№ 532
гр. Сливен, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230102467 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на А. Й. С. против бащата на жената, с която
живее на съпружески начала и от която има дете - Щ. Н. П., с която се иска
издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно
насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 18.05.2024 г., около
09:00 ч., от ответника спрямо молителя, изразил се в упражняване на
физическо и психическо насилие спрямо молителя чрез събаряне на земята,
хващане с ръце за гърлото и душене, както и чрез обиди и заплахи, че
молителят е мръчно копеле, че ще го претрепе, ще го затрие и ще го счупи.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 25 от 20.05.2024
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя и е забранил на извършителя да
приближава молителя на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището, в
което молителят живее със семейството си на адрес гр. ...........................,
жилището на родителите на молителя на адрес гр. ......................... и
хранителни магазини в гр. Сливен.
В съдебно заседание молителят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
1
депозираната молба и моли да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Оспорва молбата с
твърдения, че не е извършил твърдения акт на насилие, а единствено се е
защитавал от действия на молителя.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8,
т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от роднина по
права линия на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство - чл. 3, т. 9 ЗЗДН.
Към молбата е приложена и декларация от молителя по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо опредЕ. категория лица, в която
попадат ответникът и молителя.
От изисканите от съда и приети като писмени доказателства по делото
справки от НБД „Население“ се установява, че ответникът Щ. Н. П. е баща на
лицето Р. Щ.ова П.а, която от своя страна има родено дете - Й. А.ов С., род.
на 10.12.2023 г., чиито баща е молителят А. Й. С..
Страните и не спорят по родствените си връзки.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 18.05.2024 г., около 09:00 ч. в гр. Сливен е извършен акт на
домашно насилие от ответника спрямо молителя, изразил се в упражняване на
физическо и психическо насилие спрямо молителя чрез събаряне на земята,
хващане с ръце за гърлото и душене, както и чрез обиди и заплахи, че
молителят е мръсно копеле, че ще го претрепе, ще го затрие и ще го счупи.
2
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителя е доказан посредством подадената от молителя декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при
направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно
насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от
закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника.
От показанията на свид. Е. И. - съпруга на ответника, не се разколебава
извършеният акт на домашно насилие, напротив, установява се, че
действително на посочената дата между страните е възникнал инцидент, при
който ответникът е хванал молителя и го е бутнал.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителя за осъществения акт на домашно насилие от
ответника спрямо него на 18.05.2024 г. се подкрепят и от приетото като
писмено доказателство по делото СМУ № 170/2024 г. В заключението му е
описано, че при прегледа на лицето е установено охлузване в областта на
предната повърхност на средната част на шията, непосредствено в областта на
щитовидния хрущял с болки и в областта на останалите области на шията и
охлузване в областта на предностраничната повърхност на долната половина
на дясната колянна става. Съдебният лекар е описал, че установените
увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както
3
съобщава освидетелстваното лице.
Изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН твърдения на
молителя за осъществен от ответника акт на физическо насилие спрямо него
се потвърждават и от показанията на разпитаната свидетелка В. С.а, която е
била очевидец на инцидента. От показанията на свид. С.а се установява
извършеният акт на домашно насилие, изразил се както във физическо
насилие чрез събаряне на земята и душене, така и в психическо насилие чрез
обиди и заплахи.
Неоснователно е възражението на ответника, че е бил провокиран от
молителя, който започнал да го „псува“. Приложимият Закон за защита от
домашното насилие не предвижда изрични случаи, при които извършен акт
на домашно насилие, вкл. единствено емоционално и психическо под форма
на обиди и заплахи да може да бъде оправдано поради афект или да е
провокирано от действие на жертвата.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителя следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за
да гарантира неговата защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя.
Подходяща е и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона, а именно да бъде
наложена забрана ответникът да доближава молителя, жилището му и
жилището на родителите му на разстояние по-малко от 50 м., като мерките,
след извършено приспадане на срока на действие на мерките по издадената
заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок
от дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални роднински отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
4
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителя направените от него разноски по делото в размер на
1000,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Щ. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. ........................, е осъществил спрямо А. Й. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. ..........................., на 18.05.2024 г., около 09:00 ч. в гр. Сливен акт на
домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо и психическо
насилие спрямо молителя чрез събаряне на земята, хващане с ръце за гърлото
и душене, както и чрез обиди и заплахи, че молителят е мръсно копеле, че ще
го претрепе, ще го затрие и ще го счупи.
НАЛАГА на Щ. Н. П., ЕГН: **********, с адрес гр. ........................
следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Щ. Н. П., ЕГН: ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Й. С., ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Щ. Н. П., ЕГН: ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА молителя А. Й. С., ЕГН: ********** на разстояние по-
малко от 50 м. /петдесет метра/, както и жилището, в което молителят живее
със семейството си на адрес гр. ..........................., жилището на родителите на
молителя на адрес гр. ........................., кварталния хранителен магазин в гр.
Сливен, на ул. Шейново и магазините БИЛЛА и МЕРКАНТО в центъра на гр.
Сливен за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на
постановяване на решението.
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на А. Й. С., ЕГН: ********** с
цитираните мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя
Щ. Н. П., ЕГН: **********, с адрес гр. ........................, че при неизпълнение
на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Щ. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес гр. ........................ да заплати по сметка на Районен съд -
Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за
производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Щ. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес гр. ........................ ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. ........................... сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването
на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със
съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6