О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2023 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ч.адм.дело №
297 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
197 от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 54,
ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Н.М. ***,
чрез адв.С.Г.-П. срещу Заповед № 5101-03-213#10/25.01.2023г., издадена от
длъжностно лице към ТП на НОИ – Варна, с която на
основание чл.54,
ал.1, т.5 от АПК е спряно
производството по квалифициране на злополука, станала на 04.08.2022г. с Д.Н.М.,
декларирала същата при осигурителя „Мартини и Ко“ ООД. Жалбоподателят счита обжалваната заповед за неправилна и
незаконосъобразна, по съображения подробно изложени в жалбата; оспорва
компетентността на лицето, което я е подписало; счита, че в случая не е налице
необходимост от спиране на производството по квалифициране на злополуката.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед или да я
прогласи за нищожна.
Ответната страна оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че на 04.08.2022г.
в гр. Варна, на територията на осигурителя „Мартини и Ко“ ООД е злополука с
лицето Д.Н.М.. Злополуката е декларирана при осигурителя на „Мартини и Ко“ ООД,
като със Заповед на Директора на ТП на НОИ - Варна № 5101-03-213#7/06.12.2022г. е
наредено да се извърши разследване на злополуката от комисия в определен
състав. С протокол № 5103-03-1/09.01.2023г.назначената комисия се е произнесла
за резултатите от извършеното разследване на злополуката, като е приела, че
причина на същата са допуснати нарушения от страна на „Мартини и Ко“ ООД.
От установеното въз основа на приложените по делото
доказателства по преписката, включващи протокол за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, декларация за трудова злополука, копия от обяснения
на очевидци, става ясно, че са налице данни установеното при Д.М. да съставлява
травматично увреждане. С процесната обжалвана заповед Директорът на ТП на НОИ
на основание чл.54,
ал.1, т.5 от АПК е спрял
производството по квалифициране на злополуката до влизане в сила на съдебен
акт, относно обявяване на съществуването на трудово правоотношение от
04.08.2022г. на Д.Н.М. с „Мартини и Ко“ ООД.
Така издадената заповед е валидна и
законосъобразна. Производството, което е спряно, е образувано по заповед на
Директора на ТП на НОИ –Варна, като разпоредбата на чл.60,
ал.1 от КСО определя, че
компетентен административен орган да издаде разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова е съответното длъжностно лице, определено
именно от ръководителя на ТП на НОИ. С оглед на това, съдът приема, че
ръководителят на ТП на НОИ е компетентният административен орган, който е
оправомощен и да спре това производство, ако са налице предвидените от закона
предпоставки за това.
Нормата на чл.54,
ал.1, т.5 от АПК дава възможност на
административния орган да спре производството при наличие на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да
стане преди неговото приключване. Следователно, за да е налице основание за
спиране на образувано административно производство, произнасянето на решаващия
орган следва да е обусловено от издаването на друг административен или съдебен
акт, като без неговото наличие не може да бъде издаден законосъобразен акт по
откритото производство. В случая е налице именно такава връзка. Съдът намира,
че при постановяване на оспорената заповед са били налице сочените в нея
фактически и правни основания за спиране на производството.
Разпоредбата
на чл.54, ал.1, т.5 от АПК предвижда при наличие на посочените обстоятелства по
развиващо се друго производство, спирането да се осъществи след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано. В случая е видно, че такова удостоверение не е изрично
издавано, но от съдържащите се в преписката писмени доказателства се установява
категорично образуването, същността и предмета на двете производства, поради
което тази предпоставка може да се приеме за установена.
Ето защо и
тъй като се установява категорично преюдициалност на образуваното съдебно производство
по отношение на спряното административно производство по квалифициране на
декларирана злополука с лицето Д.Н.М. заповедта за спиране, предмет на
обжалване, следва да се счете за законосъобразно издадена и съответно жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на
основание чл.143 ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено на основание чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.М. ***, ЕГН **********
*** срещу Заповед № 5101-03-213#10/25.01.2023г., издадена от длъжностно лице
към ТП на НОИ – Варна,
с която на основание чл.54,
ал.1, т.5 от АПК е спряно
производството по квалифициране на злополука, станала на 04.08.2022г. с Д.Н.М.,
декларирала същата при осигурителя „Мартини и Ко“ ООД.
ОСЪЖДА
Д.Н.М. ***, ЕГН **********
*** да заплати на ТП на НОИ – Варна сумата от 100лв./ сто/, представляваща ю.к.
възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК.
Определението може да се обжалва
пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: