. или 135 лева за периода 05.04.2019 г. – 05.07.2019 г., 60,67 договорна лихва за периода 05.04.2019 г. – 05.05.2019 г. (дата на предсрочна изискуемост) или 286,19 лева договорна лихва за целия период на договора до 05.07.2020 г. Законната лихва за периода 05.05.2019 г. – 11.02.2020 г. възлиза на 373,37 лева (при дължими вноски по застрахователна премия 45 лева) или 379,12 лева (при дължими вноски по застрахователна премия 135 лева).

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.   

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

Съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно отношение – видно от приложените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза на *****г. страните са сключили договор за заем, по силата на който Т. е получила на 29.06.2018 г. по банков път сумата 5880 лева. Главницата по договора за заем е уговорен в размер на 6000 лева, но е удържана сумата 120 лева като такса ангажимент. Ето защо за Т. е възникнало задължението да върне предоставения й заем, ведно с уговорената в договора възнаградителна лихва, в сроковете, уговорени между страните.

 

Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 05.04.2019 г. – дата на втора просрочена вноска. В чл. 5 от договора е предвидено, че при просрочване на две или повече вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. Съгласно задължителната практика на ВКС волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, т.е. кредиторът следва да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приложението на разрешенията на т. 18 и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции (решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.). По делото няма данни да са изпратени от кредитора уведомления до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за обявена предсрочна изискуемост на кредита. Такова е връчено редовно едва с получаване на настоящата искова молба, към която е приложено уведомлението, от която дата следва да се счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, но към тази дата е настъпил и крайният падеж на задълженията по договора.

Ето защо, след като по делото липсват доказателства кредиторът да е обявил на длъжника предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.02.2020 г., следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение – за заплащане на твърдения предсрочно изискуемия остатък от кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва извод, че ответникът дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж към датата на приключване на съдебното дирене, в какъвто смисъл е т. 1.2 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС. Към датата на приключване събирането на доказателствата обаче е настъпил крайният падеж на договора (уговореният краен срок е 05.07.2020 г.), поради което и  искът за главница се явява изцяло основателен. Дължимият размер на непогасените вноски за главница за периода 05.03.2019 г. – 05.07.2020 г. възлиза на сумата 4361,95 лева съгласно заключението на вещото лице. Следва да се обсъди и възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост на посочената в договора за заем „такса ангажимент“ в размер на 120 лева, която е приспадната от чистата стойност на заема. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 10а. ал. 4 ЗПК е предвидена възможност за уговаряне на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора. В чл. 2 от договора е посочено, че основанието за дължимост на тази такса е страните да сключат договора при фиксиран лихвен процент. Според настоящия състав претендираната в настоящото производство такса попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е свързана с гарантиране на потребителя изпълнението на договора да е при непроменлив лихвен процент за целия срок на действието му. Ето защо и клаузата не е нищожна и се дължи плащане на цената по нея. Поради това се явява неоснователно възражението на ответника за прихващане на сумата.

Ищецът претендира плащане и на дължими вноски за застраховка в размер на общо 135 лева за периода 05.03.2019 г. – 05.08.2019 г. – 6 вноски по 22,50 лева. Следва да се обсъди възражението на ответника за нищожност на договора за застраховка като сключен при заобикаляне на закона. Съдът намира, че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, не може да се направи и извод за валидност на полицата.

Независимо от това съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ е  неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възнаграждението по застраховката следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги. Поради това не се дължи претендираната сума в размер на 135 лева за периода 05.03.2019 г. – 05.08.2019 г. – 6 вноски по 22,50 лева, която сума ищецът е включил в размера на главницата. Ето защо искът за главница следва да се уважи до размера от 4361,95 лева, а за разликата до претендирания размер от 4496,95 лева следва да се отхвърли.

Тъй като видно от представените по делото счетоводни документи са заплатени първите 7 вноски за застрахователна премия в размер на общо 157,50 лева, то е основателно възражението на ответника за прихващане до този размер (за разликата до 540 лева липсват доказателства сумата да е реално заплатена от Т.). Платените от ответника суми за застрахователна премия са неоснователно платени по изложените по-горе съображения, поради което ищецът дължи връщането им.

По отношение на иска за заплащане на договорна лихва в размер на 286,19 лева за периода от 05.03.2019 г. до 05.07.2020 г., съдът намира същия за основателен. Договорна лихва е дължима, считано от датата на първото просрочие до крайния падеж на договора. Претенцията, заявена от ищеца, следва да се уважи предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за размера на същата.

По отношение на претенцията за дължимост на мораторна лихва в размер на 377,50 лева, начислена върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 11.02.2020 г., същата е доказана по основание, тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че първото просрочие е допуснато за вноска с падеж 05.03.2019 г. Следващите вноски не са платени. Размерът на мораторната лихва за забава върху главницата от 4361,95 лева съгласно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор възлиза на сумата 379,25 лева, който размер е в границите на заявената претенция, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 553,92 лева за заповедното и настоящото производство, включително и определено в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

На ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за главница в размер на 68,01 лева.

Поради изложените аргументи Бургаският районен съд

      

Р ЕШ И:

       

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ***** – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, *****, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 4204,45 лева главница по договор за кредит № CARU-16164158/*****г., дължима за периода от 05.03.2019 г. до 05.07.2020 г., сумата от 286,19 лева възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.07.2020 г., 377,50 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 11.02.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 548/25.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1330/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения размер от 4204,45 лева до пълния претендиран размер от 4496,95 лева, както следва: за сумата 135 лева като неоснователен и за сумата 157,50 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Д.С.Т. за неоснователно платени от нея на дружеството вноски за застрахователна премия за периода 05.08.2018 г. – 05.02.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ***** – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, *****, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство в размер на 553,92 лева.

ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № ***** – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, *****, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на Д.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 68,01 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

                                 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.