Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-
Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Станислав
Седефчев
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело
№ 15520 по описа за 2016 година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.12.2015 г., постановено по гр. дело № 54796/ 2012 г. на Софийски
районен съд, ГО, 38 състав, “Д.-Д.Г.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *********/ е осъден
да заплати на П.Д.Г. /ЕГН **********/ на основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД
сумата 1 434.49 лева, представляваща разходи за отстраняване на щети и
недостатъци, настъпили вследствие неточно изпълнение на Предварителен договор
за покупко- продажба на недвижим имот от 13.03.2008 г., от които: 93.47 лева-
за отстраняване на вредите, вследствие на теч по тавана на спалнята и дневната;
120 лева- за ремонт на входната врата, както и 1 221.02 лева- за
отстраняване щетите на терасата, ведно със законната лихва върху сумата от
19.11.2012 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата
над присъдената сума до пълния предявен размер от 5 131 лева. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът “Д.-Д.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата П.Г.
сумата 563.34 лева- разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата П.Г. е осъдена да заплати на
ответника „Д.-Д.Г.“ ЕООД сумата 468.28 лева- разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от П.Д.Г. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
останалата част от претендираната по делото сума, ведно със законната лихва и
разноските по делото. Поддържа се в жалбата, че приетият от първоинстанционния съд
извод, че в Приложение 1 към договора за продажба на недвижимия имот не било
включено боядисване бил неправилен и искът за сумата 699 лева /според тройната
СТЕ разноските за боядисване латекс и пребоядисване на фасадата били в размер
на 699 лв./ бил основателен. Неправилно било прието от СРС и че некачествената
шпакловка на стените, замърсените стъклопакети и некачествено монтираните
балконски врати на спалнята и дневната представлявали „видими“ недостатъци, за
които нямало своевременно уведомяване на ответника. Не били изложени в
обжалваното решение и мотиви относно претенцията за необходими разноски за
отстраняване на причините за течовете, а именно за изолация на терасата на
апартамент № 24Б, които са в размер на 1 962 лева. Неправилна била и преценката
на съда, че щом продавачът нямал задължение да предаде имота боядисан с латекс,
то разходите за пребоядисване на положения от ищцата латекс били недължими, тъй
като предявеният иск предполага обезщетяване на всички преки вреди, настъпили
във връзка с неизпълнението на ответника да предаде вещта без недостатъци. Доколкото
било установено, че петната по боядисаните стени са от теч поради некачествена
хидроизолация, то пряката причина за увреждането на положения от ищцата латекс било
именно неизпълнението на ответника, като в случай че ответникът е предал вещта
с качествена хидроизолация, то нямало да има теч и съответно нямало да има
нужда от пребоядисване. Поради изложеното въззивницата поддържа, че разходите
за пребоядисване са пряко следствие от некачественото изпълнение на СМР и на
основание чл.82 ЗЗД подлежат на обезщетяване. Освен това относно разходите за
пребоядисване на фасадата изводът на СРС бил неотносим, тъй като фасадата не била
предмет на Приложение 1 и по проект следвало да бъде предадена боядисана. По
делото било безспорно, че стените са били боядисани с латекс към датата на
увреждането от теча, което се доказвало от свидетелските показания и
експертизите. Неправилно СРС е приел и че за некачествената шпакловка на
стените, замърсените стъклопакети и некачествено монтираните балконски врати на
спалнята и дневната ищцата следвало да уведоми ответника при приемането на
имота, защото били видими, тъй като те били видими месеци след приемането на
имота. Тези недостатъци се изявявали след някакъв период на експлоатация и нямало
как да се установят с просто око, когато се предава току- що изграден имот, в
който всичко било монтирано ново и изглеждало изрядно. Съдът неправилно не се
произнесъл по претенцията за разходи за отстраняване на самата причина за
вредите- некачествената изработка и хидроизолация на терасата на ап.24 Б,
находящ се над процесния имот. Ответникът бил длъжен да поеме разноските за
поправянето на вещта и искът бил доказан за сумата 1 962.20 лева-
необходими разходи за отстраняването на недостатъци на вещта.
Въззиваемата страна „Д.-Д.Г.“ ЕООД- гр.
София /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищцата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство. Излага съображения, че
ищцата следвало при наличие на претенция за явни недостатъци да ги посочи в
приемо- предавателния протокол, подписан на 17.10.2009 г. Правната последица от
изпълнение на задължението за приемане на работата и одобрението й, без да са
посочени недостатъци, е прекратяване на облигационната връзка между страните и
на правото да се търси обезщетение за явни недостатъци. От приемо- предавателния
протокол от 17.10.2009 г. се установявало, че дружеството е изпълнило всички
свои задължения по предварителния договор и имотът бил изграден в степен на
завършеност, описана в приложението към договора. Освен това твърди, че ищцата
не е доказала кога е узнала за скритите недостатъци- факт, който е в нейна
доказателствена тежест, като по делото не били събрани и доказателства, че е
изпълнила задължението да уведоми дружеството, че същите съществуват.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от ответника
„Д.-Д.Г.“ ЕООД- гр. София, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане
да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
иска, с присъждане на разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че от приемо- предавателния
протокол от 17.10.2009 г. се установява, че дружеството е изпълнило всички свои
задължения по предварителния договор и имотът е изграден в степен на
завършеност, описана в приложението към договора. По делото не било установено
кога ищцата е узнала за скритите недостатъци, които тя твърди, че съществуват,
който факт следвало да бъде доказан от нея съобразно чл.264 и чл.265 ЗЗД. Не
били събрани и доказателства, че ищцата е изпълнила задължението да уведоми
дружеството за наличието на скрити недостатъци, поради което и приложими били
разпоредбите на чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД.
Предявен
е иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият съд, са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и
чл.263, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
частично уважаване на предявения от П.Г. иск по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 1 434.49 лева- като основателен и
доказан, съответно- за отхвърлянето му като неоснователен в останалата част до
пълния предявен размер от 5 131 лв.- чл.272 ГПК.
Ищцата
П.Г. претендира ответникът „Д.-Д.Г.“ ЕООД да бъде осъден да й заплати общо сумата
5 131 лева, представляваща необходими разноски за отстраняване на недостатъци и
щети, настъпили вследствие неточно изпълнение на задължения на дружеството- изпълнител
по сключен на 13.03.2008 г. договор за строителство, както следва:
-
1 085 лв.- за отстраняване на вреди в дневната на процесния имот /силен
теч от тавана при сняг и дъжд, некачествена шпакловка на тавана и стените,
нееднородно боядисване, замърсени вътрешни стъклопакети, недобре затваряща се
балконска врата/;
-
1 056 лв.- за отстраняване на вреди в спалнята /некачествена шпакловка на
стените и тавана, нееднородно боядисване, замърсени вътрешни стъклопакети,
некачествена/увредена щроса на прозорец, некачествено монтирана балконска врата/;
-
1 400 лв.- за отстраняване на вреди на терасата /изцяло увреден
гранитогрес, некачествено положени фуги, неправилно поставен сифон, напукана
преграда към съседен апартамент/;
-
300 лв.- за ремонт на входната врата /некачествена и неуплътнена/;
-
670 лв.- за отстраняване на вреди в мазето /металната врата не може да се
заключи и трудно се отваря/затваря, неизмазани стени, силен теч по една от
стените/;
-
620 лв.- за отстраняване на вреди в гаражната клетка /неизмазани стени, липса
на топлоизолация по тръбите/.
Между страните не е спорно, а се и установява
от събраните писмени доказателства- Предварителен договор за покупко- продажба
на недвижим имот от 13.03.2008 г. и Приложение № 1 към него, че ответникът „Д.-Д.Г.“
ЕООД се задължил да построи и да прехвърли на ищцата П.Г. следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 22Б, находящ се в гр. София, Район „Лозенец“, в новостроящ се жилищен комплекс от две самостоятелни сгради-
жилищна сграда, разположена в УПИ XXV-1366 с една секция А, и жилищна сграда,
разположена в УПИ XXIV-1366, с две секции, в сграда- секция Б, на VI eтаж- V- ти
надпартерен, кота 14.96, със ЗП от 55.80 кв.м, състоящ се от спалня, дневна,
трапезария с кухненски бокс, баня- тоалетна, антре и тераса, при граници: двор,
стълбище, ап.23Б, ап.21Б и външен коридор, заедно със складово помещение /мазе/
№ 22Б в сутерена на сградата /секция Б/, кота- 3.20 м., с площ от 1.78 кв.м, и заедно
с прилежащите му 2.5999 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, представляващо УПИ в гр. София, Район „Лозенец“, с площ
от 1 060 кв.м. по скица, съставляващ УПИ XXIV- 1366 в кв.32 по плана на гр.
София, местност „Кръстова вада“. В чл.V, б.„Б“, ал.5 от договора страните са
уговорили, че продавачът ще продаде на купувача недвижимия имот /имоти/,
предмет на договора, във вид на завършеност съгласно Приложение № 1, като
описаните от страните при подписване на Акт- образец № 15 некачествено изпълнени
работи, ако има такива, се отстраняват от продавача за негова сметка.
Съгласно представеното като доказателство по делото Приложение
№ 1 към договора /л.13 от делото на СРС/, включените в цената на имота строително-
монтажни работи /СМР/ са: фасада- по проект /тиково дърво, камък, мазилка-
силиконова на Weber/; изпълнена вертикална планировка по проект; общи части-
стълбище, фоайе- гранитогрес, парапет- инокс; асансьор- механичен; стени- общи
части- латекс; за апартамента- СМР:
входна врата- блиндирана; под- замазка; стени- шпакловка; дограма- петкамерна- Thyssen
Polymer Germany; ел. инсталация с монтажни ключове и контакти по БДС, ВиК-
изградена с монтиран водомер; отопление- монтирани алуминиеви радиатори,
централно парно; тераса: парапет- инокс и стъкло, под- гранитогрес.
Представен е по делото и Анекс № 1 от 16.07.2008 г. към
предварителен договор за покупка на недвижим имот от 13.03.2008 г., от който е
видно, че ответникът- като продавач, се задължил да продаде на ищцата- като
купувач, и ПАРКОМЯСТО в гореописаната сграда- под № 6Б, за което като степен на
завършеност страните са договорили следното: „под- бетон, стени- мазилка“- съгласно
чл.3 от анекса.
С Нотариален акт № 103, том ІІ, рег.№ 8997, дело № 287 от
2008 г. на софийски нотариус с рег.№ 199 на НК, на 24.09.2008 г. ответникът „Д.-Д.Г.“
ЕООД продал на ищцата П.Д.Г. процесните имоти: апартамент № 22Б и подземен гараж
/паркомясто/ № 6Б в гореописаната жилищна сграда в гр. София, кв.“Лозенец“, изградени
в степен „груб строеж“.
От представения по делото Приемо- предавателен протокол от
17.10.2009 г. се установява, че на посочената дата ищцата П.Г. е получила от
ответника „Д.-Д.Г.“ ЕООД владението върху процесния апартамент № 22Б, като
според посоченото в документа „дружеството е изпълнило строително- монтажните
работи и всички свои задължения, включени в подписания между страните
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.03.2008 г. и
имотът е изграден в степен на завършеност, описана в Приложението към
предварителния договор между страните, освен по отношение на явните недостатъци
на недвижимия имот: „мокро петно на тавана, което може да е от проблем с
изолацията на терасата над ап.22 Б; няма електричество, както и липса на 1 раб.
ключ““.
Акт- образец № 15, в който да са
отразени некачествено изпълнени от страна на строителя „Д.-Д.Г.“ ЕООД работи,
по делото не е представен, като не се твърди от ищцата при издаването на такъв
акт по време на строителството да са констатирани некачествено изпълнени
строително- монтажни работи, засягащи придобитите от нея имоти. Същевременно
като доказателство по делото е представено Разрешение за ползване на процесната
сграда, издадено от Началник столична РДНСК на 26.06.2009 г., което според
нормата на чл.7, ал.3, т.15, б.“б“ от приложимата Наредба № 3 от 31.07.2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ- бр.72/ 15.08.2003
г., с изм. ДВ- бр.29/ 7.04.2006 г./, може да бъде издадено едва след като бъдат
отстранени описаните в Акт- обр.№ 15 неизвършени, незавършени или недобре
извършени работи по строителството /за което се съставя констативен протокол и
др./.
В заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство еднолична съдебно- техническа експертиза са
направени констатации, че: в дневната стая в ап.22 има видими следи от течове
по стените и тавана, неравна гипсова шпакловка, замърсен стъклопакет с размери
80 х 187 см и 120 х 187 см; в спалнята- има видими следи от течове по стените и
тавана, неравна гипсова шпакловка, замърсен стъклопакет с размери 1.05 х 187
см; на терасата- увреден гранитогрес /повърхността на плочките е нарушена,
липсват малки парченца/, отчупени плочи на парапета, некачествено оформени
фуги; входна врата с амортизирано уплътнение; мазе с неизмазани стени; паркомясто
№ 6Б- с частично измазани стени. Според вещото лице причината за теча в
спалнята и дневната стая най- вероятно е некачествено изпълнена хидроизолация
на терасата на ап.№ 24 Б, причината за неравностите при шпакловката по стени и
тавани е некачествена строителна работа, причината за замърсените стъклопакети-
некачествени строителни материали, а за увредените плочки на терасата-
некачествено вложени строителни материали. При изслушване на заключението в
о.с.з. на 28.03.2014 г. вещото лице е посочило, че допълнителните течове, които
са се получили, са на база намеса, извършена в терасата на ап.24Б, който се
намира над процесния апартамент.
В
даденото от вещите лица по изслушаната от СРС тричленна съдебно- техническа
експертиза заключение, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, след оглед на място са
направени следните констатации за налични щети от некачествено изпълнени СМР:
дневна с трапезария и кухненски бокс- таванът е
некачествено шпаклован, неравна, на вълни шпакловка, нееднородно боядисване,
като има следи от течове, избили мехури от влага в средата на тавана и по ръба,
над прозореца, стените също негладко шпакловани, на вълни, има следи от течове
по фасадната стена, вертикални и хоризонтални разноцветни линии, двата
стъклопакета на прозореца са замърсени вътрешно, със следи от бели струйки,
балконската врата не се затваря добре, същата е монтирана на две панти, на
голямо разстояние една от друга; спалня- таванът е некачествено шпаклован,
неравна, на вълни шпакловка, нееднородно боядисване, като има следи от течове,
избили мехури от влага в средата на тавана и по ръба, над прозореца, стените
също негладко шпакловани, на вълни, има следи от течове по фасадната стена, има
следи от конденз, двата стъклопакета на прозореца са замърсени вътрешно, със
следи от бели струйки, балконската врата не се затваря добре, в средата по
вертикала дограмата прави отвор, не уплътнява; тераса: гранитогресът е изцяло
увреден, с големи олющени петна, на дупки, декоративните плочи на парапета са
отчупени на места, лошо рязани, с получен назъбена фуга, сифонът е поставен на
неподходящо място, в най-тясната част на терасата, която е доста дълга и няма
отток, по фасадата в зоната на апартамента има следи от течове и потъмняване на
цвета, стъклената преграда към съседния апартамент е напукана; входната врата е с големи
луфтове, а металната врата на мазето трудно се отваря и затваря, стените и
тавана на същото, както и стените и таванът
на паркомястото не са измазани, няма монтирана гаражна врата. Според
вещите лица установените неравни шпакловки и нееднородно боядисване се дължат
на некачествена изработка, като към тях се прибавят и щетите от течове, за
които основна причина е некачествено положена хидроизолация на терасата,
намираща се непосредствено над процесния апартамент, както и на терасата към
процесния апартамент. Констатираните фуги и недобро затваряне на балконските
врати на процесния апартамент се дължат на некачествен монтаж на същите,
луфтовете при входната врата на апартамента се дължат на некачествена изработка
на вратата и на некачествения й монтаж, като липсата на мазилка по част от
стените и таваните на мазето и на подземното паркомясто се дължат на
незавършено строителство.
Предвид направените в исковата молба фактически
твърдения, твърдяното от ищцата П.Г. спорно материално право е в обхвата на
правната регламентация на договора за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/. Предявеният
от ищцата иск за обезщетяване на разходи за отстраняване на
недостатъци и щети, настъпили вследствие неизпълнението на произтичащи от сключен
между страните на 13.03.2008 г. договор за строителство, ведно Приложение № 1
към него, задължения за ответника да изпълни строителни и строително- монтажни работи,
е с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.2 ГПК задължава съда да се произнесе по всяка
подадена пред него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права,
като съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.9 на ППВС № 1/
10.11.1985 г., а също и в постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 140/
07.10.2009 г. по т.д.№ 342/ 2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение № 166/
31.10.2011 г. по т.д.№ 742/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, съдът е длъжен да даде
защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск.
Доводът на жалбоподателя- ищец, че претенцията му е основателна и следва да
бъде уважена на основание чл.82 ЗЗД е опит за недопустимо изменение на иска във
въззивното производство. Твърденията, че е установена причинно- следствена
връзка между некачествената хидроизолация и нуждата от пребоядисване,
вследствие на които са налице преки вреди от неизпълнението, биха били
релевантни при предявен иск по чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД, каквато не е
правната квалификация на предявената от ищцата облигационна претенция. Изложените
от ищцата твърдения могат да бъдат подведени единствено под правната норма на
чл.265 ЗЗД, поради което и въззивният съд не може да измени исковата претенция
в настоящото производство, вследствие на което и наведеният в този смисъл във
въззивната жалба на Г. довод за порочност на решението се явява неоснователен.
Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ответника /изпълнител/ са породени две основни облигаторни
задължения: да извърши ремонтните действия съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за
ищеца /възложител/- да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя- арг. чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Законът
задължава поръчващия да приеме изработеното- чл.264, ал.1 ЗЗД. Приемането като
правно действие представлява: 1/ фактическо получаване на изработеното, и 2/
признание, че то съответства на поръчаното. Следователно приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Приемане означава
одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряване, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение- чл.264, ал.2 ЗЗД,
съответно- ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е.
одобрена, както разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя
своевременно, за да може той сам да провери и да запази правата си както спрямо
възложителя, така и спрямо този, от когото евентуално е закупил некачествените
материали, от които е изработена поръчаната вещ. Следователно уведомяването
представлява покана за съвместно проверяване твърденията на поръчващия.
Поръчващият
има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговоря на поръчката,
например, ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или
изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива
недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В
този случай поръчващият не дължи заплащането на възнаграждение, има право да
развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди.
Несъответствието
може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената
работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да
прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения
/такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок- чл.264, ал.2, изр.1 ЗЗД. Ако са налице скрити
недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен
преглед на извършената работа или се появят по- късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между
страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията- чл.264, ал.2, изр.2 и 3 ЗЗД. В този смисъл е и формираната по
приложението на чл.258 и сл. ЗЗД постоянна практика на ВКС /Решение № 231 от
13.07.2011 г. по т.д.№ 1056/ 2009 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 23 от 04.08.2014 г.
по т.д.№ 1938/ 2013 г. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Предвид горното,
доколкото по сключения между страните договор за строителство /изработка/ изпълнителят-
ответник носи отговорност за неизпълнението на поети договорни задължения,
каквито в случая относно боядисването на апартамента с латекс не се установява
да са поети от него, претенцията на ищцата за присъждането на разноски за
боядисване на апартамента като неоснователна не може да бъде уважена. Според представените
в процеса писмени доказателства ответникът не е поел задължение да боядиса
увредените стени и фасада, тъй като в Приложение № 1 към договора за изработка,
указващо степента на завършеност на обекта, дължима от изпълнителя на
възложителя, е посочено, че апартаментът следва да бъде предаден на последния „на
замазка“, т.е. без боядисване, а относно фасадата- с „мазилка- силиконова“. При
това положение, дори имотът да е бил боядисан и да са настъпили увреждания по
боядисаните стени, договорната отговорност на ответника за този негов недостатък
не може да бъде ангажирана.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че по въпроса кои недостатъци са скрити и кои явни
преценката е винаги конкретна, като следва да се изхожда от обективната
възможност да бъдат открити при първоначален преглед или се проявяват с течение
на времето.
Предвид така очертания критерий, следва да бъдат споделени
изводите на първоинстанционния съд, че сочените от ищцата недостатъци на
апартамента, изразяващи се в некачествена шпакловка на стените, замърсени
стъклопакети и некачествено монтирани балконски врати на спалнята и дневната са
явни, тъй като са от категорията на тези, които могат да бъдат видени при
първоначалното предаване на обекта, като за тях ищцата не е уведомила ответника
при приемане на работата, вследствие на което приложима в случая е уредената в
чл.264, ал.3 ЗЗД презумпция. Видно от цитирания Приемо- предавателен протокол
от 17.10.2009 г., ищцата е констатирала като явен недостатък на апартамента
само „петно на тавана“, поради което и претенцията й за заплащането на разходи
за отстраняване на горепосочените явни недостатъци се явява също неоснователна.
Дори да се приеме за основателен доводът й, че тези недостатъци се проявяват
след определен период от време, т.е. същите са скрити, приложима за тях е разпоредбата
на чл.264, ал.2, изр.2 ЗЗД, във връзка с което не са представени от ищцата
доказателства, че веднага след откриването им е уведомила изпълнителя за проявяването
им или респ. че изпълнителят е знаел за тях. Видно от доказателствата,
фактическата власт върху процесния апартамент е предадена на Г. на 17.10.2009
г., а исковата молба по настоящото дело е подадена повече от 3 години след
това- на 19.11.2012 г., през който период от време посочените недостатъци са се
проявили, за което Г. е дължала известяване на ответника веднага след
откриването им- съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД, каквото известяване от нея не е
дадено.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя- ищец, че СРС не е
коментирал претенцията за разходи за отстраняване на самата причина за вредите,
а именно некачествената изработка и хидроизолация на терасата на ап.24Б,
находящ се над процесния имот. Първоинстанционният съд е съобразил заключението
на тройната съдебно- техническа експертиза, според което причина за щетите от
течове е некачествено положената хидроизолация на терасата, намираща се над
процесния апартамент, както и на самата тераса към процесния апартамент.
Действително вещите лица са посочили, че терасата следва да се оправи, като са
дали и стойност за поправката, но ищцата не е активно материалноправно
легитимирана да претендира разходите за отстраняването на тези недостатъци.
Активно легитимиран да предяви такъв иск е собственикът на ап.№ 24Б, а ищцата
не може да упражни чуждото материално право в настоящия съдебен процес. Ищцата
не твърди и да е извършила ремонтна дейност на терасата към ап.24Б, поради
което да може да претендира от ответника сторените от нея разходи, поради което
и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията в тази част.
Неоснователна е и насрещната въззивна жалба на ответника „Д.-Д.Г.“ ЕООД.
В случая следва да се направи разграничение между отговорността за
недостатъци на изпълнителя по договора за изработка и гаранционната отговорност
на строителя, регламентирана в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, в какъвто
смисъл е налице и постоянна практика на ВКС /Решение № 13/ 10.09.2010 г. по т.
дело № 242/ 2009 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 114 от 16.09.2013 г. по т. дело №
1075/ 2011 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 131/ 03.12.2010 г. по т. дело № 890/ 2009
г. на ВКС, І ТО, и др./. Отговорността за недостатъци по чл.265 ЗЗД в
строителството възниква от датата на приемане на работата, респективно от
приемането на изпълнен подобект или етап. Гаранционната отговорност е уредена в
чл.173 ЗУТ и цитираната Наредба № 2 от 31.07.2003 г. Съгласно чл.20, ал.1 от
Наредба № 2/ 31.07.2003 г., за осигуряване нормалното функциониране и ползване
на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след
приемането им и въвеждане в експлоатация /ползване/ се определят минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти. В чл.6, ал.2 от сключения между страните договор е
уговорено, че продавачът носи отговорност за явни и скрити дефекти в
гаранционните срокове, предвидени в цитираната наредба. Съгласно чл.20, ал.3 от
същата, сроковете започват да текат от деня на въвеждане на строителния обект в
експлоатация, като в настоящия случай правилно е прието от първо-инстанционния
съд, че началото на гаранционния срок е свързано с издаването на разрешение за
ползване на сградата на 26.06.2009 г. Съгласно чл.20, ал.4, т.3 и т.4 от
Наредбата, минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти за хидроизолационни, топлоизолационни,
звуко-изолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна
среда /т.3/, както и за всички видове строителни, монтажни и довършителни
работи /подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др./,
както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т.1, 2 и
3 /т.4/, са 5 години.
Безспорно посочените от ищцата
недостатъци, за които искът е бил уважен, представляват строителни работи,
попадащи в обхвата на чл.20, ал.4, т.3 и 4 от Наредбата. Преклудирането на
правата на поръчващия е последица, която по начало се свързва с общата
отговорност за недостатъци, при която съществува задължение за незабавно
уведомяване след откриване на недостатъка. При гаранционната отговорност всяко
уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно
възникване на гаранционното задължение. В случая не може да бъде обоснован
извод за настъпила преклузия на правата на възложителя, тъй като е уговорен 5- годишен
гаранционен срок и уведомяването за дефект- с получаване на препис от отговора
на исковата молба, е извършено преди неговото изтичане /в този смисъл- Решение
№ 114 от 16.09.2013 г. по т. дело № 1075/ 2011 г. на ВКС, ІІ ТО/. Поради
изложеното насрещната въззивна жалба е също неоснователна, а решението на СРС в
частта, в която искът на П.Г. е уважен, като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивните жалби на
насрещните страни доводи обжалваното първо-инстанционно решение, което е правилно,
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство и приетия извод за отхвърляне на двете
подадени от насрещните страни въззивни жалби като неоснователни, разноски на
същите с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 14.12.2015 г., постановено по гр. дело № 54796/ 2012 г. на Софийски районен
съд, ГО, 38 състав.
Решението може да се обжалва
при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.