Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
гр. Сливен, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков,
като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно
административно-наказателно дело № 179 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 965 по описа на Районен
съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260066/02.10.2020
г. постановено по АНД № 965/2020 г. на Районен съд Сливен е потвърдено НП
№20-0804-001774/10.06.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр. Сливен, с който на И.П.И. *** за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 850 лв. на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 от Закона за движението по пътищата и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като законосъобразно.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател И.П.И., който го
обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална
незаконосъобразност на съдебния акт. Изтъква, че РС не е възприел доводите му
за необходимостта от спешна медицинска помощ на член от семейството му. Счита,
че тези обстоятелства са от съществено значение за правилното решаване на
делото. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и по същество да отмени НП.
В с.з. касационният
жалбоподател И. се явява лично и поддържа жалбата. Заявява, че глобата е
непосилна за него, а СУМПС му е необходимо, тъй като се грижи за в. си б.
В съдебно заседание ответникът по касационното
обжалване - ОДМВР Сливен, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище от у. п. – гл. юриск. К. Б. оспорва касационната жалба и
моли съда да остави в сила решението на РС Сливен. Ангажира доказателства -
справка за нарушенията на касатора. Прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар, в случай че другата страна претендира такъв.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение
да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 08.05.2020 г. в
14.06 ч. касаторът И. управлявал в с. З. в. до входа на мандрата в посока г. Н.
З. лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350” с рег. № ********, с. на А. М. със скорост
на движение над максимално разрешената за движение в населено място 50 км./ч.
Движението на автомобила и скоростта му били заснети с техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол TFR 1-М с № 570, като уредът отчел
скорост от 115 км./ч. На 25.05.2020 г. след преглеждане на записите от
средството за видеоконтрол и след собственоръчно попълване на декларация от А.
М. по чл.188 от ЗДвП с отразяване в декларацията, че на 08.05.2020 г. в 14.06
ч. автомобилът с рег. № ******** е управляван от И.И., срещу него бил съставен АУАН
№ 341881/25.05.2020 г., за прието за извършено административно нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление.
За да потвърди НП, Районният съд е приел, че при
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършеното
от И. нарушение е безспорно установено. Приел за неоснователни доводите на
касатора, че причина за превишението на скоростта е необходимостта от спешна
медицинска помощ на б. на касатора. При такива мотиви Районният съд е потвърдил
процесното НП.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивният
съд е извършил надлежна и обективна
преценка на относимите за решаване на спора доказателства и анализирал правилно всички факти от значение
за спорното право. Доказателствата по делото са категорични за осъществяването на нарушението
от страна на санкционирания, като същият не го оспорва.
При определяне на наказанието за извършеното нарушение правилно е приложена
разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за превишение на максимално разрешената
скорост с над 65 км. ч. в населено място.
Размерът на санкцията е твърдо определен от законодателя и не дава възможност
за обсъждане на справедливостта му. Твърдяната от И. причина за превишаване на
скоростта, а именно, че същият е бързал за г. С. З., за да доведе лекар за
преглед на б. му, не сочи на крайна необходимост. На първо място не са
представени никакви доказателства за извършен преглед на б. на жалбоподателя,
на следващо място самото обстоятелство, че същият е предприел пътуване от г. С.
до г. С. З., за да доведе лекар, а не е завел в болнично заведение б., дава
основание да се направи извод, че състоянието на лицето не е налагало спешност
от вида, каквото да даде възможност за ненаказуемо поведение от страна на
извършителя. За да приеме, че е налице
хипотеза на крайна необходимост, съдът следва да констатира, че е доказано
проявлението на всички нейни предпоставки, а в случая такива изобщо не са
налице.
Предвид горното, като
е потвърдил НП, РС Сливен е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на
осн. чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административният съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260066/02.10.2020г.,
постановено по АНД № 965/2020 г. по описа на РС Сливен.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: