РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500429 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков
спор.
С решение рег.№ 20 / 14.02.2025г., РС гр. Брезник е осъдил ЕТ „З. НМЛ –
М.З.“ със седалище и адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Крум Савов“, №
9, с ЕИК: ***, да заплати на „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Брезник, ул. „Георги Бунджулов“, № 61, с ЕИК: *********, на
основание чл. 59 от ЗЗД , сумата от 20876.84 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска – 23.11.2023 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за ползването на сграда с идентификатор
06286.501.1470.5 по ККР на гр. Брезник за период от 17.02.2020г. до
17.10.2023г., като за горницата до пълния претендиран размер от 24329.29 лв.
е отхвърлил иска като недоказан .Разпределени са разноските по делото.
Ответния едноличен търговец е недоволен от решението и го обжалва с
доводи за недопустимост и неправилност. Излага, че неправилно
първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с правно основание в чл. 59
от ЗЗД , без да даде възможност на страните да вземат отношение по тази
непосочена в доклада правна квалификация или да ангажират факти и
доказателства по нея. Оспорва се правен извод на районния съд за това , дали
ищецът има право да ползва имота, а като факт - и фактическото ползване от
1
страна на същия, излагат се аргументи по годността на част от
доказателствата. Моли се решението , в частта с която иска е уважен, да бъде
отменено , а претенцията – отхвърлена. Претендира разноските.
Насрещната страна не се ангажира с отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса
. Тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ОС Перник намира първоинстанционното решение за валидно. Предвид
нарочното оплакване във въззивната жалба , трябва да се каже , че то и е
допустимо, като с него съдът правилно е установил релевантните факти и ги е
подвел под съответната им норма от закона. Квалификацията на иска се
определя от съда с решението по делото, след като е установил всички
твърдяни и релевантни факти, тоест, след изготвянето на доклада по делото и
неговото съобщаване на страните, затова и посочването от съда на грешна
правна квалификация в доклада не е порок , ако в решението се сочи
правилната квалификация , възприета от съда с оглед твърденията на
ищеца.Страните се защитават отново с оглед фактите. В случая, нормата на чл.
93 от Закона за собствеността не е приложима, тя касае хипотеза ,в която
несобственик реализира граждански плодове от вещта отделно и независимо
от ползването на същата; когато собственика е лишен от ползването на вещта,
както се твърди, той няма друг иск за защита на правата си , затова и
претенцията му намира основанието си в общата норма на чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите.
Окръжен съд Перник , за да се произнесе , съобрази :
По това, че ищцовото дружество е собственик на имота , представляващ
сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 по КК и КР на *** спор не се
формира , като ищеца е признат за такъв с влязлото в сила решение по гр. дело
№ 341 по описа на РС Брезник за 2020г., задължително за настоящия състав на
основанието по чл. 297 от ГПК. Правно основание за фактическото ползване
на имота ответното дружество не доказва, не се и сочи такова в отговора на
исковата молба.
Спори се по това, дали тази вещ се ползва реално от ответния търговец. В
тежест на ищеца е да докаже, че имота се ползва от ответното дружество. За
факта на ползването са разпитани свидетелите Д., С. , С. и К.; установява се от
показанията им , че сградата се ползва основно от ответното дружество /
търговец за целия процесен период. Така , от показанията на свид. Д. личи, че
е виждал в имота работници на ответника през целия период, като имота е
освободен , но след края на периода на претенцията ( около месец преди датата
на показанията). Съдът не може да ги игнорира независимо от това , че същия
е съдружник в дружеството ищец и син на управителя на същото, доколкото
те кореспондират и ос останалите гласни доказателства. Според показанията
на свидетеля К. , счетоводител на ищцовото дружество , сградата е в активите
на ищеца, но много време се ползва от ответника. В същия смисъл са и част
от показанията на свидетелите С. и С., внучка на ответния едноличен
търговец. Макар и последните двама да твърдят, че имота е освободен още
2
през 2022г, техните показание не се ценят в тази насока, тъй като
противоречат на останалите гласни , а не са и еднопосочни с искането на
ответника в отговора ищецът да се яви на дата 01.12.2023г да получи владение
върху имота .
Затова и настоящия състав приема , че ищеца е лишен от ползването на
имота си за целия период на претенцията за обезщетение. Действително , по
делото са налични данни , че ищеца ползва част от прилежащия към сградата
поземлен имот , където складира дърва за огрев , но този имот не е предмет на
спора и достъпа на ищеца до него не означава , че може да ползва и самата
сграда .
За оценка на среднопазарния наем на вещта за процесния период са събрани
няколко заключения на вещи лица. Първоначалното заключение на вещото
лице Ц. е било, че този наем е в размер от 24239.39 лева. Тъй като
междувременно е възникнал спор по площта на наличната в имота и ползана
от ответника постройка , то не е възприето от районния съд; кредитирано е
последното заключение на вещото лице В., съобразено, твърди се, с
действителната площ на постройката. Доколкото съдът е възприел най-
ниската налична стойност от тези, дадени от вещите лица , а от ищеца няма
въззивна жалба , то решението е правилно и с оглед размера си.
В решението няма приети за безспорни факти. Липсва определение на съда в
хода на първоинстанционното дело , с което да са приети за безспорни между
страните факти от тези по чл. 153 от ГПК и да е обявено че за тези факти няма
да се събират доказателства, при което оплакването не ответника в този
смисъл не се споделя от настоящия състав.
Разноските по делото се присъждат в тежест на жалбоподателя , с оглед
изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 20/14.02.2025г. постановено по гражданско
дело № 327 по описа на РС гр. Брезник за 2023г.
Осъжда ЕТ „З. НМЛ – М.З.“ със седалище и адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Крум Савов“, № 9, с ЕИК: ***, да заплати на „Брезина 2000“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Георги
Бунджулов“, № 61, с ЕИК: *********, разноски по въззивното производство
в размер на 1200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
касационен съд, в срок от един месец от датата на връчването на съобщение
до страните , с препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4