№ 2637
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Димитър Ковачев
Анна Кофинова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100505983 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответницата С. К. Б.
чрез назначения й особен представител по чл.47, ал.6 ГПК-адвокат А. М.
срещу решение № 5917/02.04.2024 г. на СРС, 168 с-в, гр.д.№ 47771/2021 г. в
частта, с която са уважени исковете срещу нея.
С определение от 25.07.2024 г. въззивният съд е указал на въззиваемата
страна „Топлофикация София“ ЕАД в 1-седмичен срок от съобщението да
представи доказателства за внесен депозит за особения представител на
въззивницата в размер на 400 лв.
С молба вх.№ 90751/19.08.2024 г. особеният представител на
въззивницата-адвокат А. М. е поискал определеното му възнаграждение за
въззивното производство да бъде завишено при съобразяване на правилата на
чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г.
Настоящият съдебен състав счита, че молбата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу С. К. Б. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 4 374,32 лв.-главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
1
сумите; сумата от 439,99 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 19.01.2021 г. и 0,60 лв.-мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 973,80 лв. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 250,47
лв.Т.е. материалният интерес по въззивното производство възлиза на 3 224,17
лв.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на искова молба и
писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна
жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско
дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е
изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на особения
представител на въззивника, че възнаграждението му за процесуално
представителство пред въззивната инстанция следва да се определи съгласно
чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г.В решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет /България/, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС.Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.В същия
смисъл е и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което
чл. 101, пар.1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът счита, че изискването на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №
1/2004 г. не отчита спецификата и сложността на конкретното дело и обема на
извършените процесуални действия, а само броя и размера на предявените
искове и възлага неоснователно в тежест на противната страна да понесе
разноски в по-голям размер от понесените такива. Освен това същото е
въведено само за една категория дела-гражданските, но не и по другите
видове дела.Поради изложеното адвокатското възнаграждение не следва да се
формира отделно по всеки от исковете за главници и лихви, а следва да бъде
изчислено на база общия обжалваем интерес, като законната лихва не се
включва в тази сума, тъй като не та представлява отделен иск, а е законна
последица от уважаване на иска.Изискването за преценка дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й правната уредба отговаря на легитимни
цели касае всички случаи на приложение на Наредба № 1/2004 г. независимо
дали се касае за договорено от адвоката и клиента адвокатско възнаграждение
или за преценка от съда на дължимото възнаграждение при хипотезата на
чл.47, ал.6 ЗА.
Определеното от въззивния съд възнаграждение за процесуално
представителство към настоящия етап на производството в размер на 400 лв. е
в съответствие с чл.9 от Наредба № 1/2004 г. и не са налице основания за
завишаването му.Следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6
ГПК възнаграждението на особения представител следва да бъде определено
при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и действително
извършената работа.В случая предмет на защита са искове, които имат за
източник едно облигационно правоотношение, а делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, нито са извършвани процесуални действия,
налагащи увеличение на възнаграждението.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 90751/19.08.2024 г. на
особеният представител на въззивницата-адвокат А. М. за завишаване на
определения депозит за процесуално представителство за въззивната
инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-
седмичен срок от връчването му на процесуалния представител.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4