№ 748
гр. Стара Загора, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530102671 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основна на
заявлението било образувано ч.гр.д № 20245530100691 по описа на Районен съд - Стара
Загора, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника.
Съдът указал на ищеца че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта, че
връчването на издадената заповед за изпълнение било при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът сключил с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД) договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 23.10.2021 г.
Ответникът сключил с „Йеттел България“ ЕАД и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ... от 20.10.2021 г. Ответникът не изпълнил задълженията си по договорите,
вследствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на
01.03.2022 г. Предвид това към 05.03.2022 година длъжникът имал задължения за преходни
периоди в размер на 140,69 лв. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 23.10.2021 г. сума в размер на 119,98
лв., дължими за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер три стандартни
месечни такси; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 20.10.2021 г. сума в
размер на 120,29 лв. дължими за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер три стандартни месечни такси. Процесните клаузи, в които било заложено правото
на кредитора на неустойка, били обективирани в т. 11 от договора за мобилни, сключен с
длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
1
оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване
на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две
самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора - по
договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна
услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или било
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да било върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Така
формулирани двете неустойки не противоречали на добрите нрави и не излизали извън
обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили действие и
обвързвали страните. Задълженията за предходен период в общ размер на 140,69 лв. били
обединени във Фактура № **********/5.12.2021 г. и Фактура№ **********/5.1.2022 г., като
във всяка фактура било посочено подробно как било формирано вземането. Към настоящия
момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 140,69 лв., формирано
както следва: 54,94 лв., дължими за период 05/11/2021-04/12/2021 г., от които: по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ... от 23.10.2021 г. сума в размер на 17,17 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ... от 20.10.2021 г. сума в размер на 37,77 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 85,75 лв.,
дължими за период 05/12/2021-04/01/2022 г., от които: по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ... от 23.10.2021 г. сума в размер на 47,86 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ... от 20.10.2021г. сума в размер на 37,89 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги. Предвид изложеното
длъжникът имал задължение в размер на 380,96 лева, от които: 185,01 лв., по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ... от 23.10.2021 г., от които: 65,03 лв., дължими
задължения за месечни абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за
период 05.11.2021-04.01.2022 год., 119,98 лв., дължими за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер три стандартни месечни такси. Дължали се още 195,95
лв., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 20.10.2021 г., от
които: 75,66 лв., дължими задължения за месечни абонаментни такси и такси за
допълнителни мобилни услуги за период 05.11.2021 г. – 04.01.2022 г., 120,29 лв., дължими за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер три стандартни месечни такси.
При сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получавало един или
повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединявало всички сключени
и действащи към момента договори на конкретното лице и издавало една обща фактура за
задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни
номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД
фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формирало
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване
на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се
включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“.
При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора,
сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се
2
обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се
начислявали и съответните неустойки. В системата на „Теленор България“ ЕАД ответникът
бил с клиентски номер *********. Всички непогасени и изискуеми негови задължения в
размер на 380,96 лева били обединени във Фактура № **********/05.03.2022 г. за клиентски
номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им. Към настоящия
момент посочената сума не била заплатена от длъжника. Ищецът моли съда да постанови
решение с което да признаете за установено, че Д. А. А., с дължи на „Йеттел България“ ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД), сумата от 380,96 лева (триста и
осемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), формирана, както следва: 185,01 лв., по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 23.10.2021 г., представляващи сбор от:
65,03 лв., дължими задължения за месечни абонаментни такси и такси за допълнителни
мобилни услуги за период 05.11.2021 г.- 04.01.2022 г. и 119,98 лв., дължими за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер три стандартни месечни такси; 195,95 лв.,
дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 20.10.2021 г.,
представляващи сбор от: 75,66 лв., дължими задължения за месечни абонаментни такси и
такси за допълнителни мобилни услуги за период 05.11.2021 г. – 04.01.2022 г. и 120,29 лв.,
дължими за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер три стандартни
месечни такси, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира направените в настоящото
исково производство разноски, както и за направените разноски по образувано ч.гр.д №
20245530100691 по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
Ответникът Д. А., чрез назначения му особен представител – адв.Ю. Й., оспорва иска
по основание и размер. Приложените към ч.гр.д. № 691/2024 г. частни свидетелстващи
документи били едностранно съставени от “Йеттел България” ЕАД - данъчни фактури, като
ответникът оспорва фактура № ********** по отношение надлежното документиране и
остойностяване, а именно по отношение на сумата от 240.27 лв., включена във фактурата с
основание – „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги”. Предвид
изложените в обстоятелствената част на иска твърдения на ищеца, че размерът на
неустойките бил формиран като три стандартни месечни такси по двата договора за
мобилни услуги, то с оглед размера на стандартния месечен абонамент по договорите за
мобилни услуги, претендираната сума 240.27 лв. не съответствала на твърдяното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 691/2024 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 349/
13.02.2024 г. за сумата 380,96 лева, от които: 185,01 лева – по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ... от 23.10.2021г., от които 65,03 лева дължими задължения за месечни
абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за периода от 05.11.2021г. до
04.01.2022г.; със 119,98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент в размер на три месечни абонаментни такси; 195,95 лева – по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ... от 20.10.2021г., от които 75,66 лева дължими
задължения за месечни абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за
3
периода от 05.11.2021г. до 04.01.2022г.; със 120,29 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент в размер на три месечни абонаментни такси, и
законната лихва върху главницата от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК , поради което е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
В заповедното производство е представен Договор за мобилни услуги от 23.10.2021 г.,
по силата на който „Теленор България" ЕАД, гр.София /старо наименование на ищеца/ се е
задължило да предоставя на ответника мобилни услуги по абонаментен план „Тотал Макс“
с месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лв. за срок от 24 м за предпочетен номер ....
Представен е и Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. по силата на който
„Теленор България" ЕАД, гр.София /старо наименование на ищеца/ се е задължило да
предоставя на ответника мобилни услуги по абонаментен план „Тотал Макс“ с месечна
абонаментна такса в размер на 36,99 лв. за срок от 24 м за предпочетен номер ..., заедно с
допълнителен пакет Talk&Surf MS Rec на стойност 9,99 месечно.
Ищецът е издал фактура № **********/05.03.2022 г. за отчетен период 05.02.2022 г. –
04.03.2023 г. на стойност 380,96 лв. с ДДС, в която фигурират 140,69 лв. задължения от
предходен период и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги – 240,27
лв. По делото са представени и издадени от ищеца фактури № **********/05.12.2021 г. и №
**********/05.01.2022 г., от които е видно, че задълженията от предходен период
представляват задължения за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, както
и месечни и еднократни такси.
Ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е заплатил
на ищеца предоставените му услуги, поради което следва да се приеме, че дължи на ищеца
претендираната в заповедното производство сума за мобилни услуги с предпочетени номера
... и ... в размер съответно на 65,03 лв. - месечни абонаментни такси и такси за
допълнителни мобилни услуги за периода 05.11.2021 г. - 04.01.2022 г. и 75,66 лв., месечни
абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за периода 05.11.2021 г. –
04.01.2022 г.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги, като представя фактура № **********/05.03.2022 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни
услуги в размер на 240,27 лв. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и
доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще
претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на
неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за
неизпълнението. В процесните договори за далекосъобщителни услуги е предвидено, че в
4
случай на прекратяване на договора преди изтичане на предвидения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Тази клауза
съответства с постигнатата по гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд
спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и ищеца в настоящото производство според която,
когато абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП и максималният размер
на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка.
В настоящия случай дължимата неустойка, образувана от трикратния размер на
стандартната месечна вноска за абоната, е както следва: по договор за мобилни услуги от
23.10.2021 г. за предпочетен номер ... със стандартна месечна абонаментна такса в размер на
41,99 лв. – 3 х 41,99 = 125,97 лв.; а по договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за
предпочетен номер ... с месечна абонаментна такса в размер на 41,99 + 9,99 – 3 х 51,98 =
155,94 лв. Посочените неустойки изпълняват присъщите им обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция и не противоречат на закона и добрите нрави. Дължимата месечна
абонаментна такса в размер на 36,99 лв. за срока на договорите от 24 месеца е
промоционална такава и е формирана като отстъпка от стандартната абонаментна такса в
размер на 41,99 лв., която е меродавна за изчисляване размера на неустойката /стр.4 и 5 от
договорите/.
Поради това съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми в
размер на: 119,98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в
размер на три месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 23.10.2021 г. за
предпочетен номер ... и 120,29 лв. - по договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за
предпочетен номер ....
Предвид гореизложеното съдът намира, че вземането на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение № 349/13.02.2024 г. по ч. гр. д.№ 691/2024 г. по описа на
Старозагорския районен съд, съществува, поради което и предявеният установителен иск по
чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 505 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото
производство разноски в размер на 947 лева, представляващи държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
Воден от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. с ЛНЧ ..., гражданин на Италия, с
последен регистриран адрес гр. Стара Загора, ... съществуването на вземането на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК
*********, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, за сумата 380,96
лева, от които: 185,01 лева – по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от
23.10.2021г., от които 65,03 лева - дължими задължения за месечни абонаментни такси и
такси за допълнителни мобилни услуги за периода от 05.11.2021г. до 04.01.2022г., със 119,98
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на три
месечни абонаментни такси; 195,95 лева – по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ... от 20.10.2021г., от които 75,66 лева - дължими задължения за месечни абонаментни
такси и такси за допълнителни мобилни услуги за периода от 05.11.2021г. до 04.01.2022г.,
със 120,29 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на
три месечни абонаментни такси, и законната лихва върху главницата от 20.12.2023 г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 349/13.02.2024 г. по ч. гр. д.№ 691/2024 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ОСЪЖДА Д. А. с ЛНЧ ..., гражданин на Италия, с последен регистриран адрес гр.
Стара Загора, ... да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг, сумата 505 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и
сумата 947 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6