№ 3810
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110146329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът предявява главен иск за признаване нищожността на договор, сключен
по реда на ЗПФУР на 23.7.2020г. с ответното дружество, по силата на който й е
предоставена сумата 1500 лева главница, при ГЛП 31,07 % ГПР 36,54 %, като сочи, че
договорът е бил типов, не е могла да иска изменението на клаузите, разписани от
ответника, поради което сочи, че не е изразявала воля за заплащане на такси и за
сключване на застраховка по живот. Ищцата счита, че договорът е нищожен, на
основание чл.11,ал.1,т.9 ЗПК, тъй като е налице изначална недействителност на
съществен елемент от договора – договорната лихва, поради противоречие с добрите
нрави. Застрахователната полица, сключена с ищцата, не отговаря на изискването за
шрифт, договорът не е породил права и задължения, защото в съдържанието му не е
включен размер на лихвен процент на ден, не са разписани права на потребителя по
чл.29,ал.4 и 6 ЗПК. Договорът е нищожен, защото страните не са уговорили, на
основание чл.13,ал.4 ЗЕПЕУУ, че обикновените подписи имат правна сила на
саморъчен подпис, не е спазена писмената форма за действителност, както и по
отношение ОУ. Договорът е нищожен, поради неточно посочване на ГПР. Ищцата
счита, че уговорената възнаградителна лихва е нищожна, като неравноправна,
заобикаляща закона- размерът надвишава 3- кратния размер на лихвата за забава, като
към уговорената сума 31,07 %, следва да се добавят и такса за бързо разглеждане на
договора,такса за динамично плащане. Счита се, че уговорената лихва не отговаря на
1
чл.21 ЗПК, тъй като двете такси са добавък към възнаградителната лихва, което не е
обявено на потребителя. Ищцата счита, че разпоредбата на чл.26,ал.4 ЗЗД е
неприложима, защото кредиторът не би сключил договора без възнаграждение, както и
защото частта не може да се замести от императивни разпоредби на закона. Договорът
е нищожен и защото кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.10 ЗПК, както и
защото при посочване на ГПР е налице заобикаляне на изискванията на чл.11,ал.1,т. 9
и т.10 ЗПК; същият е посочен в абсолютна стойност. Нарушено е изискването на
чл.11,ал.1,т.20 ЗПК. При условията на евентуалност, предявява иск за прогласяване
нищожността на клаузите на чл.9,1 и 9,2 от договора.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че
преценката дали възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, следва да се
направи и през призмата на чл.19 ЗПК, като част от ГПР. Оспорва се твърдението, че
таксите не са разяснени и обявени в преддоговорния процес, като се сочи, че същите са
налични в договора, като същите не се калкулират в ГПР, защото двете такси не са
задължителна предпоставка за отпускане на кредита, както и защото присъстват в
стандартния европейски формуляр. Изчисляването на ГПР е сторено по математическа
формула, посочена в ЗПК, а в договора е налична информация за правото на отказ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 23.7.2020г. страните по делото са
сключили по реда на ЗПФУР, договор за потребителски кредит, предварително
изготвен от ответното дружество, по силата на който ищцата е получила в заем
главница от 1500лева; Съдът е намерил, че страните не спорят по въпроса, че към
датата на сключване на договора, законната лихва възлиза на 10 %, както и че
годишният лихвен процент, посочен в договора, възлиза на 31,07 %, размерът на
таксата „бързо разглеждане“, посочен в договора, възлиза на 378,02 лева, размерът на
таксата „динамично плащане“ възлиза на 604,50 лева, както и че в договора е посочено,
че на ответното дружество се дължи общо плащане от 2662,48 лева, в което са
включени главницата, възнаградителна лихва, двете такси, разсрочено с погасителните
вноски. Съдът е намерил, че е безспорно по делото, че ако в ГПР се включват и двете
такси, и размерът на застрахователна премия, то и размерът на ГПР надвишава 5 пъти
законната лихва.
Видно от представения договор за кредит, сключен по електронен път
страните са се уговорили заемателят да получи сумата 1500 лева, която следва да се
върне за срок от 8 месеца, на 8 вноски, от 210 лева, в които са включени, както е
посочено, част от главница, лихва и такса за бързо разглеждане / съгласно договора
2
378,02 лева/ и такса за динамично плащане от 604,50 лева. С двете посочени такси,
сумата възлиза на 2662,48 лева, като погасителната вноска нараства на сумата 332,81
лева. Двете такси – за бързо разглеждане и за динамично плащане, са уредени,
съответно – в чл.7,3 и 7,4 от ОУ.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 31,07 %, ГПР 36,54 %.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на …
чл.11, т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания
за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по
договора в него следва да липса информация, така че при сключването на договора
както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР,
каква част за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва.
Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те следва да са посочени в
него. Поради възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на
сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на
потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени
лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва
като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
В договора е посочено единствено, че погасителната вноска е от 210 лева, без
двете допълнителни такси , посочени са падежи, като е посочено, че вноската погасява
„част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане” – неясно е
каква част от посочените в погасителния план вноски погасява главница, каква лихва,
каква – цитираната такса.
Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалния годишен процент
на разходите по кредита, общата сума, при съответния годишен процент на разходите,
дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Съответно, за
3
потребителя е неясно какви са разходите му кредита, и по какъв начин заплащането на
месечната вноска от 210 лева ще се отрази на главницата, на възнаградителната лихва,
както и на посочената такса.
И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК,
договорът е нищожен, поради непосочването на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Нарушението на цитираните разпоредби не е преодоляно с вписването на тази
информация в стандартния формуляр – на него липсва подпис на потребител, а само на
кредитор.
Поради изложеното главният иск е основателен.
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноски от 106,50 лева
държавна такса и определяне на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 ЗАдв,
което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2 НМРАВ, на сумата от 416,37 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че договор за кредит № ...., сключен по реда на
ЗПФУР на 23.7.2020г. между М. Б. СТ. ЕГН ********** с адрес град .... и ...... ЕИК .......
със седалище и адрес на управление град ...... е нищожен, на основание чл.22 ЗПК във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск за признаване за установено, че
клаузите на чл.9,1 и 9,2 от договора са нищожни.
ОСЪЖДА ...... ЕИК ....... със седалище и адрес на управление град ...... да
4
заплати на М. Б. СТ. ЕГН ********** сторените по делото разноски от 106,50 лева за
държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 416,37 лева.
ОСЪЖДА ...... ЕИК ....... със седалище и адрес на управление град ...... да
заплати на адвокат Д.Л. Ф., САК, с личен номер **********, с адрес на кантората град
...... сумата 416,37 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5