Р Е Ш Е Н И Е
№21
гр. Ботевград, 29.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, IV - ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при секретаря Християна
Коцева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1154 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.15, ал. 1
от ЗЗДН.
Образувано е по подадена
молба от Д.Г.И., с ЕГН **********,*** No 13, за издаване заповед за защита срещу А.Ф.И.,
с ЕГН **********,*** No
13, поради
извършено спрямо нея домашно насилие на 02.07.2019 г., състоящо се в следното: около
19:00 ч. в семейното жилище, находящо се в гр. Ботевград, ул. “****”
No
13, ответникът
викал на молителя, нанесъл й множество удари, ритал я в гърба и гърдите, скубал
косата й, натискал главата й, удрял й шамари по лицето, извивал ръцете й,
псувал я, заплашвал, че ще й сцепи главата, ще раздели мозъка й на две, ще я
унищожи като човек, в присъствието на непълнолетната им дъщеря ****А.И. ЕГН: **********,
принудително отнел личния телефон на молителя, ограничавайки възможността й да
се обади за помощ, заключил я извън дома, вследствие на което на следващия ден
молителят изпитвала трудности при движение, дишане, както и силно главоболие. С
описаните действия ответникът упражнил физическо, психическо и емоционално
насилие по отношение на молителя, както и психическо и емоционално насилие по
отношение на непълнолетната им дъщеря.
Твърди
се и, че на 23.08.2019 г. е извършен втори акт на домашно насилие, състоящ се в
следното: около обяд, в магазина, находящ се в с. Врачеш, ответникът викал на
молителя, удрял я по лицето, бутал я на дивана, стъпвал с крак по лицето й,
набутвал телефона в устата й, душал я с ръце, слагал и възглавница на лицето й,
за да не може да диша, принудително отнел личния й телефон, с което причинил
физическо, психическо и емоционално насилие на молителя Д.Г.И., както и
психическо и емоционално насилие над сина им ****И., малолетен.
Ответникът не
оспорва изложеното от молителя, признава изрично, че е извършил и двата акта на
насилие.
В открито съдебно заседание молителят поддържа доводите и исканията си и
моли за постановяване на съответните мерки за защита по ЗЗДН. Ответникът
акцентира, че е бил провокиран за поведението си, поради което моли наложените
спрямо него мерки да не бъдат прекомерно строги.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Молбата
за защита е подадена от правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, а
именно от пострадало от домашно насилие лице, извършено от съпруг. Установява
се, че РС-Ботевград съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН е компетентният съд да се
произнесе по искането за налагане на мярка за защита по ЗЗДН с оглед постоянния
и настоящ адрес ***.
В
молбата се сочи, че двата акта на домашно насилие са извършени съответно на 02.07.2019 г. и на 23.08.2019 г. С
оглед посоченото молбата е допустима, тъй като същата е предявена в предвидения
едномесечен срок от актовете на домашно насилие.
Приложени
са декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителя като пострадал от домашното
насилие досежно всеки един от насилническите актове. Молителят е описала в
молбите си фактите и обстоятелствата на извършеното спрямо нея домашно насилие
от ответника, включително подробно и съответстващо описание се съдържа в
приложените декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
От
представената справка за съдимост на ответника е видно, че същият е неосъждан.
От
Удостоверение за сключен граждански брак № 237769/26.08.2001 г., изд. въз
основа на Акт за граждански брак № 87/26.08.2001 г. на Община Ботевград, се
установява, че страните към момента на извършване на двата акта на насилие са
били съпрузи.
Съгласно
Удостоверение за раждане № 505494/11.02.2002 г., изд. въз основа на Акт за
раждане № 19/11.02.2002 г. от Община Ботевград, и Удостоверение за раждане №
653916/12.04.2006 г., изд. въз основа на Акт за раждане № 428/12.04.2006 г. от
Община Столична, страните по делото са родители съответно на непълнолетната ****А.И. ЕГН: ********** и малолетния
****А.И. ЕГН: **********.
Видно от НА № 72/13.05.2011 г., т. I, рег. № 790, д. №
64/2011 г., молителят е изключителен собственик по наследство на подробно
индивидуализирани апартамент и магазин, находящи се в гр. Ботевград.
При съвкупното разглеждане на медицинските документи,
касаещи акта на насилие от 02.07.2019 г., а именно Фиш за медицинска помощ от
02.07.2019 г., Медицинско свидетелство от 03.07.2019 г. и Резултат от рентгенографско
изследване № 3-07.2019 г., се
установява, че на молителя обективно са били причинени: хематом на лява
мандибула, хематом в дясна фронтална област на главата, хематом в париеталната
област на главата, хематом в дясна гръдна половина, хематом на лява
предмишница, хематом на лява подбедрица.
Досежно инцидента от 23.08.2019 г. са представени Фиш
за спешна медицинска помощ от 23.08.2019 г. и Медицинско свидетелство №
26/2019г., от които се установява, че на молителя са причинени: кръвонасядане
под ляво око, кръвонасядане на дясна мишница, кръвонасядане на дясно бедро,
кръвонасядания на двете колена и кръвнонасядания на двете китки.
Броят
и разположението на нараняванията и при двата инцидента съответстват като
резултат на описания от молителя механизъм на извършване на деянията.
По
отношение на инцидента от 23.08.2019 г. е представена Докладна записка от
29.08.2019 г. на РУ – Ботевград, която доказва, че актът на домашно насиле е
осъществен в присъствието на детето ****И. на 12 г., който съобщил, че баща му
е нанесъл побой на майка му. Видно от снетото от молителя Сведение от
23.08.2019 г., на процесната дата страните седнали да обядват със сина си,
ответникът взел мобилния телефон на съпругата си, съмнявайки се, че контактува
с друг мъж и започнал да я удря.
Показанията на св. Ц.П.,***, посетил местопроизшествието
на 23.08.2019 г. потвърждават, че сигналът за инцидента е подаден от малолетния
син на страните. На свидетеля П. било съобщено, че мъж нанася побой на
съпругата си в гр. Ботевград. На мястото свидетелят заварил първо детето на
страните, а после излезли и самите те. Молителят Д.Г.И. поискала да си тръгне.
Но съпругът й попречил да се качи в своя автомобил, като освен това взел личния
й мобилен телефон. Това наложило молителят И. да бъде откарана с патрул до РУ –
Ботевград, където дала сведения по случая.
Св. ****, майка на молителя, лично е
видяла дъщеря си непосредствено след двата инцидента. Молителят Д.Г.И. била
посинена, с разрошена коса, с подути устни. При втория инцидент същата отишла
при родителите си, заедно със своя син. И при двата случая споделила на св. ****,
че е удряна от съпруга си многократно в областта на главата и по цялото тяло,
като ударите били нанасяни, както с ръце, така и с ритници.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като неналагащи противоречиви изводи и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита от домашното насилие има
за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от
и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно
за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често
в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят
чрез показанията си пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично е предвидил самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН. В конкретния случай молителят е представила такива декларации, в които
описва актове на извършено спрямо нея домашно насилие. Отделно от това
изложеното в двете молби на молителя и приложените към тях декларации
категорично се подкрепя от събраните като доказателства медицински документи,
документите, налични в преписката на РУ – Ботевград и свидетелските показания. Наред
с това, ответникът признава основателността на подадените молби за защита. Ето
защо по отношение на ответника следва да се наложат мерки за защита от домашно
насилие. На същия, наред с постановените мерки, следва да се наложи глоба в
максималния размер на 1000 лв., тъй като се касае не за един, а за два акта на
насилие, като всеки един от тях се отличава с проява на жестокост, а и е
извършен в присъствието на дете.
С оглед основателността на молбата за
защита и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати и
сторените от молителката разноски в производството в размер на 300 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по
делото.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА на основание чл. 18, ал. 1 от
Закон за защита от домашното насилие
във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, на
А.Ф.И.,
с ЕГН **********,*** No 13, за извършени от него на 02.07.2019 г
и на 23.08.2019
г. актове на домашно насилие спрямо Д.Г.И., с ЕГН **********,***
No 13,
изразяващи се във физическо, психическо и емоционално насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН А.Ф.И.,
с ЕГН **********,*** No 13, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.Г.И.,
с ЕГН **********,*** No 13.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на А.Ф.И., с
ЕГН **********,*** No 13, да приближава Д.Г.И., с ЕГН
**********,*** No 13, както и жилището й,
находящо се в гр. Ботевград, ул. “****” No 13, както и местата й за социални контакти и отдих на
разстояние по-малко от 100 метра за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от
влизане в сила на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.Ф.И.,
с ЕГН **********,*** No 13, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските
органи са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА А.Ф.И., с ЕГН **********,***
No 13, да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд - Ботевград глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на осн.
чл.5, ал.4 ЗЗДН., както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА А.Ф.И., с ЕГН **********,***
No 13 да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен
съд - Ботевград държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на
осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА А.Ф.И., с ЕГН **********,*** No 13 да заплати на Д.Г.И.,
с ЕГН **********,*** No 13, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени
разноски в производството, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд, в 7-дневен срок, считано от датата
на обявяването му – 29.01.2020 г.
Преписи от решението
да се връчат на страните.
Да
се връчи препис от настоящата заповед на страните и се изпрати служебно на РУП
на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица, съгласно чл.16, ал.3
от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: