Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велава, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 580/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № НЯСС-170/12.11.2020
г. на ДАМТН, с което на О. К., представлявана от кмета Й. К. А., за нарушение
на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е налице неясно описание на
нарушение, неправилно е посочено датата на нарушението, не е установено
нарушителят да е действал виновно, не са настъпили вреди. Поддържа се, че касае
за маловажен случай, както и че санкцията следва да бъде намалена.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена
следното:
Жалбата е
подадена в срок (НП е връчено на 30.11.2020г. видно от известие за доставяне на
л. 13 от делото, а жалбата е депозирана в съда на 07.12.2020г.), от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
С констативен
протокол № 02-02-75/28.08.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС)
и с участието на представител на общината, бил извършен оглед на язовир
„Костенец 2 (Нишан 2)“, находящ се в землището на с. Костенец и собственост на О.
К.. След извършване на проверката е дадено задължително предписание със срок на
изпълнение до 30.11.2019г., а именно: да се почисти новопоникналата дървесна
растителност в лявата част на водния откос.
С констативен
протокол 02-02-17/05.03.2020г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС)
и с участието на представител на общината е констатирано наличие на дървесна
растителност в лявата част на водния откос, което представлява
неизпълнение на предписанието да се
почисти новопоникналата дървесна растителност в лявата част на водния откос.
Впоследствие е съставен
АУАН № 02-36/02.06.2020г., в който е посочено, че О. К. на 01.12.2019г. не е
изпълнила даденото с констативен протокол № 02-02-75/28.08.2019 г. предписание,
с което е нарушен чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Въз основа на
АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателствени средства. От показанията на
св. Ш. и св. А. се установява, че към момента на проверката на 05.03.2020г. е
установена непочистена растителност (не много гъста) в лявата част на водния
откос- дървета с височина около 2м., разположени по дължина на язовирната стена
около 10-15 кв.м., като тази растителност пречи и възпрепятства служителите да
направят обход и проверка за проблеми на цялата язовирна стена (свличане,
пукнатини, мокри петна, филтрация), като самата растителност създава и каверни,
които разрушават структурата на стената заради проникването на корените.
Съдът намира
следното от правна страна:
АУАН и НП са
издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната
дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че
неправилно е посочено датата на нарушението. Седемдневният срок за
уведомяване за изпълнение на дадените предписания не следва да се приравнява на
удължаване на дадения срок за изпълнение на предписанията- 30.11.2019г., поради
което правилно е прието, че нарушението е извършено на 01.12.2019г. (още
повече, че по делото липсват твърдения и доказателства изобщо ДАМТН да е уведомяване,
че предписанията са изпълнени). Този факт не се променя от обстоятелството, че
проверката, при която е констатирано нарушението, е извършена в по-късен
момент- на 05.03.2020г., тъй като ЗАНН разграничава като времеви момент
извършването на нарушението (момента на изтичане на срока за изпълнение на
предписанията) и откриването на нарушителя (момента на извършване на
проверката, при която се констатира, че предписанията не са изпълнение).
В тази връзка
следва да бъде посочено, че аргументи, основаващи се на хипотетичната
възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи
нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни. Гаранция срещу прекалено
отдалечаване във времето на съставянето на АУАН е едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента
на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на
нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува
административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение № 1001 от
22.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 714/2019 г.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не е изследван въпросът за вината. В случая е
наложена имуществена санкция. Имуществената санкция, като вид
административнонаказателна санкция, се предвижда в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност (в този смисъл Тълкувателно решение
№3/03.07.2014г. по т.д. №5/2013г. на ВАС).
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че НП следва да бъде отменено, тъй като от
нарушението не са настъпили вреди. Законът не въвежда като изискване за
съставомерност на нарушението настъпването на вреди от неизпълнение на
предписанието.
Разпоредбата на
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя
на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите,
назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки
за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.
От събраните
писмени доказателства по делото е установено, че О. К. е собственик на язовир
„Костенец 2 (Нишан 2)“. В съответствие с правомощията си по чл.190а, ал. 1 т. 3
ЗВ са били дадени на общината задължителни предписания с онстативен протокол №
02-02-75/28.08.2019 г.. Едно от задължителните предписания било: да се почисти
новопоникналата дървесна растителност в лявата част на водния откос.
Констативният протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на
представител на общината. Впоследствие на 05.03.2020г. е извършена проверка от
длъжностни лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е
изпълнено от общината, тъй е констатирано наличие на дървесна растителност в
лявата част на водния откос. Следователно е установено неизпълнение от страна
на Община Долна баня на даденото задължително предписание.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при
което не може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За
определянето на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси и значимостта на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен
случай, доколкото извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици,
нито е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи
на нарушения от този вид.
Според чл. 200,
ал. 1, т. 39 ЗВ имуществената
санкция при неизпълнение на предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер от 1000 до 20 000 лв.. В случая в атакуваното
наказателно постановление липсват мотиви на наказващия орган относно размера на
имуществената санкция. След като от допуснатото нарушение не са произтекли
вреди, съдът приема, че необосновано е наложена санкция в размер на 5000 лева.
От друга страна обаче, предвид характера на дължимото действие, което общината
не е извършила и създаването чрез непочистване на растителността (макар и не
много гъста) на пречки за служителите да направят обход и проверка за проблеми
на цялата язовирна стена (свличане, пукнатини, мокри петна, филтрация), както и
опасността самата растителност да разруши структурата на стената заради
проникването на корените, съдът приема, че с оглед на обществената опасност на
нарушението справедлива имуществена санкция се явява сумата от 2000 лева.
Ето защо съдът
приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде
наложена имуществена санкция в горепосочения размер.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
НЯСС-170/12.11.2020 г. на ДАМТН, с което на О. К., представлявана от кмета Й.
К. А., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева., като НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите имуществена санкция от 5000 лева на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: